Неразгадаемия Ситовски надпис и мистичната Щудаграда

В търсенето си и посещението на археологически обекти около Пловдив, в последните години, както и четенето по темата за тракийската мегалитна култура и древната писменост от Балканите още от времето на неолита, осъзнах, че Ситово и района около селото са тясно свързани с тези теми и в частност с българската история. А Ситовския надпис и Щудаграда са ми под носа, все пак съм пловдивчанин, та какво по-хубаво за изследване от това. Паля мотора и съм там.

Тези места са пълни с мистика. Има много скрита история, която тепърва ще бъде разказвана. Но следите на древните оставени в скалите седят от хилядолетия и напомнят за цивилизацията, която се е зародила тук. И се оказва, може би за повечето българи звучи странно, че най–старите следи от цивилизация в Европа, не са в Гърция, а в България. И де да беше едно място на което да ги има, ами буквално са стотици. И не гърци, а траки са запалили искрата на културата и познанието в Европа. Доказателствата археологически бол. Рано или късно българина ще узнае истината за произхода си и тогава ще си спомни за оня народ, за който божественото е връзката между човека и природата и който осъществява тая връзка посредством магията.

Ето затова ми се иска да разкажа по моему за Ситовския надпис и Щудаграда, защото във всички описания които съм чел липсват нещата на които АЗ бих искал БЪЛГАРИТЕ да обръщат повече внимание. Аз нямам и не мога да имам претенции за никаква научност. Пиша както и си оставам просто любител, просто влюбен в историите за траките, в свещения Родопски лес, търсач на истината, кои сме ние българите, от къде идваме и какво знаем за себе си. Пиша обаче за онова, което мога да видя с очите си и пипна с ръка и всеки сам може да отиде и да стори същото, ако иска. Ситовския надпис за мен е част от осъзнаването ми като българин.

С времето открих, че той е само част от стотиците археологически паметници на територията на България, свидетелстващи за древна писмена система възникнала на Балканите още през неолита. Връзката между Дунавската писменост, Линеар А и Б, тракийската и фригийската такава, древните български руни, глаголица и кирилица отдавна е предмет на изследване от редица учени и любители, просто тези неща не са популярни. Аз като една истинска майна, само споделям личното си преживявяне по тея теми и споделям наученото, щото считам, важно е за самочувствието ни на българи.

Повтарям, нямам за цел да „доказвам“ нещо научно, а като прост българин, чиято страст е обикалянето из пущинаците на древната ни археология, само скромно да покажа, онова, което виждат очите ми, а „официалната наука“, явно не споделя или не смята да ни информира. Но признавам, че в случая е напълно възможно и „науката“ да си мълчи, основателно, а аз просто да имам нужда от очила и леко да съм се попревъзбудил.

Всички сме учили, че за да се разпространи християнството из нашите земи, Кирил и Методии създали глаголицата, после Климент кирилицата и това се било случило края на 9 век, началото на 10 век. Учим и че за основа взаимствали от гръцката азбука, която пък била на основата на финикийската. Сиреч до 9 век българина бил непросветен дивак и си нямал свое писмо. Това учим в училище и това изповядва официалната ни история. Как обаче от гръцката далеч не съвършенна азбука, трудно уцелваща някой звуци, са успели да синтезират кирилицата, която е практически съвършенна и можем да запишем всеки звук от езика ни, че и на всеки друг език звуците, учените не обясняват. Защо няма нито един исторически извор и източник на информация, че и било то гръцки такъв, че гърците били създали азбука и кой велик грък е успял в това дело, учените не обясняват. Има поне 12 древни автора, че и гърци, които съобщават, че траките са дали буквите на гърците, но тази информация учените я пренебрегват. Намерената археология безспорно свидетелства, че писменост е имало на Балканите, в случая на територията на България, още от неолита, далеч, далеч преди каквито и да било гърци и официални датировки за азбуки. За мен Ситовския надпис се превърна в поредното доказателство, че историята не е такава каквато я учим.

По логиката на „официалната история“, след като не е съществувала, то не би следвало да откриваме следи и знаци от кирилица, където и да било на територията на България, по стари от 9 век. Да, но поради някаква причина такива се откриват и то десетки и то дори по стари и от 8-ми век преди Христа, когато уж била създадена самата гръцка азбука. Това противоречие, ражда редица въпроси. Та, далеч преди гръцката азбука, уж най-старата европейска такава, някой е ПОЛЗВАЛ СИСТЕМА ОТ СИМВОЛИ И ЗНАЦИ, по керамика, скали, кожа и дърво и някой от символите които е ползвал, подозрително приличат на тези, които ползват съвременните българи и наричат букви. Според мен в Ситовския надпис има точно такива символи, които имам за цел да ви покажа.    

Нека дам няколко примера, които противоречат на това, което учим в училище:

В пещерата Магурата, има изписани букви от кирилицата, а както знаем, в Магурата рисунките са на възраст межди 10 и 40 хиляди години. Ето линк и цитат: Това са сериозни учени хора, инженери, изледователи. Не лаици като мен.

http://bnr.bg/vidin/post/100683396

„Там се намират, според нашето преброяване, 1031 рисунки, което дава възможност техният анализ да бъде извършен напълно. Повече от 90% от рисунките от Магура представляват символи, което говори за наличието на абстрактна мисъл. Кирилицата- може нагледно да видите, че 26 от нашите 30 букви имат своите първообрази в пещера Магура", каза Кирил Кирилов, заместник председател на Археологическо дружество- Белоградчик.“

Ето линк и от автора kikowsky, където той открива в пещера Магурата над 10 знака от кирилицата, която ползваме днес и със сигурност, тези рисунки са доста по-стари отново от датировката на кирилицата спрямо официалната ни история.

http://kikowsky.blog.bg/drugi/2010/12/04/bylgarskite-bukvi-ot-magura.645533

Тук е място да спомена за един млад и смел български изследовател и работата му, която силно противоречи на историческите постулати, догми и „факти“ подкрепяни от официалната наука:

Ето пример за знак, който е на хиляди години, но ние едва ли не го приемаме, като съвременен такъв. Статията е дело на Мартин Константинов - http://prarodinata.blog.bg/history/2013/10/06/edin-nevyzmojen-artefakt-koito-vse-pak-syshtestvuva.1177362?reply=4485302. Аргументацията на Мартин е уникална и непробиваема. Такива хора, отварят очите и душата за истината. Пред очевидните факти и боговете би следвало да мълчат.

Мартин Константинов е един истински българин и радетел за историята ни. Своебразен продължител на делото на Никола Гигов. Мартин с неимоверен труд успява да намери оброчна плоча с букви от кирилицата, далеч по стара от 9 век. Мартин е сериозен изследовател на българската история, човек посветил вече години от живота си в изледването и описването на редица археологически обекти с изключителна стойност. Моля погледнете, неговия блог тук: http://prarodinata.blog.bg/?&page=3

Всички статии изброени по долу, разкриват именно, че голяма част от кирилицата е позната като символи на Балканите още от неолита. Няма как Кирил и Методии да не са го знаели.

·          „Изненадващи писмени знаци в надписа от Стара планина или от кога българите познават Линеар А“,

·         „ Плочата, изписана на Кирилица, от тракийско светилище, понастоящем параклис, Широка лъка“

·         „Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на 'траките'“,

·         „България – Люлката на писмеността“ и

·         „Праисторическата азбука на българите”,

Тук няма теория, а артефакти, всеки може да ги пипне. Десетки артефакти.

В нормална държава, хора с неговото дело, щяха да са милионери с медал от държавата. В нашата мила родина, от него крадат видни наши учени, най–нагло, а другите се правят на слепи и глухи за очевидните факти, които се прилагат.

Ето само няколко примери за писменост на няколко хиляди години, без да навлизам в подробности, тъй като в интернет ще намерите бол информация, открита на територията на България и по-стара от Египет, Шумер или Гърция. Само няколко.

