Колкото и да гледам този нетрадиционен мегалит, все нереален ми изглежда. Природно образование или човешка намеса? Игра на природата или точно изчислен баланс, неподвластен на хилядолетията? Кои са създателите му? Има ли функция или е просто скулптура оставена от древните хора живели по земята ни? Носи ли някакво послание, някаква информация? Според мен да, но явно съвременното ни познание не ни дава възможност, все още тази информация да бъде разшифрована. Главата от Долно Вършило. Така ли се казва, не знам, така го знам аз. Негов откривател е Румен Зиновиев или поне той е първи, който публикува негови снимки. Румен Зиновиев е изследовател на скалната култура у нас, който има прекрасен сайт https://skalnispomeni.com/, където може да откриете много обекти. Силно препоръчвам този сайт за всички любители на древната история на земите ни. Смятам да се върна пак към Долно Вършило и района някой ден, защото се оказа, че там има още много за изследване. Сиреч, района е обитаван от най-дълбока древност, така говорят скалните следи, днес там живеят трима човека, а е само на час от столицата ни. Но властта в София, която отговаря и за културата на народа ни, не дава и пукната пара, нито за Долно Вършило, нито за културното ни наследство, с което земята ни изобилства.
Пристигам
След 500
метра по черния път, посока северозапад, в дясно се намира Главата. Отправна
точка - турския ресторант на АМ „Тракия“.
След
няколко минути стигам целта. Над 30 тона скала, може би, балансирана върху площ от по-малко от квадратен метър. Ако някой не е изчислил предварително центъра на
тежестта на тази скала преди хилядолетия, то няма как тя да седи така днес.
Ето на какво се крепи тази
многотонна скала. Предвид изкуственото загладено дъно, смея да предполагам, че
Главата е поставена отгоре върху този скален фундамент. Което поражда редица
въпроси, как е донесена и от къде, как е качена тук, защо и т.н.? Може и да е
природно образование. Тогава какви сили влияят на скалата, но само пък в
долната и част, за да се предизвика подобна ерозия? Възможно е природна ерозия,
допълнително да е била дообработвана от човешка ръка. За мен е очевидно, че
Главата стърчи над скалата фундамент отдолу и че няма как в миналото да е била
нейно естествено продължение. От всички страни между Главата и скалата фундамент
е видима цепнатина по допирната площ, та по-склонен съм да приема, че Главата със сигурност е
била поставяна и балансирана. Но, тук задължително трябва да се извърши
изследване с физични методи, за да се види дали скалата фундамент и Главата са
една и съща скала или две различни. Дори да е изсечена скалата отдолу или
поставена отгоре, то някой го е направил така, че тонове скална маса са
концентрирани на допирна площ от по-малко от квадратен метър! Днес ще е необходим
специален софтуер, за да се изчисли къде е точно центъра на тежестта на тази скала, а без
намиране на центъра на тежестта, балансът е невъзможен. От къде древните са
имали знания за вида скала, нейната плътност, маса, център на тежестта, за да я
балансират? Познавали ли са древните законите на физиката, които ползваме днес?
Тук, в лявата част много
ясно си личи, как „дъното“ на Главата е било изкуствено изглаждано в една
равнина.
Гледам скалата отгоре и
скалата отдолу и според мен не са една и съща скала. Ако предположим дори, че
скалата е една, а просто изсечена в долния край, то пак остава въпроса, как
автора на това дело е знаел, колко точно да изсече от скалата, за да може тя да
седи стабилно. Това, само по себе си, би било феноменална и сложна работа,
изискваща невероятна прецизност и изникват въпроси за инструментите, които ще
да е ползвал. Днес има машини, с които би могло да изрежем скала, но за да
остане баланса постигнат тук, предварително трябва да се знае къде е центъра на
тежестта и то като се има предвид, че става дума за неправилна форма.
