Заети с фейсбук, работа и плащане на сметки,
гледане на новини за импотентната ни политика, Благо Джизъсъ и многобройните му
жени, корекцийте по тялото на Азис, истории за умниците от Банкя до Харвард и
чупените ни магистрали и източени милиарди, не много от нас се чудят изобщо от
къде идват думите ни за майка, за светло, за вода, за дом, за река, за гора, за
планина, за море, за брат и другар, че и много други. Странно, но тези,
както и стотици други думи от съвременния ни език, имат своя абсолютен
еквивалент в „изгубения език на траките“.
За жалост българските ученици и студенти учат
усилено как траките били безумни варвари, в общи линий един примитивен
безписмен народ. За варварите няма да коментирам, защото мисля, че снимките от
пътеписа ми говорят достатъчно красноречиво, че варвари няма как да съградят
тези уникални инженерни съоръжения, а могилите в Старосел са само един малък
пример за техническите способности на тракийската цивилизация. За
писмеността обаче, за изчезването на тракийския език, няма как да се съглася,
че е така. За мен, това представлява една огромна манипулативна лъжа.
Моля, прочетете следната статия от историка
Александър Мошев „Безписмени ли са траките“ https://www.academia.edu/35374891/_%D0%91%D0%95%D0%97%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%98_%D0%9B%D0%98_%D0%A1%D0%90_%D0%A2%D0%A0%D0%90%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95, в която се разглеждат надписите от
печатът от Караново и плочката от Гредешница, които се явяват най – старат
писменост в света. За пореден път изпреварваме Шумер и Египет с хилядолетия. Споменава
се и ученият Харалд Хаарман и неговите трудове в които се описват стотици
надписи от подобен характер намерни в земите ни, както и приноса на
изследователя Павел Серафимов, представящ десетки сведения идващи
директно от древни автори за това, че траките са имали писменост. Защо
тези данни се пренебрегват от официалната историография в България, няма да е
предмет на разсъждения от моя страна в настоящия пътепис, но при положение, че
ги има е равносилно на глупост да обявяваме неаргументирано траките за
безписмени.
Ползвайки трудовете на известни наши езиковеди
относно тракийския език, се постарах сам да ги прегледам и проверя, колко
думи от тракийския език мога да открия в съвременния български. В
следващите редове ще илюстрирам именно тази своя работа.
Някой учени твърдят, че траките изчезнали
мистериозно, а техните остатъци били римлянизирани, гърцизирани и т.н., че
нямали писменост, сиреч, били непросветени и неуки. Езикът им е загубен и няма нищо общо с
българския. Според официалната историография траките и прабългарите от Памир и
Урал, тея пусти тюрки, татари или пък може би иранци по произход са говорили
различни езици, нямащи нищо общо помежду си. Така да е. Но защо тогава и до
днес имената на реките ни, езерата ни, планините ни, че и личните ни имена,
имената на животните, всичко това сме наследили до голяма степен от траките, а
за жалост не го осъзнаваме. Според филолога Веселин Бешевлиев, голяма част
от топонимията ни е абсолютно тракийско наследство. Да уточним, че за
налагането на един топоним обикновенно отнема, стотици години, ако не хиляди
години. Трябва да добавим и че тази тракийска топонимия е преведима на
съвременен български. Забележете, че нито Римската Империя, нито Османската
са успяли да заличат тези топоними от земите ни. Ето какво пише бележития ни
историк и филолог, Бешевлиев в книгата си „Лични имена у траките – БАН,
1965, София“. На стр.66:
Ето само няколко примера намерени от мен за тракийските
имена топоними ползвани и до днес от българите: Пловдив от тракийското
Пулпудева, Стара Загора, и древното Загора, или Загоре, град Девин, село
Баткун, река Янтра, град Ахелой, старото име на Стара Планина - Хемус, идващо
от Имеон, запазено и до днес в нос Емине, старото име на Марица (и самото име
Марица) - Хебрус, идващо от притока Ибър, който и до ден днешен така си се
казва, река Места, планината Родопа, върховете Перелик и Персенк, планината
Карпати, Странджа планина, Пирин планина, Рила планина, река Стряма, река
Тунджа, река Искър, река Вит, река Арда, рела Велека, река Ерма, дори днешното
Марица е тракийско име, река Осъм, името Осогово от Осогово Планина, името
Панега, Златна Панега, Несебър, името Книшава. Опа, че то до тук само
изброеното е повече от половината география на съвременна България, а има и още
много неспоменато. И какво излиза, и до ден днешен топонимията ни е основно
тракийска. Непроменена от хилядолетия.
Освен топонимията и до ден днешен българите носят
лични имена на тракийски герои, божества, царе, носят лични имена произлизащи
от имената на тракийски племена. Моля, имена на тракийски герои,
царе и племена? Учудващо може би за някой, но факт. Как се е получило това, ако
се доверим на официалната ни историография, че тракийски и прабългарски са
различни езици. За какво им е било на прабългарите да захвърлят собствения си
език, собсвените си названия и именна система и да започнат така широко да
използват тракийската такава? Личното ми мнение е, че тракийските думи са
живи, ако лаик като мен може да открие десетки с лекота и днес в съвременния ни
език. В световната история винаги един народ завоевател, какъвто уж са
прабългарите, налага своите собствени топоними. Е къде са „прабългарските“
такива? Ако няма пък „прабългарски“ тогава как и защо ползваме тракийските и до
днес?
Ще дам няколко примера от българския учен езиковед Иван Дуриданов: На
дадения линк, може да проверите в съставения речник и сами, колко много думи от
тракийския език, днес откриваме в българския език, звучащи практически еднакво.
Ползвал съм и самата книга на Дуриданов „Езикът на траките“, Издателство
"Наука и изкуство", София – 1976. Шега а? Човекът е акедемик, не е
писал баш шеги.
http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Ivan%20Duridanov-Dumi%20ot%20ezika%20na%20trakite.htm
Продължавам само бегло да прелиствам книгата на
Дуриданов и се натъквам на следните думи, които на тракийски и български
звучат фонетично еднакво, въпреки няколкото хиляди години разлика.
Изводът, който може да се направи е, че в днешния български има
практически непроменени думи от хиляди години. Много стари думи. И то явно от
тракийски произход. Как обаче траките, или техните остатъци по тея земи
през VII век, са успели да предадат на говорещите различен
от техния език прабългари, толкова много думи, които се запазили през
хилядотията и останали в езика, та и ние днес ги ползваме? Прабългарите явно
дали само името на държавата и народа и доброволно приели кръвта, езика, бита и
фолклора на завареното население, ако се вярва на официалната ни история. Как е станало туй чудо официалната наука
не обяснява? Не само как е станало, но и защо изобщо е било нужно да става?
Това никой не иска да обясни научно: В книгата на Дуриданов „Езикът на
траките“, Издателство "Наука и изкуство", София – 1976., тези думи
лесно се откриват на следните страници които съм дал (аз съм направил само
кратък списък, на това, което реално може да се открие). Тая задача спокойно
може да я дадете и на второкласници. Няма да се затруднят хич. Та, по долу
първо се дава тракийската дума взета от книгата на Дуриданов, на коя страница
може да се намери, след което се дава съвременната българска дума, нейно
съответствие. За всички изброени думи по долу, фонетичните промени са минимални
и напълно оправдани при положение, че разликата между тракийския език и
съвременен български е от порядъка на 3000 години поне. Но и след 3000 години
звучат еднакво и смисъла все още е същият. Забележително. Естествено, учениците
в България хич не ги учат тея неща. Нито по български, нито по история. Те
учат, че дива азиатска орда живееща в палатки, лагерували край Варна, на майтап
разбили Римската Империя (една от най могъщите и богати държави за времето си)
след което тези номади, сиреч скотовъдци, дето тичали след стадата добитък,
също така на майтап построили монументалните Плиска и Преслав от масивни
каменни блокове, ама Плиска била чак по-голяма и пищна от сам Константинопол.
Де се е чуло и видяло за такива номади, хем изкусни бойци, хем изкусни
строители с камък, хем имали установена държавност, хем висока култура, та чак
принудили императора да им плаща данък и да трепери от тях. Номадите са
номади, точно защото не строят каменни градове и защото са един вид вечни
скитници, при тях мобилността е изключително важна, като така си осигуряват
възможно най-добрите условия природни условия. Чудно къде и как тея номади
прабългарите са се научили да строят с огромни каменни квадри?! А сега ето и
думите, които всеки може да открие сам:
Ь е Ь r u s – бобър – стр.73
, bе r g а (s) - бряг, височина – стр.74, Ь е
r z а (s) – бреза – стр.74, B r и z а s – бърз, бръз
– стр.74, b u r t-
(burd-) – брод - стр.74, с h а L а s – кал - стр.74,
d а m а - дом заселище, място за заселване - стр.74, d а r s а s (dersas) – дързак, смел, храбър стр.74,
k е n t h а s - чедо, потомък – стр.76, k n i s а (s) - изровено място,
ниша – стр.77: M а r –
мочур, вода, река стр.77, m е r- голям, велик, сиреч всички български
имена които завършват на мер и мир - стр.77, r а s k u s – рязък, бръз, пъргав, жив – стр.80,
, s е m (е) l а (=zeml'a) – земя – стр.81,
s v i t – светя, блестя, блещукам – стр.83, забележете следната дума, s
t r u m a/ s t r il m о n - течение, река – стр.82,
все пак по география сме учили за реките Струма и Стряма, явно носещи звучно
тракийско име и до ден днешен, u d r а (s) – видра – стр.84, z ё r i-
(от по-старо *zveri-) – звяр стр.85, и най любимото ми - z u m, Z u m l – змей – стр.85, ех тея змейове от нашите български народни приказки,
a за Пирин, Перник, Перперикон, Перелик, Персенк, идват от тракийския корен
-пер- или -пир-, в смисъл на
скала/камък. Едно изконно българско име като Борис е с тракийски корен - b и г, B u r i s (Ь i s) в значение на "мъж" -стр.74.
Значи, думите ни за дом, за земя, за
светлина, за чедо, за вода идвали от траките, практически те са абсолютно същите! Но колко от нас го
съзнават? А как и да е иначе, когато по български учим съвсем други неща, а не
колко са стари думите ни и произхода им. Броят на съвпаденията, струва ми се е
твърде голям, за да говорим за случайност.
Без да се задълбочавам, само за няколко
минути, всеки може да открие поне 30-тина думи в книгата на Дуриданов (даже и
децата, които могат да четат), които звучат по един и същи начин и имат едно и
също значение в тракийския език и съвременния български, при разлика в епохите
от няколко хиляди години. Мен, ако питате случайност няма.
Да бяха една, две, три думи, че и пет
проблем няма, може да приемем, че е случайно. Но, когато става дума за десетки
думи, може би стотици, които звучат днес, така както са звучали и преди
хилядолетия, това вече е забалежително и както казахме, логично е да изключим
случайността. Броят съвпадения е твърде голям.
Да отворим набързо и книгата на Владимир Георгиев
„Траките и техният език“, издание БАН – София, 1977, и да проверим и следните
думи от тракийския език, които имат своя пряка аналогия в съвременния
български. На стр.98 е дадена тракийската дума „АК“, от която идва
българската „ОКО“. На стр.99 четем, тракийското “BELA“, откъдето е и българското бял(а). На стр.100 четем тракийското kar(a), от където е и българското ГОРА. На стр.101 четем за Ketri и Kist(а), отговарящи идеално на българските
„четири“ и „чист(а)“. На същата страница е тракийскато “МА”, от което идва
българското „майка“. На стр.102 ще откриете тракийското “STARA”, от където идва българската дума
стар-(а). На същата страница е и тракийската дума „SUETUL“, отговавяща чудесно на днешната ни дума СВЕТЪЛ. На стр.103 е тракийското
ZER, от където идва и
българското ЗВЯР. На същата страница са и тракийските Zin и Din, от където идва и днешното българско „ДЕН“. На стр.108
може да прочетем, че днешното АЗ в българския, произлиза от тракийското
„АС(З)“. На стр.216, посочена като част от фригийската лексика (става
дума за фригите, които пак са траки) пише думата “веду”, почти същата като
днешната българска „вода“, но запазила смисъла. Или пък на стр.223.
хубавата тракийска дума „зелкия“, досущ като българската „зелка“. На стр.71
пъk срещаме тракийската дума
„жилос“ отговаряща на българската “жила”. На стр.253, може да прочетем,
че глагола „катеря се“ в днешния ни език, е наследник на тракийската дума “kater”. Ех тея катерички, ако знаеха само, че името им
е с тракийски произход.