Глинена плочка с пиктографски знаци – село Рибен, Долна Митрополия - доц. Сергей Торбатов 5хил.г.пр.Хр

Керамична плочка открита край Нова Загора - д-р Таняна Кънева / Сливенски исторически музей – 6 хил.г.пр.Хр

Надписа от Първомай – 5 хил.Пр. Христа

Скален графит от Белинташ – 5 хил. Пр. Христа

Печата от Караново – 4 хил. Пр. Хр

Плочицата от Градешница – 5 хил. Пр. Хр

Пинтадер от могилата Яса тепе, Пловдив – енеолит, открита от Петър Детев – справка книгата „Възникването на Пловдив“ от Йордан Детев, страница 99 -6/7 хил.г.пр.Хр

Пинтадер от могилата край Злати Трап – енеолит, открита от Петър Детев – справка книгата „Възникването на Пловдив“ от Йордан Детев, страница 99 - 6/7 хил.г.пр.Хр

Изброените до тук примери, съдържат комбинации от символи, които следва да допуснем са носители на точно определена информация, част от писмена система, много по-стара от официалната датировка, която науката възприема за създаване на първата писменост в Европа. Само на територията на малка България има няколко открития (някой от изброените по горе), всички претендиращи за титлата най стара писменост в света, а не просто континента Европа.

Тоест само на територията на България имаме десетки археологически доказателства за система от символи водеща началото си още от неолита и използвана от местното население.

Да продължавам с противоречията мога още, но нямаме за цел да изброяваме всички примери. Тези са ни достатъчни да видим, че ги има. Намеренето тук е изключително богато културно наследство с каквото много малко държави могат да се похвалят. Надписа от Ситово е една от перлите.

За Ситовския надпис може да се намери много и изчерпателна информация в интернет. Повечето, все за неговия евентуален превод или създател. Спори се за датировката му. Изобщо в науката има голям спор от кой и кога е правен надписа и какво означава. Интерпретации много. Досега няма единодушно мнение.

Аз няма да акцентирам на тея неща, да ги оставим на учените, а на знаците, които всеки може да види в Ситовския надпис с очите си и на някой много интересни по форма скали в непосредствена близост.

Някой го датират на почти 7 хиляди години,като професор Марко Мерлини, учен човек, който изследва Дунавската цивилизация и твърди, че е най старата в Европа. За него Ситовския надпис е представител на тази култура и цивилизация. Ето линк За Марко Мерлини, кой е той и какво прави https://www.archaeomythology.org/about-the-institute-of-archaeomythology/governance-of-the-institute-of-archaeomythology/marco-merlini/ и ето линка за самия надпис с датировката: http://www.prehistory.it/fase2/sitovo.htm.  

Други го датират като само на 4/5 хиляди години, трети казват, че това е игра на природата, а някой твърдят, че е работа на извънземна цивилизация. За целите на настоящото писание, е важно да отбележим само, че при всички датировки излиза, че знаците са далеч по стари от 9 век, тоест от времето, когато се предполага, че са създавани глаголица и кирилица примерно. А аз търся и намирам връзка именно между знаците в Ситовския надпис и съвременната кирилица на която пишем.  

Така или иначе, това е, ако не е най-стария, то със сигурност един от най-старите надписи в скала в Европа. Сиреч, безспорно доказателство за писменост на възраст няколко хиляди години по нашите земи. Става интересно, че ако примем, че Марко Мерлини е прав примерно в датировката си, ако е така, то тази писменост явно е по-стара от Египет и Шумер. Тези факти, имат отношение към самата световна история и хич не са в сферата на шегите.

Прилагам линк към статия за Ситовския надпис на изследователя Павел Серафимов, който е успял да опише обекта и значението му за науката и българския народ изключително вещо и изчерпателно. Павел Серафимов прилага множество аргументи относно превода си на надписа. http://sparotok.blog.bg/politika/2011/09/14/tainata-na-nadpisa-ot-sitovo.819643

В статията на Павел Серафимов „Укритите тракииски надписи“, която можете да прочете тук http://sparotok.blogspot.com/2017/08/   има изключително интересен анализ на надписа от Ситово сравнен с фригийски букви според учените Лидия Баюн и Владимир Орел. Обръщам внимание на факта, че за фригите отдавна се знае и е доказано, че са траки по произход и идват от Балканите.

Отделно в тази статия ще прочетете още за надписа край село Буково, Надарския надпис, надписа от Драгойна, все подобни на Ситовския и съдържащи много подобни и еднакви символи. По надолу ще предложа и снимка от отпечатъка на надписа взет от Баюн и Орел.

На този линк: http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=2658&st=15,

благодарения на автора Йордан_13, има много снимки и изчерпателна информация за Ситовския надпис и крепостта светилище Щудаграда. Авторът е положил неимоверен труд, за да консолидира множество други източници на информация и да ги предостави на читателите. Представени са безценни статии за Ситовския надпис на Иван Венедиков, Петът Детев, Списание Орбита и т.н. Като имам предвид колко труд хвърлям в написването на един пътепис си давам сметка, че труда на автора Йордан_13 ще трябва да е отнел десетки часове, издирване, изчитане, анализиране, подреждане на информация, да не говорим, че фактическото посещение на тези обекти, отнема също средства и време. Йордан_13 е истински будител, предоставящ на търсачите перли от знание, които за жалост няма да се открият в специализираните издания, а са буквално безценни. При това, налични напълно безплатно.  

От изброените примери може да заключим, че знаците от Ситовския надпис имат своите аналогични символи в много други надписи открити на територията на България! Това според мен ни дава основание да предположим, че става дума за  една обща писмена система разпространена на Балканите и ползвана от местното населние, в частност на територията на България от прастари времена. Учени като Гордън Чайлд, Марко Мерлини и Харалд Хаарман, недвусмислено посочват, че европейската цивилизация се ражда тук, в земите на траките.

В спор с официалната историческа наука не влизам, но целта на този пътепис е да ви покажа, поне 5 символа от Ситовския надпис, които са едно към едно с 5 букви от азбуката на която пишем днес, които аз виждам. Нищо повече и нищо по малко. Ако очите ме лъжат, не знам изобщо как карам мотор.

Според мен, всеки може да ги види, само да знае, къде да гледа. В пътеписа по надолу съм се постарал да илюстрирам точно това.

Трудно ми е да повярвам, че „учени“ не го виждат и знаят отдавна. Колебах се дали да споделям тези неща, защото донякъде се опасявах, че ще изглеждам като пълен глупак. И така да е, мисля, че като българин е редно, ако обичаш родината си, да споделяш „знанието“, което е станало твое достояние, защото то пряко засяга въпроса кои сме ние българите, засяга самочувствието ни и светоусещането ни.  

И да греша, губя само аз. Но, ако в надпис, който се води неразчетен и неразгадан, на няколко хиляди години, виждам 5 букви, сиреч 15 % от символите познати ни днес, като кирилица или съм абсолютно оглупял и имам спешна нужда от очен лекар. Ще го споделя с вас, пък каквото ще да става. Изводите, нека са ваши, моите съм ги направил отдавна. Сега кожата на българин ми е много по удобна.

Та щом в Магурата, от поне 10 хиляди години има нарисувани  знаци реално едно към едно с букви от кирилицата по своята форма, възможно ли е такива да има под носа на пловдичани в Ситовския надпис. Идете и вижте с очите си.