Представете си да балансирате десетки тона каменна топка, върху пилон с площ по-малко
от квадратен метър. Трябва изключителна прецизност, за да успеете, а тук
говорим за неправилна форма, където намирането на центъра на тежестта ще е в
пъти по -рудно. Как древните са намерели баланса без да ползват машини или
съвременни научни достижения? По всичко изглежда, че знанията им по математика
и физика, че и геология са наистина впечатляващи. Та ние, реално, нищо не знаем
явно за древните култури населявали България. Това определено не е дело на
някакви примитивни диваци, а на интелигентни хора, част от напреднала
цивилизация.
Наоколо има интересни скални групи
Изкуствени разрези,
подозирам
Зидове, в околовръст. Там
целият склон има южно изложение и сякаш една част е терасирана с тези зидове,
могат да се проследят с метри. Не ми приличат на крепостни стени. Възможно е
обаче да са част от някакво защитно съоръжение, като се има предвид, че в
близост е проходът Суки (Траянова Врата), който е играл важна роля в
древността, играе и важна днес, ако решите да отидете от Пловдив до София, по
чупена магистрала.
Приличат на камъни от основата на порта, а от двете страни върви зид. Между тях е поставен по-малък камък, чиято функция не разбирам.
Част от зид
Правоъгълни блокове в земята
Изсичания
Изключително характерно тракийско басейнче изсечено в скалата. Това е на поне 2 метра височина, отдолу не се вижда, човек трябва да се покатери върху самата скала. От историята знаем, че в миналото района е обитаван от траките, които аз наричам древни българи.
И още един изумителен балансиран нетрадиционен мегалит, наречен Етажерката. Отново, за първи път станал достояние на обществеността благодарение на Румен Зиновиев и публикацията му в сайта https://skalnispomeni.com/. Аз лично минах покрай него, напълно случайно. Ето това е моят най- голям аргумент към момента, че Главата също е балансиран нетрадиционен мегалит. При Етажерката изумява начинът, по който са наредени един върху друг тези камъни, като е очевидно, че няма как да говорим за природно образувание. Двата скални къса положени отгоре имат по две допирни точки със скалата, на която са опрени всяка.
Всеки камък е между 1 и 3 тона поне. Видно е, че са поставяни в различни равнини, което прави задачата още по-сложна, освен чистото повдигане и поставяне на скалите, чрез някаква механична сила.
Въпросът е! Как са вдигани и нареждани тези камъни? И защо са наредени така? Кой ги е наредил? Кога? Траките или пеласгите може би или са продукт на още по-стари цивилизации, живeли по земята ни. За да знаем, то тези нетрадиционни мегалити следва да бъдат правилно датирани, за съжаление към този момент, археологията ни няма подобен интерес. Но, при добро желание, има и начин, нарича се оптически стимулирана луминесценция, за нея говори проф. Любомир Цонев, може да прочетете ето тук: https://www.otizvora.com/2009/11/619/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na-3/
Дали Главата е балансиран
нетрадиционен мегалит, нека науката докаже, чрез съвременни физични методи.
Когато някой в тая държава се сети, че има и мегалитна култура у нас и то
изключително разнообразна. Присъствието на другия нетрадиционен мегалит Етажерката
в близост, където балансиране на камъните е очевидно, е силен аргумент, че
Главата не е природно образувание. Тази бърза разходка, само загатна, че районът
на Долно Вършило е доста богат на следи от древна култура, която е изсичала
скалите и ги е нареждала в причудливи конструкции. Но, за да постигнат това,
явно древните са имали техническата възможност да намерят центъра на тежестта
на скалата, както и да вдигат и пренасят големи скални късове, тежащи тонове,
на разстояние. Главата и Етажерката отправят тихомълком предизвикателство към
разбиранията ни за древните култури населявали България, както и за
техническите възможности на тези древни култури, които съперничат със
съвременните. Те тихомълком ни показват, че все още знаем твърде малко за историята
на земята си и тази невероятна история, тепърва предстои да се разказва,
анализира и обобщава.
Удивен от древните
мегалити, тези технологични чудеса от древността, обратно към мотора и Пловдив.
На връщаме между Огняново
и Исперихово. Снагата на Родопа, разлята пред мен. Честно, все едно съм спрял в
Рая да изпуша една цигара. По-хубаво от България няма.
Юни 2023
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар