Нетрадиционни мегалити край Долно Вършило

Колкото и да гледам този нетрадиционен мегалит, все нереален ми изглежда. Природно образование или човешка намеса? Игра на природата или точно изчислен баланс, неподвластен на хилядолетията? Кои са създателите му? Има ли функция или е просто скулптура оставена от древните хора живели по земята ни? Носи ли някакво послание, някаква информация? Според мен да, но явно съвременното ни познание не ни дава възможност, все още тази информация да бъде разшифрована. Главата от Долно Вършило. Така ли се казва, не знам, така го знам аз. Негов откривател е Румен Зиновиев или поне той е първи, който публикува негови снимки. Румен Зиновиев е изследовател на скалната култура у нас, който има прекрасен сайт https://skalnispomeni.com/, където може да откриете много обекти. Силно препоръчвам този сайт за всички любители на древната история на земите ни. Смятам да се върна пак към Долно Вършило и района някой ден, защото се оказа, че там има още много за изследване. Сиреч, района е обитаван от най-дълбока древност, така говорят скалните следи, днес там живеят трима човека, а е само на час от столицата ни. Но властта в София, която отговаря и за културата на народа ни, не дава и пукната пара, нито за Долно Вършило, нито за културното ни наследство, с което земята ни изобилства.

Пристигам 

След 500 метра по черния път, посока северозапад, в дясно се намира Главата. Отправна точка - турския ресторант на АМ „Тракия“. 

След няколко минути стигам целта. Над 30 тона скала, може би, балансирана върху площ от по-малко от квадратен метър. Ако някой не е изчислил предварително центъра на тежестта на тази скала преди хилядолетия, то няма как тя да седи така днес. 

Ето на какво се крепи тази многотонна скала. Предвид изкуственото загладено дъно, смея да предполагам, че Главата е поставена отгоре върху този скален фундамент. Което поражда редица въпроси, как е донесена и от къде, как е качена тук, защо и т.н.? Може и да е природно образование. Тогава какви сили влияят на скалата, но само пък в долната и част, за да се предизвика подобна ерозия? Възможно е природна ерозия, допълнително да е била дообработвана от човешка ръка. За мен е очевидно, че Главата стърчи над скалата фундамент отдолу и че няма как в миналото да е била нейно естествено продължение. От всички страни между Главата и скалата фундамент е видима цепнатина по допирната площ, та по-склонен съм да приема, че Главата със сигурност е била поставяна и балансирана. Но, тук задължително трябва да се извърши изследване с физични методи, за да се види дали скалата фундамент и Главата са една и съща скала или две различни. Дори да е изсечена скалата отдолу или поставена отгоре, то някой го е направил така, че тонове скална маса са концентрирани на допирна площ от по-малко от квадратен метър! Днес ще е необходим специален софтуер, за да се изчисли къде е точно центъра на тежестта на тази скала, а без намиране на центъра на тежестта, балансът е невъзможен. От къде древните са имали знания за вида скала, нейната плътност, маса, център на тежестта, за да я балансират? Познавали ли са древните законите на физиката, които ползваме днес?

Тук, в лявата част много ясно си личи, как „дъното“ на Главата е било изкуствено изглаждано в една равнина.

Гледам скалата отгоре и скалата отдолу и според мен не са една и съща скала. Ако предположим дори, че скалата е една, а просто изсечена в долния край, то пак остава въпроса, как автора на това дело е знаел, колко точно да изсече от скалата, за да може тя да седи стабилно. Това, само по себе си, би било феноменална и сложна работа, изискваща невероятна прецизност и изникват въпроси за инструментите, които ще да е ползвал. Днес има машини, с които би могло да изрежем скала, но за да остане баланса постигнат тук, предварително трябва да се знае къде е центъра на тежестта и то като се има предвид, че става дума за неправилна форма. Представете си да балансирате десетки тона каменна топка, върху пилон с площ по-малко от квадратен метър. Трябва изключителна прецизност, за да успеете, а тук говорим за неправилна форма, където намирането на центъра на тежестта ще е в пъти по -рудно. Как древните са намерели баланса без да ползват машини или съвременни научни достижения? По всичко изглежда, че знанията им по математика и физика, че и геология са наистина впечатляващи. Та ние, реално, нищо не знаем явно за древните култури населявали България. Това определено не е дело на някакви примитивни диваци, а на интелигентни хора, част от напреднала цивилизация.

