Кутела край Розовец или една от загадките на Сърнена Средна Гора

 

Кутела си е загадка за напреднали. Tази перла на българската археология се намира в землището на Розовец. Това е един от стотиците археологически обекти по земите ни, които съвременната наука не може да обясни. Нито като датиране, нито като предназначение, нито кои са създателите на Кутела. По белия свят подобни археологически обекти са сензация именно заради мистериозния си произход и предназначение, което от своя страна привлича хиляди туристи и любители на мистериите, като същевременно за местните е повод на гордост и национално самочувствие да имат по земите си такова богато културно наследство. Това е сериозен приход в бюджета за някой страни, които са се погрижили да експонират археологическото си наследство и да го направят достъпно. Ние не сме от тия страни. Но запомнете едно, по отношение на културно наследство България е от водещите страни в света, сиреч имаме много по земята ни, но малко го знаем, малко го показваме, а държавата грам не се грижи за него. При южните ни съседи, за пример, ще ви покажат камък, по който бил пикал Аристотел и ще правят милиони от туристи.

Паля мотора в един от последните февруарски дни, пълни обаче със слънце, и отпрашвам към Кутела и прелестите на Сърнена Средна гора. Ако идвате от към Пловдив, малко след Розовец от ляво почва черен път, който води към връх Братан и хижата. Няма как да се сбърка. Стигайки до там установих, че малко след първите метри пътят стана ужасно кален, а от опит знам, че да вадиш мотор от кал, грам не е забавно. Оставям кончето на един завой и тръгвам пеш. Кутела е лесно достъпен и пеш, по черния път ще стигнете за около 15/20 минути умерен ход. Не препоръчвам черния път за обикновени съвременни автомобили, освен ако не карате Лада или Москвич, тъй като на места има и коловози. Все пак ако сте решили да стигнете до там с лека кола, най-добре е да атакувате лятото, когато пътят е сух. Не очаквам SUV да има проблеми.

След 15 минути съм на табелата. Моля обърнете внимание, че на тази табела пише „археологически паметник от 9 век“. Тая датировка, тука да споменем, е твърде условна.

Както знаете, официалната ни история казва, че „покръстването на българите“ се е осъществило през 9 век, по времето на Борис I и в тази връзка се предполага, че Кутела е служил за покръстване на възрастни хора, тъй като възрастен човек, спокойно се побира в Кутела. Да възможно е, но ми се струва малко вероятно самият Кутел да е изработен през 9 век, за целите на покръстването и да се обяснява, че размерите му са такива, за да може да се покръстват и възрастни хора. Ако е така, то това ще да е местна традиция, тъй като в останалите части на страната няма подобни съоръжения със същата прецизна изработка открити, нито писмени свидетелства за подобна практика през 9 век. Има подобни обекти, които обаче са част от тракийски светилища, сиреч с доста по ранна датировка. Самия въпрос от кога всъщност българите са християни е много интересен. В учебниците от първи клас до последен курс на университета пише 9 век, но нашите учени, странно защо, не взимат под внимание сведението на Никифор Грегора, че сам император Юстиниан Велики направил независима църква за българите Юстиниана Прима. Както знаете, Юстиниан живее през 6 век, сиреч над 100 години преди Аспарух http://macedonia.kroraina.com/gibi/11/gal/11_126.html. Да беше само туй, ама и Козма Индикоплевст в своя труд „Християнска топография“, споменава българите като забележете - християни и то тук на Балканите, поне 300 години преди те, „официално, според БАН“, да станат част от християнското семейство (http://macedonia.kroraina.com/gibi/1/gal/1_197.html). Забележете, също и че Козма пише за българи в Европа, на Балканите, поне век преди „прабългарите“ да дойдат на Дунава. Та, мисълта ми е, че ако може да се оспори от кога всъщност българите сме християни, то няма как да преписваме на Кутела функции свързани с християнизацията по земите ни. Между другото забележително е, че най-старият манастир в Европа от 4 век се намира край село Златна ливада, южно от Чирпан.

Факт е обаче, че в близост има два средновековни манастира, но дали Кутела е ползван като купел, традиционния християнски съд в който се потапя човек при кръщене е спорно. Със сигурност може да се каже, че Кутела е бил ползван за някакви цели през средновековието, тъй като под него е намерена средновековна керамика, както пише Минчо Кюркчиев в книгата „Розовец“.