Пътепис

Когато за първи път посетих Ситово, изпробвахме на един приятел Аутбека и пътят до там беше идеален за целта, освен шосе имаше около десетина километра хубав черен чакълест път. От Пловдив, хващате за Първенец и Храбрино, продължавате нагоре и след разклона за Бойково в дясно за Лилково и Ситово. По едно време асфалтът свършва и почва черната отсечка. Стига се до мост на който в ляво е за Ситово, в дясно за Лилково. От тоя мост, до Ситово пак е асфалт, за Лилково черното продължава, и пак асфалт има преди самото Лилково. Тези села зимата в голям сняг са буквално откъснати от света. След Храбрино нагоре пътя е невероятно живописен. Има много места на които може да спрете и да се любувате на гледките. Когато пристигнахме бях зашеметен от красотата, спокойствието и природата наоколо. Тук времето е „спряло“ като понятие, а всичко се движи в неумолимия ритъм на природата, в един неравноделен такт, като дълго пайдушко хоро. Тиклите по покривите на старите ситовски къщи, построени по склоновете на планината, блестяха и отразяваха слънцето. Площадчето беше пусто и нийде не се виждаше жива душа. Някъде лаеше куче, а рошави облаци, кротко си пасяха по синьото небе. Чувах чанове в далечината, но не виждах някъде наоколо стадо. В такива моменти изпитвам удоволствие от това, че съм роден в България и не съжалявам за нищо. Сто процента съм убеден, че често сам Господ, седи с часове по близките скали и си пуши тютюна, докато почива. Красотата, свежестта и спокойствието на мястото бяха неописуеми. Като се замисли човек Ситово си е баш, като останалите Родопски села, магично късче от рая. По-право е да се каже, че като са правили рая са вземали от Родопа. И като множеството такива български селища и то носи многохилядната си история, обвита в мистерията и магията на миналото и на разни скални мегалитни цивилизации и траки, които също като нас българите, явно много са обичали планината. До там отиват към 30/40 километра от Пловдив, но са напълно достатъчно да сте в сърцето на Родопа. Та, така вече десетина години все се връщам в Ситово, когато мога, и е една от любимите ми къси дестинации с мотор от Пловдив.

В един прекрасен и свободен ден, яхвам мотора и паля към любимия за мен родопски ситовски край. Внимавайте с гледките по пътя да не ви падне главата. Зашеметяващи са като светкавици. Или като мадами в лятно време по главната в Пловдив. Мотористите да са нащрек. Пътят е микс от лош асфалт, доста завой с пясък, черен път. Прелест и наслада за мен. Да въртя газта и да катеря шосето нагоре е просто казано свобода. Карането на мотор е сравнимо единствено с правеното на любов, е за любовта каска в повечето случаи не ти трябва.

Пристигам и оставям кончето до шосето, точно до табелата за Ситовския надпис (1,2):

Снимка 1

Снимка 2

Скалите срещу Ситовския Надпис към Щудаграда, от другата страна на Ситовската река (3):

Снимка 3

Шосето нагоре към Ситово (4)

Снимка 4

Шосете надолу откъдето дойдох (5):

Снимка 5

Започвам да катеря по пътеката нагоре: Малко е стръмно, но сега има хубава пътека с парапет. Когато се качвах за първи път и то в един прекрасен дъжд, на места лазех на 4 крака. Долу се вижда моторчо, седи си кротко и ме чака (6).

Снимка 6

Първите скали, които се появяват пред мен по пътеката: Много ми приличат на скали които са били обработвани допълнително и сегашната им форма не е просто игра на природата. Правите линии обаче са ми силно подозрителни. Голямо впечатление ми прави, че тези скали сякаш са някак на хоризонтални пластове, докато самата скала на Ситовския надпис прилича на плътна скална маса. Все едно е била компресирана.

Снимка 7

Снимка 8

Снимка 9

Само след още няколко крачки съм вече в подножието на скалата в която е изсечен Ситовският Надпис:

Снимка 10

Първото нещо, което поразява е, че цялата скала, която най вероятно е няколко десетки тона, се крепи само на няколко камъка: Моля забележете, как в долната си част сякаш скалата е изрязана от край до край в една равнина, образуваща нещо като козирка за камъните склуптори отдолу, които явно са и подпорни колони. Лично за мен, това няма как да е игра на природата, а някой съвсем нарочно е моделирал скалата.

 Снимка 11

Някои изследователи твърдят, че това са изсечени в скалата изображения на Великата Богиня Майка. Ако ви прави впечатление от ляво в долната част скалата е гладка, но от дясно сякаш има нещо, като надпис или пък си е чисто и просто ерозия. На мен си ми прилича на цяла склупторна абстрактна композиция.

На снимката по долу, ако се вгледате в най-лявата каменна „подпора“ ще видите, че тя е отделена отзад от скалата и е обработвана от всички страни. Само склуптор май може да каже, как под ягодите, са успяли да обработят така скалата.

Снимка 12

На тази снимка, се вижда, че сякаш скалата отгоре е изрязана във една равнина, образуваща нещо като козирка, а под нея са моделираните части.

Снимка 13

На няколко места има изрязани малки ямички (възможно е да са вид олтарчета), в които виждам хората остават парички за здраве и късмет:

Снимка 14

Гледам тези причудливи форми и хич не ми се вярва да са естествени:

 

Снимка 15

По всичко личи, че тук скалата е била обработвана, но как и с какво остава загадка. Няма логика тези форми да са се получили естествено от природните условия, тъй като те би трябвало да влияят на скалата в целия и размер, а не само на долната и част.

От дясно на скалата малко над склупторите на Богинята майка,  отново има изсечена козирка: 

Снимка 16

На около метър пред скалата има друга, чиято лицева страна е идеално изгладена, а под нея има по-малка, подобна на стъпало: Прощавайте, но ми се струва, че това далеч не е игра на природата

Снимка 17

Снимка 18

Трудно ми е да повярвам, че този камък не е изглаждан допълнително, а е естествен.

 

Снимка 19

Повечето хора посещаващи Ситовския надпис за жалост изобщо не забелязват къде стъпват, но на метър фронтално пред надписа има перфектно изсечено стъпало и идеално загладена площадка. Като се качите там заставате директно лице в лице със Ситовския надпис. Явно обработката на камъните е абсолютно нарочна и е вероятно това да е нещо като ритуална площадка фронтално пред надписа.

Снимка 20


Снимка 21


Снимка 22


Снимка 23

Стъпало на няколко хиляди години. Чудно ми е и си задавам въпроса, колко ли хора са го изкачили. Ако това стъпало можеше да говори, щеше да ни разкаже много интересни истории за древните.

Снимам повърхността на площадката отгоре:

Снимка 24

Как са успяли да загладят така повърхността на скалата:

Снимка 25

Та това стъпало и площадката повечето посетители на обекта хич не ги виждат. Признавам си чистосърдечно, че когато преди повече от десетина години за първи път посетих Ситовския надпис и аз нищо подобно не видях. Ако знаех, тогава колко много ще ми се промени отношението към Ситовския надпис през годините и знанието за него. Но, предполагам като при мен, за да виждаш тея скали и как скалната цивилизация ги е обработвала е нужно четене и многократно посещение на други подобни обекти, тогава окото се научава да ги различава.

Качвам се на площадката и заставам лице в лице със Ситовския надпис. Снимам с малка камера Сони и с телефона и си мечтая за професионална техника, като фотоапарати и 3D скенери и даже и сонари, остава да измисля, как да ги мъкна с мен и с мотора, но прекалено съм се размечтал за любител. Исками се да имам снимки на които много ясно си личат всички букви от Ситовския надпис. Моите снимки може би хич не са хубави, но на място застанал на площадката всеки човек с добро зрение може да ги види много ясно.

Снимка 26

Изсичания и изрязвания продължават и под самия надпис. Личи си обработката на скалата. Интересно с какъв инструмент е постигнато това.

Снимка 27

Снимка 28

Надписа в близък план: Дясната част е много по видима, тъй като светлината влиза от тази страна. Лявата част на надписа за съжаление е компрометирана от тъмни петна по скалата, които може да са от мъх или нещо друго, но така правят знаците по-трудно четливи.

Снимка 29

Скалата в ляво от надписа:

Снимка 30

Снимка 31

Заставайки пред Ситовския надпис за пореден път, но този път подготвен и начетен, аз самия лично се убедих, че мога с очите си да видя знаците К, Х, М, А, У, също и знака N, който днес най общо познаваме като N от латиницата, като част от знаците от надписа (снимка 32 и 33). Да, но сам по себе си тоя знак N, най-старите му засвидетелствани изображения по керамика или скали са на по няколко хиляди години по нашите земи и се счита дори за част от така наречените древнобългарски руни. Та колко е латински, гръцки или на някой друг е спорно. Убеден съм, че както аз ги виждам, така и всеки друг българин би могъл. С очите си. Не ви трябва наука и сложни инструменти. Ето убедете се сами или най–добре, отидете и вижте с очите си, за близо час от Пловдив да сте там:

Оригинална снимка (снимка 32): Тук се виждат, К и Х, У или IYI (IYI май е въпрос на интерпретация), вижда се също и М, и А. По долу съм дал същата снимка (снимка 33), с вече онагледени от мен в червено самите знаци.