Наоколо има интересни скални групи

Изкуствени разрези, подозирам

Зидове, в околовръст. Там целият склон има южно изложение и сякаш една част е терасирана с тези зидове, могат да се проследят с метри. Не ми приличат на крепостни стени. Възможно е обаче да са част от някакво защитно съоръжение, като се има предвид, че в близост е проходът Суки (Траянова Врата), който е играл важна роля в древността, играе и важна днес, ако решите да отидете от Пловдив до София, по чупена магистрала. 

Приличат на камъни от основата на порта, а от двете страни върви зид. Между тях е поставен по-малък камък, чиято функция не разбирам.

Част от зид

Правоъгълни блокове в земята

Изсичания

Изключително характерно тракийско басейнче изсечено в скалата. Това е на поне 2 метра височина, отдолу не се вижда, човек трябва да се покатери върху самата скала. От историята знаем, че в миналото района е обитаван от траките, които аз наричам древни българи.

И още един изумителен балансиран нетрадиционен мегалит, наречен Етажерката. Отново, за първи път станал достояние на обществеността благодарение на Румен Зиновиев и публикацията му в сайта https://skalnispomeni.com/. Аз лично минах покрай него, напълно случайно. Ето това е моят най- голям аргумент към момента, че Главата също е балансиран нетрадиционен мегалит. При Етажерката изумява начинът, по който са наредени един върху друг тези камъни, като е очевидно, че няма как да говорим за природно образувание. Двата скални къса положени отгоре имат по две допирни точки със скалата, на която са опрени всяка.

Всеки камък е между 1 и 3 тона поне. Видно е, че са поставяни в различни равнини, което прави задачата още по-сложна, освен чистото повдигане и поставяне на скалите, чрез някаква механична сила.

Въпросът е! Как са вдигани и нареждани тези камъни? И защо са наредени така? Кой ги е наредил? Кога? Траките или пеласгите може би или са продукт на още по-стари цивилизации, живeли по земята ни. За да знаем, то тези нетрадиционни мегалити следва да бъдат правилно датирани, за съжаление към този момент, археологията ни няма подобен интерес. Но, при добро желание, има и начин, нарича се оптически стимулирана луминесценция, за нея говори проф. Любомир Цонев, може да прочетете ето тук: https://www.otizvora.com/2009/11/619/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na-3/

Дали Главата е балансиран нетрадиционен мегалит, нека науката докаже, чрез съвременни физични методи. Когато някой в тая държава се сети, че има и мегалитна култура у нас и то изключително разнообразна. Присъствието на другия нетрадиционен мегалит Етажерката в близост, където балансиране на камъните е очевидно, е силен аргумент, че Главата не е природно образувание. Тази бърза разходка, само загатна, че районът на Долно Вършило е доста богат на следи от древна култура, която е изсичала скалите и ги е нареждала в причудливи конструкции. Но, за да постигнат това, явно древните са имали техническата възможност да намерят центъра на тежестта на скалата, както и да вдигат и пренасят големи скални късове, тежащи тонове, на разстояние. Главата и Етажерката отправят тихомълком предизвикателство към разбиранията ни за древните култури населявали България, както и за техническите възможности на тези древни култури, които съперничат със съвременните. Те тихомълком ни показват, че все още знаем твърде малко за историята на земята си и тази невероятна история, тепърва предстои да се разказва, анализира и обобщава.

Удивен от древните мегалити, тези технологични чудеса от древността, обратно към мотора и Пловдив.

На връщаме между Огняново и Исперихово. Снагата на Родопа, разлята пред мен. Честно, все едно съм спрял в Рая да изпуша една цигара. По-хубаво от България няма.

Юни 2023

Пловдив

 Драгомир Желев

Мегалит Кораба или Портала край Розовец? Техническо чудо от древността

Наречен е Кораба от професор Валерия Фол и така е и маркиран в момента, но първите му откриватели го наричат Портала. Това, че го откриват Радню Шопов, Гънчо Прасков и компания, които го докладвали на Фол, та да дойде да го регистрира, като археологически обект е спорно. Един от откривателите му е Мартин Константинов, който познавам лично, Йордан Стайков и още няколко човека като още на 8-ми февруари 2021г. излезе и статия в блога на Мартин, който следя с интерес от години. Ето и статията: https://prarodinata.blog.bg/history/2021/02/08/portalyt-na-ispolinite-ili-srednogorskiia-karadjov-kamyk-nov.1748404 . По-ранни данни за съществуването на този обект от тази публикация мисля няма. Може би година след това, същият обект беше оповестен вече от Фол.