Не е ли забележителен фактът, че
основни думи в българския език, думи от бита и ежедневието, за „майка“, за
„светло“, за „бяло“, за „ден“, за „гора“, местоимението „Аз“ дори, както и
стотици топоними от българската география, явно идват от тракийския език и са
буквално непроменени смислово и фонетично или са само с леки фонетични различия
от хилядолетия. С право може да се каже, че голяма част от
основни думи от бита и всекидневието в българския език, произлизат от
тракийския и са явно ужасно стари. Но ги ползваме и до днес. Та, ако тракийски думи, ползват българите и
днес, то колко мъртъв е според вас тракийския език?
Съответствията във фонетично и смислово
отношение на може би няколко стотин думи от тракийски и български, не бива да
се пренебрегват от учените, тъй като те са очевидни и за дете. Броят на съответствията е прекалено
голям, за да говорим за случайност. Въпросът е в контекста, в който се говори
за тях. Как се е случило това, ако приемем за вярно, че българите са късни
пришълци на Балканите и заварили тук, само остатъци траки? Е като знаем вече
тракийската дума за майка, за брат, за светло, за бяло, за дом, за гора, за
вода, то какви са били прабългарските им алтернативи тогава? Нима прабългарите
са донесли азиатски език със себе си, който изоставили и заимствали този на
траките? Думи от непосредствения бит на човек? Защо?
Дори и да се съгласим за секунда с някой от
„модерните“ учени, които ни обясняват, че българския идва от ирански и
българите са иранци по прозход и езикът им няма нищо общо с тракийския, мисля,
че приликите между тракийските думи и българските думи са очевидни и
най-малкото те не бива да се отричат. За съжаление факти, които ще извадят очи,
явно не са очевидни за учените ни. Тези сходства и прилики са непознати за
повечето обикновенни българи. Нормално след като никой в образователната ни
система не е счел за необходимо да ни информира. А малцина са тези от нас,
които имат време за книги като тези на Дуриданов и Георгиев, за да установят
сами всички прилики между тракийски и български език, които по численост далеч
надвишават всякакви сходства с ирански например.
Напълно нарочно тези факти не се споменават, не се учат, не се осветляват.
Българите трябва да учат, че между тракийския и българския има много общo по отношения на лексика. Подозрително
много. Подозира се, че подобно сходство може да се постигне само, ако говорим
за един и същ народ и език. Да се обясняват всички тези сходства със
случайността е малко несериозно. Броят съвпадения далеч надвишата допустимото,
за да се нарече случайност. Според мен, тази
научна тишина по въпроса нас българите ни ограбва и ни лишава от истинското ни
културно наследство. Дори самите Георгиев и Дуриданов, че и много други автори,
писали в едни години, в които е властвала една особенна политическа система у
нас (не, че днес е много по различна, при все, че я наричат демокрация), никъде
не пишат в прав текст, че най-добрият език за превод на тракийския, това е
българският. Според мен, причината да не споменават тая работа е само
политическа. Нагледен пример от ежедневието ни, за това как се преиначава
история се случва днес, буквално докато пиша. Хванали сме се на хорото с
македонците да ги признаем за отделен от нас народ и да пишем „обща“ история.
Какво „общо“ може да имаме, като то всичко там е българско. Всичко е българско,
само мозъците на някой страдат от сърбизация. И, за да влезат те във великия
Европейски съюз, ние българите ще трябва да изрежем част от историята си и да я
наречем македонска. Простете, но скромното ми мнение е, че това е срамно,
неморално, нечестно и исторически неоправдано. Но политика братче, европейска
политика. Не забравяйте, че който сам реже корените си, не е стигнал далеч.
Освен десетки основни думи от бита и ежедневието,
които явно са практически едни и същи в тракийски и български, за себе си
открих над 50 лични български имена, които имат своите преки съответствия в
тракийския език и са явно от тракийски произход. Как от гледна точка на
официалната ни история може да обясним, че едни палави тюрко алтайци, дошли от
Азия на Балканите, изведнъж започнали да кръщават децата си с практически
същите имена с които траките кръщавали своите от хилядолетия. Да изоствиш
именната си система за сметка на чужда? Кое е наложило таково нещо, че едни
монголоиди да ползват чужда именна система, със специфичен смисъл, със
специфично звучене, нехарактерно за Централна Азия? Ако траките са изчезнали
още през VI/VII век, а според някой автори и векове по-рано, то
как да обясним, че именно тракийските топоними са най-широко разпространени
и най-широко използвани, тук на Балканите и до ден днешен. А както казахме,
от всички езици, именно българският дава най -добрите тълкувания за тракийските
думи и техните значения. За сам Аспарух, се твърди, че името му е с ирански произход.
Да, но защо се пропускат хитро името на Аспар, патриций на Източната
Римска империя, според Йордан, гет по произход, а гетите са траки, името на
Аспург, владетел на Боспорското царство, също траки или имената Ут аспиос и
Вед еспис, засвидетелствани в надписи тук по нашите земи, епитети на тракийския
Херос, сиреч „аспа“ е тракийска дума за „кон“. Момент, тези данни идват от
Балканите, така, че да се твърди, че Аспарух е иранско име не е много точно и
научно, защото ако се проследят внимателно събитиятa, ще видим, че в иранския думата „аспа“ е заемка от тракийския. Простете,
но според вас колко иранци, сиреч перси има днес носещи името Аспарух? Е
българите с това прекрасно име днес са само няколко хиляди. Сега нека видим,
личните български имена, които открих, че имат своите преки съответствия в
тракийския език. Остава един ден науката да отговори, защо днес българите носят
лични имена, носени и от траките преди хилядолетия. Откриването на тези
съвпадения като задача е по силите на ученици и от началния курс. Далеч, няма
нужда да си завършил Харвард или да си родом от Банкя.
Лични имена у българите с тракийски произход
От книгата „Езикът на траките“ Иван
Дуриданов - Издателство "Наука изкуство" София – 1976.
В изброените примери по долу – първо давам
тракийската дума/име според съответния автор на съответната страница в книгата,
след което нейния превод и съвременен вариант, след което давам съвременното
лично име според книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и фамилни имена у
българите.
·
Тракийското
име „Родопа“ – стр.46 – планината Родопа – личните български имена Родоп,
Родопа, фамилията Родопски - (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
·
Стр.