Снимка 32

Ето както съм отбелязъл и което мисля, се вижда ясно, достатъчно е човек да се вгледа:

Снимка 33

Оригинална снимка:

Снимка 34

Ако се вгледате на снимката по горе (снимка 34), ще видите следното: N, А, К, Х, У, М. Цели 5 букви, които са на практика на 100% абсолютно същите като буквите, които ползваме днес, сиреч, ако взема тея пет знака от Ситовския надпис, мога да напиша на чист български примерно думите: КУМ, КУМА, МАМА, МАХА, МУХА, КУХ, КУКА, МАК, ХАМАК. Чуден факт. Ако прибегнем до математиката, излиза, че относно знаците, между Ситовския надпис и съвременната българска азбука има над 15% практическа еднаквост. Математиката не лъже. С други думи, около 15% от българската азбука наречена Кирилица като символи, могат да се открият като част от знаците от Ситовския надпис. Уточнявам, че това е мое твърдение, а не научно такова. Твърде висок процент за случайност според мен, но случайността явно е въпрос на гледна точка. Дълго седях в тоя ден пред надписа и все се питах, „да не би да си въобразяваш, ти не си учен човек, нито специалист, твърде дръзко и смело е да обявяваш, че виждаш букви от кирилицата в Ситовския надпис“. Чудех се, дали това изобщо е за пътепис и за споделяне, дали не е плод на въображението ми, но вярвам на очите си и на ръцете си и щом както се казва, „око да види, ръка да пипне“, можех ясно и отчетливо да видя буква от Кирилицата в Ситовския надпис, че и ръката да си прокарам по надписа. Отговорът, че като българин трябва да споделям това знание, си дойде от само себе си.

Естествено всеки може да спори, дали това е всъщност А, дали е К, дали е У и т.н, но нима ако едно дете, което все още се учи да пише, пише с разкривени букви и те не са стилистично и пропорционално издържани, все пак не пише букви. За всеки човек със здрав разум би следвало да е видно, че знаци от Ситовския надпис, повтарят знаци от Кирилицата практически едно към едно. Върти го, сучи го, така си е.

Ето какво може да се види с просто око (снимка 35): N, А, K, Х, У или Y и М. Уточнявам, че за Х, може и да е всъщност само У и дясната долна част от буквата Х да е ерозия, но поне според мен, си е по скоро Х, а не само У. Например според превода на Павел Серафимов, ето тук http://sparotok.blog.bg/politika/2011/09/14/tainata-na-nadpisa-ot-sitovo.819643, Х не присъства а Y е дадено като „и“ в превода. Уточнявам, че Павел Серафимов е изключително ерудиран, човек с невероятни познания за древната ни история и с огромен принос към съхраняването, опазването и разпространяването на българската история и култура. По никой повод не мога да се мера с тоя човек и знанията му. За всеки случай, аз залагам на това, което мога да видя с очи, а нека учените хора, кажат, кое е издълбано с инструмент и кое е естествена ерозия.

Снимка 35

Ето К и Х изолирани (снимка 36, 37 и 38): Но, колкото и да ги гледам повече виждам К и Х, отколкото К и У. Надявам се снимките отдолу да покажат защо мисля така. Но всеки все пак има право, пък и трябва да се убеди със собствените си очи. В ляво, през един знак се вижда ясно А.

Снимка 36


Снимка 37

Снимка 38

За A, присъства в почти всички преводи на Ситовския надпис, та смятам, всеки българин ще го разпознае:

 

Снимка 39

Снимка 40

Ето и М

Снимка 41

Снимка 42

Ето и У или IYI – снимка 43 и 44 (знак известен като ипсилона с двете хасти, изключително свързан с българската история). Тук има три такива символа. Нали знаете кой е знака на рода Дуло, за който сме учили все пак в училище? Същия. Само където тук знакът се намира върху обект, с няколко хилядолетия по-стар от пристигането на българите през 681г. Но, далеч този знак, не се среща само на Ситовския надпис, а на още десетки археологически паметници намиращи се в България, датирани далеч преди 681г. Явно, тея древни българи, които официалната наука, приема с произход нейде из Азия, хиляди години преди 681г., вероятно с лятящи апарати са прелитали до Балканите да си драскат знаците къде ли не, в случая в Ситово. Та въпроса е какво прави тоя изконен български символ IYI в надписа от Ситово, датиран с векове преди идването на българите на Балканите? В лявата част на  надписа има друг знак производен на ипсилона с двете хасти, снимката му я давам по надолу сравнена с отпечатъка взет от учените Орел и Баюн.

Оригинална снимка:

Снимка 43

Три символа У с тънък червен маркер на снимката долу. Първият символ У в редицата е много ясен, точно като леко наклонен на ляво така наречен прабългарски знак IYI или „ипсилона с двете хасти“. На снимката, долу съм ги маркирал.

Снимка 44

Продължаваме с N. Някой ще кажат, че днес този знак ни е познат като латинска буква, но всъщност той съществува от хиляди години на Балканите и е описван дори като част от древно българските руни. Същия знак например, го има в каменни надписи от Плиска. Но същия например се среща и като част от знаците на културата Винча или Дунавската писменост. Също и от съкровището от Нат сент Миклош, което е обявено за българско: https://nauka.bg/2014/71/Izobrazeniqta-na-kani-2-i-7-ot-Nadsentmikloshkoto-sukrovishte-2014.pdf

http://www.prehistory.it/3i.htm  N  е на третия ред първия символ. Култура Винча. Това е Лепенски Вир. Селището се датира между 9 и 6 хиляди преди Хр.

Фигура фалос, http://www.prehistory.it/4i.htm, знака N.  Фигура на фалос на 7500 години, намерана в Румъния.

От Плиска, линк към работа на професор Станчо Ваклинов:

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_3.htm#217.  

http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_3.htm#217.   

Та N е познато на Балканите от хиляди години, като символ носещ информация. И то дори като прабългарска руна.

На този линк, на последния ред, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgar_runic_letters.png според Петър Добрев, стопански историк, N, също е част от прабългарските руни, също и Y и Х например.

Ето го и от мен:

 

Снимка 45

N e втория знак, на снимката по долу, горната снимка е увеличението:

Снимка 46

Също и тук, първи знак в поредицата:

Снимка 47

Оригиналната снимка:

Снимка 48

Сега да се върнем отново на ипсилона с двете хасти: IYI, ако не го знаете с това име, може би се учили за него като знака на рода Дуло в училище, а може би сте забелязали едни гологлави яки момчета, патриотично настроени, които много обичат да си го татуират. Има го на Розетката от Плиска, по скали, по тухли, по керемиди, по керамика.

Представям разделението на буквите от надписа според отпечатъка взет от учените Орел и Баюн, повече четете в статия на Павел Серафимов, „Укритите Тракийски надписи”, тук:

http://sparotok.blogspot.com/2017/08/

Моля, обърнете вниманите на знак 22 по Орел Баюн в предадения отпечатък по горе.

Ето го  - снимка 49: Знакът IYI в дясната част на надписа увеличен: Същия знак 22 по Орел Баюн. Простете за лошото качество. С просто око на живо се вижда по лесно, ако знаеш какво търсиш.

Същия знак има и рода Дуло. Трябва ли това да избоде очите ни, за да видим ясно, че Ситовския надпис има връзка не с историята на някакви други народи, а именно българския. Точно този знак в скалата е толкова ясен, че ще ти избоде очите. Та за туй пиша. И друг българин, като отиде там, да си познае знака. Същия знак, го намираме и като част от Дунавската писменост, културата Винча, Халщатска култура и къде ли още не на Балканите и в частност на терироторията на България. И то далеч преди уж прабългарите да са стъпили на Балканите. Тоя знак, присъства на цели 4 места в Ситовския надпис. Надписът бил, келтски, германски, финикийски, извънземни го били правили. А тея български знаци, само аз ли ги виждам.

Снимка 49

Ето и това, което съм маркирал и което също ясно се вижда и с просто око според  номерацията на знаците по отпечатъка на Орел Баюн.

Снимка 50

Всеки може да сравни отбелязаното от мен, с даденото от учените Баюн и Орел. Знаци с номера 31, 32, 34, 35, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 44 и 45 по Баюн Орел са лесно разпознаваеми, ако знаете какво търсите. Когато видях за първи път Ситовския надпис, нямах понятие от древна балканска писменост или Баюни и Орели, та гледах едни черти, резки и им се дивях кой и как ги е правил.

Важно е да се спомене, че тези учени откриват забележително сходство на Ситовския надпис с фригийските надписи. Да не ви обърквам, фригите са пак наши хора траки и родината им е Балканите.

За да обобщя до тук: Лично за мен Ситовския надпис съдържа знаци, едно към едно същите, като буквите от Кирилицата които ползваме днес. Процентът еднаквост е твърде голям, за да говорим за случайност. Случайност е едно на хиляда, а не цели 15 % практическа еднаквост.

Знакът ипсилон с двете хасти или знака на рода Дуло, който като символ, спокойно може да приемем за изконно български, недвусмислено показва връзката с българската история и народ. Така ако ще се превежда Ситовския надпис, за мен най-логично е да се ползва именно българския език. Какво правят обаче букви от Кирилицата в надпис, поне с няколко хиляди години по-стар от Кирил и Методий, оставям на учените да установят и обяснят, ако някога сметнат за необходимо. До тогава, не виждам причина да си затваряме очите за очевидното. С една камера Сони и един джи ес ем за снимки и програма за обработката им, единствено пейнт, много хора сигурно ми се смеят на лаишките опити да илюстрирам подобни важни теми, затова призовавам всеки, „отиди и виж с очите си“. Постарал съм се да предам информацията така, че всеки сам да се увери в нейната достоверност при посещение на обекта.

Познатите ни букви от Кирилицата, една голяма част от тях са на възраст от по няколко хиляди години и е доста странно и спорно да учим и говорим изобщо, че са „измислени“, „открити“ или „създадени“ едва през 9 век. Със сигурност, като символи и знаци, носители на информация, те са били познати на местното балканско население и то е общувало чрез тях, от хилядолетия. Археологическите артефакти доказващи това са буквално стотици и само учените в България се правят на слепи, неми и глухи за тях. Е не всички, но повечето.

Изпитвам удоволствие и гордост да съм българин и да имаме такава невероятна и удивителна история. С това знание ми е ясно, че ние не сме някаква девета дупка на кавала в Европа, а именно ние днешните българи сме законните наследници на населението създало цивилизацията в Европа. Огъня на познанието и културата първо е запален тук. Най–старите градове в Европа, най–старото колело в света, най–старото злато в света, най–старите монументални надписи в Европа, сиреч най-старата писменост в Европа, най-старите рудници в Европа, най-ранните следи от земеделие и отглеждане на животни, най-стария и точен календар в света, най-стария християнски манастир в Европа. И братче, няма кой да се мери с мен българина по тея неща, ако ще грък да е. Ако е италианец, жална му майка, като разбере колко българина са били императори на източната римска империя. 

Продължавам с някои изключително интересни скални късове наоколо, които според мен, няма как да са естествени и са във вида в който са единствено поради нарочната им обработка. За мен те са доказателство, че Ситовският надпис е бил част от цял комплекс най вероятно.

Снимка 51

Снимка 52

Снимка 53

На скала 10 метра нагоре от Ситовския надпис, отново изрязана козирка:

Снимка 54

Този скален къс, наподобява олтарна маса: Обработен е от всички страни и изрязан под ъгъл.

Снимка 55

Не ви ли прилича на тази снимка, като на следи оставени от режещ инструмент. Подобни резки в днешно време може да се постигнат с флекс. В дъното скалата е изсечена клинообразно.

Снимка 56

Ако следващият камък е естествен, то природата явно обича геометрията, в частност триъгълници и идеално загладени повърхности.

Снимка 57

Снимка 58

Друг образец:

Снимка 59

И още един:

Снимка 60

На този предполагам края му е счупен:

Снимка 61

Не смея да копая, пък и нямам с какво, но се чудя колко и къде ли отива частта от камъка под пръстта. За видимата част, двете повърхности образуват идеален прав ъгъл.

Снимка 62

Снимка 63

Стърчаща плоча, но плаче за нивелир дали не е водоравна:

Снимка 64

Площадката непосредствено пред Ситовския надпис:

Снимка 65

Снимка 66

Снимка 67

Обикалям надписа и се качвам отгоре на самата скала:

Снимка 68

Много добра видимост посока Щудаграда отсреща.

Снимка 69

Снимка 70

Разхождам се още около скалата на самия надпис и ми прави впечатление следното:

Вижте, повърхността на скалата тук: Това е зад Ситовския надпис: Посока север, ако не бъркам.

Снимка 71

Но вижте от към лицевата страна: Посока юг.

Снимка 72

Сякаш от тази страна почти навсякъде е минавала някаква машина и е изглаждала повърхността. Скалата на височина може би отива повече от 10 метра. Може и само на мен да ми се струва, но цялата и повърхност е изкуствено обработвана.

Забележете този канал в средата. От ляво и дясно ръба е така загладен, че няма как да е естествен.

Снимка 73

На няколко метра в страни, в подножието на скалата личи изкоп, възможно е да е от иманяри. Забележете обаче, че всички камъни в изкопа са обработени, с много добре загладени повърхности:

Снимка 74

Поглеждайки нагоре издигащата се скала, въобръжението ми мигновенно я нарече „Лицето“, но признавам, че моето асоциативно мислене, крайно се различава от средностатистическото:

Снимка 75

Веднага ми направи впечатление, че като цяло отново повърносттна на скалата си е повърхност на скала, естествена, груба, освен обаче, именно участъка, който съм илюстрирал по долу, което наричам „Лицето“, където си личи, че повърхността на скалата е гладка и сякаш нарочно е обработвана:

Снимка 76

Но така или иначе за мен тази скала е като застинал великан, който като го погледнеш ти и си е скала, но сякаш, докато обикаляш наоколо, тези каменни очи се отварят и тайно те наблюдават на всяка една твоя стъпка. Всъщност по целия път след Храбрино, било към Ситово, било към Лилково, неколкократно съм щял да се пречукам с мотора, именно защото гледам скалите наоколо и ги оприличавам на огромни застинали великани, а всяка скала е величествена, причудлива, красива някак и излъчваща мистерия и магия. Тая магия и мистерия, тука ги дишаш на всяка крачка и са ужасно пристрастяващи и опияняващи. Та съвета ми е, внимавайте какво правите по тея места, че скалите гледат всяка ваша крачка.

Трябва да се направи уточението, че Ситовския надпис има така наречената „вътрешната част“, която се намира в нишата от ляво, това има отношение към опитите да бъде преведен надписа, тъй като някои автори или не знаят за вътрешната част или не я включват в своя превод: По–горе в пътеписа съм дал линк към работата на автора Йордан_13, където той е събрал безценна информация за Ситовския надпис, все от учени хора, както и е добавил лични свои снимки, коментари и препратки към други източници на информация. Аз също, разбрах за „вътрешната част“, сравнително скоро.

Снимка 77

Трябва да направя и още едно уточнение, че предмет на този пътепис бяха илюстрирането на знаците К, Х, М, А, У и N. Само те представляват над 15% абсолютна прилика с букви от Кирилицата. А прилика над 15% е трудно да я сметнем като случайност. Случайност е едно на сто. Не 5 от 32. Смея да твърдя, че в Ситовския надпис има и други знаци от Кирилицата, но поне от моите снимки не ставаха достатъчно ясни и решението ми беше да се огранича само с тези, които недвусмислено мога да покажа на снимка. Но, много ми се искаше да добавя Е например, че и Л. Тогава процентите скачат над 20%.

Това, което сме учили в училище или е незадоволително обяснено или е просто невярно, защото не отговаря на археологическите открития, а те са стотици. А археологията не лъже. Знаците са там от хилядолетия.

Дано един ден децата ни учат истината за буквите ни в училище. Защото това, което учат днес е много, ама много спорно. А фактите безспорно говорят, че първата писменост в Европа се е родила по нашите български земи. Май това точно трябва да учат българчетата. Ще ме прощават гърчолята, но няма как те да са ни дали букви. Навлизам в друга тема, ама и гръцката митология се крепи върху тракийската. Орфей е трак, сиреч наш челяк, българин, а светът мисли, че бил грък. Е да, ама не. Длъжни сме като българи да браним и събираме историята си, защото едни гърци и до ден днешен я представят за тяхна. Люлката на европейската цивилизация е България.

След като нащраках Ситовския надпис и скалните късове наоколо му,  тръгвам обратно по пътеката надолу към мотора. За разнообразие, на връщане от Първенец, минах през Марково, оттам Гълабово и тръгнах към манастира Кузма и Дамян над Куклен. По пътя спрях на една чешма с чудесна водичка, за малко почивка и цигара. Тея пусти пътчета са идеални за ендуро мотор.

Снимка 78

Довелен, че снимах надписа, така щях да мога по късно да напиша този пътепис и да споделя, това което съм открил, видял и прочел.

Снимка 79

Пуша си бавно на сянка, мисля си за родинката ми България и историята й. Пред мен синьото небе над Родопа, пътят, който все ме води към нови знания и кончето ми, което кротко чака. Пълна свобода в най-истинския смисъл на думата. Та, много малко ми трябва да се чувствам щастлив от това, че съм българин и пловдивчанин. Буквално 20 лева за бензин в мотора и отпрашвам на някъде. Два, три живота няма да ти стигнат да обиколиш археологията ни. Само да искаш да знаеш, пък за мистерията на траките, сиреч нашата си родна история, аз съм ненаситен.........

Край на Първа Част:

Втора Част:

Село Ситово е магично място в сърцето на Родопите. Тук звуците и въздухът са други. Истински са. Не като в града. Небето е от синя родопска прежда, а Раят е правен по калъп взет от пищната снага на планината. На където и да завъртя очи, все не ми стига да се нагледам на морето от върхове в далечината, да се наслушам на тази неземна тишина, да се насладя на безвремието и чистия ритъм енд блус на природата. Българската ми душа е ненаситна за българската прелестна природа. Сгушени къщи по склона с тиклени покриви, чиито комини къдят дори през май. Тук се чувствам все едно съм си дошъл у дома. Гледам скалите и всеки път имам дежаву, сякаш съм бил тук в друг живот, в някой сън. Става ми пеперудено на корема. Тука леко започвам да се колебая, кое наричам реалност и кое не, защото в града душата закърнява, а когато дойда тук, навсякъде усещам живия живот братче, оня истинския, за който все говорим, че някой ден ще намерим време да вкусим. Все ме тегли на там. Я към Аязмото, горе над селото, я към Щудаграда или Щутград, Щута, срещал съм го и съм го чувал все в различни варианти и всеки твърди, че някой е с предимство и е по-правилното наименование. Аз, в спор с никой не искам да влизам, но за себе си, приех Щуда града отдавна и така ще го наричам по надолу в пътеписа.

Откриването на Щуда града не беше лесно. Един път ходих сам, но от билото хванах един черен път и след много лутане по него и взиране в какви ли не скали, реших, че няма да го намеря и се върнах. Втори път бях упътен, че от билото трябва да търся пътека в дясно и след кратко спускане да стигна до Щуда, ама аз изгубих отново поне час и половина в проверка на всички скали, които срещнах надолу по пътеката и след като не открих, нищо от онова, което предварително бях видял на снимки за Щуда, отново обезсърчен се върнах. Тогава, край една къща излезлия стопанин, като чу докъде съм стигнал, потвърди, че всъщност съм бил на прав път и е трябвало да продължа още малко. Дойде зимата и чак на следващата пролет, заедно с жена ми за първи път успешно посетих Щуда града. Сигурен съм, че като мен, като стъпите там, ще оставите част от сърцето си в тая обгръщаща прелест мястото. Мястото е българско. Много българско. Ако вие не го припознаете, то душата ви, корена ви, със сигурност ще. Тука чуваш и траките и хайдутите и родопската народна песен и Балкана как бучи и шумата как мирише, тука разбираш що трябва да браниш земята си. Щото е свещена. И е много, много стара и мъдра и знае всичките тайни на света от сътворението му. Ние българите днес, сме забравили колко стар народ сме.

Пристигам и оставям кончето в края на площада, като изчислявам, че така максимално време ще седи на сянка докато ме чака:

Снимка 1

Бързо щраквам църквата „Света Петка“:

Снимка 2

Площада ви остава в ляво, църквата ви се пада в дясно, от там продължавате по асфалта, ето по тази улица: Снимал съм я чак от другия и край, по посока църквата.

Снимка 3

Вървейки по нея, стигате до още едно площадче, където също може да оставите превозното си средство:

Снимка 4

На края, на това площадче, почва един калдъръм, хващате в дясно, и пътят почва да катери нагоре:

Снимка 5

След минути вече съм набрал височина:

 

Снимка 6

Гледките стават все по красиви:

Снимка 7

Наклонът е лек и пътят не е труден. Само в начало е малко по-стръмно, после става равно. Ето и първата табела. Преди нямаше такива. Благодаря на хората, които са ги поставяли.

Снимка 8

Да се има предвид валяло ли е, ще има и кал, късна есен и ранна пролет, с оглед калта, може и да се откажат някои хора. Като цяло вървите по черен път, който излиза горе на билото, от там се хваща по една пътека в дясно.

Пътят излиза на тази поляна:

Снимка 9

Та, като стигнете билото, въпросната поляна, в отсрещния и край в дясно е пътеката, която води право към Щуда града, сега вече има и табела. Та, това е въпросната пътека, която първия път не можах да открия, втория път открих, ама се върнах позорно, мислейки, че пак съм се заблудил, та чак третия път с жена ми успешно се качих на магичната Щуда.

Ето я табелата:

Снимка 10

Пътеката тръгва леко надолу, вървете смело. Ще се натъкнете на няколко скални масива, като този, които представляват нещо като площадки или тереси, от които се разкриват наистина уникални гледки. Именно затова, първия път, дори не стигнах до Портата на Щуда града, щото обикалях всеки скален масив, който изникваше пред очите ми и се чудех дали съм стигнал до Щуда. Съветът ми е да ги пропуснете на отиване и да им се насладите навръщане. Ето такава площадка:

Снимка 11

След известно време ще стигнето до „портата на крепостта“. Уточнявам, че аз така я наричам, дали е било порта в действителност нямам идея, но ясно си личат изсичанията в скалата, които образуват по моя асоциация „параден вход“: 

Снимка 12

Снимка 13

В ляво от портата има интересен изсечен камък:

Снимка 14

Снимка 15

Ако човек не се вгледа, може и да не види, че всъщност този камък е изкуствено заглаждан от всички страни. Няма да ви лъжа, по тая пътека има още много такива подобни камъни. За мен, те са същите като тези, които съм виждал с очите си, непосредствено около Ситовския надпис. Тук със сигурност е имало големи градежи, които са бутнати и разпиляни от времето.

Снимка 16

Снимка от другата страна, след като „преминеш“ през портата: Предупреждавам, че Щудаграда е високо енергийно място. Тук земята и космосът са в непрекъсната връзка и човек с лоши намерения, не само, че не е добре дошъл, ами може и да си изпати. Аз почитам тея места, както са ме учили да се държа в църква, никакъв шум, молитва и тишина само. Та така и аз тука. Мястото е свято, не се вика, не се крещи, като да сте в храм. Смирени и кротки. Естествено съм срещал и такива дето само викат и крещят и търсят ехото и смущават спокойствието на гората. Викам си, че така поне и мечките ще избягат. Къде шега, къде истина ловци от Ситово са ми казвали, че в района има мечка, ма не била стръвница. Усмихвам се и си я представям как раздава печена баница и цветя на пребледнелите туристи при вида й и си продължавам по пътя. В гората докато вървя понякога пея и свиря с уста като съм сам, че повечето диви животни не обичат човешка компания и бягат сами, предполагам хич не харесват как пея. Включително и мечките. Но ми е пределно ясно, през цялото време, че аз съм на тяхна територия и някои срещи някога са неизбежни.

