Землището на Старосел е божествено място, пък и
няма как да е иначе, щото си е българска земя. За тея, които още не знаят,
Господ първо направил България, а после чак Рая, по български модел. Та където
и да крачиш, все рай. Да са чудиш накъде да потеглиш с мотора. Харесват ми
нежните гънки на Средна Гора, от чиито висини се разкрива пищна гледка към
кръшната като хоро снага на Родопа на юг. По средата на тая пищност и изобилие,
равното тракийско поле, което се пресича от бавните води на древния Хеброс.
Около мен природа изтъкана от магическа
българска прежда, да ти се счупи вратът от въртене накъде да гледаш най-напред.
И две очи не са достатъчни да обхванат тая необятна прелест. Надявам се
разбирате пък какво удоволствие е да си караш мотора всред тоя разкош. Цъфтиш,
даваш газ и огъваш шосетата. Около мен хилядолетна история, оставена от древни
цивилизации. Историята разказва недвусмислено, че цивилизацията в Европа е
започнала най-рано по нашите земи. На гърците не им харесва тая работа, но
какво да се прави. Такъв е животът. Тая история за съжаление я нямаме в
учебниците. Децата ни не я учат. Би трябвало да е баш там, в букварите, но
поради една или друга причина това предстои надявам се някой ден да се случи.
За съжаление, в образователната ни система, по отношение на историята ни е
залегнало едно утвърдено налагане на идеята, че сме пришълци в Европа през VII век. Така да е. Няма да
споря.
Смея да твърдя обаче, че науката в България
подхожда изключително резервирано към редица факти за българската история,
които са добре известни на историците, но за съжаление не се учат от българите,
нито в началния курс, нито в средния, нито дори във висшето образование. Десетки
сведения, че сме на Балканите далеч, далеч преди Кубрат и Аспарух. Звучи
някак особенно, странно някак, че и шокиращо, но пък е истина. Сведенията ги
има. Те просто не са популярни, а официалната наука удобно обича да си затваря
очите за тях. Някой ден, когато повече българи узнаят за тези доказателства за
произхода ни, ще има промяна в мисленето на българина, неговото знание за
корените му и неговата самооценка, къде седи в тоя модерен пъстър свят. Надявам
се към по-добро. Тогава ще станем истински народ. Онзи, за който са загинали
Ботев и Левски, от който произлизат и самите те, а не безгръбначното апатично
общество, което представляваме днес. Защото мястото ни всред народите, според
мен, е изключително достойно, но явно не сме дорасли да го осъзнаем. За тея
ценни данни за произхода ни ще става дума в тоя пътепис. Щото историята, която учим
в школото е писана от политически ръчички, та ако може да сме удобно тихи и
неосъзнаващи индивиди, които са толкова слаби умствено и морално, че всеки може
да ги манипулира и контролира. Това трябва да се промени незабавно.
Района около Старосел е едно от тези уникални
места където е събрана хилядолетна история. Само в рамките на няколко стотин
метра може да посетиш обекти с датировка от неолита или пък античността.
Разходка назад във времето. Безплатна. Най-много коства на човек, чифт здрави
крака и раница на гърба. Наличието на тези обекти от различни епохи в
непосредствена близост един до друг е неминуемо доказателство, че това място
или по скоро целият район е населяван от най-дълбока древност та и до ден
днешен, практически без прекъсване. Животът тук и връзката между човек и
природа не е прекъсвала през хилядолетията. По света не са чак толкова много
подобни места, където толкова история от различни епохи да е събрана на едно. В
България обаче, подобни места, местности и области бол, стотици. Тъжно е, че вместо
тази уникална съвкупност от природа, археология и история да се рекламира, да е
наша гордост за пред белия свят, в действителност тя не е популярна за
българите. Буквално сме в неведение за чудесата, които притежаваме в земята си.
Някой хора ще се избият да се тагват от Бали и Дубай, но за собсвената си
родина, знаят почти нищо. Малко е срамно да не познаваш България. Как ще я
обичаш тая родина, като не я познаваш.
Цел на обхода този път са обектите Слънчеви
двери и Гарванов камък, с датировка още от неолита, могилите Хоризонт и
Четиньовата, които според датировката си са създадени около V век пр. Христа и една ранно християнската църква
от V век сл. Христа, тоест построена приблизително 1000 години след
могилите храмове и няколко хиляди години след обектите от неолита. Само в
рамките на няколко стотин метра радиус, човек сякаш с машина на времето се
пренася от една епоха в друга, а ако ви писне от старини, може да пиете кафе
или бира в самия Старосел в днешната епоха. За това ще ви искат и пари.
Тъй като от няколко години обикалям из пущинаците
в търсене на забравената ни археология и история, с времето установих за себе
си, но същото е споделено и от учени хора следната закономерност: Обикновенно
там където има неолитно светилище, в близост има тракийски храмове и гробници,
там където има тракийски храмове и гробници в близост има раннохристиянска
църква или светилище или манастир, или оброк. Подобно почитане на едни и същи
места в различни епохи от хората населявали земята е забележително по своята
приемственост. Ако щете вярвайте, но лесно може да се установи и без академична
подготовка, че буквално в България няма село или град, в които или в
непосредствана близост до които да няма или чисто тракийска археология, или
такава още от времето на неолита. Земята ни е много стара и тя практически
винаги е била обитавана от хора, които са я пазели и са се грижели за нея.
Старосел и района около него са типичен пример, но помнете, този пример е само
един от стотиците. Мястото е свещено и служи за връзка и общуване с духовното и
космичното от хиляди години. Но кои и какви хора са живяли тук? Кои е
създателят на тея смайващи чудеса, мегалитни конструкции още от неолита,
тракийски гробници, раннохристиянски църкви, все едно до друго. Хора от
различни епохи, от най-стари времена, свързани с едно и също място обаче, което
са избрали за свой дом и обиталище. Има ли нещо общо между тях?
Крачейки по пътеките между различните обекти ми
беше чудно как и защо в един и същ район има обекти от неолита, има тракийски
могили и храмове, а и раннохристиянска църква. Явно нещо е привличало хората от
всички епохи към мястото, към точно тази земя. Какви са били тея християни по
тея земи още през V век, които избрали за място на църквата си да е само на няколко десетки
метра от място където 1000 години преди тях, траките построили свой храм, а
няколко хиляди години пък преди тракийските могили, древна цивилизация
обработвала майсторски скалите, боравейки с физиката, геологията, астрономията
до съвършенство и създавала светилища или може би древни астрономически
обсерватории? Тук, нали са живяли траки, поне така учим, та те ли са били
християните през V век? Е как са станали християни траките? И на какъв език е било тракийското
християнство тогава? Защо не учим, че когато пристигнали тук за първи път
„прабългарите“ през VII век, по произход я монголоци, я иранци, явно са заварили местно християнско
от векове вече население с гъсто развита църковна система. Явно вярата в Тангра
и християнството поне до IX век, когато е покръстването на българите са съжителствали заедно тогава, а
тук според официалната наука трябва да добавим и „славянските“ божества. Но
пък, археологията е безмислостна и показва, че ранното християнство по земите
ни е оставило мащабна църковна архитектура, като доказателство, докато с вярата
в Тангра например нещата далеч не седят така. Та, мит ли е, че прабългарите
вярвали в Тангра? Ако е мит, защо го учим? Да видим какво пише сам историкът и
филолог Веселин Бешевлиев, човекът превел надписа на Омуртаг, в който
единствено става дума за Тангра, на стр. 51 в книгата „Прабългарски
епиграфски паметници“ http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html: - „Още
преди откриването на надписа беше известно от един късен турски ръкопис, в
който се изброяват имената на висшия бог на различни езици, че на български той
се наричал Тангра. Сега надписът не само потвърди това сведение, но
представя единствения оригинален документ за съществуването на култ към Тангра
у прабългарите. “ Единственият документ? Нима може
да обявим за факт нещо с едно единствено доказателтсво, в случая превод на
непълен текст, та как да сме сигурни в превода? Възникват въпросите, от Омуртаг
има няколко надписа, защо само в един се споменава бог Тангра? От Аспарух до
Омуртаг са минали близо 150 години. Та чак Омуртаг ли ще споменава пръв Тангра,
а владетелите преди него? От Омуртаг до Борис (уж когато сме покръстени) има
няма 50 години. Та както казва сам Бешевлиев за тези близо 200 години тенгрианство,
да има само 1 надпис и нищо друго като доказателство за Тангра. Тангра отсъства
в каквито и да било български или чужди исторически извори, които да го
засвидетелстват като бог на българите. Отсъства напълно от българския фолклор,
от топонимията ни, от именната ни система, от празниците и обредите ни. Но е
в учебниците ни. Е доказателства за Тангра, странно не се намират, но
вместо това земята ни е пълна с раннохристиянски църкви и манастири, повечето
от тях построени върху тракийски светилища или в непосредствена близост.
Странно, учим, че сме покръстени чак в IX век, а археологията показва, че именно българската
земя е приютила християнството още от далечния I век. Земята ни обаче нищо не помни за никакви Тангри. Далеч
преди покръстването на българите по българската земя са съществували например,
Еленската базилика, Беловската Базилика или Червената Църква, все построени
върху тракийски светилища. По своя мащаб и архитектура, те говорят, че
населението по тая земя е било богато, многобройно и преобладаващо християнско.
Защо пък местните християни от античността са строели църквите си буквално
върху тракийските светилища или в непосредствена близост, а в много случаи е
засвидетелствано и паралелното им използване. Замислете се и за следното
например, учим за Тангра в учебниците, без реални доказателства за това, освен
спорен превод на непълна дума от отчупен надпис, който е толкова трудно четлив,
че Тангра е само един от хипотетично вероятните други прочити и преводи. Само
колко учебника са създадени и до днес и то въз основа на „факт“, който от
езиковедстска гледна точка може да е точно толкова верен, колкото и неверен. Излиза,
че цялата история с Тангра, се базира на меко казано твърде спорен факт, който
нищо не доказва. Но дори българи със завършен само 3-ти клас, ако ги питате
кой е бил бога на прабългарите, ще ви отговорят гордо „Тангра“. Ако историята
за Тангра е недоказуема от научна гледна точка, поради липса на достатъчно
доказателства, то какво да говорим за теориите за произхода ни, които обаче са
все под общия знаменател, че прародината ни е нейде из Азия? А чували ли сте,
че Кубрат е бил християнин и бил прекарал не малко години в императорския двор
в Константинопол. Говорил гръцки. Е ако Кубрат е бил християнин, то какъв е бил
според вас Аспарух. Каква Тангра, ако от намереното съкровище на Кубрат
виждаме, пръстени с християнски кръстове и
мотиви. Та, именно на ред такива полудоказани нещица като Тангри и
азиатски произход се базира официалната ни история в момента. Това, че не е
доказано, не пречи явно на образователната ни система да бълва българи, които
растат с представата, че са азиатски наследници на някакъв невзрачен народец,
скитащ се след стадата си и живеещ в юрти, сиреч палатки. Представете си, излиза,
че тея „прабългари“, които според науката живеели в палатките, като стъпили на
Балканите, построили Плиска от камък, която пък ако не знаете е била дори по –
голяма и пищна от сам Константинопол. Да Плиска е по голям град от
Константинопол. Номади братче, но със забележителна явно строителна традиция с
огромни каменни блокове, да се чудиш къде и как са се научили да строят. Само
какви способни палаткаджии а? Не само тея с палатките от Азия били явно
страхотни майстори в строителството с камък, но имали и най точния календар в
света на поне 5000 години, а пък коня и оръжието въртели умело още от преди да
проходят. А кой е живял тук преди идването на прабългарите тогава? Траките ли?
Славяните? Мале пък, ако са били древномакедонците. Та, да си дойдем на думата.