59 – тракийското лично име „Bryzos“ (бризо-(с)) – българската дума „бърз“ – името
Бързьо, фамилията Бързев, Бързан, Бързанов (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
·
Също
и на стр. 74 – тракийска дума „bruzas“ (бруза) – българската дума „бърз“, имена Бърза, Бързьо, Бързе, фамилията
Бързаков, Бързовски, Бързешки (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
·
Стр.59
– тракийското лично име „Byzas, Byzes, Byzos“ – фамилията Бузин, Бузов, Бузанов, село
Бузовград, думата „буза“, имената Бузе, Бузьо, Бузо, Буза (Стефан Илчев от
„Речник на личните и фамилни имена у българите“ – София 1969 – Издателство на
Българска Академия на Науките). Трябва веднага да се добави и името на
българския цар Бузан споменат от историка Павел Дякон (живял и писал през VIII век), пишещ за събития в Панония случили се през IV век, в които българите са дейни участници. Сиреч,
български цар Бузан, носещ явно тракийско име се намирал в Панония през IV век. Българите, според Павел Дякон, дори убиват краля на лонгобардите
Агилмунд, събитие от V век, почти 300 години преди Аспарух да
доведе „прабългарите“ до делтата на Дунав. За това събитие ще бъде споменато по
надолу в частта за древните писменни извори. Но, 300 години преди Аспарух да
докара „прабългарите“ из азиатските степи в Европа, сами българите били главни
икономически и политически участници в събития в Панония.
·
Стр.51
– тракийското име „Suitula“ – българска дума „светя“ и „светла“ –
имената Светла, Светлина, Света, Светльо (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
·
Стр.57
– тракийското име „Марица“ – името на река Марица, лично име Марица, Марицин,
Маричин, Марицика, Мариче, Маричка, Маричко, Маришка (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
·
Стр.56
– тракийското име „Ерма“ – името на река Ерма, рода Ерми („прабългарския“ род),
Бог (Х)Ермес, Св.Ерм – християнски епископ на Пловдив от I век, един от Седемсетте апостоли, личните имена
Ерма, Ермена, Ермен, Ерменко, Ермил, Ермо, Ермей, фамилията Ермаков (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
58 – тракийското име „Brinkazis, Brinkazeis, Brinkainos“ – българско име Брекоя, Коя – (Стефан Илчев –
Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската
Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
60 – тракийското „Desakenthos“ – „Desa“ = бог; „kenthos“ = старабългарското „чедо“ – в превод - „дете на
бога“, имената Деса, Десанка, Деска (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
·
Стр.
63 – тракийското лично име “Mukaboris” – където „boris/bur(i)s - мъж“ - Името Борис
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.65
– тракийското име „Raskos“ –
българско име Раско, от „бърз, рязък, рязко“ – тракийския цар Раскупорис – Раско,
Раске, Ресин, Ресина (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.67
– тракийското име „Bessoi, Bessi“ – тракийското племе беси - личните имена Бесиев,
Бесев, Беснев, Бесьо, Беса (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена
у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.68 - тракийското „Darsioi“ - тракийско племе „дерзи“ (дарси или дроси у
други автори) – в смисъл на „дързък“ – личните имена Дързо и Дързьо – от
глагола „дерзая“ – да са смели, умалителното Дръзко, фамилия Дързев, Дръзков
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
73 – тракийското име „Arda, arta“ – рекатa Арда, и личните имена Арда, Ардан,
Ардьо – (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
75 – тракийското име “Desa, Disa, Diza“ – в смисъл на „бог“ – българските имена Деса, Деси, Дица, Дичка (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.77
– тракийската частица „мер“ (в лични имена) – в смисъл на „голям, велик“ и
всички лични имена с нея - Драгомир, Владимир, Тихомир, Любомир и т.н.
·
Стр.81
– тракийското име на бога „Sabazias“ - бог Сабазий – се превежда с
българското „свободен“ – имената Бода (съкратено от Свобода), Бодка, Свободан,
Свободанка, Свободин, Свободко, Своболюб, Свободозара (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
·
Стр.81
– тракийскатa дума „saldas-zaldas“ – в смисъл на „златен“ – личните имена Златан, Златана, Златанови,
Златанка, Златанко (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.81
– тракийското Serma – в смисъл на „течение/поток“ – имената
Сирма, Сърма (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.82
– тракийскота дума „skaras“ –
от старобългарското „скоро“ – фамилия Скоранов, име Скоромир, диалектна дума
„скоран“ (който работи бързо, свършва скоро) (Стефан Илчев – Речник на личните
и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките
- София 1969)
·
Стр.83
– тракийската дума „Svit“ – „блестя,
светя, блещукам“ – старобългарски глагол „светет“, сиреч „светя“, имената
Светльо, Светла, Светия и всички техни производни, Светозар, Светослав,
Светомир, Светулка (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.83
– тракийското име „Tarpas, terpas“ – старобългарската
дума ТРАП – фамилията Трапаров, Трапешки, Трапинов, лично име Трапин, Трапо –
Трапчо, Трапьо (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите
– Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.84
– тракийското име Veleka(s) – река Велека – личното име Велека
·
Стр.121
– столицата на Пеонците, засвидетелствани още от Омир се казва „Bylazora“ – аз
лично мога да прочета като „бяла зора“ както и всеки друг българин. За
столицата на пеоните Бялазора, не мисля, че ми трябва да съм професор езиковед
за да схвана и името и значението. Имената Бела, Белина, Белчо, Зора,
Зорка, Зорница (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите
– Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Простете,
но в случая говорим за име от епохата на Омир с директен паралел в съвременния
български.
·
Стр.121
– Тракийското племе Добери – „Doberos“ – имената Добри,
Добрев – старобългарското „дебра“ – в смисъл на бездна, Добрин, Добрина – както
и прилагателните от Старобългарския речник (снимка по долу)– добро, добръ,
добре – Добра, Добрана, Добран, Добре, Добрен, Добричко, Добро, Добриян,
Добромир (Старобългарски речник (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
Простете, но е видно, че дори лаик като
мен, само от един автор като Дуриданов, може да извади десетки тракийски думи,
който днес звучат по същия начин. Удивително. Моля, читателите сами да отсъдят
от тези десетки примери, дали е възможно, това да е просто случайно и ако не е
доколко според вас тракийския език е изчезнал, щом съвременната ни именна
система изобилства от тракийски имена.
Продължаваме с изтъкнатия езиковед Владимир Георгиев.
Владимир Георгиев
От книгата „Траките и Техния език“ – Издателство
на Българската Академия на Науките София 1977г.
В изброените примери по долу – първо давам
тракийската дума според съответния автор на съответната страница в книгата,
след което нейния превод и съвременен вариант, след което давам съвременното
лично име според книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и фамилни имена у
българите.
·
Стр.
33 – тракийското име Светулен – епитет на Тракийския Херос –
българските имена Светлан, Светлин, Светлана, Светльо (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
Един вид излиза, че всеки Светльо и Светла и
Светланчо и Светлинка, който познавате всъщност носят тракийско име епитет на
едно от най – тачените божества на траките, Хероса (днес му викаме Св.Георги).
·
Стр.45
– Тракийско име „Бистрас“ – имената Бистра, Бистро, Бистрьо (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969). Значи и всички Бистра или
Бистрьо, които познавате носят тракийско име.
·
Стр.42
– тракийска дума „бор, бора“ – превода се дава чрез албанското burre, което означава мъж. При Дуриданов, както
споменахме по горе, има същия превод при двуосновното тракийско име „Мукаборис“
в значение – „мъж или син на рода.“
Ако оставим настрана значението на думата „Борис“,
то явно е, че името Борис се среща като част от тракийските имена. Сиреч, е
много много старо.
Трябва да се отбележи, че в Старобългарски речник (Стоянов, Ст., М.,
Янакиев - Старобългарски език) - София 1976, има думата БОР=БРАТИ=БОРЯ се.
Мен, ако питате, Борис е “мъж, който се бори”. Като Борко, Боре, Боран, Борго,
Борец, Борил и женски алтернативи Бориса, Борила, Боримира, Бориска. (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969). По темата за името Борис е
писал и професор Асен Чилингиров.
·
Стр.
46 – тракийско племе „Бебрики“ – „бобри“ - името им отговаря
идеално на фамилията Бебревски, село Беброво, а имаме и река
Бебреш. В една работа на професор Марияна Парзулова
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RWirA_ouM0UJ:journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx%3Faid%3D2431%26type%3D.pdf+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg, „Фамилните имена на българите –
отражение на историята на езика и живота на народа“, авторката пише, че според
Стефан Младенов в неговата „История на българския език“ от 1979г. на стр.198 „бобърът е носел и името бебър“ (снимка от книгата на Младенов с посочения пасаж
по долу).
В „Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969“ от Стефан Илчев, пише следното:
Бебревски ф — от диал. бебър ’бобър*. Също и Беберов. В гугъл ако
напишете Бебревски, ще ви излязат над 700 резултата, ако напишете Беберов над
3000 хиляди, тоест и до ден днешен, много българи носят това име, което по
смисъл и звучене води началото си от тракийското племе на Бебриките.
И сега нещо много важно, тъй като едва ли има
българин, който не е чувал за рода Дуло, рода на Кубрат и Аспарух. !!!
·
Стр.54
– тракийско божество „Дула“ (Dula) – име на старинно тракийско божество (снимка от книгата по долу) –
имената Дуло, Дуле, Дуля, Дульо, Дулейко, Дули, Дуличо, Дулката, Дулов, Дулев (Стефан Илчев – Речник
на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия
на Науките - София 1969)
к;
д Тук мисля, че връзката между името на старинното тракийско божество Дула и
„прабългарския род Дуло“ е безспорна,
въпреки че някои наши изследователи се правят на слепи и продължават да
твърдят, че името Дуло е от тюрски произход и търсят корените му в
Северозападен Китай. Е нерде Китай, нерде Балканите. Сиреч името Дуло е засвидетелствано
на Балканите далеч преди установяването на прабългарите край Онгъла, ама не
само името Дуло, ами и Ерми и Вокил например. А и всички знаят за знака на рода
Дуло, а именно IYI, или ипсилона с две хасти. Е, ама и той
не е донесен от „прабългарите“, тъй като е засвидетелстван на Балканите в
множество археологически артефакти хилядолетия преди това. Само в Ситовския
надпис го има 3 пъти, а той е създаден хилядолетия преди акостирането на
„прабългарите“, за справка темата за Ситовския надпис в блога ми, където това е
документирано в лични снимки, достъпни за всеки. И името Дуло и знака на
Дуло са засвидетелствани от археологията тук на Балканите от хилядолетия, далеч
преди времената на Кубрат и Аспарух и Дунавска България. Че защо тогава да
търсим произхода им в Азия, като той е засвидетелстван като местен балкански
много по-рано.
·
Стр.55,
стр. 81, стр.143, стр.146 – тракийско божество „(Дис) Ден“ – в смисъл на
„светлина, ден, небе“ = старобългарското „денъ“ – съвременното „ден“ – имената
Деньо, Дено, Дене, Дени, Денко, Денка, Дено, Денчо, Деня, Дена (Стефан Илчев –
Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската
Академия на Науките - София 1969). Дами и Господа, нима думата ни за
„ден“ е тракийска? И то да идва от името на тракийско божество?
За какво говори според вас това? Как да е загинал този език, когато всеки ДЕН
се възпроизвежда в българския.
·
Стр.144,
стр.146 – тракийското лично име „Дина/Дена“ – съвременните Дина и Дена (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.57
– Още веднъж за името на тракийския бог Сабазий – който се превежда с
българското „свободен“ (споменато по горе и при Дуриданов) и производните
български имена (снимка от книгата по долу).
·
Стр.60
– тракийското име „Залтинос“ (снимка от книгата по долу) – името Златан
(посочено по – горе също и у Дуриданов), Златко, Златка, Златанка, Златанов,
Злата (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.70 и стр.100 – geil(a) – „жила“ – старобългарското „жила“ – съвременното жила, вена - Жильо,
Жельо, Жильов, Жильовски, Желев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
·
стр.
79 – тракийското име „Цера“ – съвременното Цера, Церо - (Стефан Илчев – Речник
на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия
на Науките - София 1969)
·
стр.
81 – тракийското име „Цура“ – съвременните Цура, Цуро (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
·
стр.86
– тракийскo име на жрец „Марон“
– съвременното име Марон, че и Марина, Смарона, Смарон (Стефан Илчев – Речник
на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия
на Науките - София 1969).
·
стр.91
– тракийското име „Раско“ – име на тракийски цар Раскупорис – в смисъл на „
рязко, рязък, бърз“ – съвременното българско Раско, Раске (Стефан Илчев –
Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската
Академия на Науките - София 1969) (забележка – при съвременното Раско е
посочено, че идва от Гераско)
·
Стр.
94 – тракийските имена „Сура, Суре, Суро“ – и българските Сурьо, Суро, Сура,
Суров, Сурован (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите
– Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969), Бог Сурица,
Сурва Година, сур елен. Дами и Господа, нима на всяка Нова Година не учим
децата да казват „Сурва Сурва Година, Весела Година.....“, докато ни тупат със
сурвачките, та тоя обичай и име са се запазили през хилядолетията. Просто не се
замисляме от къде идва Сурва.
·
Стр.
99 – тракийското дума „bers(a)“ = бреза = старобългарското брезьа = и имената Бреза, Брезо, Брезан,
Брезой, фамилии Брезовски, Брезанов, Брезов (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
·
Стр.99
– тракийското име „Bistra-s“ – сиреч бистра, имената Бистра, Бистро,
Бистрин, Бистрьо, Бистрилиев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969) – също споменато по горе от книгата на Дуриданов.
·
Стр.100
– тракийската дума„derz“ – смел, дързък – имената Дързьо, Дързо,
Дързов, Дързев, Дръзко, Дръзков (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
·
Стр.100
– тракийското име „Dala, Dale“ – тракийскa богиня на растежа, разцвета – Дальо, Дало, Дале, Далей, Далев, Далов
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
102 – тракийската дума „stara“ = старобългарскoто “старь” – сегашното прилагателно „стар“ – Стара
Загора, Старосел, Стара Планина, Старо Железаре, имената Старко, Стариков,
Старибратов, Старимилчев, Старирадев, Стария, Старковица, Старцев (Стефан Илчев
– Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската
Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.101
– тракийското име „Pergam“ –
вероятно пелазгийска дума – в смисъл на „крепост“ – фамилия Пергамов (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969). Ако напишете Пергамов в Гугъл
дава над 1800 резултата.
·
Стр.102
– тракийскaта дума „stryme, strymon“ – течение, поток – имената Струма, Струмен, Струминка, Струмка, Струмчо,
Струмски, Струми (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
·
Стр.
197 – тракийската дума „Карпа“ – в смисъл на „скала“ – лични имена Карпо, Карп,
Карпи, Карп, Карпаров, Карпачев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена
у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Сам
великия Вазов в „Поемата“: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2247&Level=2 пише
думата„карпи“. Вие ми кажете, защо името на планината в съседна Румъния, се
превежда на български, но много трудно ще се преведе на румънски, практически
невъзможно. Само ще вметна, без да влизаме в подробности, че през 1889 в
Северна Добруджа българите са в пъти повече от румънците. Ще вметна и че в
Тулча през Първата Световна Война положението хич не се е променило, а Тулча е
на североизток от Букурещ, но си е бил изконен български град. От Варна до
Тулча са близо 300 км, все територия етнически българска, че и отвъд. Това се
променя чак някъде към 1940г. когато насила българите са изгонени, е ще
повярвате ли, пак по политически причини. И който иска нека провери в
интернет как изглеждат „румънските национални носии“ и защо толкова много
приличат на българските.
·
Стр.201
– тракийската/мизийската дума “brater“ - в смисъл на
брат – съответстващо на старобългарското „братъ“ и на съвременното „брат“ –
личните имена – Брато, Братован, Братой, Братойчо, Братол, Братош, Братоя,
Братоян, Братул, Братун, Братян (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969). Думата брат е тракийска? Е то и думата мама е тракийска. Няма нищо
чудно тогава.
·
Стр.
267 – тракийското име Dymae (снимка от книгата по долу) –
съвременното Димо, Дима, Диме, Дими
За името Димо, затова, че е познато, тук на
Балканите от хиляди години, още от времето на Троянската война поне, ще
ползваме също и сведенията, които се намират в Илиадата от Омир.
Ето какво пише в английската версия, „Homer The Iliad - With an English Translation by A.T
Murray, PhD Professor of Classical Literature, Stanford University, California,
First Published in 1925“, на стр.
217 която може да бъде достъпена тук
https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.281510/page/n223/mode/2up.
Димас е фригийски цар, а както знаем фригите са
траки.
В българската версия на Илиадата от Омир, може да се
достъпи тук https://chitanka.info/text/2033/16#textstart, Превод от старогръцки Александър Милев, Блага
Димитрова 1969, Издателство „Народна култура“, София, 1971 г, песен 16та:
пасаж: 715, в същия пасаж пише:
Тук вместо Димас, имаме Диманта, но корена е
еднакъв – „дим-а“. Към
тези данни трябва да добавим и наличието на град Диме /Dyme/, тракийско селище при днешния град Фере, Гърция в
Беломорска Тракия (в миналото града се е казвал и Трапезица, забележете, че
и повече се е казвал така, отколкото Фере) – стр. 83 „Кратка енциклопедия
Тракийска древност, Издателство Аргес, София 1993“, както и град Димум /Dimum/, голямо тракийско селище от I хилядолетие пр.н.е край остров Белене, Свищовско - стр. 83 „Кратка
енциклопедия Тракийска древност, Издателство Аргес, София 1993. Освен от Омир,
името Димас е засвидетелствано от Вергилий в Енеида, Овидий в Метаморфози,
Аполодор, Страбон, Павзаний и т.н. Може спокойно да приемем, че името Димо е
тракийско и е възникнало тук на Балканите преди хиляди години, а днес
хиляди българи се казват по този начин. Че и дядо ми чак, че и батко ми кръстен
на него.
От книгата - „Кратка енциклопедия Тракийска
древност, Издателство Аргес, София 1993“ – съавтор Александър Фол
·
Стр.75
– тракийско племе Дардани – личното име Дардан, Дардана, „дардан“ като диалектна
българска дума е със значение на „едър мъж, човек“ (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
От книгата „Праславянските племена“ II, Институт по Балканистика, София 2008, автор
Чавдар Бонев
·
Стр.135
- тракийско племе Драги, Драгани,
Драгомани – името Драго, Драгомир, Драгой, Драгия, Драган, Драгодан и т.н.