Снимка 17

В скалите отгоре отново има изрязани характерните козирки с изгладена скала отдолу, като много прилича на фриза от Ситовския надпис, само където липсват надписи:

Снимка 18

На няколко места, срещнах, подобна конструкция, където камък лежи като капак върху други:

Снимка 19

Още обработени скални късове, покрай пътеката: Тези големи, каменни блокове, приличат като да са застилали път до крепостта и вероятно още подобни скални блокове се крият в момента под почвата. 

Снимка 20

Снимка 21

Снимка 22

След още няколко метра, от ляво ще видите първите каменни зидове. Гледах ги дълго и честно, хич не ми приличат на част от крепостна стена или укрепление. Приятел предложи, че е стопанска постройка за животни останала от турско време например, но пък за животни е малка и тясна. По всичко личи, че постройката е много стара, но дали е на няколко стотин години или на няколко хиляди нямам идея:

Снимка 23

Тази наклонена плоча е била може би част от входа. Когато за първи път бях тук, преди години, плочата беше изправена, но пък нямам снимки от тогава. Сега обаче, с помоща на някой или нещо е вече под ъгъл. Тази плоча най – вероятно тежи няколко стотин килограма и по всяка вероятност е била донесена на това място. Хич не прилича на врата, нито на стена, но предвид градежа и местоположението й по скоро я схващам като част от порта или врата. За себе си заключвам, че входа в тази постройка е бил тук.



Снимка 24

Плочата от другата страна:



Снимка 25

Част от стените:

Снимка 26



Снимка 27



Снимка 28

Стените са доста тънки за крепостна стена. По скоро са стени на някаква сграда. Така или иначе да редиш камък по тоя начин си иска доста майсторлък. Прави ми още впечатление, че почти навсякъде зидът е около метър и половина, не повече. Трудно ми е да преценя, дали просто толкова е запазено от времето или просто градежа изначално е бил нисък. Наоколо няма почти никакви други разхвърляни камъни или плочи.



Снимка 29



Снимка 30



Снимка 31



Снимка 32

След разглеждане на каменните стени, продължавам по пътеката и след метри се натъквам на следното изсечено в скалите място:



Снимка 33

Погледнато отстрани: Вътрешните стени са много добре изгладени. Възможно е да е част от някакво крепостно съоръжение.



Снимка 34

Тук ясно си личи, колко прецизно е обработван този ръб:



Снимка 35

Обработена страна:



Снимка 36

В непосредствена близост камък обработван от всички страни, като голямо блокче от Лего.

Снимка 37

Продължавам по пътеката и не след дълго, пред мен, между дървета изкача Щуда:

Снимка 38

След броени метри съм в подножието на Щуда града, на снимката по долу разсипани камъни, които вероятно са били част от крепостно укрепление:



Снимка 39

Отново характерната козирка с идеално изгладена повърхност под нея:



Снимка 40

Над главата ми стърчи този скален къс, който също е обработван и изглаждан: Според мен също е част от някакво укрепително съоръжение:



Снимка 41

Същия скален къс, като снимката е правена, докато съм качен върху него. Има много характерно изсичане.

Тук ясно си личи изсечената част:



Снимка 42

Птича песен, дирижирана от родопския есенен вятър в клоните на дърветата в седем осми братле. Слънчак капе по скалата в изобилие, щурея всред пущинака и душата се радва. Какво повече да иска пловдивски калпазан като мен.

Чувствам се като дете в сладкарница. Чувствам се българин. От това място, трябва да си сляп за да не видиш, че България има уникална и удивително красива природа. И като красотата на природата й, така и историята й на България е необятна. А седем осми е тактът в който очите скачат от връх на връх.

На снимката по долу отсрещния скалист хълм, който съм си оставил за посещение, да сме живи и здрави в някой от следващите ми посещения на това място. Но есента беше почнала да шари по короните на дърветата в прекрасни багри и зеленото и оранжевото се сливаха с пъстросиньото небе и се чудех дали всъщност не съм в Рая, който по всичко изглежда се намира на 30 тина километра от Пловдив, та густо ми е да съм пловдивчанин. А да ходиш на място обитавано от няколко хиляди години, пълно със загадки и следи от една древна цивилизация за мен е огромно удоволствие. 



Снимка 43



Снимка 44



Снимка 45



Снимка 46

Очите ми се пълнят. Душата ми се пълни. Чувство на еуфория и смирение. Мисля, как древните са живеели на това място и как всеки ден, някой е седял там където седя сега аз и е гледал същите пищни извивки на Родопа, подобни на кръшна снага на полегнала жена. Тука, всичко е изтъкано от магическа родопска прежда. Идваш и се оплиташ в мистерията за цял живот.

Надолу към пътя за Ситово и Ситовската река, посока Ситовския надпис. 



Снимка 47



Снимка 48



Снимка 49

Жалко, че не съм добър фотограф, щото тази красота, редно е и трябва да се снима от професионалист за да се пресъздаде, ако изобщо е възможно. Но съм нахален и съм си щракнал сиреч краднал, малко родопска прелест. Абе за майничка като мен Родопа си е балсам за душата. Колкото повече я опознавам, по българин ставам и тача всичко родно и свидно. Скала да е, да се тачи. Гледам братче и се губя в зеленото. На далече, все зелено, свежо. Въздуха пълен с мирис на бор и ширнало се небе. И в далеченита небесното синьо на небето и зеленото на Родопа се сливат в прегръдка. Все България. 



Снимка 50



Снимка 51

Посока Ситово:



Снимка 52



Снимка 53



Снимка 54

И отсрещния хълм:



Снимка 55



Снимка 56

Този камък, подобен на мегалитите, който седи на върха сякаш кацнал върху останалите ми е мерак от много време и рано или късно ще стигна и до там. Ако на Щудаграда, има следи в скалите, че мястото е било обитавано от най-дълбока древност, предполагам ще има такива и на отсрещния хълм. А каква ли гледка към тракийската низина и Пловдив ще се разкрива от там.



Снимка 57

Зашеметен от гледките на 360*, обикалям Щудаграда в кръг, преди да се кача в самата крепост на „второто ниво“.

Натъквам се на интересни изсичания в подножието на скалите. Колко загладени страни виждате на снимката по долу (камъка който е най-отдолу, видно от снимката е с идеално загладена страна). Интересното е че и тук, отгоре има характерната изсечена козирка, отново със загладена повърхност неподсредствено под козирката.

Снимка 58

Продължавам и обикалям от към изток.

 

Снимка 59

Още една козирка с загладена повърхност под нея:



Снимка 60

Изсечените козирки за мен, като се има предвид броят им и сходството, никак не са случайни. Всяка една наподобява самата козирка, под която е изсечен мистериозният  Ситовски надпис. На снимката по долу, дълго се взирах в идеално изгладената повърхност под козирката, но надписи или символи не открих, освен съвременни такива от въодушевени посетители. За мен това, трябва да е наказуемо и да се третира като престъпление. За съжаление, практически за официалната наука, Щудаграда не съществува като археологически обект. Жалко е, така с лека ръка, да се отказваме от уникалното ни културно наследство.



Снимка 61

Това е долината на Лилковската река, посока връх Персенк.



Снимка 62



Снимка 63



Снимка 64

Мога цял ден само тука да седя и да гледам ненаситно. Шир прекрасна пред мен се е ширнала, широко гледат очите ми и две не ми стигат да обгърна цялата тая магическа прелест. Тази гледка струва поне няколко милиона долара. Буквално може да ти скъса сърцето, да ти спре дъха, да се сетиш внезапно, че да си българин е късмет и благословийка, а не проклятие. За темерути, като мен, подобни гледки облагородояват и правят малко по-добър човек.

От същото място, посока Тракийската низина. На снимката не се вижда ясно, но реално в същия ден, от тук виждах долу полето и смога над Пловдив.



Снимка 65



Снимка 66



Снимка 67

Продължавам с обиколката. Натъквам се поредната интересна скала.



Снимка 68

Нямах нивелир в тоя ден и не се сетих, че мога да ползвам телефона, но се чудех дали идеалната загладена повърност на това „отчупено“ парче не е водоравна. Отделно, като разгледах внимателно скалата, на пръв поглед изглежда, че е парче, което се е отчупило от скалата отгоре, да но като повърхност, разположение и размери, нямат нищо общо, тъй като камъкът долу е по-голям и реално няма да се побере в същата цепка. Така или иначе повърхността на камъка е идеално гладка, поне 1 квадратен метър.

Наоколо също има интересни изсечени площадки. Приличат малко на блокчета от детски комплект конструктор. 



Снимка 69



Снимка 70

За мен няма съмнение, че всичко това не е естествено, а всички загладени повърхности и правоъгълни форми са били обработвани, за да се получат. Но има и хора, за които това е дело на природата. Донякъде щях да се съглася, че може и да е природата, но как природата прави хирургически прав и правилен разрез, като този:



Снимка 71



Снимка 72



Снимка 73



Снимка 74



Снимка 75

Вече съм се качил на „второто ниво“ от Щудаграда, в самото сърце на крепостта. Виждат се останки от стени, от наредени каменни плочи и малки параклиси заслони от същите плочи. Бил съм вече на доста тракийски крепости и обикновено укрепителните стени са по-дебели и поне в основата си, почти всички имат характерния за траките циклопски строеж, от много големи скални блокове, но тук нещата са различни. Мястото може да е крепост, светилище, астрономическа обсерватория на древните, кой знае. Намерената керамика, доколкото знам, както тук, така и около Ситовския надпис е отдавна изхвърлена в реката от местните жители.

Снимка 76



Снимка 77

Параклис:



Снимка 78

Зид



Снимка 79

Снимка 80

Още едно параклисче заслон:

Снимка 81



Снимка 82



Снимка 83



Снимка 84

От тук, гледките по посока Персенк, спокойно могат да ви счупят врата:



Снимка 85

В посока юг към Пловдив:



Снимка 86

Въпросната правоъгълна скала, която ми направи впечатление, още в началото, сега снимана от горе. От тук, много ясно си личат изсичанията подобни на стъпала в скалата или жлебове. Предположението ми е че тук е имало вид порта или това е бил официалният вход към вътрешността на Щудаграда.



Снимка 87



Снимка 88

Забележете изгладената повърхност на този скален къс:



Снимка 89

А сега вижте долната му част: Получава се отново познатия елемент козирка. Скалата е така изрязана, сякаш е бучка масло и някой с нож си е отрязъл парче. Природата е велика сила, която не може да бъде проумяна от хората на моменти, но за мен съм убеден, че тези изсичания не са нейно дело.



Снимка 90

Ето и скалния къс в цял размер: с повече въображение, спокойно ще докарате до абстрактна склуптора.



Снимка 91

Отсреща каменна площадка с идеално загладена стена. Говоря за поне десетина квадратни метра площ, идеално изгладена, без нито една вдлъбнатина или издутина.



Снимка 92

А как се получават ето тези ъгли:



Снимка 93

Като говорим за скални късове с идеално загладени повърхности, следващите две снимки са едни от най-важните за мен. Една от любимите ми теми е за мегалитите, огромни скални късове подреждани по един невероятен начин в различни конструкции. Загадката е как древните са имали способността да преместват тонове скална маса на невероятни места без кранове или специализирани машини. На този линк, може да се прочете доста интересна информация за мегалитите в България: http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/MegalithCulture.html

Ето и огромния скален къс от порядъка на поне 20 тона с идеално изгладени повърхности: Дължината отива към 10 метра поне, спокойно според мен върху него могат да паркират 2 коли. Видимата част от този огромен каменен блок е с изгладена повърхност.



Снимка 94

Поглед от към сеседната скална площадка:



Снимка 95

И още няколко квадратни метра изгладена повърхност:

Снимка 96

Чудя се дали тези огромни скални блокове не са били изправени и са образували нещо като арка в миналото, а поради природни сили или човешка намеса не са били бутнати в последствие. Но следите, че са били нарочно обработвани са видни. Като гледах този огромен обработен скален къс, който също сякаш е парче масло и някой си го е изрязвал с нож, правех асоциация с това, което съм виждал на Беглик таш.

А какво се крие под тези мегалитни скали, мога само да гадая, но те са стъпили, отново на скала, която ясно си личи, че също е обработвана. Тук ясно си личи, изсеченото стъпало.

Снимка 97



Снимка 98

Уникално място. Дали е било крепост, светилище или пък древна обсерватория, информацията за обекта е изключително оскъдна. Странно е, че подобни обекти не са от особен интерес за официалната ни наука. А точно такива места показват, че европейската цивилизация е започнала от земите на България. Звучи ви странно. В близост е най-старият град в Европа - Пловдив. В близост е един от най-старите монументални надписи в света - Ситовския. В близост са светилища като Белинташ, Кръстова гора и Караджов Камък, доказано на по няколко хиляди години. За мен Щудаграда е част от същата тази древна култура и поредното доказателство къде се е родила цивилизацията в Европа. Българи сме. Може само да сме горди от това. Може спокойно да имаме самочувствието на хора, чиито предци са дали културата на континента, че и името му даже. В една Италия и Гърция има много археология и тези държави са известни именно с това, но в малка България има не по малко археология с тази забележка, че нашата е уникална защото имаме обекти, които са много по-стари.

Спирам снимачния процес за малко и се наслаждавам да мястото. Няма такъв покой, мир и тишина.

По пътя наобратно се натъквам отново на интересна скала с причудлива форма. Вниманието ми отново е привлечено от характерната изрязана козирка в долната част: Но и факта, че цялата маса на тази скала се крепи само на няколко опорни точки, които обаче са изцяло в лявата и част. Реално под по голямата част от скалата в дясно няма нищо и там е изрязаната козирка, а би следвало според мен, там да се намира центъра на тежеста, тъй като от дясно е съсредоточена масата. Та не ми е ясно как точно се крепи. Ако си представите човек който кляка, сякаш ще сяда на стол, ама стол няма, с изправен гръб в един момент, ще падне тъй като центъра на тежестта ще се измести назад. За да не падне човек би следвало да се преведе напред за да запази равновесие. 



Снимка 99

Снимка 100



Снимка 101

Само след няколко метра, се натъквам отново на „мегалит“ опрян върху друга опорна скала:

Снимка 102



Снимка 103

Няколко пъти обикалях мястото и установих, че няма други скали от които може този огромен мегалит да се отчупил и да се опрял на скалата по долу. Просто, този камък e в най-високата точка в радиус от поне 10 метра. Как е подпрян така.




Снимка 104

Наоколо има такива скали, че човек буквално има нужда от дни, за да обходи и разгледа всички.

На връщане за кеф си снимам тиклените покриви на  сгушените по склоновете къщи. Казвам ви в това село магията е навсякъде. Диша се. Тихо е. По есенно пусто. По есенно пъстро и българско, звук на чан, вятъра хоро по вековните гори реди. Тука се чувствам като у дома в сърцето на Родопа. Българин съм. 



Снимка 105



Снимка 106



Снимка 107



Снимка 108



Снимка 109



Снимка 110



Снимка 111



Снимка 112



Снимка 113



Снимка 114



Снимка 115

Сянката на тоя дето снима и ходи по камънаците, дет викат приятелите.



Снимка 116

Мистичния силует на църквата, който много ми харесва



Снимка 117

Връщам се на площада където покорно ме чака моторчо и няма търпение да се пуснем надолу по пътя.



Снимка 118



Снимка 119

Щудаграда е мистериозно място, за което официалната наука, повече или по малко мълчи и за момента умаловажава, но според мен то е твърде важно за историята ни. То показва, както и още стотици подобни археологически обекти, че на територията на България се е зародила европейската цивилизация. Няма нищо по-старо от намереното „старо“ по нашите земи. Най-стария град и градове, най-старата писменост, най-стария ранно християнси манастир, най-старото злато, най-старите рудници в Европа. За съжаление именно тези неща не ги пише в учебниците по история, а мен ако питате би трябвало, защото тези гореизброени неща, са отдавна доказани факти. Щудаграда е от онези места, които те карат да осъзнаеш каква е прелестна земята Българска, и те омагьосват със загадъчната си история на хиляди години.

Паля мотора и се понасям по прашния чакъл надолу към града.

Да живее България

Драгомир Желев