Историята винаги ми е била интересна. Винаги съм се чудел, от къде идва името България и какво означава, защо знамето ни е точно бяло, зелено, червено, от къде всъщност сме дошли и живеем днес тук на Балканите, ако изобщо сме идвали от някъде? От къде идва фолклорът ни, езикът ни? Този пътепис няма да отговори на точно тези въпроси, но ще ви представи няколко оброка и каква е връзката им с нашата българска история. Та оброците, според мен, са едно специално българско културно наследство, което само доказва колко много стар народ сме и от къде произлизаме. Ние сме местен стар народ, от никъде не сме идвали и винаги сме си живeли тук.
Преди години нямах идея
какво е оброк, нито знаех за съществуването им. Но с времето, докато търсех
отговор за себе си на въпросите, които ви споменах в началото, открих, че някои
отговори се съдържат във фолклора ни, а фолклорът ни, това е душата на народа. Така
попаднах на трудовете на Томислав Дяков, Михаил Арнаудов, Димитър Попов и Иваничка Георгиева и с изненада открих, че
според тези учени хора, фолклорът ни е чисто тракийско наследство. За това съм
писал в друга работа, която може да прочетете ето тук: https://amazingthracians.blogspot.com/2022/09/blog-post_3.html. Цялата наша обредно празнична система, произлиза
от така наречените траки. Реално, траки е име на древните българи дадено от
чужденците. Най-впечатлен обаче останах от книгата на фолклориста Евгений
Теодоров „Древнотракийско наследство в Българския фолклор“. Та именно там за
първи път прочетох за оброк и какво представлява.
Преди да дадем
кратко обяснение какво е оброкът, да споменем един интересен факт. Там където
има тракийско светилище или в непосредствена близост, обикновено има раннохристиянска
църква, а в последствие там или в непосредствена близост се строи и съвременна
църква, като тези познати ни днес. Примери бол, Старосел, Перперикон, Ангел
Войвода, Пловдив, Стара Загора, Пещера и т.н. Туй е характерно за цялата
българска земя. Ако едни и същи места се почитат като свещени в продължение на
хилядолетия от хората обитаващи земята, то моето мнение е, че говорим за един и
същ народ при все, че някой правят разлика между траки и българи. Е, оброкът е
същото такова свещено място. Възникват върху тракийски светилища, често там се
строи в последствие църква, днес до много от тях има параклиси. Но свещеността
на мястото и почитта на хората са неизменни. Места, на които има необяснима
енергия, места, на които хората молят за здраве и берекет, за сбъдване на
желания, за закрила и помощ.
Та оброк е свещено
място, което се почита и до днес, а оброците са възникнали най-вече върху
тракийски светилища или в непосредствена близост. Често там има поставени голям
камък, кръст каменен, колона, плоча, скален блок. Траките са почитали скалите,
огромни дървета, като дъб например, извори, всъщност почитали са висшите
природни сили и техните проявления, сиреч майката природа и хармонията с нея е
била определяща. А оброците, които откриваме днес са най-често именно до такива
места, я до аязмо, я до някой вековен дъб, я до някоя исполинска скала. Такава
хилядолетна приемственост е смайваща и единственото логично обяснение би било,
само ако приемем, траки е просто име на древни българи, чиито наследници сме
ние днес. Туй то.
Та край Брацигово
има един оброк, който наричат Въртян камък. В близост има големи дървета, че и
извор. Да и днес, брациговци го почитат и там е съграден параклис Св.Георги. В
миналото обаче тези земи са обитавани от бесите и са били част от тяхната
територия.
Ето локацията му
Пътят до там, до някъде
има асфалт, после почва чакъл. Пътят отива до Буровото и Гачевото блато, но
трябва да се отбиете още преди това по едно отклонение в ляво. Преди отклонението ще минете покрай един
параклис от ляво „Свето Въздвижение на св. Кръст“. След него в ляво и сте на
Въртян Камък. Като тръгнете по черното пътче за Въртян Камък от ляво има и
останки от тракийска крепост, която май е била цяло селище на бесите https://www.bulgariancastles.com/gr-bratsigovo-ukrepeno-selishte-v-m-vartyan-kamak/. Виждат се останки от
зидове, но е силно обрасло с растителност. Тоя черен път отива към един връх
дето се казва Черковище и от там гледа към Бяга и Козарско.
Там съм. Жегата
тъкмо е почнала.