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969). Аз самия се казвам
Драгомир, баща ми Драго, другия ми дядо също носи името Драго.
·
Тук
трябва да добавим и тракийското племе Другери – стр.132 – село Друган (на юг от
Перник), думата „другар“, фамилия Другански, Драгански (Стефан Илчев – Речник
на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия
на Науките - София 1969).
От книгата Тракийски лични имена Фонетико –
Морфологични проучвания – издателство БАН София, 1976 с автор Кирил Влахов
·
Стр.
93 – тракийското име Бито (едно от най - разпространените) –
съвременното име Бито (Вито), фамилията Битов (Стефан Илчев – Речник на личните
и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките
- София 1969)
От книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969 -
·
Стр.
105 – „Велизар“ м — древнотракийско име, генерал на император Юстиниан –
съвременните имена Велизар, Велизара, фамилия Велизаров. Да вметнем, че и
великия генерал Велизарий и сам император Юстиниан Велики, са чисти тракийци,
раждани по нашите земи. Та кой е управлявал Източната Римска империя, излиза,
че са траки по произход! Данните говорят, че дълги години императорите
са от тракийски произход: https://uchiteli.bg/interesting/rimskite-imperatori-ot-balkanski-proizhod/3293. Да, великата Римска империя, тук на
Балканите била управлявана от местни хора, които не са римляни! Траки са
били. А днешните българи са наследници на траките. Правете си изводите сами,
какво се крие от нас.
Накрая, за да обобщим за личните имена, ще споменем само, че цял свят е
чувал за тракийските племена Гети, Мизи, Даки. Интересно е, че при съвременните
български лични имена, имаме хубавите Гето и Гета, Мизо и Миза, Дако и Дака. От
гледна точка на официалната ни история е необяснимо, защо и как така
прабългарите използват имената на тракийски племена, имената на тракийски
божества и жреци както и лични тракийски имена. И никакви алтайски, монголски,
ирански, китайски и т.н. Възниква въпроса защо множество съвременни лични
български имена имат своето абсолютно съответсвие в тракийския език на възраст
3 хиляди години. Дори за лаик като мен, без особенни усилия, ползвайки само
книгите на тракийските езиковеди Георгиев, Дуриданов и Влахов и сравнявайки
посочените от тях примери с личните имена от книгата на Стефан Илчев, откривам
над 50 лични български имена, които имат своите преки аналози в тракийския
език. Огромният брой български лични имена, които имат пряко съответствие в
тракийския език, няма как да бъде отдаден на случайността. Това, може да се
обясни логично само ако се приеме, че в българския език и речник има голямо
тракийско наследство и българите се явяват наследници на траките. Ако за
науката е трудно да приеме, че българският език е наследник на тракийския, то
най-малкото, което е редно да се случи е да не се отрича връзката между двата
езика и винаги, когато става дума за историята на българския език, да се
споменава, че голяма част от думите в него имат тракийски произход.
Да речем, думи от един език могат да бъдат заети
от друг. Това, разбира се, няма да означава, че съответните народи, говорещи
съответните езици са всъщност един и същ народ. Ние говорим за „майндсет“, за
„хейтене“, за „проджектмениджмънт“, за „даунлоуд и ъплоуд“, за „лайкване и
смартфони“, ама не сме станали англичани. Да не говорим, колко турцизми имаме.
Ама не сме и турци. В своята книга обаче „Траките и техният език“, Владимир
Георгиев посочва, че сходствата между тракийски и български не приключват само
с лексиката. Вижте какво пише той на стр.255 относно „Редукция и
изчезване на неударени гласни“:
Та там пише, че фонетични закони,
характерни за съвременния български език (източнобългарски диалекти), които по
своето естество са уникални за всеки език, са практически същите фонетични
закони, спрямо които се е развивал тракийският език. Смайващо. Такива съвпадения няма дори
всред сродни езици.
Няма логика тогава в това, което учим в учебниците по история. Няма как
прабългарите няобяснимо да зарежат своя език, да започнат използването на
тракийски думи като основни в ежедневието си, тоест езикът на МАЛЦИНСТВОТО
ТРАКИ, които били заварили, та чак да унаследят фонетичните закони
определящи тракийския език, та тоя език да достигне и до нас съвременните
българи. Как тогава, фонетичен закон на няколко хиляди години,
присъства в същината си и в съвременния български? За всеки езиковед е
повече от ясно, че подобно сходство в специфични фонетични закони може да се
получи единствено, ако днешният български е наследник на тракийския, ако ли не,
то следва да бъде научно обяснено как сме унаследили дори фонетични закони от
тракийския. В Англия и Шотландия се говори английски все, но фонетичните
закони са различни, твърде различни. А при нас и траките, те са еднакви.
За щастие това не е всичко. Една от най -характерната
черта за българите и българския език е Ятовата граница. Тя е уникална за
характера на българския език. Уникална като явление. Ятовата граница е
характерна черта на българския език, не и на останалите така наречени славянски
езици. Нашите диалекти са уникални по отношение на езика ни. Ето какво пише по
въпроса нашия езиковед Владимир Георгиев в същата книга. На стр.257 – за
Ятовата граница:
За нещо толкова уникално и интимно за
българския език, като Ятовата граница, Георгиев пише, че тя е наследена в днешния български
от тракийския език.
Ще видят зор от БАН, струва ми се, разни историци и езиковеди да обяснят, е как
тея азиатски пришълци прабългарите, как тея подли угрофини прабългари, тея
хитри монголци, пристигнали в земите ни през VII век една ордичка, опънали палатките като пусти къмпингари на Смокиня и
започнали да говорят и те с Ятовата граница, която е характерна за траките от
хилядолетия преди това, за кеф разбили Източната Римска империя и тя им плащала
данък, а те разпростирали държавата си все повече и повече, а само какви
каменни градове построили, които надминали по мащаби и пищност Константинопол.
Сиреч прабългарите унаследили Ятовата граница от траките, тя просъществувала в
старобългарския и достигнала и до нас. От траките, които по това време били
вече МАЛЦИНСТВО. Хубаво ще да е децата ни като учат по български в училище
за ятовата граница, да знаят, че тя не е донесана от Памир или Хиндокуш, а си е
местно производство от времето на траките. Хубаво би било.
Струва ми се, че само един и същ език,
може да споделя такива интимни фонетични особености в различни хилядолетия и
епохи. Два различни езика, трудно би било възможно.