Официалната ни история е каша с грозде от
която нищо не се разбира. Та, ако искаш да знаеш, кой е отговорен за обектите
около Старосел, за историята на района, трябва да се чете. И като седнах да
чета, открих за себе си, че информация има, само където никой не ни казва в
училище за нея, а информацията която учим в училище, тя често е в рубриката „хипотеза“,
„интерпретация“, „субективност“, „непълнота“, но ни се представя като самата
ПЪЛНА истина!
Когато тръгнах да чета кой е живял в
района на Старосел през V век се оказа, че древните автори пишат, че
тук живяли българи по това време. Не пишат за „прабългари“, а си пишат в прав
текст за българи, не пишат за ханове, а за царе, не пишат за азиатци, а
балканци. Автори, дори съвременници на събитията, живяли между IV и XIV век, всички пишат, че забележете, в V век, тук на Балканите имало българи. Момент. Според официалната ни наука, в
V век българите се скитат немили недраги все още
нейде из азиатската степ и опъват юртите където ги свари ноща. Писменните
извори започващи от далечния IV век са безмилостни и посочват българите
като основни участници в политическите събития, тук на Балканите, столетия
преди сам Кубрат, основателя на Велика България да е роден. Как е възможно
такова нещо? Защо не знаем за тея автори? Крият ли ги от нас? Нарочно ли.
Същото се потвърждава обаче и от генетиката, лингвистиката, етнологията и се
оказва, че има много голяма връзка между траки и българи. Безспорна връзка. За
която знаем малко.
Именно за тези неща ще пиша по надолу в тоя
пътепис. Нямам намерение да променям официалната история, нито да споря с нея,
просто ще споделя част от източниците на информация за древния ни произход
станали мое достояние през годините, които обаче са изолирани от официалната
наука и не попадат в обхвата й. Повтарям, те не са научно опровергани като
неверни, те са просто изолирани. Никой не е дръзнал научно да ги оборва. Ще
ви дам само сериозни исторически извори, идващи от учени хора. Да не ме съдите
и биете мен после, че си измислям. Вие читателите съдете сами и сами си правете
изводи. Много други автори, преди мен, също за писали за въпросните извори, та
нито съм първия, нито ще съм последния. Целта е информацията да стига до все
повече българи. Разбира се може и да греша. Не съм учен човек, права грешки. Но
в тази дигитална епоха, всеки българин с интернет, без да е необходимо
да е академично подготвен, търсейки сам, може да намери информация,
която напълно би оборила представата, че сме азиатци по произход. Информацията
я има налична и тя има сериозната си научна аргументация. Едно е да знаеш, че
родителите ти са били вид нискокултурни пришълци спящи в юрти, дошли да грабят,
убиват и рушат, друго е да си горд, че си дете на високо развита цивилизация, с
хилядолетна културна традиция от местен произход. Това е изключително важно
относно самоопределянето ни и самооценката ни, с които разполагаме и според
които действаме през целия си живот. Познанието за нас самите и произхода ни е
в основата на всяка себереализация и развитие на критично мислене. По добър
начин да оцелее една нация не знам, особенно в дигиталната епоха на дюнери,
турбочалга и импотентна аморална политика.
Тея исторически извори говорят, че
българите са в Тракия, Мизия, Македония и Илирия още поне от IV век. Но, нито един исторически извор, забележете
не ги описва като азиатски пришълци. Описват ги като местно население. По
надолу ще приведа и споделя множество подобни примери, които съм намерил.
Прочетете ги. Спестил съм много време на онея от вас, които търсят, тъй като
съм се постарал да дам самия автор и цитат от него, призведението му,
страницата на която пише дадения факт, както и как и къде този източник на информация
може да бъде набавен. Втората част на тоя пътепис е своебразна карта, където и
сами може да проследите приложените сведения за българите на Балканите.
Считам, че образованието касаещо
историята, което българите придобиват в училище, е не само крайно
недостататъчно и базиращо се на ограничен кръг от факти, неразкриващи напълно
историческата реалност, то е и ощетяващо. Нямам за цел да обиждам учителите по
история, тъй като те нямат вина, че нещата са сбъркани още изначално по чисто
политически причини. Но,
съвременното образование по история, било в началното училище, средния курс или
дори в университета, осакатява за цял живот и българинът, не мил не драг е
принуден да носи клеймото, че е татар, иранец, монгол или изобщо някакъв
нискокултурен дивак с произход извън Европа. И това и учат чужденците за нас. И
донякъде това определя и отношението към нас, това как сме приети от другите. Всъщност
това което образованието ни по история пропуска да сподели е повтавям, че
културна Европа започва от земите на България. Майтап няма. Струва ми се
адски погрешно да учим небивалици за Тангра, въз основа само на 1 превод (това
хич не е научен подход), който спокойно може да е поне 50% неправилен, а да не
учим за десетките източници на информация, според които историята ни тук на
Балканите е от много преди 681г.
Ако ме питате защо цивилизацията в Европа,
започва от земите на България, трябва да отговоря, че най-старите неолитни
селища в Европа са именно тук, а техния брой е смущаващо голям. Такава
концентрация на неолитни селища, каквато има в България, няма ни в Гърция, ни в
Италия, ни в Египет, ни в Турция или където и да било другаде. Най-старите
селища и градове в Европа са в България. Изброявам само някой селища още от
неолита на наша територия: Варненския некропол, Провадия, могила Юнаците край
Пазарджик, Дуранкулак, Яса тепе в Пловдив, Слатинското селище, селището край
Русе, край Сливен, край Нова Загора, край Маноле. Списъкът е ужасно дълъг. Ако
светът знае, че цивилизацията в световен мащаб се била зародила в Месопотамия,
то как да отговорим, че на територията на малка България, всичко е в пъти по –
старо от Месопотамия, Шумер и Акад. Спокойно Балканите може да претендират като
люлка на човешката цивилизация и с право, защото археологията го доказва. Да,
нали сте чували за Варненското златно съкровище, най старото обработено злато в
света, представител на най – старата човешка цивилизация, тогава защо в учебниците
и детските енциклопедии пише, че цивилизацията започвала в земите около реките
Нил, Тигър и Ефрат, когато само златното съкровище от Варна е поне 3000 години
по старо от Шумер и Египет? Простете, но за интелигентни хора, малко е
обидно да учат, че цивилизацията се е зародила в Шумер, когато по земите ни
цивилизацията е много по-стара с хиляди години. То няма логика. Самото
злато на почти 8 хиляди години е обработено с технология съперничаща на
съвременните технологии използвани от златарите. Числото “Пи“, златното
сечение, са пресъздадени в пропорциите на артефактите от съкровището. Науката е
безмилостна и към днешна дата в световен мащаб няма нищо по-старо от Варненския
некропол и злато. България е люлката на човешката цивилизация. Иронията е, че
това се знае даже в Ню Йорк, но не се признава от София. Тези данни реално
преобръщат представата ни за познанията на древните цивилизации по земите ни.
Практически в България има стотици съвременни градове и села, чиято история може
да се проследи хилядолетия назад. Пак шега няма. Археологическите находки
доказващи това са няколко стотици. Безспорно по нашите земи е имало високо
развита цивилизация, далеч преди каквито и да било гърци или римляни, шумери,
египтяни и т.н. Далеч преди Пирамидите или Шумерската писменост. Само един
Перперикон е по-стар от пирамидите, а Перперикон далеч не е най-старият обект в
България. Има десетки, далеч по стари такива. Най-старите градове в Европа,
най-старите артефакти свързани със земеделие или скотовъдство, най-старите рудници,
най-старото злато в света, най-старото колело, най-старата писменост,
най-стария раннохристиянки манастир в Европа. Изброеното е само малка част от
най-старата европейска история. Това говори недвусмислено, само за едно. Историята
на Европа започва с България. Редно е да си знаем историята и да се гордеем с
нея. Но, преди всичко трябва да се запознаем с фактите, които досега не са ни
били споменавани и все още биват скрити от нас. Истината за произхода ни, по
един или друг начин ще излиза наяве. А сега си представете ученик, който в час
по история, учи как люлката на европейската цивилизация е тук в България и
най-старите европейски артефакти са български? По друг начин ще гледа на света
не мислите ли? Друго ще е самочувствието му. Зората на културна Европа са
земите на милата ни родина. А ако оставим Европа, ще видим, че Варненската
култура е по-стара от всяка друга човешка цивилизация открити към момента. Нима
не си заслужава да го учим в училище?
Според мен има безспорна връзка между
траки и българи, за която според стандартното образование по история, ние
практически нищо не научаваме. Стандартното ни историческо образование за
сметка на това поддържа теории за азиатски произход, които най-меко казано са
недоказуеми с днешна дата. Е това ако е образование и това ако е историческа
наука?
Тоя пътепис има за цел именно това, да
разкаже за обхода ми по тая изконна българска земя, населявана от най-дълбока
древност и източниците на информация, които съм събирал относно историята й.
Нови истини няма да откривам, само ще разказвам за тези, които не са популярни
и не са в обхвата на „официалната историография“, но ги има и все повече и
повече българи трябва да знаят за тях. Всичко, за което ще пиша, е споменавано
от много други автори преди мен. Аз силно се надявам, че колкото повече научавате
за историята на България, толкова повече ще я обичате и ще сте горди, че сте се
родили точно тук.
Събота е. Моторът е готов и чака. Паля, газ и за
Старосел. Минавам по маршрута Пловдив – Труд – Граф Игнатиево – в ляво за
Калояново – Житница – Ново Железаре – Старо Железаре – Паничери – Старосел. За
мотор пълна скука, поради липса на завои, но какво да се прави. В Старосел
хващам пътчето за Четиньовата могила и малко след спа комплекса Старосел,
оставам машината на импровизиран паркинг в ляво от шосенцето. В дясно от
асфалта, почва черен път, който отива към Кози Грамади. Тръгвам по него пеш.
Разходката е приятна. Гледките, зашеметяващи за мен, тъй като обожавам да
наблюдавам пищния български зелен релеф, разлял се навсякъде около мен. Все едно
е писнала игрива гайда някъде и ми настръхва кожата, а облачета бели, кръшно
играят ръченица по небето. Времето е прекрасна пращяща от цвят пролет. Птичи
песни и свеж въздух. По същото тресе минаха няколко джипки и няколко кросови
мотора. Пресичам потока и отсреща, но
зад телена ограда ме гледат два вълка. Първо по инстинкт се спирам, после се
сещам, че уж е безопасно, но се моля да няма дупка в оградата. А да извада да
мога да снимам и вече ги нямаше, скривайки се от поглед. Та покрай спа
комплекса има интересни животни. Първата ми цел за днес е обектът
Слънчеви врати, някои ползват името Момини камъни или Момини скали или Момини
гърди, свързано пък с една легенда, за девойка която бяга от турците и скача от
скалата. Тая легенда е широко разпространена в България.
Пътят е ясен и широк, няма как да се изгубите. От
самото начало на прехода имате пряка визуална връзка със скалите. При нормален
ход ще ви трябват около 20/30 минути да стигнете в подножието на обекта. Там
пътеката става много стръмна и колко ще ви трябва за изкачване си зависи от
вас. Възможно е да стигнете и чрез обход през по-полегати пътеки. Вървя и
разглеждам скалите наоколо. Всяка една е интересна и все се отклонявам от
пустата пътека. Импулса да разглеждам всеки детайл на всяка скала ме кара да се
бавя. В крайна сметка поемам право нагоре и си обещавам някой ден да се върна с
повече време в джобовете, тъй като днес програмата ми е доста пълна.
Пътят, зад мен, идвайки от Старосел. В моя случай,
стадо охранени бойни крави беше застанало точно на пътя, имаше малки теленца, а
кравите започнаха да гледат много лошо, по хулигански, като футболни
запалянковци, та реших, че е по-добре да ги заобиколя. Аз съм си истинска майна
от центъра и общуването с крави, хич не ми се отдава. Та, трябваше позорно да
заобикалям кравите, тъй като те отказаха да отстъпят.
Снимка 1
След няколко стотин метра, вече съм започнал да
катеря нагоре по стръмното. Тежко ми е. Няма да лъжа. Приятелите ми пият бира и
ядат пържоли в тоя момент и твърдят, че съм луд да хода по тея пущинаци и скали
сам самичък. На мен ми пеят птички прекрасни трели. А въздухът и небето са
истински. Гайдата е преминала вече в медения глас на Рей Чарз и палавите ноти
извиращи от пияното му. Всичко е музика. Небето, синьо, като от коприна....идва
ми да пея и танцувам. Българийо, хубава си. Най-хубавата.
Снимка 2
Гледките стават все по прекрасни: Посока Старосел и язовир Пясъчник. България, като на длан. Мамка му, много красива ни е земята. По-красива и от гола жена на дивана, без значение дали свири или не на чело. Гледам ненаситно. И все не стига.
Снимка 3
Както споменах, навсякъде е осеяно с групи от скали, все изключително интересни. Попадам на голям скален къс с вероятно изкуствено изсечен канал по средата от край до край. Подобен канал не се получава по принцип от естествените процеси като изветряне на скалата или ерозия. Прекалено е симетричен и говори по-скоро за изкустен произход. Но и природата е майстор на чудесата.
Снимка 4
Снимка 5
Навсякъде има интересни
скални образования. Ще изисква часове да обиколиш всичко и да разгледаш
подробно за изкуствено обработени скали.
Снимка 6
След около още 10 минути по стръмната пътека, в дясно, малко преди билото, съзирам целта си:
Снимка 7
Два огромни обли скални
блокове, сигурно десетки тонове всеки, опряни един в друг, като опорните точки
на които се крепят са само някакви нищожни квадратни сантиметри. Чудо на природата или
чудо - дело на хора? Според мен, тези скали са постaвени там със замисъл, който не е природен, а човешки. Те са
код, информация, символ, носят значение, говорят, указват. Но, ако приема, че е
дело на хора, то какви познания и възможности са имали, за да могат да сътворят
това през далечния неолит. Дори от гледна точка на съвременните технически
постижения и за тях би било трудно, ако не невъзможно, да се направи.
Снимка 9
Снимка 10
В по близък план:
Ето и самите скали, „качени“ отгоре, опряни една на друга.
Снимка 11
Снимка 12
Снимка 13
От снимките не личи изобщо, пък и фотографията не
ми се отдава много, но на живо, на място, ако имате въображение, може би ще ви
се стори и на вас, че хем някак изглежда цялата конструкция крехка, аха да
падне всеки момент, хем стои изключително солидно, масивно и тежко.
Ориентацията е изток запад по компаса, така че
това съвпадение по скоро говори за изкуствен произход. Балансирани по този
начин и ориентирани с умисъл, тези скали пораждат огромно съмнение да са дело
на природата. Но, за наше съжаление науката няма отговор на тези въпроси, а по
лошото е, че няма и много интерес да се интересува въобще. Каква наука, нали. Българска.
Но за какво ни е всъщност? Нека си гледаме по Дискавъри ченъл за пирамидите, за
Орфей, който бил грък и как историята на Европа, започвала с Микенската
култура, а не със земите на България. Нищо, че всичко тук е с хиляди години по-старо.
Докато не си научим историята и не я тачим, други ще ни я крадат безнаказано.
За обекти като тези мегалити се счита, че
датировката им е приблизително от неолита. Сиреч, намирането на центъра на
тежестта води началото си от прастари времена. Значи, някой още тогава е успял
да вдигне тонове скална маса, на височина поне 7/8 метра, две огромни скални
яйца, да ги опре едно на друго и да ги балансира съвършено. Структура
неподвластна на времето и природните явления. Получило се, че горният им край и
долните им краища да опират в опорни точки с площ с големина от порядъка на
две, три дебитни карти. Вземете две яйца от хладилника и опирайки ги едно в
друго, опитайте да ги балансирате, да видим дали е лесно. Такова постижение
струва ми се е трудно и за съвременната технология.
Надниквам от другата страна на тази мистерия. Когато застанете от другата страна, много ясно си личи, върху каква площ са стъпили камъните. Как според Вас се е качил там камъкът в дясно на по-долната снимка? „Баланс за великани“ му викам. Който и да го е направил това е бил със сигурност силно напреднал в балансирането. И днес има хора, които балансират камъни, но по принцип работят с камъни с малко по-малки мащаби от тези които съм снимал. За пример ще дам имената на Ейдриан Грей и Майкъл Граб - https://www.youtube.com/watch?v=puv_cHwT22Y. Художници, които балансират камъни. За чудесата които те създават, както и за още много подобни съвременни скулптури, създадени от хора, в интернет е пълно. Както при Майкъл Граб или при Грей, така и тук, за да се постигне този баланс е нужно да се намери центърът на тежестта на скалата. Но при Граб и Грей, това често отнема множество опити. Ако при по-малките скали това ще е сравнително по-лесно, то как още през неолита, тези древни хора, са успяли да намерят къде точно е центърът на тежестта на тези многотонни скали. Някак не си представям да са нагласяли цялата тази конструкция на метода на пробата и грешката.
Снимка 14
Струва ми се, че скалните блокове са поставяни
отгоре и няма как да са образували настоящата си форма и конфигурация,
благодарение на ерозионни процеси. Но аз не съм учен, а само един обикновен
Драгомир. Въпреки това, по форма според мен е видно, че яйцевидните скали не са
естествено продължение на скалите отдолу, а са поставени там. Ако са поставени
там, въпросът е как и с какво. От Архимед знаем, че с опорна точка и достатъчно
дълъг лост, ще вдигнем и Земята. В случая, освен евентуалното издигане на тези
скали, то в същото време е било и необходимо да се поставят в точна определена
позиция, спрямо центъра си на тежест, спрямо гравитацията, спрямо долните си
опорни точки и опорната точка в която са опряни една в друга, а на всичкото
отгоре дори са и ориентирани по оста изток - запад. Та, който го е майсторял
това, освен джедай, математик и архитект е бил и астроном.
Снимка 15
Тук пък, много ясно си личи, че тонове скална маса в долния си край се опира на невероятно малко площ. Другата опорна точка на тази скала е в горния и край, където е облегната. Значи се държи на две опорни точки с контактна площ от само няколко квадратни сантиметра. Малко повече от контактната площ на гумите на мотора ми с асфалта. И така от няколко хиляди години. Какъв софтуер е изчислил това през неолита? 😊
Снимка 16
Колко е според вас тази опорна площ в отношение спрямо масата на скалата. Очевидно, е че скалата е „поставена“ от горе.
Снимка 17
Контактната точка между двете скали.
Снимка 18
Погледнато от тук допускам, че е възможно обектът да има астрономическа функция, ако се вземе предвид ориентацията изток-запад. В случай, че са следяли движението на слънцето, твърде възможно е да са измервали време например. Доколкото понятието време, както го разбираме днес е било валидно и преди хиляди години. Но въртенето на Земята около Слънцето си е природна цикличност, която е правила впечатление още на древните.
Снимка 19
Дясната скала се
държи на цели две опорни точки.
Снимка 20
Снимка 21
Наслаждавам се още няколко минути на този съвършен баланс. Светилище или астрономически уред. Или някой го е направил ей така за чистия майтап. Загадката остава неразгадана. Е, трябва да признаем, че мистерията на тези скали е много хубава. От най – вкусната. Но стана време да се връщам към мотора и да потеглям към следващата ми цел за деня. В главата ми, надолу по пътеката, нахлуват King’s X с песента Over my head и си мисля - да всичко е музика братче в тази България. Има все още неопетнени и непокварени места в това аморално политически размирно време в което живеем. Затова я обичам тая страна. Заради всички тея кътчета устояли на времето, които можеш да посетиш. Още по надолу, гледайки облаците как са се хванали на хорото в това синьо небе, пак чувам гайда писнала. А зеленото на гората и синьото на небето започват да ми приличат на българска шевица.
В непосредствена близост до Момини Двери се намира още един обект от неолита, а именно така наречения Гарванов камък. По всичко личи, че обектите Гарванов камък и Момини двери са част от много по-голям комплекс, та чак до Кози грамади. За да стигнете от Старосел, по шосето за Красново, някъде средата на пътя, в дясно има десетина метра асфалт, след който почва черен път. По него директно отивате на обекта. Тъй като визуална връзка с обекта има практически по протежение на цялото шосе, като тръгнете от Старосел, може да си изберете и други маршрути и подходи към върха. Стърчащата скала подобна на кула от върха му се вижда отдалеч. Също на няколко стотин метра от Гарванов камък се намира и Рошавата могила. За съжаление, тя не е толкова популярна като Четиньовата или могилата Хоризонт. Но за пореден път там, където има неолитно светилище, има тракийска могила. По цялата територия на днешна България, това е като закон. Тракийските могили, неолитните светилища и раннохристиянските обекти са винаги в непосредствена близост едно до друго. И са все там, където и днес има съвременни села и градове.
Изоставам пътеката, то не ти и трябва да я следваш и поемам право нагоре. Навсякъде интересни групи от скали. Чудя се как ли е изглеждал същия връх Гарванов камък, преди хилядолетия и каква е била тогава растителността, дали тогава скалистия пейзаж е преобладавал.
Снимка 22
Снимка 23
Посрещат ме
интересни скали. Малка ниша. За мен е изкуствено създадена.
Снимка 24
В по близък план.
Снимка 25
Колко често природата си играе да изглажда всички лицеви повърности на тази пирамидална форма по долу. Другият път, явно трябва да нося и транспортир.
Снимка 26
Дали тези заравнени повърхности на скалата са дело на човешка ръка. Или пак природата си прави шегички. Ако храста го нямаше ще видите една чудесна пирамидална форма, като тези от учебник по математика. Подобни скали съм виждал на Щудаграда, край село Ситово - https://amazingthracians.blogspot.com/2020/03/blog-post.html. Приличат на огромни фигурки с които са си играли деца великани. Няма как да го докажа, но личното ми мнение е, че тази скала е изкуствено заглаждана, а в последствие може би е била бутната, за да заеме сегашното си положение. В случай, че беше изправена с върха си нагоре, съм сигурен, че щеше да изглежда впечатляващо.
Снимка 27
В същото време, ако човек се обърне назад и погледне по посока язовира Пясъчник, може да се наслади на разлятата пред очите българска прекрасна земя. Думата е пищност. Мястото е много хубаво. Древните със сигурност са знаели къде да издигат мистичните си скални архитектури. Видимост на десетки километри. Пищна видимост. Пак чувам гайда, ама тоя път от онази, дето те просълзява, дето е толкова българска, че необяснимо с думи, усещаш връзката си с тая земя. На такова място с такива гледки, в главата ми звучи само едно изречение: „Хубава си родино, мамка му, адски си хубава“. За тея гледки, две очи не стигат. Толкова е цветно, пъстро и свежо, че ти се завива свят.
Снимка 28
Снимка 29
Наоколо само скали със загадъчни форми. Понякога някои места са толкова красиви, че може да си помислиш, че си на друга планета, в друго измерение и както казва Кастанеда, направо се отваря „паралелна реалност“. Или просто тук по тея места времето отсъства като понятие и човек неосъзнато възприема безкрайността на вселената. Тази скала не знам защо, като фен на Междузвездни звезди много ми заприлича на Хилядолетния сокол на Хан Соло, кацнал зад мен.
Снимка 30
Скали подобни на олтарни масички. Или пък, на мен таки ми се струва.
Снимка 31
Аз верно хем съм малко кьорав, хем богато въображение имам и може само на мен да ми се струва, ама виждам май изсечен канал по средата.
Снимка 32
Цвете за жената:
Снимка 33
Приближавам към самия Гарванов камък, но явно целия хълм е осеян със скали, в които има различни по вид изсичания. Най-малко ден обикаляне, за да провериш всичко. Както и друг път съм казвал 24 часа в денонощието не ми стигат за нищо, трябваше повече да ги направят. А и днес е ден, в който имам цели 4 обекта за обход. Почти съм горе.
Снимка 34
Само
на няколко метра. Ето го Гарвановия камък. Веднага ми се набива на очи, обработената
изгладена повърхност. По-долу ще дам снимка от страни, за да се види, че някой
е гонил точно определен ъгъл на наклон явно.
Снимка 35
От другата
страна.
Снимка 36
Ето и въпросната загладена повърхност. Човешката намеса е очевидна. Ако прокарате ръка ще установите, че повърхността е учудващо гладка. Интересно е с какви инструменти още от неолита са успели да постигнат това.
Снимка 37
Според мен част от този обект може да е била разрушена, защото острани, по посока дерето, има огромна скала. Прилича да е била бутната и паднала там. Сякаш нейната повърхност (поне тази обърната към мен) е изкуствено заглаждана.
Снимка 38
Снимка 39
Обикалям отстрани с гръб към шосето. От тук ми прилича на стрела обърната към небето, на гарванов кльон, на космически кораб, който се е маскирал като скала, а вечер тайно обикаля небето, на знак, който показва нещо, за разни изгубени и търсещи път, което ние не можем да разберем и преведем на модерните ни езици.
Снимка 40
Под самия Гарванов камък има изкуствено заравнена
площадка в скалите поне 20 квадратни метра, може би и повече, но него ден, там
се бе проснала тежка двойка тюлени по анцузи на припек, пиещи бира и люпещи
семки толкова звучно, че и в Старосел да ги разберат. Почувствах се все едно за
миг ми пуснаха мазничка люта чалгия в мръсен рейс от времето когато бях ученик
и всичко бе турбо. Пренебрежителното им грухтене по отношение на обикалянето от
мен на разни скали и правейки снимки, не позволи на душата ми да снимам
площадката. Направената от мен забележка, че е все пак тракийско светилище и е
хубаво да не правим боклуци бе подмината с прощално грухтене от самодоволство
изгубено в тътена на собсвената им селяния. Не инвестирайки повече време за
подобно приматство, продължих с обиколката си.
Наоколо е пълно с изключително интересни скали с причудливи форми и положения. Скалата от снимката по-долу може да я обиколиш отвсякъде. Прилича на забита такава в земята. А може и наистина да е забита. (Друга нейна снимка е Снимка 44)
Снимка 41
Интересни фалически форми. Пожелавам на всички мотористи вечен к**одръв и безсмъртие (както казва братчеда от София) и много шосета. И е прав. На мъж друго не му трябва. Тая философия, траките са я разбирали много добре.
Снимка 42
Кой и как качи този камък горе? Кой заравни повърхността на скалата под него. Траките са били големи палавници явно, да си играят така изкусно със скалите.
Снимка 43
Това е баланс.
Скалата е положена според мен в специално направено „легло“ за да седи така
изправена.
Снимка 44
Тук повърхността е била заравнявана и се чудя дали това няма да е нещо като порта или път към самия Гарванов връх.
Снимка 45
Изсечен канал. Пада се зад самия Гарванов Камък. Дали целта е нещо да тече тук? Тясно е за преминаване на хора. Никъде обаче, точно по тая група скали, не видях от характерните за траките олтарчета басейни.
Снимка 46
Поглед към язовир Пясъчник. Ей тука мога да седя цял ден и само да гледам. Да пълна очи с релефа на тракийската низина. И колкото повече гледам, все ми е малко. И както винаги в главата ми изниква музика. Моя страна, моя България. Да, такава е България за мен, започва да ми се пее, не че мога, но рева като магаренце „....в мойта хубава страна и тревата и пръстта да прегърна“. Помня, че като дете слушайки Емил Димитров, нищо не разбирах, но сега го разбирам много добре.
Снимка 47
Снимка 48
Още причудливи форми.
Снимка 49
Зад Гарванов камък има множество скални групи с интересни форми. Нивите между Гарванов камък и могилата Хоризонт например са според археолозите върху старо тракийско селище. На снимката долу камък, който много наподобява менхир. Истината е, че вече бях толкова уморен, че не можех да си представя да ги обикалям в този същия ден.
Снимка 50
Други скални групи около Гарванов Камък.
Снимка 51
Дори от далече по тази скала личат интересни ниши и пукнатини, които може да са с естествен или изкуствен произход, но от разстоянието не мога да преценя.
Снимка 52
Засега спирам със снимките, поглеждам отново
посока юг, живописния пролетен пейзаж и поемам надолу обратно към машината, тъй
като плана за днес е само наполовина изпълнен. Остават ми още три обекта.
И за Момини Двери и за Гарванов камък науката казва, че са от неолита и че именно тези места са били почитани и от траките. Как и с какви цели точно траките са използвали тези съоръжения, науката все още се опитва да разбере. Факт е, че траките се явяват приемници на тази скална култура, която така умело е можела да балансира тонове скала, крепящи се на само няколко квадратни сантиметра контактна площ и явно е била и в състояние да вдига огромна маса на голяма височина. Удивително. В същото време в непосредствена близост имаме тракийски храмове - гробници. В абсолютно същия район има и раннохристиянска църква, а археолозите са открили и още няколко подобни църкви в землището на Старосел. Какво привлича хората в тези земи? Интересно е, че древните писмени извори са недвусмислени, че по тези земи са живяли траките. И че по-късно тея същите траки били вече наричани българи. Та така. Сега паля мотора и наобратно към могила Хоризонт и после Четиньовата. Раннохристиянската църква съм си я запазил за десерт по-към края на деня.
След малко оставям мотора на паркинга до параклиса
св. Спас. В миналото тук е имало дори манастир, който в последствие е бил разрушен.
Самата могила Хоризонт е забележителна с колонадата си от 10 колони. Учени
хора, казват, че тя също е изпълнявала функциите и на храм. В такъв случай ясно
виждаме, че цялата местност около Старосел е била почитана като божествена и
тук се е търсело връзка с духовното от хиляди години, та и до ден днешен. Тук
общуването с космоса и неземното е практика от хилядолетия, която
превратностите на времето не са прекъснали.
Само на няколко метра от мен. Какво да кажа, външния вид може да излъже много. Отдалеч се зачудих, каква е тая неугледна дървена барака със зейнали врати. Но чудесата имат понякога странен външен облик.
Снимка 53
Когато застанете на входа, разбирате за какво сте дошли. Щеше да е
чудесно ако имаше възможност да се експонира триизмерен модел на могилата храм.
Така щеше да е по лесно за хората да си представят величието на тази
архитектура. Стълбите пред вас, по които са минавали сигурно хиляди хора, са
само на няколко хиляди години. Не всеки ден, може да стъпиш върху нещо такова.
Нещо толкова старо. Незнам как ще ги стигнем ние американците, но по история,
те никога няма да ни стигнат.
Снимка 54
Могилата е уникална тъй като, поне към момента
,няма друга открита с подобна колонада. Но няма място за притеснения. В
България има между 50 и 60 хиляди могили, от които има няма са разкрити я 2 я 3
хиляди. Та, какво още предстои да се открие никой не знае. От към археологията
ни, макар и непрекъснато да се рови от иманяри и тук таме от археолози с научни
цели, реално е проучена една малка част. България си е една отворена
археологическа площадка от край до край, която тепърва ще се проучва. Реално,
все още, според археологията, ние има още много да учим.
Гледах тея стълби пред мен. Опитвах се да осъзная,
че са на няколко хиляди години. Че по тях са ходели траки, сега стъпвам аз.
Колко ли хиляди стъпки са поели. Какви ли хора са ходели по тях. Ех, ако стъпалата
можеха да говорят. Каква ли интересна история щяха да ни разкажат. Трябва обаче
да оценя и факта, че тук в България сме от малкото страни в света с подобно
културно наследство, на което можеш да се насладиш донякъде напълно безплатно,
поради безхаберието на държавата, а ако си с лоши намерения дори безнаказано. В
други страни за удоволствието да стъпиш с крак, върху стъпало на възраст
няколко хиляди години, обикновенно се плаща и то доста.
Снимка 57
Снимка 58
Снимка 59
Снимка 60
Снимка 62
Снимка 64
Снимка 65
Снимка 66
Снимка 67
Снимка 68
Снимка 69
Снимка 70
Снимка 71
Снимка 72
В него ден за мен имаше и бонус, змийска кожичка,
добре де, само люспите, че ако беше кожа, щях да съм богат: Истината е, че се
стреснах (бидейки градско чадо майничка локомотивец, моторист), докато осъзная,
че това са само люспи. Приех го за добра поличба. Пък и змията е застъпена
много в тракийската символика.
Снимка 73
Снимка 76
Снимка 78
Снимка 80
Коя велика цивилизация е строяла подобни храмове
гробници. Направете си труда, ако отидете в Старосел да попитате какви мерни
единици са ползвали траките в своите строежи. Ако ви отговорят, че тези строежи
са дело на гръцки майстори, запитайте се, защо им е на траките да наемат гърци
да им строят могили, като такава строителна традиция се наблюдава тук, а не в
Гърция. Припомням ви, че сами римляните, които взаимствали от гърците, мерели в
„пръст“, в „стъпка“, в „левга“. Интересно, каквато и метрична система да са
ползвали траките, че се водят научни спорове по тая тема, явно е била не по
лоша от днешните метрични системи. За всеки архитект би следвало да е видно, че
още в най-дълбока древност траките явно са били майстори архитекти и то от
висша степен. Значи са владаеели и математика до съвършенство. Поне от
съвременна гледна точка, такива строителства няма как да се правят без
предварителни изчисления и планировка. Тези камъни, този градеж от големи
каменни блокове е невероятно прецизен. Как са успяли тея майстори? Какви ли
инструменти са ползвали тези древни майстори строители. Аз нямам за цел да ви
занимавам с датировката на тези могили. В нет пространството информация бол.
Искам да наблегна на онова, което според мен хитро се пренебрегва. Именно
майсторството на тракииските строители и архитекти. Прецизността, с която е
работено. Техните технически постижения. Да, тук не говорим за мащаби от ранга
на Пирамидада на Хеопс, но е валиден абсолютно същият въпрос, как са успявали
да вдигнат стотици килограми каменни блокове на такава височина, как са ги
нареждали и подреждали, как са избирали терена, на който да строят? Видно е, че
подобни строежи може да си позволи само богато и високо развито общество. Та
строежът на подобна могила е огромно предизвикателство дори за съвременната
архитектура и инженерство. Само развита прогресивна цивилизация, която много
добре е знаела какво да прави, може да има необходимите познания, както и
инструменти за подобни строежи. И всичко това се е случило преди хиляди години.
Това е дело на умни и способни хора. Но едва ли не траките ни се представят
като безписмени диваци, берящи шипки и криещи се из гората. Защо не се говори и
дава гласност, именно на техните технически постижения. Излиза, че траките са
познавали неща като златното сечение и са го владеели до съвършенство и са го
прилагали в архитектурите си. И да ви напомня, че сме заляти в днешно време с
информация за древна Гърция, Египет и това и гледаме по Дискавъри ченъл, за
съжаление, и забравяме, че в добрата стара България, нещата са много по-стари
от Египет и древна Гърция, ама много по-стари. Ето това трябва да се знае.
Траките са били изключително умели архитекти. Да, майтапът на страна, траките
са владеели строителството не по-зле от съвременните строители. И то без
софтуер и съвременни технологични удобства.
След огледа на могилата Хоризонт паля мотора и
след 2 мин съм вече горе на Четиньовата могила. Тъй, като и за нея в нета има
много информация, няма да повтарям такава, а само ще се опитам да наблегна
отново на архитектурата и строителството на тази могила. Нито съм инженер, нито
архитект, в живота си не съм построил и кучешка колиба, но имам право на някой
въпроси. Разбира се, мен лично винаги ме е интересувало с какви инсрументи,
кранове, измервателни уреди и други уреди и пособия са били в състояние тези
траки да построят такъв архитектурен шедьовар. На такива места. Практически
пресечен терен. Трудно достъпен. Със сигурност, само организацията на логистиката
да се пренесат всички тези камъни е била мащабна и скъпа операция. С какви
техники и технологии са разполагали древните? За колко време са я построили?
Подобен проект изисква изключителен ресурс в средства, хора, познания, умения.
Беден и прост народ не би могъл да си позволи подобни луксове, само богат и
интелигентен. Значи, траките са били такива. Интелигентни и богати. Далеч съм
от мисълта, че подобна архитектура се вдига ей така, само с чук и длето. Но,
когато хората нямат навик да мислят логично, може да им пробуташ всякаква
версия като история. В училище нас ни учат да не мислим много, много.
Преди да вляза вътре, правя едно кръгче, около самата могила.
Входа на могилата
Снимка 81
Ето и крепидата,
която опасва цялата могила и която искам да обиколя. Обиколката е около 250
-300 метра.
Снимка 82
Снимка 83
Снимка 85
С длето и чук, голямо чукане е падало за тези
орнаменти. А общият им брой е хиляди сигурно. Без машинна обработка, направата
на тези детайли изисква изкключителна прецизност. Днес, подобни орнаменти се
правят с компютър.
Снимка 86
Снимка 87
Снимка 88
Сега да ви наблегна на крепидата, сиреч каменната стена, която опасва самата могила. И на нещо, което не се споменава много. Крепидата е типичен строеж с квадри. Строежът с квадри е типичен за траките. Само за пример, ще дам могилата край Братя Даскалови, Жаба могила край Стрелча, крепостините стени от тракийско време на Небет тепе в Пловдив, могилата на Севт III Голяма косматка, Голяма Арсеналка и т.н. Може да даваме десетки примери за квадров строеж от времето на траките. Само искам да спомена, че Плиска и Преслав са строени също с квадри. Как азиатците прабългари, които пристигнали с юртите си, дотук с опит на къмпингари, създали за толкова кратко време, такива мономентални каменни архитектури, че даже Плиска за времето си била най-голямият европейски град, по-голяма по площ от Константинопол. Учените обясняват с какви ли не обяснения, че Плиска и Преслав били построени от чужди майстори, че прабългарите донесли от Азия тази строителна традиция (майко мила, номади, които знаят как да строят с квадри), че едва като пристигнали тук през 681г. откраднали тази технология на строене от римското строителство и т.н. А всъщност строенето с квадри е известно тук на Балканите, практикувано от траките, поне 1000 години преди Аспарух да се качи на коня и да прекоси Дунав. Плиска е била по голяма от Константинопол за времето си, построена от огромни каменни блокове, а в същото време гърците са ползвали едни дребни ситни тухлички за строежите си. Както и да го въртим и сучим, виждаме, че и траки и прабългари, явно са строели по един и същ начин, с квадри. И това едва ли е плод на случайността.
Според учените, в строежа на могилата край Старосел, са използвани някъде около 5000 каменни блока. Като гледах блоковете разхвърляни пред входа на могилата, прецених, че един блок е поне (минимум) 100 килограма. Реално са може би по 200 или повече, но да кажем всеки е по 100 кила. Така излиза, че само крепидата тежи поне 500 тона минимум, а твърде вероятно е общия тонаж да е близо и 1000 тона. Най малко 500 тона камък, подредени един до друг изключително прецизно, без спойка. За подобно нареждане е необходимо стените на тези каменни блокове да са идеално изгладени, инак всяка неравност ще представлява пречка за правилното им нареждане, съответно предпоставка за нестабилност на конструкцията. Един камък да е накриво не може. 500 тона, най - малко повтарям, само за крепидата. Значи, траките някак са били в състояние да докарат на пресечен терен 500 тона материал и да го наредят по един перфектен начин, както дете си сглобява легото. 500 тона каменни блокове, които са обработени така от всяка страна, че си пасват идеално. Правя уговорката, тея сметки са на око, като взимам минималните възможни стойности. Но и да не съм прав в точността на сметките въпросите са валидни. Да качиш на подобна височина, по такъв терен 500 тона ще е трудна задача дори за днешната напреднала технология. Не казвам невъзможно, но няма да е хич лесно или евтино, а и днес, това ще стане с помощта на машини. Е траките са можели и без машини. Според учените с по едно длето, малко въжета, дървени скелета и ала бала.
Снимка 89
Снимка 90
Снимка 91
Снимка 92
Снимка 94
След кръгчето
около могилата, отивам към входа и за да рагледам отвътре.
Снимка 95
Снимка 96
Снимка 97
Снимка 98
Снимка 99
Снимка 100
Снимка 101
Снимка 103
Поглед назад.
Снимка 104
Снимка 105
Снимка 106
Снимка 107
Снимка 108
Снимка 109
Снимка 110
Снимка 111
Снимка 112
Важно е да уточним, че в непосредствена близост до раннохристиянската църква има поне 10 декара тракийско селище, което днес е земеделска земя.
Снимка 113
Абсидата.
Снимка 114
Снимка 115
Абсидата от
дясно.
Снимка 116
Снимка 117
Плочки от пода на църквата. По тея плочки, преди хиляди години са стъпвали християни, влизайки в храма за молитва.
Снимка 118
Снимка 119
За нещастие на обекта, покритието с което да се
пази най-вече от атмосферните условия отдавна е силно компрометирано, но пък за
мой късмет и снимките ми, разбира се. Разхождам се наоколо и си представям как
хората преди хиляди години са идвали тук за молитва, за празник, за кръщене,
сватба. Какви хора са били това? Древните писмени източници казват траки, след
което навсякъде се пише за българи. Но за тея неща ще давам обяснение по-надолу
в пътеписа в обяснителната му част. Тази църква е недвусмислено доказателство,
че християнството по земите ни е далеч по рано от IX век. Далеч, далеч по рано. Това не е някаква малка църквичка. Това е
голяма пищна църква. Такива църкви са характерни за големи християнски
общности.
Снимка от абсидата към другия край. Размерите са внушителни. Не говорим за малка схлупена църквичка. Говорим за голяма църква обслужваща голямо население. Според учените (Доцент Иван Христов, цитиран от БНТ 1 - https://bntnews.bg/bg/a/ptuvane-v-minaloto-starosel-razkriva-taynite-si ) в района има открити още три раннохристиянски църкви. Ученият също така, споменава, че хората издигнали този християнски храм са същите, които са издигнали и Четиньовата могила или техни преки наследници. Сиреч - траки. Сиреч, местно население. Сиреч, ние българите сме техни наследници.
Снимка 120
Снимка 121
На око, мястото на самата църква (на самата
сграда) е около половин декър (в нета има и точните данни), може би по-малко,
но определено е видно, че е била доста голяма. Няма и да е била евтина. Такава
църква, с подобни размери логично е да може да си позволи население, което е
богато. Не само богато, но и интелигентно и образовано. По размери църквата с
нищо не отстъпва на една Св.Марина в Пловдив например, тоест през V век, хората са ходели в
църкви идентични с тези в които ходим и ние днес.
Снимка 122
Изглед към абсидата. Посока към мегалита Слънчеви двери. В ляво е Четиньовата могила. Пряка визуална връзка с двата обекта. Както споменахме по горе, учените казват, че хората отговорни за строежа на тази църква са преки наследници на хората построили могилите Хоризонт и Четиньовата. Ако се върнем още по-назад, няма да е чудно да открием, че хората построили Хоризонт и Четиньовата могила от своя страна ще да са наследници на хората, отговорни за скалните комплекси Момини скали и Гарванов камък. А не чак толкова далеч е и Кози Грамади, та явно целия ареал от няколко десетки квадратни километра в античността е бил гъсто населен. Таки ни казва археологията.
Снимка 123
Снимка 125
Снимка 126
Коловете на оградата, скъсана на няколко места,
посочват размерите на църквата. Реално с малко усилие от моя страна, можех да
влезна и вътре. Да си взема, ако искам, някой камък на няколко хиляди години
или да оставя един надпис „само Локо Пловдив“, но ние локомотивците сме
културна и възпитана публика и не правим такива неща. Не посмях. За мен тези
български места са свещени. Убеден съм, че който „посяга“ на археологията ни,
рано или късно е наказан от съдбата. На някои им се струва, че безнаказано ще
се измъкнат ако се гаврят с българската земя и богатствата й, но правете
сметка, че каквото направите лошо ще ви се върне тъпкано. Земята не прощава
братче. Това ми дава надежда, че всички български дейци, които се наричат
политици от последните 30 години преход, рано или късно, ще си получат
заслуженото. Но нека първо се осъзнаем като народ и променим мисленето си.
После е лесно.
Входа на нартекса
долу в дясно:
Снимка 128
Снимка 129
Снимка 130
Снимка 131
Спирам със снимките и се замислям за мястото. За земята. Оглеждам превъзходния релеф на Средна гора, ширнал се пред мен и си казвам, че от същото място някой преди хиляди години, също като мен се е наслаждавал на гледката. Християни през V век в Старосел. От същото място имам пряка видимост към Момини скали и към Четиньовата могила. Уникална местност обитавана от неолита, та така и до днес си мисля. А някъде под близката нива са улиците и сградите на някогашното тракийско селище. Уникално място, буквално на всяка крачка хилядолетна история. Тая българска природа, ширнала се пред мен, тая неземна прелест, скрила в гънките си зрънцата от археологията ни ме изпълва с огромно задоволство, че съм роден тук, че съм българин. Щур късмет за мен, за други проклятие. Абе да си истинска майна, локомотивец хич не е зле да ви кажа.
Връщам се към мотора. Паля и обратно към Пловдив. Чудна земя имаме си мисля по пътя назад. Така я обичам тая България, тея извити шосета, по които се нося, а над мен небе синьо, като от коприна, а постоянно променящия се релеф наоколо направо ме побърква и някой път дано не се пребия с мотора, че мотор се кара с очи майна и накъдето гледаш, там отиваш, та да не цъфна в някой хълм, слят с пейзажа. Тая земя уникална, благословена. Пълна със загадки. С мистерии. Гатанки за напреднали му се вика. Да се обясни поне малко мистерията на земята ни, ще трябва да се провери какво пише в книгите. Кой е живял по тези места, какъв език е говорил този народ, какви са били обичаите му, как е успял да сътвори тези чудни архитектури?!
На мнение съм, че обектите, за които разказах в този пътепис са неизменна част от българската история. По надолу, ще дам и отговора защо така мисля, без претенции да съм прав или да влизам в спор с инакомислещи. Така мисля, въз основа на всички исторически извори, които ще изброя в следващите редове. Тези доказателства казват едно, българите са на Балканите, далеч на юг от Дунава, чак до Тесалия и Пелопонес дори, столетия преди Кубрат и Аспарух. Старите автори описват българите като един от старите балкански местни народи. Сиреч, мисля, си, че с право може да се наречем наследници на хората, които са създали скалния мегалит Момини скали, могилите край Старосел и раннохристиянската църква. На мнение съм, че те са създадени, ползвани, почитани от нашите деди траките. Считам и че българският народ е наследник на тракийската култура. Бих искал да променя, ако мога, точно това в начина на мислене на хората: Когато някой посещава могилата в Старосел, да знае, че има тясна връзка между траки и българи, да знае, че тракийското културно наследство е българско. Това не е археология на хиляди години, която видиш ли да няма нищо общо с нас българите. Точно така ни се представя, но нека всеки от вас прочете изворите по надолу и прецени сам: имало ли е българи в сърцето на Балканите, далеч преди идването на „прабългарите“ или не? Има ли връзка между траки и българи? Нашата душа българска, сиреч българския фолклор не е ли наследник на тракийския фолклор? Каква е кръвта ни, откъде идва езика ни? Какво са писали древните автори историци между IV и XIV век за нас? А какво писали нашите възрожденски автори от преди само 2 века, като един Паисий например?
В следващите редове, ще ви кажа, защо не вярвам, че водим началото си нейде из средна Азия или още по далеч, а сме по скоро местно население, което през вековете се е разселвало буквално във всички посоки на света, но основната част винаги е оставала тук и практически е оставала неизменна в своя бит, език и култура. А голяма част от населението, което се е разселвало от Балканите в последствие се е завръщало по родните си места, понякога след няколко поколения, но определено е имало движение назад към Балканите, към корените, към прародината. Тези процеси са се слували в продължение на хилядолетия. Тези миграционни вълни са били многократни, а не изолирано събитие. Мен ако питате може гордо да вдигнем глава, като народа дал културата на Европа, запалил искрата на познанието, защото именно по нашата земя са първите и най-стари следи от цивилизация на континента, че и в световен мащаб. Първите следи от култура на мислещия човек. Само печатът от Караново, плочката от Гредешница, десетките неолитни селища по територията ни и Варненското съкровище от Варненската култура са достатъчно основание да се пренапише познатата ни история на Европа, че и световната такава.
Простете, но в световен мащаб няма нищо по-старо от Варненското злато, което изпреварва с почти цели две хилядолетия, шумерската и египетска цивилизация, считани за първите в света. Да, ама не са първите, първа е Варненската култура.
Всеки сам, въз основа на фактите и логиката може да стигне до познанието. Искам само в тази връзка да дам своя скромен принос, като споделя една малка част от източниците на информация относно по-слабо известните факти от историята ни, които съм намерил през годините. Факти, които не стигат до нас, не се учат в училище, факти които официалната наука спестява. Факти обаче важни за самооценката ни и самочувствието ни да сме българи. Наследници сме на велик народ, който е вярвал в неизменните човешки ценности свобода, равенство и братство и в хармонията с природата и нейната цикличност. Така е живял, така е струвал. Надявам се този пътепис, да спомогне поне малко за познанието за нас самите, кои сме българите, да направи мисленето ни по-критично, да провокира търсене на истината за произхода ни. Бъдеще имат тези, които познават миналото.
Защо си мисля, че българите са потомци на траките?
- Какво казва „кръвта“? Да се спори с генетиката, с биологията е доста, доста трудно. Независимо, какво казва „официалната история“ писана по политически причини.
Да започна с Живко Войников и неговото „Сравнение
на българската мт-ДНК, с тази на народите в Кавказ, Поволжието, Централна Азия“
автор: Ж. Войников 26.07.2017 г., https://www.academia.edu/34041646/%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D1%82_%D0%94%D0%9D%D0%9A_%D1%81_%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7_%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F,
като цитирам следното:
„Резултати от изследването на Десислава Нешева и съавт. (2015 г.), ясно показват, че Аспаруховите и Куберовите българи са били изразени европеиди, с изцяло западноевразийски мт-ДНК хаплогрупи, при това стоят повече „медитерански“ (средиземноморски) отколкото съвремените българи, и са по-отдалечени както от западноевропейците, така и от популациите във Волжко-Уралския регион, т.е. наследниците на т.нар. волжки българи, са се формирали при други условия и в комбинация с други народи.“ Десислава Нешевa е български генетик.
Значи, да започенем така, сами Кубрат и Аспарух не
са монголци, не са иранци, те са европейци. Много трудно, от гледна точка на
ДНК, ще може да се докаже, че българите са пришълци в Европа, ако приемем за
вярна официалната ни история, че ние сме именно такива. Защо е така обаче, не е
лесно да се отговори. Но според кръвта си българинът е европеец и то от
най-старите, както ще видим. Разбира се в училище децата учат друго.
През години, след освобождението са правени ДНК
анализи на българския етнос и в голямата си част те заключват следното:
Българите са европейци по кръв, а азиатската кръв е толкова малък процент, че е
буквално незабележим. Ако наистина бяхме наследници на народ идващ от Централна
Азия, със сигурност процентът азиатска кръв при нас трябваше да е много
по-висок. Е да, ама не. Тюркоалтайци друг път. За ирански произход пък хич не
може да става дума.
По надолу ще прочетете и за самата Десислава
Нешева, цитирана от Живко Войников.
Ще си позволя да дам следния цитат: От книгата на
историка Ганчо Ценов „Прокоповите Хуни и Теофановите българи“ - Гл.1 - т.4 – Принципът на Ценов се приема - https://chitanka.info/text/27037/1#textstart, та цитирам:
„Понеже някои искаха да докажат по
антропологически начин турцизма на българите, проф. Методий Попов се принуди
да им отговори, че те не са прави. На едно събрание на повече от 400
естественици, той е чел лекция по расовите въпроси, за която в. „София“ от
17.1.1938 г. пише, че той е казал:
„Когато след три години Биологическият институт
привърши започнатите отдавна изследвания, ще стане за всички ясно, че за
турански произход на българите не може и дума да става. Кръвните изследвания,
антропометричните измервания на няколко хиляди черепа показват, че българите
принадлежат към славянската раса.“ Проф. М. Попов сложи край, пише
вестникът, на спекулата с нашия расов произход, която вдъхновява различни международни
авантюристи и ратници за политическа спекула у нас.“
От библиотека Иван Вазов в Пловдив, успях да си
набавя и книгата на Академик Методий Попов “Антропология на Българския народ”
том I, БАН София, 1959 – и нека споделя с вас някой от
нещата които може да се прочетат там, като дам съответната страница, на която
може да бъде прочетено:
Стр.10 -
· Академик
Попов прави изключителни мащабни изследвания, нещо което не е правено от негови
предшественици
Стр.9 –
Академик
Попов доказва, че българите по произход са европейци и нямат нищо общо с
каквито и да било монголци (цитатата, който вече споменахме от книгата на
великия Ганчо Ценов), освен това, по политически причини, неговите сказки биват
забранени
От гледна точка на антропологията българина е европеец, и то наследник на траки и славяни според Академик Попов - ( уточнявам, че в настоящия пътепис за себе си съм приел, че славяните са гети, сиреч траки, така както българите са мизи, сиреч траки)
Стр.21 -
Стр.24 – Според, официалната наука ние сме азиатци, монголци, татари, едва
ли не китайци, нека видим характеристиката валидна за монголоидната раса,
според Академик Попов (същото определение е възприето в науката Антропология в
световен мащаб)
Ние българите, нито кожата ни е жълта, нито пък мъжете да нямаме брада или мустаци. Руси мадами и мъже имаме бол, даже къдрави, а клепачите ни са практически същите като на останалите европейци. Практически нямаме никакви допирни точки с описанието на монголоидната раса. В случай, че сме азиатци по произход, както смело твърдят някой наши учени, приликите с гореописаната раса би следвало да са далеч, повече. Да, ама не.
Стр.122 – От гледна точка на скулите на лицето, българите е типичен
европеец
Стр.177 – Вижте, какво пише Академик Попов относно „епикантусът“ (гънката на горния клепач)
В България при мъжете, едва 0.2 процента имат слабо изразен епикантус
Стр.179 -
-В България при жените, едва 0.5 процента имат епикантус
-Според Академик Попов процента монголоидни смешения е изключително малък и практически няма никакво влияние върху произхода на българския народ. Българите са чисти европейци.
Стр.259 -
Стр.260 -
Стр.261 -
Значи и братята македонците споделят същите антропологични белези като нас, а нашата антропология е наследник на древното местно население сиреч траките
Стр.261 -
В изследванията на Академик Попов, участват голям брой македонци, а от резултатите е видно, че няма съществени разлики между българи и македонци и спокойно могат да се приемат за един и същ народ (което отговаря на историческата истина)
Стр.262 -
Та според Академик Попов българите по произход е тракиец, а не монголец, сиреч произхождаме от местно населние поселяващо Балканите от хилядолетия
Стр.262 -
Акад. Ангел Гълъбов
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2 , Мила Салахи, Десислава Нешева (която
вече споменахме), https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0,
Сена Карачанак – Янкова
Проф.Драга Тончева - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
От това изключително мащабно изследване става ясно, че не сме монголоиди,
тюрки, алтайци, изобщо каквито и да било азиатци по произход. Става ясно и че
със сигурност сме един от най-старите народи населявал Европа.
Ръководителят на проекта антрополога Йордан Иванов казва, че „българите сме европеиди,
а не тюрки“ - http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4486376/. Според професор Иво Кременски, наш
генетик, 20% от българските мъже имат същата кръв, като тази на
създаделите на най-старото злато в света открито във Варненския халколитен
некропол - https://offnews.bg/analizi/prof-ivo-kremenski-20-ot-balgarskite-mazhe-s-geni-ot-drevnostta-58226.html.
Да повторим, според нашия учен, 1/5 от българските
мъже носят във вените си кръв на близо 8000 години. Как може да стане това, ако
сме азиатски номади или пък иранци, които дошли по тези земи едва в VII век, и то като една малка орда. Сам директорът на Българския генетичен
проект, Евгени Делев казва, че „Българите сме по-стари от всички други
народи в Европа“ - http://www.desant.net/show-news/33803. Евгени Делев казва също и че „Над 75%
от гените ни са балкански“ - https://fakti.bg/bulgaria/384068-prouchvane-nad-75-ot-genite-ni-sa-balkanski. Ще цитирам и Акaдемик Ангел Гълъбов от БАН, български лекар
вирусолог: „Първото изследване на съвременните българи показа, че ние
сме европейци и съдържанието на тюркска кръв от средноазиатската,
монголо-алтайската раса е под 1,5%. Което се среща в много части от населението
на Европа. Българите дълго време ни наричаха хуно-татари. Но ако това беше
истина, то процентното съдържание на хаплогрупите, характерни за ДНК на
монголо-алтайската раса, щеше да е много по-високо.“
Тракийския език = български език?
· Заети с фейсбук, работа и плащане на сметки, гледане на новини за импотентната ни политика, Благо Джизъсъ и многобройните му жени, корекцийте по тялото на Азис, истории за умниците от Банкя до Харвард и чупените ни магистрали и източени милиарди, не много от нас се чудят изобщо от къде идват думите ни за майка, за светло, за вода, за дом, за река, за гора, за планина, за море, за брат и другар, че и много други. Странно, но тези, както и стотици други думи от съвременния ни език, имат своя абсолютен еквивалент в „изгубения език на траките“.
За жалост българските ученици и студенти учат
усилено как траките били безумни варвари, в общи линий един примитивен безписмен
народ. За варварите няма да коментирам, защото мисля, че снимките от пътеписа
ми говорят достатъчно красноречиво, че варвари няма как да съградят тези
уникални инженерни съоръжения, а могилите в Старосел са само един малък пример
за техническите способности на тракийската цивилизация. За писмеността
обаче, за изчезването на тракийския език, няма как да се съглася, че е така. За
мен, това представлява една огромна манипулативна лъжа.
Моля, прочетете следната статия от историка
Александър Мошев „Безписмени ли са траките“ https://www.academia.edu/35374891/_%D0%91%D0%95%D0%97%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%98_%D0%9B%D0%98_%D0%A1%D0%90_%D0%A2%D0%A0%D0%90%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95, в която се разглеждат надписите от
печатът от Караново и плочката от Гредешница, които се явяват най – старат
писменост в света. За пореден път изпреварваме Шумер и Египет с хилядолетия. Споменава
се и ученият Харалд Хаарман и неговите трудове в които се описват стотици
надписи от подобен характер намерни в земите ни, както и приноса на
изследователя Павел Серафимов, представящ десетки сведения идващи
директно от древни автори за това, че траките са имали писменост. Защо
тези данни се пренебрегват от официалната историография в България, няма да е
предмет на разсъждения от моя страна в настоящия пътепис, но при положение, че
ги има е равносилно на глупост да обявяваме неаргументирано траките за безписмени.
Ползвайки трудовете на известни наши езиковеди
относно тракийския език, се постарах сам да ги прегледам и проверя, колко
думи от тракийския език мога да открия в съвременния български. В
следващите редове ще илюстрирам именно тази своя работа.
Някой учени твърдят, че траките изчезнали мистериозно, а техните остатъци били римлянизирани, гърцизирани и т.н., че нямали писменост, сиреч, били непросветени и неуки. Езикът им е загубен и няма нищо общо с българския. Според официалната историография траките и прабългарите от Памир и Урал, тея пусти тюрки, татари или пък може би иранци по произход са говорили различни езици, нямащи нищо общо помежду си. Така да е. Но защо тогава и до днес имената на реките ни, езерата ни, планините ни, че и личните ни имена, имената на животните, всичко това сме наследили до голяма степен от траките, а за жалост не го осъзнаваме. Според филолога Веселин Бешевлиев, голяма част от топонимията ни е абсолютно тракийско наследство. Да уточним, че за налагането на един топоним обикновенно отнема, стотици години, ако не хиляди години. Трябва да добавим и че тази тракийска топонимия е преведима на съвременен български. Забележете, че нито Римската Империя, нито Османската са успяли да заличат тези топоними от земите ни. Ето какво пише бележития ни историк и филолог, Бешевлиев в книгата си „Лични имена у траките – БАН, 1965, София“. На стр.66:
Освен топонимията и до ден днешен българите носят лични имена на тракийски герои, божества, царе, носят лични имена произлизащи от имената на тракийски племена. Моля, имена на тракийски герои, царе и племена? Учудващо може би за някой, но факт. Как се е получило това, ако се доверим на официалната ни историография, че тракийски и прабългарски са различни езици. За какво им е било на прабългарите да захвърлят собствения си език, собсвените си названия и именна система и да започнат така широко да използват тракийската такава? Личното ми мнение е, че тракийските думи са живи, ако лаик като мен може да открие десетки с лекота и днес в съвременния ни език. В световната история винаги един народ завоевател, какъвто уж са прабългарите, налага своите собствени топоними. Е къде са „прабългарските“ такива? Ако няма пък „прабългарски“ тогава как и защо ползваме тракийските и до днес?
Ще дам няколко примера от българския учен езиковед Иван Дуриданов: На дадения линк, може да проверите в съставения речник и сами, колко много думи от тракийския език, днес откриваме в българския език, звучащи практически еднакво. Ползвал съм и самата книга на Дуриданов „Езикът на траките“, Издателство "Наука и изкуство", София – 1976. Шега а? Човекът е акедемик, не е писал баш шеги.
Продължавам само бегло да прелиствам книгата на Дуриданов и се натъквам на следните думи, които на тракийски и български звучат фонетично еднакво, въпреки няколкото хиляди години разлика. Изводът, който може да се направи е, че в днешния български има практически непроменени думи от хиляди години. Много стари думи. И то явно от тракийски произход. Как обаче траките, или техните остатъци по тея земи през VII век, са успели да предадат на говорещите различен от техния език прабългари, толкова много думи, които се запазили през хилядотията и останали в езика, та и ние днес ги ползваме? Прабългарите явно дали само името на държавата и народа и доброволно приели кръвта, езика, бита и фолклора на завареното население, ако се вярва на официалната ни история. Как е станало туй чудо официалната наука не обяснява? Не само как е станало, но и защо изобщо е било нужно да става? Това никой не иска да обясни научно: В книгата на Дуриданов „Езикът на траките“, Издателство "Наука и изкуство", София – 1976., тези думи лесно се откриват на следните страници които съм дал (аз съм направил само кратък списък, на това, което реално може да се открие). Тая задача спокойно може да я дадете и на второкласници. Няма да се затруднят хич. Та, по долу първо се дава тракийската дума взета от книгата на Дуриданов, на коя страница може да се намери, след което се дава съвременната българска дума, нейно съответствие. За всички изброени думи по долу, фонетичните промени са минимални и напълно оправдани при положение, че разликата между тракийския език и съвременен български е от порядъка на 3000 години поне. Но и след 3000 години звучат еднакво и смисъла все още е същият. Забележително. Естествено, учениците в България хич не ги учат тея неща. Нито по български, нито по история. Те учат, че дива азиатска орда живееща в палатки, лагерували край Варна, на майтап разбили Римската Империя (една от най могъщите и богати държави за времето си) след което тези номади, сиреч скотовъдци, дето тичали след стадата добитък, също така на майтап построили монументалните Плиска и Преслав от масивни каменни блокове, ама Плиска била чак по-голяма и пищна от сам Константинопол. Де се е чуло и видяло за такива номади, хем изкусни бойци, хем изкусни строители с камък, хем имали установена държавност, хем висока култура, та чак принудили императора да им плаща данък и да трепери от тях. Номадите са номади, точно защото не строят каменни градове и защото са един вид вечни скитници, при тях мобилността е изключително важна, като така си осигуряват възможно най-добрите условия природни условия. Чудно къде и как тея номади прабългарите са се научили да строят с огромни каменни квадри?! А сега ето и думите, които всеки може да открие сам:
Ь е Ь r u s – бобър – стр.73 , bе r g а (s) - бряг, височина – стр.74, Ь е r z а (s) – бреза – стр.74, B r и z а s – бърз, бръз – стр.74, b u r t- (burd-) – брод - стр.74, с h а L а s – кал - стр.74, d а m а - дом заселище, място за заселване - стр.74, d а r s а s (dersas) – дързак, смел, храбър стр.74, k е n t h а s - чедо, потомък – стр.76, k n i s а (s) - изровено място, ниша – стр.77: M а r – мочур, вода, река стр.77, m е r- голям, велик, сиреч всички български имена които завършват на мер и мир - стр.77, r а s k u s – рязък, бръз, пъргав, жив – стр.80, , s е m (е) l а (=zeml'a) – земя – стр.81, s v i t – светя, блестя, блещукам – стр.83, забележете следната дума, s t r u m a/ s t r il m о n - течение, река – стр.82, все пак по география сме учили за реките Струма и Стряма, явно носещи звучно тракийско име и до ден днешен, u d r а (s) – видра – стр.84, z ё r i- (от по-старо *zveri-) – звяр стр.85, и най любимото ми - z u m, Z u m l – змей – стр.85, ех тея змейове от нашите български народни приказки, a за Пирин, Перник, Перперикон, Перелик, Персенк, идват от тракийския корен -пер- или -пир-, в смисъл на скала/камък. Едно изконно българско име като Борис е с тракийски корен - b и г, B u r i s (Ь i s) в значение на "мъж" -стр.74.Значи, думите ни за дом, за земя, за
светлина, за чедо, за вода идвали от траките, практически те са абсолютно същите! Но колко от нас го
съзнават? А как и да е иначе, когато по български учим съвсем други неща, а не
колко са стари думите ни и произхода им. Броят на съвпаденията, струва ми се е
твърде голям, за да говорим за случайност.
Без да се задълбочавам, само за няколко
минути, всеки може да открие поне 30-тина думи в книгата на Дуриданов (даже и
децата, които могат да четат), които звучат по един и същи начин и имат едно и
също значение в тракийския език и съвременния български, при разлика в епохите
от няколко хиляди години. Мен, ако питате случайност няма.
Да бяха една, две, три думи, че и пет
проблем няма, може да приемем, че е случайно. Но, когато става дума за десетки
думи, може би стотици, които звучат днес, така както са звучали и преди
хилядолетия, това вече е забалежително и както казахме, логично е да изключим
случайността. Броят съвпадения е твърде голям.
Да отворим набързо и книгата на Владимир Георгиев „Траките и техният език“, издание БАН – София, 1977, и да проверим и следните думи от тракийския език, които имат своя пряка аналогия в съвременния български. На стр.98 е дадена тракийската дума „АК“, от която идва българската „ОКО“. На стр.99 четем, тракийското “BELA“, откъдето е и българското бял(а). На стр.100 четем тракийското kar(a), от където е и българското ГОРА. На стр.101 четем за Ketri и Kist(а), отговарящи идеално на българските „четири“ и „чист(а)“. На същата страница е тракийскато “МА”, от което идва българското „майка“. На стр.102 ще откриете тракийското “STARA”, от където идва българската дума стар-(а). На същата страница е и тракийската дума „SUETUL“, отговавяща чудесно на днешната ни дума СВЕТЪЛ. На стр.103 е тракийското ZER, от където идва и българското ЗВЯР. На същата страница са и тракийските Zin и Din, от където идва и днешното българско „ДЕН“. На стр.108 може да прочетем, че днешното АЗ в българския, произлиза от тракийското „АС(З)“. На стр.216, посочена като част от фригийската лексика (става дума за фригите, които пак са траки) пише думата “веду”, почти същата като днешната българска „вода“, но запазила смисъла. Или пък на стр.223. хубавата тракийска дума „зелкия“, досущ като българската „зелка“. На стр.71 пъk срещаме тракийската дума „жилос“ отговаряща на българската “жила”. На стр.253, може да прочетем, че глагола „катеря се“ в днешния ни език, е наследник на тракийската дума “kater”. Ех тея катерички, ако знаеха само, че името им е с тракийски произход.
Не е ли забележителен фактът, че
основни думи в българския език, думи от бита и ежедневието, за „майка“, за
„светло“, за „бяло“, за „ден“, за „гора“, местоимението „Аз“ дори, както и
стотици топоними от българската география, явно идват от тракийския език и са
буквално непроменени смислово и фонетично или са само с леки фонетични различия
от хилядолетия. С право може да се каже, че голяма част от
основни думи от бита и всекидневието в българския език, произлизат от
тракийския и са явно ужасно стари. Но ги ползваме и до днес. Та, ако тракийски думи, ползват българите и
днес, то колко мъртъв е според вас тракийския език?
Съответствията във фонетично и смислово отношение на може би няколко стотин думи от тракийски и български, не бива да се пренебрегват от учените, тъй като те са очевидни и за дете. Броят на съответствията е прекалено голям, за да говорим за случайност. Въпросът е в контекста, в който се говори за тях. Как се е случило това, ако приемем за вярно, че българите са късни пришълци на Балканите и заварили тук, само остатъци траки? Е като знаем вече тракийската дума за майка, за брат, за светло, за бяло, за дом, за гора, за вода, то какви са били прабългарските им алтернативи тогава? Нима прабългарите са донесли азиатски език със себе си, който изоставили и заимствали този на траките? Думи от непосредствения бит на човек? Защо?
Дори и да се съгласим за секунда с някой от „модерните“ учени, които ни обясняват, че българския идва от ирански и българите са иранци по прозход и езикът им няма нищо общо с тракийския, мисля, че приликите между тракийските думи и българските думи са очевидни и най-малкото те не бива да се отричат. За съжаление факти, които ще извадят очи, явно не са очевидни за учените ни. Тези сходства и прилики са непознати за повечето обикновенни българи. Нормално след като никой в образователната ни система не е счел за необходимо да ни информира. А малцина са тези от нас, които имат време за книги като тези на Дуриданов и Георгиев, за да установят сами всички прилики между тракийски и български език, които по численост далеч надвишават всякакви сходства с ирански например.
Напълно нарочно тези факти не се споменават, не се учат, не се осветляват. Българите трябва да учат, че между тракийския и българския има много общo по отношения на лексика. Подозрително много. Подозира се, че подобно сходство може да се постигне само, ако говорим за един и същ народ и език. Да се обясняват всички тези сходства със случайността е малко несериозно. Броят съвпадения далеч надвишата допустимото, за да се нарече случайност. Според мен, тази научна тишина по въпроса нас българите ни ограбва и ни лишава от истинското ни културно наследство. Дори самите Георгиев и Дуриданов, че и много други автори, писали в едни години, в които е властвала една особенна политическа система у нас (не, че днес е много по различна, при все, че я наричат демокрация), никъде не пишат в прав текст, че най-добрият език за превод на тракийския, това е българският. Според мен, причината да не споменават тая работа е само политическа. Нагледен пример от ежедневието ни, за това как се преиначава история се случва днес, буквално докато пиша. Хванали сме се на хорото с македонците да ги признаем за отделен от нас народ и да пишем „обща“ история. Какво „общо“ може да имаме, като то всичко там е българско. Всичко е българско, само мозъците на някой страдат от сърбизация. И, за да влезат те във великия Европейски съюз, ние българите ще трябва да изрежем част от историята си и да я наречем македонска. Простете, но скромното ми мнение е, че това е срамно, неморално, нечестно и исторически неоправдано. Но политика братче, европейска политика. Не забравяйте, че който сам реже корените си, не е стигнал далеч.
