Мегалит Кораба или Портала край Розовец? Техническо чудо от древността

Наречен е Кораба от професор Валерия Фол и така е и маркиран в момента, но първите му откриватели го наричат Портала. Това, че го откриват Радню Шопов, Гънчо Прасков и компания, които го докладвали на Фол, та да дойде да го регистрира, като археологически обект е спорно. Един от откривателите му е Мартин Константинов, който познавам лично, Йордан Стайков и още няколко човека като още на 8-ми февруари 2021г. излезе и статия в блога на Мартин, който следя с интерес от години. Ето и статията: https://prarodinata.blog.bg/history/2021/02/08/portalyt-na-ispolinite-ili-srednogorskiia-karadjov-kamyk-nov.1748404 . По-ранни данни за съществуването на този обект от тази публикация мисля няма. Може би година след това, същият обект беше оповестен вече от Фол.

Професор Фол свързва този мегалит и като цяло мегалитната култура в България с траките. Лошо няма, но аз лично съм на мнение, че мегалитите у нас са още от времето на коренното балканско население пелазгите или пък са и още по-стари. Преки доказателства, че траките са създали тази скална конструкция няма, само предположения. Датировката на мегалитите в България се прави косвено по намерени наоколо артефакти, което обаче не дава информация кога точно е създадена мегалитната конструкция. В най-добрия случай маркира последните му ползватели. Безспорно в района е открита достатъчно тракийска археология и артефакти, които доказват, че траките са били евентуално негови ползватели, но за описаните ритуали от Фол, че изобщо са се случвали там, също няма никакви преки доказателства. Ето, ще цитирам професор Фол.

https://novini247.com/novini/v-megalita-koraba-sa-se-izvarshvali-orficheski-rituali-umirash_5064865.html

„Много е евентуално вътре да са се събирали затворени мъжки орфически общества. Това са аристократи, които са получавали посвещение при специфична обредност. Влизаш вътре и алегорично умираш незнаещ, с цел да се родиш алегорично компетентен, научил тайните за сътворението и света, откакто са ти ги съобщили. Тези познания са били притежание на стеснен кръг мъже“. 

Няма да коментирам цитата, защото както споменах това, че е дело на траки или че е ползван от тях за някакви мистериозни дейности, вероятно свързани с тракийския орфизъм е само предположение. Аз лично не съм срещал никъде описание от древен автор, че траките изобщо са се нуждаели от подобни съоръжения за религиозните си цели и са създавали скални мегалитни конструкции. Чел съм за тракийски светилища по планините, но за възможност у траки да местят тонове скална маса на големи разстояния и да ги повдигат на голяма височина, не съм чел. Възможно е да има писмени свидетелства, с които не съм запознат. Ареала, в който са  живеели траките е огромен, а мегалитите в България са концентирани предимно в югоизточна България, та в по-голямата част от тракийския ареал от древността, мегалити няма. Удачно ли е да се прави тогава извод, че този мегалит е тракийско дело за религиозни цели, без да се уточни, че дори и траки да са негови създадели, то те са местни тракийски племена и не навсякъде където имаме тракийска култура и археология има мегалити и скална култура. Личното ми мнение е, че така ловко се премества фокуса от най-съществения въпрос: Как скала с маса между 50 и 100 тона е била вдигната и поставена по този начин? Кога е поставена точно също не знаем, тъй като датировката на тези мегалити се прави, както споменахме, по косвени белези. Ако приемем за вярно твърдението, че този мегалит е дело на траки, то излиза, че траките са имали незнайна за нас технология, чрез която са били в състояние да издигат няколко десетки тона скала на голяма височина. Технологично чудо от дълбоката древност, което смайва. Дори и днес ти трябва специален кран и много механична подемна сила, за да сътвориш нещо подобно.

От Пловдив паля към любимия ми вече Розовец. Наричам го „земята на мегалитите“, тъй като само в този район са известни вече няколко десетки такива. Колко пък има взривени и унищожени от иманяри е отделна тема.

Оставям мотора на черния път, който води за Свежен и тръгвам нагоре по склона. Има маркировка, та няма как да се объркате. 

Колкото повече катеря нагоре, гледките стават все по – хубави: Прелестна е тая земя българска ей, какъв късмет да съм роден тука.

 

Отсрещният склон, посока запад е осеян със скални групи, коя от коя по интересна. Твърде е възможно там да се крият и други, не открити към момента мегалити, но за тая работа се иска обход и здрави крака. Факт е обаче, че в Средна Гора е пълно с мегалити и по тоя белег сме една от водещите страни в света.

 

Пътят излиза на една поляна, а в северoизточния и край се намира и Кораба или Портала. Ето какво се разкрива пред очите ми, всред дърветата. Това не е природно образувание.