За приликите между тракийски и български нашите
учени обичат да пазят тишина. Аз и викам политическа тишина. Така е политически
удобно. А и доста учени, оказва се за съжаление, не работят в името на науката,
а в името на политиката. Всичко се плаща майна на тоя свят и явно всичко може
да бъде купено. Но истината си е истина, нея може да я скриеш временно с много
пари и политика, но рано или късно, оковите на мрака се късат и истината излиза
на светло. Така ще стане и с нашата история.
Броят на тракийските думи, които явно използваме и
до ден днешен в българския е внушителен и това не е плод на случайност. Всеки
българин с интернет може да се убеди абсолютно сам в това, след кратка справка.
Няма нужда от професури и доцентури, няма нужда от специална подготовка.
Съвпаденията говорят за приемственост и в никакъв случай за случайност.
Най-малкото което трябва да учат децата ни в училище е, че, огромен брой
тракийски думи, дори без да го осъзнават, българите използват и до днес, думи
на възраст няколко хиляди години, думи говорени от местното население на
Балканите, далеч преди 681г., а редукцията на гласни и ятовата граница са също
доказателство за тракийско наследство в съвременнния български език.
За да завършим темата за тракийския език, ще
споменем един изключително неудобен факт за учените ни, за които тракийският
език уж бил мъртъв. Българският език е аналитичен. От всички „славянски“ езици,
само българският е аналитичен. Гръцкият език е синтетичен. Турският също.
Сръбският и той. За да не задълбаваме излишно в сложна езиковедстка
терминология, ще споменем, че най-условно езиците в света се делят на
синтетични и аналитични. Разликата е, че в синтетичните има падежи, докато в
аналитичните езици, те са отпаднали с времето. Та аналитичните езици влиаят на
синтетичните и ги карат да се развиват в същата посока. Да се знае и, че за
отпадането на падежи в синтетичните езици отнема хиляди години. На английския
са му трябвали поне 1000 години, за да премине от синтетичен към аналитичен,
почти също толкова време е било необходимо и на френския. В немския падежи има
и до днес, а като език е засвиделтестван поне от VI/VII век, тоест за
почти 1500 години, той все още е синтетичен. Гръцкият е засвидетелстван, поне
1500 години преди Христа и до днес е синтетичен, та и за над 3000 години, не е
станал аналитичен. Не ме питайте защо няма старорумънски примерно. Може би
защото по тея земи до XIX век, се е писало на
кирилица и се говорело българско наречие. За нашия мил роден български език се
знае, че между XII и XV век, от старобългарски, през среднобългарски език, за около има няма 300
години, модерния български език е станал аналитичен. Ако е така, то би било
редно да се шуми повече за езика ни, и ние да сме още по горди с него, че е
един от най-бързо преминалите от синтетичност към аналитичност. На фона на
данните за другите езици определено се нареждаме в челните места по развитие
към аналитизъм. Как точно е станало това, под въздействието на какви фактори,
не е много изяснено от учените. Казахме и че, аналитичните езици, карат
синтетичните да се развиват и те към аналитичност, но отнема време. Е как
нашият е станал аналитичен? Ако потърсим друг аналитичен език, тук на
Балканите, ще открием, че такъв е бил тракийският език. Нашият велик учен Кирил
Влахов, в своята книга „Тракийски лични имена“, издателство на БАН, София 1976,
на стр.123, пише следното:
Изводите оставям на вас. Моят собствен е, че както
в миналото тракийският аналитичен език е бил заобиколен от море от синтетични
езици, така и днес българският е заобиколен от море от синтетични езици (с
изключение на „македонския“). Помнете, че всеки език и неговото историческо развитие
са точен код на историята на дадения народ говорещ езика. Могат да променят
много факти от историята ни, да ги скрият или унищожат, но езикът ни си остава
и той е най-голямото свидетелство за нашата древност.
Като се има предвид огромния брой тракийски думи в
българския, фонетични особенности, като редукцията на гласни или ятовата
граница, които са практически еднакви за тракийски и български и това, че и
тракийски и български са аналитични, то нима не е редно и логично, когато се
превежда от тракийски да се ползва български. Нима няма връзка между двата
езика? Нима тракийския език е мъртъв?
Толкова съвпадения българския не споделя, нито с
някой монголски, тюрски, татарски, алтайски, нито с ирански езици. Е за майтап,
ще кажем, може би по сходност, само македонския се явява конкуренция. Но и тук,
не ме питайте защо няма старомакедонски, средномакедонски или изобщо къде се е
говорело македонски преди примерно 100 години, ама не като диалект, а като
обособен самостоятелен език. Аз досега за нито един надпис на древномакедонски
не съм чул, нито съм чул за автор, който да е писал на тоя древномакедонски
език. Но пък политиката, виждате сами, е способна да създаде напълно нова нация
с напълно скалъпена история, ей така, заради политическия си кеф. Чувал съм, че
това било дело на една сръбска пишеща машина под съветска диктовка и за наше
огромно съжаление, дори с българска помощ от тогавашните управленци.
Забележете, че в тази част за тракийския език
нарочно пропускам неща като словоред, строеж на изречението, синтаксис – белези
на езика, по които може да се определят още множество сходства между тракийски
и български. Сходства, по които българският няма как да е някакъв ирански,
угрофински, монголски или татарски език по своя произход.
Изводите са повече от ясни. Основни думи от
бита и ежедневието са практически еднакви за тракийски и български. Българите и
до ден днешен носят като собствени лични имена, имената на тракийски племена,
тракийски божества, тракийски царе и жреци и тракийски лични имена. Практически
цялата ни основна топонимия е наследство от траките, а иронията е, че
българинът я ползва, без да осъзнава истинския й произход. Изключително интимни
фонетични белези (характерни само за конкретен език) като редукцията и синкопа
на гласни, както и ятовата граница са еднакви в тракийски и български.
Тракийският език е бил аналитичен, точно както и българският е единственият
аналитичен език от така наречените „славянски езици“. Е какъв може да е
произходът на езика ни тогава? Ако ползваме логиката. Е логиката не е залегнала
много в образованието по история. Нито пък куп факти, които незнайно защо не се
взимат под внимание.
02/09/2022 Пловдив, България
Драгомир Желев
П.С. Благодаря на Павел Серафимов, затова, че ме провокира да чета Георгиев и Дуриданов....и не само тях!