Кутела ранна пролет и късна есен е видим още от черния път, тъй като няма растителност.

Само на няколко крачки от чашата за великани.

 Ето го. Изумителен е. Огромна каменна чаша, която никой не знае кой е направил, защо е тук и за какво служи? Ето тази мистика в белите страни се използва успешно за развитие на културен туризъм.

Поглед отстрани

Под друг ъгъл

Когато братя Шкорпил откриват Кутела, той е пукнат. По-късно се разпада на три части, които в последствие са възстановени от археолога Христо Джамбов. Има предположения, че Кутелите са били два, но другият явно не е оцелял. Предполагам, че фундаментът долу е поставен при реставрацията с цел да крепи частите на Кутела. Ясно си личи, къде е бил счупен.

Ето и крепителния фундамент от другата страна.

Тук се виждат и трите крепителни фундамента

В непосредствена близост има интересни скални блокове, при които ясно си личи изкуствената обработка. Възможно е това да е част от втория Кутел.

Ето същия скален къс, но сниман от другата страна. Снимката не е моя:

https://photos.google.com/share/AF1QipN8yUOotbjvQ8F6mNQH3OooRb7ju3bTeKIC_om2Fi7LV_YIj4j3v0QIaA6HnOMwxw/photo/AF1QipNRnzrCY8-d2jyKY1Doxl2EeTALkal8ks29Ke6E?key=eU91QXo0aDNzWGExUDVRVXhBNWJmRGdYcHhEY2Fn

Намерих я тук: https://visit-brezovo.bg/kutela/, та много благодаря на автора и!

 

Скалната група непосредствено до Кутела

Ето и повърхността от вътре. Всеки, който е посетил Кутела и е прокарал ръка по вътрешната повърхност ще да е бил изумен, колко прецизно и гладко е направен. Според условната датировката на обекта от 9 век, подобна прецизна обработка едва ли е била възможна по това време с наличните за 9 век сечива. Подобна изработка се получава при използването на машина, на ръка ще да е изключително трудно и времеемко, а през 9 век машините още ги няма. Или просто технологията, която е използвана все още не може да бъде разгадана от съвременните учени. Още по-вълнуващо става, ако приемем, че Кутела е мегалит още от неолита, сиреч възрастта му може да е между 5000 и 10000 години.

Проблемът с датировката на Кутела се състои в методите на датиране. В останалия свят отдавна се практикува фотолуминесцентното датиране за подобни обекти, мегалити, скални изсичания и конструкции. В България не. А баш тука има стотици обекти, които следва да се подложат на фотолуминесцентно датиране. В случай, че някога Кутела бива датиран чрез фотолуминесценция, то едва тогава ще имаме ясна представа за епохата в която е създаден. Ще цитирам инж. Любомир Цонев от труда му „Мегалитите в България“, относно този метод на датиране:

Стр.154 „Датирането чрез оптически стимулирана луминесценция (ОСЛ) се основава върху способността на кварцовите зърна в скалите, от които се градят мегалитите, да акумулират енергия от радиоактивния фон във формата на латентна (скрита) луминесценция.“

Защо в България, която е пълна с подобни мегалити, този метод не се практикува за мен е загадка? Но, какво очаквате от държава, където половината асфалт по пътищата е виртуален, издръжката на горилата в Берлинския зоопарк е 10 пъти повече от пенсиите на пенсионерите ни, а БАН все още ревниво пазят неистината, че сме азиатци по произход.

Отново в непосредствена близост скална група с изсичания и загладени повърхности.

Целият район около Кутела е пълен с изправени скални плочи, които загадъчно стърчат от земята. Те са ужасно много и според мен, не са естествено образование, а са нарочно поставени в земята. Дали е така наистина, няма как да докажа, но пък всеки може да отиде и да ги види сам. В близост до Кутела има и долмен. За този „долмен“ съм чувал и слухове, че бил дело на местни хора, но нека цитирам пак инж. Любомир Цонев от книгата „Мегалитите в България“, стр.137 – „Според изследователя Тодор Ненов (Nenov, 2008) по южния склон на вр. Братан има местност с мегалитни паметници, наречена „Кутело” по името на един издълбан валун. Наблизо има останки от още един издялан монолитен къс, и – което е изключително важно за нас – останки от доста древен обект, твърде вероятно долмен. Районът изисква допълнително проучване, но мегалитните следи там са очевидни.“