С каква технология този огромен скален къс е бил поставен там? Технология, която е изчезнала мистериозно? Приятел инженер, който запалих по мегалитите, твърди, че днес ще ти трябва мобилен кран, но за да закараш там мобилен кран, първо ти трябва път, по който да мине кранът, след което, самият кран трябва да бъде специално укрепен в основата, за да издържи подобна тежест. Същият приятел е безкрайно озадачен от друг мегалит, който е много близко „Братята“ и до ден днешен се чуди, как е постигнат невероятния баланс там, като над 50 тона скала се крепи на по-малко от половин квадратен метър допирна площ. Само от няколко хиляди години.

Между 50 и 100 тона скала „поставена“ ей така върху матерните скали отстрани. Това, със сигурност, няма как да е естествено образование. Как древните са успели да вдигнат над десетки тонове скала, да я пренесат и вдигнат на поне 4/5 метра височина, за да я закрепят. С дървени скелета, въжета, макари? И за какво е служела? Каква е била функцията на този мегалит? Ето това лично на мен ми е много по-интересно от хипотетичните тракийски ритуални дейности описани от Фол, с цялото ми уважение, към българската археологическа наука. Теренът е силно пресечен, дори днес докарването на кран и евентуалното повдигане на скала с подобни размери и тонаж, би било изключително трудно, а може би и невъзможно. Явно древните хора са разполагали с непозната за нас технология, за да успеят. Но странно, нашите археолози като цяло дума не обелват за това технологично чудо и как е постигнато. Някак траките са успели, казват.

Отдолу птичка май си беше направила гнездо.

 Ето проходът, който се образува сниман от изток.

Ако правилно разбирам от археолозите е наречен Кораба, ето заради тази скала, която стърчала като мачта на Кораб.

Видно е, че тази скална група не е естествена, а е конструкция създадена с цел. 

Ето допирните точки с матерните скали.

Този проход е успореден на прохода върху който е поставен мегалита, това е от южната страна.

Ето и скалата, която оприличават на мачта.

Гледано от тази страна се вижда, една по-светла ивица, която сякаш разсича скалата отгоре надолу, на какво точно се дължи, дали е естествена или изкуствена нямам представа. Ще трябва да намеря някой, който разбира от петрология. Мен ми се струва, че повърхността на скалата от лявата и дясната страна нямат нищо общо?

В близост има скали с интересни изсичания.

От южната страна на Кораба, на няколко метра има огромна монолитна скала, която сама по себе си най-вероятно ще е поне 300 тона, но поради растителността, нямаше как да я снимам. Предполагам при снимка с дрон ще могат да се видят мащабите и. Наистина впечатляващи. Обиколих и нея, но не забелязах някакви специфични изсичания.

Тръгвам на обратно. На изпроводяк, бързи две снимки и се спускам към мотора.

 

Поставени във времевата рамка на тракийската цивилизация и датирани по косвени белези, нашите мегалити излизат едни от най-младите в света, нещо между 13 век пр.Хр. и 3 век пр.Хр. Прецизна ли е датировката по намерени наблизо керамика, монети, кости и други предмети, относно възрастта на мегалитната конструкция, според мен не достатъчно. Професор Любомир Цонев споменава, че един от най-добрите методи за датиране на мегалити е Оптически стимулираната луминесценция. За нея може да прочетете ето тук: https://www.otizvora.com/2009/11/619/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na-3/. Мегалитната култура е глобално явление, има я на всеки континент и в световен мащаб мегалитите са датирани средно на възраст между 5 и 10 хиляди години. Защо нашите да са толкова млади и представени като продукт на тракийската цивилизация? Ами ако са много по-стари? Не е ли възможно да са градени от по-ранното местно население на пелазгите или пък още от преди това? Според мен е напълно възможно. Но, докато не бъдат датирани със съвременни методи, няма как да сме сигурни. Допускам, че мегалитите са дело на древните българи, наричани в хода на историята и пелазги и траки, след като генетичните изследвания недвусмислено доказаха, че българинът е стар „европеец“ и винаги е живял там където живее и днес. Ето едно изследване, което показва, че българите носим „европейски“ гени още от мезолита и неолита https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779, което открих на сайта на Българския генетичен проект https://www.familytreedna.com/groups/bulgariandna/about/background. Тея същите хора, вдигнали този огромен скален къс и поставили го по този начин, са същите хора, които са имали технолията да създадат най-старото обработено злато в света, да създадат колелото и най-старата писменост, културата Караново на 7 хиляди години, да създадат първия праисторически град в Европа при Солницата, Провадия, селището от халколита при могила Юнаците, край Пазарджик, нефритените свастики от Кърджали и Слатина на по 8 хиляди години, дето са полирани до съвършенство и няма следи от ръчна работа, скалните ниши, кромлехите и долмените и още куп чудеса от древността. Та, ако се доверим на генетиката, излиза, че предците ни преди 8 хиляди години са обработвали метали до съвършенство, в чиито детайли са влагали висша математика, имали са писменост, създавали са градове, обработвали са земя и са гледали животни, а находките показват една високо развита цивилизация. Та, културата в Европа започва от България, но засега не сме в Шенген.

 

Пловдив 2023

Драгомир Желев