Професор Фол свързва този мегалит и като цяло мегалитната култура в България с траките. Лошо няма, но аз лично съм на мнение, че мегалитите у нас са още от времето на коренното балканско население пелазгите или пък са и още по-стари. Преки доказателства, че траките са създали тази скална конструкция няма, само предположения. Датировката на мегалитите в България се прави косвено по намерени наоколо артефакти, което обаче не дава информация кога точно е създадена мегалитната конструкция. В най-добрия случай маркира последните му ползватели. Безспорно в района е открита достатъчно тракийска археология и артефакти, които доказват, че траките са били евентуално негови ползватели, но за описаните ритуали от Фол, че изобщо са се случвали там, също няма никакви преки доказателства. Ето, ще цитирам професор Фол.

https://novini247.com/novini/v-megalita-koraba-sa-se-izvarshvali-orficheski-rituali-umirash_5064865.html

„Много е евентуално вътре да са се събирали затворени мъжки орфически общества. Това са аристократи, които са получавали посвещение при специфична обредност. Влизаш вътре и алегорично умираш незнаещ, с цел да се родиш алегорично компетентен, научил тайните за сътворението и света, откакто са ти ги съобщили. Тези познания са били притежание на стеснен кръг мъже“. 

Няма да коментирам цитата, защото както споменах това, че е дело на траки или че е ползван от тях за някакви мистериозни дейности, вероятно свързани с тракийския орфизъм е само предположение. Аз лично не съм срещал никъде описание от древен автор, че траките изобщо са се нуждаели от подобни съоръжения за религиозните си цели и са създавали скални мегалитни конструкции. Чел съм за тракийски светилища по планините, но за възможност у траки да местят тонове скална маса на големи разстояния и да ги повдигат на голяма височина, не съм чел. Възможно е да има писмени свидетелства, с които не съм запознат. Ареала, в който са  живеели траките е огромен, а мегалитите в България са концентирани предимно в югоизточна България, та в по-голямата част от тракийския ареал от древността, мегалити няма. Удачно ли е да се прави тогава извод, че този мегалит е тракийско дело за религиозни цели, без да се уточни, че дори и траки да са негови създадели, то те са местни тракийски племена и не навсякъде където имаме тракийска култура и археология има мегалити и скална култура. Личното ми мнение е, че така ловко се премества фокуса от най-съществения въпрос: Как скала с маса между 50 и 100 тона е била вдигната и поставена по този начин? Кога е поставена точно също не знаем, тъй като датировката на тези мегалити се прави, както споменахме, по косвени белези. Ако приемем за вярно твърдението, че този мегалит е дело на траки, то излиза, че траките са имали незнайна за нас технология, чрез която са били в състояние да издигат няколко десетки тона скала на голяма височина. Технологично чудо от дълбоката древност, което смайва. Дори и днес ти трябва специален кран и много механична подемна сила, за да сътвориш нещо подобно.

От Пловдив паля към любимия ми вече Розовец. Наричам го „земята на мегалитите“, тъй като само в този район са известни вече няколко десетки такива. Колко пък има взривени и унищожени от иманяри е отделна тема.

Оставям мотора на черния път, който води за Свежен и тръгвам нагоре по склона. Има маркировка, та няма как да се объркате. 

Колкото повече катеря нагоре, гледките стават все по – хубави: Прелестна е тая земя българска ей, какъв късмет да съм роден тука.

 

Отсрещният склон, посока запад е осеян със скални групи, коя от коя по интересна. Твърде е възможно там да се крият и други, не открити към момента мегалити, но за тая работа се иска обход и здрави крака. Факт е обаче, че в Средна Гора е пълно с мегалити и по тоя белег сме една от водещите страни в света.

 

Пътят излиза на една поляна, а в северoизточния и край се намира и Кораба или Портала. Ето какво се разкрива пред очите ми, всред дърветата. Това не е природно образувание.

С каква технология този огромен скален къс е бил поставен там? Технология, която е изчезнала мистериозно? Приятел инженер, който запалих по мегалитите, твърди, че днес ще ти трябва мобилен кран, но за да закараш там мобилен кран, първо ти трябва път, по който да мине кранът, след което, самият кран трябва да бъде специално укрепен в основата, за да издържи подобна тежест. Същият приятел е безкрайно озадачен от друг мегалит, който е много близко „Братята“ и до ден днешен се чуди, как е постигнат невероятния баланс там, като над 50 тона скала се крепи на по-малко от половин квадратен метър допирна площ. Само от няколко хиляди години.

Между 50 и 100 тона скала „поставена“ ей така върху матерните скали отстрани. Това, със сигурност, няма как да е естествено образование. Как древните са успели да вдигнат над десетки тонове скала, да я пренесат и вдигнат на поне 4/5 метра височина, за да я закрепят. С дървени скелета, въжета, макари? И за какво е служела? Каква е била функцията на този мегалит? Ето това лично на мен ми е много по-интересно от хипотетичните тракийски ритуални дейности описани от Фол, с цялото ми уважение, към българската археологическа наука. Теренът е силно пресечен, дори днес докарването на кран и евентуалното повдигане на скала с подобни размери и тонаж, би било изключително трудно, а може би и невъзможно. Явно древните хора са разполагали с непозната за нас технология, за да успеят. Но странно, нашите археолози като цяло дума не обелват за това технологично чудо и как е постигнато. Някак траките са успели, казват.

Отдолу птичка май си беше направила гнездо.

 Ето проходът, който се образува сниман от изток.

Ако правилно разбирам от археолозите е наречен Кораба, ето заради тази скала, която стърчала като мачта на Кораб.

Видно е, че тази скална група не е естествена, а е конструкция създадена с цел. 

Ето допирните точки с матерните скали.

Този проход е успореден на прохода върху който е поставен мегалита, това е от южната страна.

Ето и скалата, която оприличават на мачта.

Гледано от тази страна се вижда, една по-светла ивица, която сякаш разсича скалата отгоре надолу, на какво точно се дължи, дали е естествена или изкуствена нямам представа. Ще трябва да намеря някой, който разбира от петрология. Мен ми се струва, че повърхността на скалата от лявата и дясната страна нямат нищо общо?

В близост има скали с интересни изсичания.

От южната страна на Кораба, на няколко метра има огромна монолитна скала, която сама по себе си най-вероятно ще е поне 300 тона, но поради растителността, нямаше как да я снимам. Предполагам при снимка с дрон ще могат да се видят мащабите и. Наистина впечатляващи. Обиколих и нея, но не забелязах някакви специфични изсичания.

Тръгвам на обратно. На изпроводяк, бързи две снимки и се спускам към мотора.

 

Поставени във времевата рамка на тракийската цивилизация и датирани по косвени белези, нашите мегалити излизат едни от най-младите в света, нещо между 13 век пр.Хр. и 3 век пр.Хр. Прецизна ли е датировката по намерени наблизо керамика, монети, кости и други предмети, относно възрастта на мегалитната конструкция, според мен не достатъчно. Професор Любомир Цонев споменава, че един от най-добрите методи за датиране на мегалити е Оптически стимулираната луминесценция. За нея може да прочетете ето тук: https://www.otizvora.com/2009/11/619/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na-3/. Мегалитната култура е глобално явление, има я на всеки континент и в световен мащаб мегалитите са датирани средно на възраст между 5 и 10 хиляди години. Защо нашите да са толкова млади и представени като продукт на тракийската цивилизация? Ами ако са много по-стари? Не е ли възможно да са градени от по-ранното местно население на пелазгите или пък още от преди това? Според мен е напълно възможно. Но, докато не бъдат датирани със съвременни методи, няма как да сме сигурни. Допускам, че мегалитите са дело на древните българи, наричани в хода на историята и пелазги и траки, след като генетичните изследвания недвусмислено доказаха, че българинът е стар „европеец“ и винаги е живял там където живее и днес. Ето едно изследване, което показва, че българите носим „европейски“ гени още от мезолита и неолита https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779, което открих на сайта на Българския генетичен проект https://www.familytreedna.com/groups/bulgariandna/about/background. Тея същите хора, вдигнали този огромен скален къс и поставили го по този начин, са същите хора, които са имали технолията да създадат най-старото обработено злато в света, да създадат колелото и най-старата писменост, културата Караново на 7 хиляди години, да създадат първия праисторически град в Европа при Солницата, Провадия, селището от халколита при могила Юнаците, край Пазарджик, нефритените свастики от Кърджали и Слатина на по 8 хиляди години, дето са полирани до съвършенство и няма следи от ръчна работа, скалните ниши, кромлехите и долмените и още куп чудеса от древността. Та, ако се доверим на генетиката, излиза, че предците ни преди 8 хиляди години са обработвали метали до съвършенство, в чиито детайли са влагали висша математика, имали са писменост, създавали са градове, обработвали са земя и са гледали животни, а находките показват една високо развита цивилизация. Та, културата в Европа започва от България, но засега не сме в Шенген.

 

Пловдив 2023

Драгомир Желев