Да, районът изисква допълнително проучване, тъй като в землищата на Розовец, Зелениково и Златосел историята започва още от праисторически времена. За това говорят намерените археологически артефакти, а те са стотици! Тяхно подробно описание, може да намерите в книгата „Розовец“ на Минчо Кюркчиев. Но, за съжаление, такава ни е науката в България и толкова са и възможностите, а самите археолози сякаш не са много заинтересовани да осветляват историята ни. А от към археология България е като Елдорадо! Имаме в пъти повече от гърци и италианци например. За съжаление, иманяри работят повече от археолози и така от години културното ни наследство е оставено на произвола.

Снимки на долмена няма да давам, заради иманярите. Но с търсене в нета, ще откриете. Има. Тъй като безспорно Кутела се намира в район с множество мегалити (Братята, Кораба, Слънчева Врата, Плочата и т.н.) възможно е той също да е дело на културата създала и мегалитите. Но, този отговор, споменахме, ще получим само при прецизна датировка със съвременни методи.

Ето една типична изправена скална плоча в района на Кутела: Всъщност са десетки.

Ето на тази тук се чете: „Този Кутел е божи дар“. Лошо, че българите не осъзнаваме колко много „дарове“ имаме.

Обърнете внимание на „дръжките“ на Кутела от ляво и дясно, ако си представим за момент, че е чаша. Лично не откривам никаква връзка между местоположението на Кутела, формата му и уж приложението му на съд за кръщение. Както видяхме по-горе, твърде вероятно е да е имало и втори Кутел.

Зачудих се дали при реставрацията му от Христо Джамбов евентуално е бил преместен или реално се намира на абсолютно същото място, на което е открит и от братя Шкорпил. Чудно ми е с какви инструменти е правен и дали този скален къс се е намирал винаги тук, още преди да е обработен или е бил донесен от някъде. Всъщност при едно мое посещение на мегалита Слънчева врата, който се намира също в землището на Розовец, случайно минах покрай скален къс с подобни размери с абсолютно загладена повърхност, но без изсечен басейн в него:

При вида на тоя скален къс, веднага се сетих за Кутела.

Времето напредва, та последно фото и тръгвам обратно към мотора и Пловдив.

Накрая, ще предоставя линкове, където може да прочетете за подобни обекти у нас и в чужбина. Казвам подобни, а не същите, тъй като в нет пространството се твърди, че едва ли не подобни структури няма. Има и то не малко. Това, лично на мен ми дава основание да мисля, че е възможно Кутела да е много по-стар от 9 век, да е дело на траки или на предците на траките живяли по земите ни.

Подобни на Кутела обекти по нашите земи

Още в книгата на Шкорпил „Могили“(стр.116), където е поместено първото описание на Кутела, е дадена илюстрацията по-долу с обяснението, че това е археологически паметник от Добруджа, в област Добрич и че подобни кутели са често срещани. За съжаление, към момента не съм открил дали този паметник все още съществува, ако да, къде е или защо Шкорпил пишат, че са „често“ срещани. 

Чубрата – басейн изсечен в монолитна скала!

https://bulgariansanctuaries.com/2018/10/28/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB/

БУДАЛА ТУРИСТ: https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/10/blog-post_90.html

Ковил – отново изсечен басейн, който силно наподобява този на Кутела, но изработката при Кутела изглежда много по-прецизна.

http://wikimapia.org/22384369/bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%E2%80%9E%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BB%E2%80%9C#/photo/2094684

Пак Ковил

https://keepliving.eu/plato-kovil/

град Варна – Римски бани

https://www.dreamstime.com/ancient-roman-bathing-thermae-varna-port-city-black-sea-bulgaria-ancient-roman-bathing-thermae-varna-port-city-image169704189

На тези снимки по долу попаднах случайно, но се оказа, че древни хромели например, които по форма наподобяват Кутела си се продават на не толкова легитимни пазари, но в България всичко е мафия! Това е колкото да илюстрираме какво прави иманярската мафия и защо е важно да си знаем историята и културното наследство, за да се спре с неговото унищожаване и бастисване.

https://planinitenabulgaria.blog.bg/photos/68807/original/5815%20(2).JPG

https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/05/07/na-pazara-za-antiki-v-pyrvomai-2.950608

Древен хромел от село в Източните Родопи с 7 постоянни жители, който си седи ей така покрай една срутена ограда на улицата и снимах преди няколко години. Няма да споменавам мястото, защото ще го отнесат и него, ако вече не е отнесен. Според местните, както те се изразиха, той е още от „преди турското“, да не говорим, че пък местните са потомствени турци.