За първи път бях на оброк. Циментиран е да не избяга. Кой, кога, как и защо е пробил камъка, не се знае или поне аз не съм намерил такава информация още, но подозирам, че тоя пробит камък е още от времето на траките беси и най-вероятно ще да е тяхно дело. В същото време допускам, че той може да е и много по-стар, може да е дело на пелазгите примерно или пък на първите цивилизации, появили се на Балканите, тъй като много прилича на нетрадиционен мегалит или на част от такъв. Интересно е, че подобна традиция с пробити камъни има и на други места по света, като накрая ще споделя линкове към подобни обекти извън България, почти всички датирани още от неолита, като част от мегалитната култура. Та, Въртян камък може да се окаже много специален оброк. Търсих и в музея в Брацигово, защо точно „Въртян“ се зове, но отговора беше, че нямат представа. Знам, че има брациговски семейства, които поддържат параклиса, но все още не съм издирил някой от тях, който може да даде повече светлина от де идва името.
Между другото от вътре в отвора камъкът е прецизно изгладен, сякаш е работено с машина. Кръгът е почти перфектен. Чудно ми е с какви инструменти древните беси са постигнали това, ако приемем, че е тяхно дело. Как е изрязан този почти идеален отвор? Но, не е до само отвора, целият Въртян камък има един вид правоъгълна форма, която според мен е изкуствено създадена. Възможно ли е наистина да е част от мегалитната култура у нас? Ето няколко снимки от вътрешната повърхност. Ако минете по нея с ръка, ще се удивите, колко е гладко. Този отвор едва ли е постигнат с първобитен чук и длето или нещо подобно.
Според мен дупката е
пробита, работейки и от двете страни на камъка. В средата има лек ръб, който ме
кара да си мисля, че не е работено само в една посока. Чудя се дали чрез
физичен метод, може да се определи с какво е направен този отвор. Друг вид
камък, желязо? Определено с примитивни сечива, ще е изключително трудно.
Днес за такъв процеп в подобен камък, за такава прецизност, ще трябва машина. На ръка да се направи, ще е изключително трудоемко. В момента търся информация, дали долната част на камъка е била вкопана в земята изначално и да се потвърди, дали е местен или не или е в оригиналното си положение. Предполагам е циментиран, основно за да не бъде отнесен.
В непосредствена близост е параклисът Св. Георги, заобиколен от дъбови дървета.
Въртян камък под друг ъгъл.
Най-обичам туй, че по тия
места де бродя, хора няма! Природа и тишина, птички и вятър. На един Белинташ
примерно, пълно с глъч, пищят, викат, не разбират, че тия места са свещени и
тук трябва като в църква, кога влизаш, да си тих и смирен. Гледам го тоя Въртян
камък и се чудя, от колко години е тук и колко ли ръце са го докосвали с
надежда за закрила от оная висша сила, дето върти планетите. Ако приемем, че е
дело на беси, на възраст ще е поне над 2000 години. А може и да е на още
повече.
Наоколо има останки от керамика.
В близост има и скални блокове, които подозирам, че са изкуствено изсичани. Вероятно част от селището крепост в непосредствена близост.
Преди да приключим с
Въртян камък, ще дам някой линкове от подобни пробити камъни, някой датирани на
по 4000 години, че и повече. Възможно ли е и нашият Въртян Камък да е на такава
възраст? Защо не? Само правилна датировка, ако е възможна такава на изсечения в
средата кръгъл отвор примерно, може да ни даде отговор. За съжаление в
България, археологията към момента, не ползва модерни физични методи с които
може да се направи прецизна датировка. Но, какво да искаме от държава, в която
няма достатъчно детски градини например. Културното наследство е оставено на
произвола.
Ето една интересна статия
на английски за подобни камъни с изсечен отвор в тях. В разглежданите в нея
„пробити камъни“ се вижда, че се разбират като част от праисторията, което в
България, се разбира, като времената преди „траките“. Те са на повече от 3000
години.
https://www.silentearth.org/prehistoric-holed-stones/
Ето и още подобни камъни.
Забележете, че повечето от тях са датирани на по 3,4,5 хиляди години, а
изключително много приличат на Въртян камък. Доколкото успях да проуча този
камък никой, никога у нас не е датирал или се е интересувал с научна цел!
Възможно е да греша, но поне аз не успях да издиря подобно изследване. Щом в
чужбина могат да ги датират, явно има начин. Тука сякаш няма воля за такива
работи.
https://de.wikipedia.org/wiki/Lochstein_von_Riffian
https://de.wikipedia.org/wiki/Gotenkreuz_von_Elsterwerda
https://fr.wikipedia.org/wiki/All%C3%A9e_couverte_d%27Aizier
https://irishantiquities.bravehost.com/carlow/aghade/aghade.html
https://en.wikipedia.org/wiki/M%C3%AAn-an-Tol
https://de.wikipedia.org/wiki/Heidenstein_(Lochstein)
https://www.megalithicmonumentsofireland.com/COUNTIES/LOUTH/Hurlstone_HoledStone.html
На тези линкове,
показаните обекти от пробити камъни подобни на Въртян камък се считат за част
от мегалитната култура, а тя често в световен мащаб е датирана на възраст и до
10 хиляди години. Сиреч, както може да предположим, че този камък е дело на
траките беси, то така и може да предположим, че той е един вид много по-стар от
тракийската култура, за чието начало у нас се приема Троянската война – XIII-XIV век пр.Христа, та чак и за траките се твърди, че
били дошли от някъде и заживели тук. А според мен, те са просто наследници и
приемници на пелазгите и са си местен народ. Дали е дело на пелазгите или на
още по-ранни местни цивилизации, чиито наследници са именно пелазги и траки, а днес
и ние, дано един ден наука ни разкаже? Да не забравяме, че по брой неолитни
селища България е на първо място в Европа, а генетичните изследвания на
българите показват резултати, които свидетелстват, че кръвта ни е същата като
на хората създали Варненското злато, най-старото обработено в света, преди цели
8 хиляди години. Този оброк, сам по себе си, поражда много въпроси свързани с
древната ни история. Дали Въртян камък, може да бъде датиран, чрез метода на
оптически стимулираната луминесценция, за който говори проф.Любомир Цонев, може
да прочетете ето тук https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Books/Megaliti_i_drugi_drevnosti/Glava-4.pdf, не знам,
учените трябва да кажат, но със сигурност към момента, може само да
предполагаме, кой, кога и как е пробил този камък, така сякаш е правено с
машина! И за какво е служил този отвор?
Паля мотора и обратно към Брацигово, където искам да мина през следващите оброци. По пътя спирам, да се насладя на мястото. По-голям кеф да се загубиш в Родопа с мотора няма.
А ей това е, когато си спрял в Рая.
Снажният релеф на Родопа
и пътят. Няма асфалт, няма проблеми.
Връщам се в Брацигово и
се насочвам към чешмата с минерална вода, в близост до която е оброкът
Преображение. Там сега е изграден параклис. Оброкът представлява голям оброчен камък. Да
се върнем на параклиса за малко обаче. Съграден е основно от усилията на двама
българи Крум Георгиев Лазев и Димитър Стоянов Райчев. Повече може да прочетете
тук: https://pzdnes.com/2017/10/02/%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD/. Споменавам го, защото се прекланям пред делото
им. Всъщност, когато отидох до там си дадох сметка какъв труд се е изисквал и
какви усилия са положени, за да се възстанови и запази това свещено място.
Порази ме мисълта какви велики българи има, скромни, които сътворяват параклис,
храм, или пък чешма в името на доброто, на вярата. Дадох си сметка, че ние
градските чеда, малко приемаме нещата за даденост и не винаги разбираме, че зад
всеки храм, църква, параклис, чешма, някой на трудно достъпни места, седят
усилията на хора, които с труд и пот пазят българщината и с двете си ръце,
създават чудеса. И го правят от сърце. Представете си само на фона на туй що ви
залива по новините от медии, има българи, дето имат потребност да правят
добрина. Тея обикновенни хорица са сто пъти по – големи българи от всички
дупета с кюстюми, които са влизали в парламента ни, последните 30 преходни
години.
Ето го и него. Това е на входа, от който почват стълби, които се качват до параклиса и оброка.
Оброчният камък и
параклиса зад него.
Малко от параклиса.
Според мен туй са стари камъни, вложени в новия градеж. Може и да бъркам.
Забележете този ръб.
Масата, също прилича на много стар каменен блок с изсечен ръб. Личи си, че за крака се ползват, много по нови гравирани камъни.
Тук има следи от палени
свещи. Също прилича да е много стар камък.
За тези не намерих
информация, кога точно са изсечени в камъка. Приличат да са нови обаче.
Оброчният камък
Тази снимка е от второ
мое посещение, когато търсех човека, който инициира създаването на параклиса
г-н Крум Лазев, та да питам от къде са всички „стари камъни“. Изнамерих
телефона му от църквата Св.Йоан Предтеча в Брацигово, обадих се, но беше зает
него ден. Разбрахме се, някой ден обезателно като имам пак път натам да му
звънна и да си поговорим.
При първото ми посещение,
отпред имаше мраморна плоча.
Изсечените кръст, ниша и светец или пък светица. Не се знае, кога са изсечени или от кого. Предполага се, че е още от времената на ранното християнство, но може и да са по-късни. Трябва да споменем задължително сведенията за Никита Ремесиански IV – V век, като проповядващ християнството всред бесите, а именно района на Брацигово е обитаван от тях. Едното идва от Евсевий Хиероним https://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_217.html, а другото от Павлин Нолански https://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_258.html. Както казах, още в началото аз приемам, че траки е просто име на древните българи. Така излиза, че българите сме много стари християни. А оброкът е връзка между туй що науката нарича езичество и християнството, мост между различни епохи.
Като гледах камъка, сякаш лицевата му повърхност от към дървото до него, така и тази отгоре, където са изсичанията да са били предварително изглаждани, сиреч самата скала е била обработвана.
Тук много ясно си личи,
че скалата е изкуствено изглаждана. Ама не се сетих да си взема и нивелир.
Ето и повърхността
отгоре. Също изкуствено изглаждана според мен.
Ето и ориентацията на оброка. Също като при Въртян камък, посоката е североизток – югозапад. Но, нека направим уговорка, че както Въртян камък, така и този оброк е напълно възможно да са били местени многократно.
Само на няколко метра обаче има зид с градеж от големи камъни и много ми прилича на циклопски градеж, чисто визуално, характерен за траки и пелазги. Като пловдивчанин, тази строителна техника ми е известна от Небет тепе, но има подобни край село Бенковски, че и Перперикон, че и в Сборяново. Учените спорят за точната датировка, но говорим приблизително за времената на Троянската война, а може би и още по-назад. По размер тук каменните блокове са доста големи. Доколко е уместно да се свързват с циклопски градежи не знам, но пък някой камъни са наистина огромни и в никакъв случай, не говорим за ситен градеж. Ето на този линк от сайта Мегалитите в България, може да проверите и сами, някой циклопски градежи в България, част от мегалитната култура у нас, в рубриката Циклопски Зидове - https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/MegInBg.html.
Този тип градеж е много
характерен за траките или пелазгите. Разбира се аз не съм експерт, нито
археолог и само предполагам, че е твърде възможно да е циклопски градеж дело на
бесите. Пловдив например и Небет тепе, където има такъв градеж, също спада към
територията на бесите.
В непосредствена близост,
открих също някой интересни изсечени скали.
Този голям къс, за
съжаление, попадаше в някакъв двор и имаше ограда от към улицата, и да не
развалям имиджа на културните мотористи не дръзнах да я прескачам, но поне
отстрани изглеждаше като изсечен и изгладен подобно на скален блок, който си
седи вертикално изправен. В крайна сметка, подходих от към гората отгоре,
където ограда няма. Ако ограда няма не е незаконно. Пък ако някой ме хване, ще
кажа, че съм се търколил.
Според мен в този скален
къс също има изсичане, като може да е бил част от някаква конструкция. Ъгълът е
почти 90 градуса.
Ето този скален къс много ме впечатли с дупките направени в него. От археологията знаем, че и по други тракийски светилища има подобни скали с подобни дупки. В случая, може и да са напълно съвременни дупки.
Повърхността в която са
пробити дупките е цялата изгладена.
Тези скални късове с
дупки и изсичания по тях, както и предполагаемия циклопски градеж ме карат да
мисля, че оброка в миналото е бил тракийско светилище. Разбира се може и да
греша и всъщност те да са много по-млади от времето на бесите, но това може да
се докаже или отрече само с правилна датировка на обектите с подходящи физични
методи. Къде са археолозите ни да я свършат тая работа е тема, която грам няма
да повдигам.
За моя голяма изненада
открих, че над моя „циклопски градеж“ има още един зид, доста дълъг, може би
към 50тина метра, който беше още по внушителен. Чудя се дали тези зидове са
имали защитна функция в древността? За съжаление, не открих никаква информация,
останка от какво може да са. Крепост? Укрепление? Каменни огради на някой
манастир? Никъде не открих, някой археолог, да е регистрирал тези зидове, а
тук, аз открих цели два. Ето снимки на втория зид, той е на около 20/30 метра
от първия.
Втория зид е доста внушителен, а камъните от които се състои са доста големи. Подобни големи камъни са ми добре познати от североизточната част на Небет тепе, а ако не греша, то зида в Пловдив също се води „циклопски градеж“, а не само огромните скални блокове върху билото на Небет тепе. Както и да го суча, очевидно е, че целта тук е да бъде изградена стена от големи камъни, а ако това е стена на крепост или укрепление, то те са едни от най – добре запазените, които съм виждал, а аз съм виждал доста. От археологията знаем, че по времето на Рим, крепостите и укрепленията са строени с по дребни скални блокове и с тухли, ползвана е спойка, а по турско време укрепленията имат съвсем друга структура, отново от по ситни камъни, та тая стена остава да я отнесем, към много по старите градежи на траки и пелазги. А най – странно как никъде не намирам информация, някой археолог да е регистрирал тая работа.
След малко отново на
мотора и към парка в Брацигово. Да в парка в Брацигово, много близо един до
друг има още два интересни оброка. Доколкото разбрах и до днес, или поне до
съвсем скоро, там ходи отчето, пее молитви и се палят свещи. От къде са самите
камъни, кога са поставени там, поне брациговците с които говорих, не знаеха или
помнеха.
Това е камъка Св. Илия, за
съжаление някой идиот го е нашарил.
Още личат следи от палени
свещи.
Минавам покрай паметника
на Петлешков, а от другата страна е камъкът Св. Георги.
Ето го
И по него личат следи от палени свещи.
Цяло чудо е, че са
запазени и до днес и до днес се почитат, а твърде вероятно е и те да са на по
няколко хиляди години възраст. Явно тук в Брацигово и околността се наблюдава
една забележителна хилядолетна традиция на почитане на тези свещенни камъни.
Туй то. Не бях ходил и
виждал оброк. Сега вече съм. По-късно, като се прибрах в Пловдив и като почнах
да чета и търся информация се оказа, че в Брацигово има още параклиси, в които
има оброчен камък, но вече част от олтара. По всичко личи обаче, че тук култът
към оброчния камък е широко застъпен. По всичко личи, че днес брациговци
почитат същите места, почитани от траките преди хилядолетия. Това няма как да е
случайно, тъй като същата приемственост в почит към свети места се наблюдава на
територията на цяла България. Едва ли щеше да е така, ако ние българите бяхме
късни пришълци на Балканите през 7ми век. Оброкът е съвременен мост между днешната
епоха и тази, когато българите са били наричани траки от чужденците. Но те са
едно от многото доказателства, че такава приемственост и постоянност, може да
се наблюдава само у население, което е местно и си живее тук от зората на
цивилизацията. Та туй що бесите почитали в древността, днес се почита от
съвременни българи. Как да стане тая магия, ако по произход сме азиатци? Но,
тъжен е фактът, че учебниците по история са пълни с куп излишни глупости, които
осакатяват и пречат на българите да си спомнят корените си.
Накрая за тези, които се интересуват, ще дам някой интересни цитати от книгата на Евгений Теодоров „Древнотракийско наследство в Българския фолклор“.