Та у нас, смея да твърдя, подобни по форма обекти на Кутела, има и то не малко, а само времето ще покаже, дали няма да се открият и още.

Ето и подобни по форма обекти на Кутела в чужбина:

Adullam, Israel

https://en.wikipedia.org/wiki/Adullam#/media/File:Stone_water_trough_at_the_Adullam_ruin.jpg

Латвия

https://www.celotajs.lv/de/e/pinnuupurakmens?1

The Minoan town of Gournia – Crete - Greece

http://www.minoancrete.com/gournia009b.jpg

City of Lato – Crete, Greece

https://thegenxtravels.com/2021/12/06/exploring-the-ancient-city-of-lato-in-crete-greece/#jp-carousel-15455

Scotland – Knocking Stone

https://en.wikipedia.org/wiki/Knocking_stone#/media/File:Stoup,_Greenbank_Gardens,_Clarkston,_Glasgow,_Scotland.jpg

Scotland - Three stone receptacles, possibly originally for holding holy water (aspersorium). Dryburgh Abbey, Scotland

https://www.alamy.com/stock-photo-three-stone-receptacles-at-dryburgh-abbey-25109157.html

Stone bazalt anchor from the Sea of Galilee

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bazalt_stone_anchor_Sea_of_Galilee.jpg

Indonesia: Bada Valley, Kambala stone cisterns

https://www.moxon.net/images/image.php?folder=indonesia&image=bada_valley5.jpg

 Indonesia: Bada Valley, Kambala stone cisterns

https://sg.news.yahoo.com/mysterious-megaliths-bada-valley-central-sulawesi-170000213.html -

Plain of Jars, Laos

https://en.wikipedia.org/wiki/Plain_of_Jars -

Assam, India – megalithic jars

https://www.mirror.co.uk/news/weird-news/dozens-enormous-megalithic-jars-unearthed-26668405

Ugarit, Syria

https://www.sciencephoto.com/media/457665/view/ugarit-syria

Ugarit, Syria

https://syrian-heritage.org/big-stone-trough-ugarit/

Цукубай, каменна японска чаша, някой с размери като тези на Кутела

https://www.schneiblefinearts.com/shop/japanese-asian-garden-antiques/japan-water-basin-tsukubai-fine-columnar-style-stone-27h-x-18w-edo-period-1800-1850/

Metate and Mano at Aztec Ruins

https://www.flickr.com/photos/rwolf/41714899870

The bowl of St Anthony's Well - Scotland

https://m.megalithic.co.uk/modules.php?op=modload&name=a312&file=index&do=showpic&pid=162443

http://www.megalithicireland.com/Killucan%20Wayside%20Crosses%20and%20Bullaun,%20Westmeath.html – Bullaun Stone

Явно съдейки по формата, подобни на Кутела обекти има практически по целия свят, но определено Кутела поразява със своята прецизна изработка. 

Иска ми се, в заключение, само да спомена, че Кутела край Розовец и историята на района са поредният пример, че земята ни е населена от най-дълбока древност и тези хора са създателите на първата цивилизация в Европа. Нещо повече, културата Варна е по-стара с около 2000 години от „най-старата цивилизация в света“ Шумер. Сиреч, поне към момента, няма открита по-стара цивилизация от тази на културата Варна, което поставя България и земите и на едно от водещите места, относно археологически находки. Това може да е само повод за гордост за всеки българин. Това и трябва са се учи в учебниците. За съжаление, поради нехайството на държавата, ние не знаем, че като културно наследство сме дори по-богати от гърци и италианци, китайци, южноамериканци и т.н. Но в белия свят културното наследство се цени високо, грижат се за него, експонират го, рекламират го. В България процесът е обратен. Тук се затрива, сякаш никой не трябва да разбере, че сме много стар народ, а земята ни е дала началото на културна Европа. Искрено се надявам, че един ден апатията завладяла народа ни, ще си отиде и ще търсим и изучаваме корените си, ще съхраняваме и популяризираме културното си наследство, а то ще е повод за национална гордост и самочувствие.

 

Драгомир Желев