Стр.116 „Оброкът е
замествал църквата, когато не е имало църква в селата.“
Стр.116 „Оброците са
служели обаче не само като място за молене, но и като целебни места поради
вярването, че много лоши духове, които причиняват различни болести, могат да се
изгонят и следователно болният да оздравее, ако се отиде при оброк“
Стр.116 „Обаче случи ли
се да удари град селското землище или да изгори от суша по време, когато е бил
денят на светеца, на другата година всички тичали на оброка“
Стр.116 „Чувството у
народа към оброците като към свещено място за извършване на култови обреди
намира израз в това, че на оброка започват да строят по-късно християнските
църкви, а там, където църквата е била построена на друго място, населението
продължавало да извършва редица празнични обреди — езически и християнски на
оброците “
Стр.116/117 „Ето защо във
всичките села старите църкви, съградени преди 100—150 години (от днес — б. а.),
са вън от селото, само най-новите са в средата на селото, а в двора на всеки
манастир и църква с изключение само на няколко в цялата страна имало и дървета
с камък под тях които са били явно някогашни оброци, т. е. дървета, под които се
извършвало, а и допреди 50—60 (от днес — б. а.) години някъде продължавало да
се извършва жертвоприношение в чест на някой покровител и аязмо — изворче със
света вода.“
Стр.117 „На място, където
е имало стар оброк, е бил съграден и параклисът край Райково—Смолян. И църквата
в Княжево—София, е била построена при стар оброк, както се вижда от намиращия
се още до нея върху могилката каменен кръст.“
Стр.117 „Че църквите в миналото
са се строели на места, където е имало превърнати в оброк стари тракийски
светилища, се наблюдава и в местността Църквище (на един час път от Кюстендил,
по посока към Радловци).“
Стр.118 „А ако до края на
миналия век, а и почти до наши дни оброчните места даже при съществуването на църква са заемали
такова съществено място в религиозния живот на българина, съвсем ясно е, че те
през годините около покръстването са били средище на целия му религиозен живот
— места за влизане във връзка със силите, от които според народното вярване е
зависел поминъкът. Изключителната сила, с която оброчищата са притегляли хората
до наши дни, позволява да се хвърли светлина върху основния въпрос, който ни
интересува. Преди всичко това показва, че поради предания и вековна традиция
оброците са заемали съществено място в живота на селското население в такава
степен, че и християнската църква не е могла да ги заличи.“
Стр.119 „За жалост у нас
не са правени нарочни разкопки на местата на оброците, а там се крият сигурно
много следи от далечното минало. А какви могат да бъдат тези развалини, кое
население преди славяните е могло да има оброчни места, ако не траките.“
Стр.119 „Ако изхождаме от
изказаното от археолозите мнение, че тракийките светилища са се намирали на
височини с широк изглед, можем да смятаме, че е имало древно тракийско
светилище и на оброка с параклис на името на св. Георги над Върбово,
Шириколъшко.“
Стр.119 „Обстоятелството,
че църквата в нашите села в миналото се издигала на най-високото място, всред
селото или близо до него, което място е било покрито с гъста гора, се дължи на
това, че на тези високи залесени места е имало древни тракийски светилища,
следите от които са били „знакът“ и „поличбата“, че те са свети места. Поради
това тук е бил определян селският оброк, а после при оброка е била построена и
църквата, която при разрастването на селището някъде се е озовавала всред
селото“.
Стр.119 „А както в нашите
села при установена в продължение на десетина века християнска религия със свои
места за богослужение са запазили своята жизненост оброците, като и самите
свещеници са извършвали там редица църковни служби, и траките при приемането на
християнството ще са запазили своите светилища и своите култове в по-малките
селища, откъснати от големите елинизирани и романизирани центрове.“
Стр.171 „Трябва обаче да
се обърне особено внимание на това, че змията е изобразявана винаги увита около
дърво, под което се намира жертвен камък, защото съчетанието на тези три
елемента представлява всъщност, както установихме това у нас, оброк, оброчно
място, каквото ще е било и древнотракийското светилище: змията в релефите е закрилникът
на оброка и на местността, където оброкът се намира, дървото е свещеното дърво
на оброка, в което обитава закрилникът на мястото под образа на змия, а камъкът
е жертвеникът, на който във всеки оброк се извършват жертвоприношенията в чест
на закрилника.“
Стр.172 „Изобразяването
на оброка в тракийските релефи е трябвало да им придаде оброчен характер. И
тъкмо изображението на дървото, змията и жертвеника в релефите доказва, че
българският оброк е тракийското светилище.“
Стр.172 „Релефите ни
обясняват и защо закрилникът на оброка и на землището е бил виждан от българите
в образа на змия. Те ни обясняват и връзката между оброчните места у българите
и у траките — светилища на духа закрилник.“
Стр.264 „А българският
оброк, използван и до най-ново време като свещено място, неговият типичен
външен вид с основните елементи, които го определят, намираме изобразен в
дясната страна на повечето тракийски релефи, посветени на хероса. И тъкмо този
факт, на който досега не е било обърнато внимание, ни води до извода, че
българските оброци са се установили на мястото на древнотракийските светилища
на хероса“.
В заключение ще кажа
само, че изучаването на културното ни наследство и неговото консервиране за
поколенията е част от начина да се справим с огромната апатия завладяла
българското общество. Без познание за корените ни, няма да минем. Борбата е за
умовете на хората. Днес реалността щеше да е друга ако децата ни не учиха небивалици
по история, а че цивилизацията в Европа започва със земите на България. Оброците,
които се почитат и днес, традиция непроменена от хилядолетия са още едно живо
доказателство, че ние сме местен народ, с местни корени.
38ми декарт 2023
Пловдив
Драгомир Желев