Освен десетки основни думи от бита и ежедневието,
които явно са практически едни и същи в тракийски и български, за себе си
открих над 50 лични български имена, които имат своите преки съответствия в
тракийския език и са явно от тракийски произход. Как от гледна точка на
официалната ни история може да обясним, че едни палави тюрко алтайци, дошли от
Азия на Балканите, изведнъж започнали да кръщават децата си с практически
същите имена с които траките кръщавали своите от хилядолетия. Да изоствиш
именната си система за сметка на чужда? Кое е наложило таково нещо, че едни
монголоиди да ползват чужда именна система, със специфичен смисъл, със
специфично звучене, нехарактерно за Централна Азия? Ако траките са изчезнали
още през VI/VII век, а според някой автори и векове по-рано, то
как да обясним, че именно тракийските топоними са най-широко разпространени
и най-широко използвани, тук на Балканите и до ден днешен. А както казахме,
от всички езици, именно българският дава най -добрите тълкувания за тракийските
думи и техните значения. За сам Аспарух, се твърди, че името му е с ирански
произход. Да, но защо се пропускат хитро името на Аспар, патриций на
Източната Римска империя, според Йордан, гет по произход, а гетите са траки, името
на Аспург, владетел на Боспорското царство, също траки или имената Ут
аспиос и Вед еспис, засвидетелствани в надписи тук по нашите земи, епитети на
тракийския Херос, сиреч „аспа“ е тракийска дума за „кон“. Момент, тези данни
идват от Балканите, така, че да се твърди, че Аспарух е иранско име не е много
точно и научно, защото ако се проследят внимателно събитиятa, ще видим, че в иранския думата „аспа“ е заемка от тракийския. Простете,
но според вас колко иранци, сиреч перси има днес носещи името Аспарух? Е българите
с това прекрасно име днес са само няколко хиляди. Сега нека видим, личните
български имена, които открих, че имат своите преки съответствия в тракийския
език. Остава един ден науката да отговори, защо днес българите носят лични
имена, носени и от траките преди хилядолетия. Откриването на тези
съвпадения като задача е по силите на ученици и от началния курс. Далеч, няма нужда
да си завършил Харвард или да си родом от Банкя.
Лични имена у българите с тракийски произход
От книгата „Езикът на траките“ Иван
Дуриданов - Издателство "Наука изкуство" София – 1976.
В изброените примери по долу – първо давам тракийската дума/име според съответния автор на съответната страница в книгата, след което нейния превод и съвременен вариант, след което давам съвременното лично име според книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и фамилни имена у българите.
· Тракийското
име „Родопа“ – стр.46 – планината Родопа – личните български имена Родоп,
Родопа, фамилията Родопски - (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
· Стр.59 – тракийското лично име „Bryzos“ (бризо-(с)) – българската дума „бърз“ – името
Бързьо, фамилията Бързев, Бързан, Бързанов (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
· Също
и на стр. 74 – тракийска дума „bruzas“ (бруза) – българската дума „бърз“, имена Бърза, Бързьо, Бързе, фамилията
Бързаков, Бързовски, Бързешки (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
· Стр.59
– тракийското лично име „Byzas, Byzes, Byzos“ – фамилията Бузин, Бузов, Бузанов, село
Бузовград, думата „буза“, имената Бузе, Бузьо, Бузо, Буза (Стефан Илчев от
„Речник на личните и фамилни имена у българите“ – София 1969 – Издателство на
Българска Академия на Науките). Трябва веднага да се добави и името на
българския цар Бузан споменат от историка Павел Дякон (живял и писал през VIII век), пишещ за събития в Панония случили се през IV век, в които българите са дейни участници. Сиреч,
български цар Бузан, носещ явно тракийско име се намирал в Панония през IV век. Българите, според Павел Дякон, дори убиват краля на лонгобардите
Агилмунд, събитие от V век, почти 300 години преди Аспарух да
доведе „прабългарите“ до делтата на Дунав. За това събитие ще бъде споменато по
надолу в частта за древните писменни извори. Но, 300 години преди Аспарух да
докара „прабългарите“ из азиатските степи в Европа, сами българите били главни
икономически и политически участници в събития в Панония.
· Стр.51
– тракийското име „Suitula“ – българска дума „светя“ и „светла“ –
имената Светла, Светлина, Света, Светльо (Стефан Илчев – Речник на личните и
фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките -
София 1969)
· Стр.57
– тракийското име „Марица“ – името на река Марица, лично име Марица, Марицин,
Маричин, Марицика, Мариче, Маричка, Маричко, Маришка (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
· Стр.56
– тракийското име „Ерма“ – името на река Ерма, рода Ерми („прабългарския“ род),
Бог (Х)Ермес, Св.Ерм – християнски епископ на Пловдив от I век, един от Седемсетте апостоли, личните имена
Ерма, Ермена, Ермен, Ерменко, Ермил, Ермо, Ермей, фамилията Ермаков (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.58 – тракийското име „Brinkazis, Brinkazeis, Brinkainos“ – българско име Брекоя, Коя – (Стефан Илчев –
Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската
Академия на Науките - София 1969)
· Стр.60 – тракийското „Desakenthos“ – „Desa“ = бог; „kenthos“ = старабългарското „чедо“ – в превод - „дете на
бога“, имената Деса, Десанка, Деска (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
· Стр.63 – тракийското лично име “Mukaboris” – където „boris/bur(i)s - мъж“ - Името Борис
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.65
– тракийското име „Raskos“ –
българско име Раско, от „бърз, рязък, рязко“ – тракийския цар Раскупорис – Раско,
Раске, Ресин, Ресина (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.67
– тракийското име „Bessoi, Bessi“ – тракийското племе беси - личните имена Бесиев,
Бесев, Беснев, Бесьо, Беса (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена
у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.68
- тракийското „Darsioi“ - тракийско племе „дерзи“ (дарси или дроси у други автори) – в смисъл на „дързък“
– личните имена Дързо и Дързьо – от глагола „дерзая“ – да са смели, умалителното
Дръзко, фамилия Дързев, Дръзков (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
· Стр.73 – тракийското име „Arda, arta“ – рекатa Арда, и личните имена Арда, Ардан,
Ардьо – (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.75 – тракийското име “Desa, Disa, Diza“ – в смисъл на „бог“ – българските имена Деса, Деси, Дица, Дичка (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.77
– тракийската частица „мер“ (в лични имена) – в смисъл на „голям, велик“ и
всички лични имена с нея - Драгомир, Владимир, Тихомир, Любомир и т.н.
· Стр.81
– тракийското име на бога „Sabazias“ - бог Сабазий – се превежда с
българското „свободен“ – имената Бода (съкратено от Свобода), Бодка, Свободан,
Свободанка, Свободин, Свободко, Своболюб, Свободозара (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
· Стр.81
– тракийскатa дума „saldas-zaldas“ – в смисъл на „златен“ – личните имена Златан, Златана, Златанови,
Златанка, Златанко (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.81
– тракийското Serma – в смисъл на „течение/поток“ – имената
Сирма, Сърма (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.82
– тракийскота дума „skaras“ –
от старобългарското „скоро“ – фамилия Скоранов, име Скоромир, диалектна дума
„скоран“ (който работи бързо, свършва скоро) (Стефан Илчев – Речник на личните
и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките
- София 1969)
· Стр.83
– тракийската дума „Svit“ – „блестя,
светя, блещукам“ – старобългарски глагол „светет“, сиреч „светя“, имената
Светльо, Светла, Светия и всички техни производни, Светозар, Светослав,
Светомир, Светулка (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.83
– тракийското име „Tarpas, terpas“ – старобългарската
дума ТРАП – фамилията Трапаров, Трапешки, Трапинов, лично име Трапин, Трапо –
Трапчо, Трапьо (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите
– Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.84
– тракийското име Veleka(s) – река Велека – личното име Велека
· Стр.121
– столицата на Пеонците, засвидетелствани още от Омир се казва „Bylazora“ – аз
лично мога да прочета като „бяла зора“ както и всеки друг българин. За
столицата на пеоните Бялазора, не мисля, че ми трябва да съм професор езиковед
за да схвана и името и значението. Имената Бела, Белина, Белчо, Зора,
Зорка, Зорница (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите
– Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Простете,
но в случая говорим за име от епохата на Омир с директен паралел в съвременния
български.
· Стр.121
– Тракийското племе Добери – „Doberos“ – имената Добри,
Добрев – старобългарското „дебра“ – в смисъл на бездна, Добрин, Добрина – както
и прилагателните от Старобългарския речник (снимка по долу)– добро, добръ,
добре – Добра, Добрана, Добран, Добре, Добрен, Добричко, Добро, Добриян,
Добромир (Старобългарски речник (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните
имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София
1969)
Простете, но е видно, че дори лаик като
мен, само от един автор като Дуриданов, може да извади десетки тракийски думи,
който днес звучат по същия начин. Удивително. Моля, читателите сами да отсъдят
от тези десетки примери, дали е възможно, това да е просто случайно и ако не е
доколко според вас тракийския език е изчезнал, щом съвременната ни именна
система изобилства от тракийски имена.
Продължаваме с изтъкнатия езиковед Владимир Георгиев.
Владимир Георгиев
От книгата „Траките и Техния език“ – Издателство
на Българската Академия на Науките София 1977г.
В изброените примери по долу – първо давам
тракийската дума според съответния автор на съответната страница в книгата,
след което нейния превод и съвременен вариант, след което давам съвременното
лично име според книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и фамилни имена у
българите.
·
Стр.
33 – тракийското име Светулен – епитет на Тракийския Херос –
българските имена Светлан, Светлин, Светлана, Светльо (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
Един вид излиза, че всеки Светльо и Светла и Светланчо и Светлинка, който познавате всъщност носят тракийско име епитет на едно от най – тачените божества на траките, Хероса (днес му викаме Св.Георги).
· Стр.45
– Тракийско име „Бистрас“ – имената Бистра, Бистро, Бистрьо (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969). Значи и всички Бистра или
Бистрьо, които познавате носят тракийско име.
· Стр.42
– тракийска дума „бор, бора“ – превода се дава чрез албанското burre, което означава мъж. При Дуриданов, както
споменахме по горе, има същия превод при двуосновното тракийско име „Мукаборис“
в значение – „мъж или син на рода.“
Ако оставим настрана значението на думата „Борис“,
то явно е, че името Борис се среща като част от тракийските имена. Сиреч, е
много много старо.
Трябва да се отбележи, че в Старобългарски речник (Стоянов, Ст., М.,
Янакиев - Старобългарски език) - София 1976, има думата БОР=БРАТИ=БОРЯ се.
Мен, ако питате, Борис е “мъж, който се бори”. Като Борко, Боре, Боран, Борго,
Борец, Борил и женски алтернативи Бориса, Борила, Боримира, Бориска. (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969). По темата за името Борис е
писал и професор Асен Чилингиров.
·
Стр.46 – тракийско племе „Бебрики“ – „бобри“ - името им отговаря
идеално на фамилията Бебревски, село Беброво, а имаме и река
Бебреш. В една работа на професор Марияна Парзулова
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:RWirA_ouM0UJ:journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx%3Faid%3D2431%26type%3D.pdf+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg, „Фамилните имена на българите –
отражение на историята на езика и живота на народа“, авторката пише, че според
Стефан Младенов в неговата „История на българския език“ от 1979г. на стр.198 „бобърът е носел и името бебър“ (снимка от книгата на Младенов с посочения пасаж
по долу).
В „Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969“ от Стефан Илчев, пише следното:
Бебревски ф — от диал. бебър ’бобър*. Също и Беберов. В гугъл ако
напишете Бебревски, ще ви излязат над 700 резултата, ако напишете Беберов над
3000 хиляди, тоест и до ден днешен, много българи носят това име, което по
смисъл и звучене води началото си от тракийското племе на Бебриките.
И сега нещо много важно, тъй като едва ли има българин,
който не е чувал за рода Дуло, рода на Кубрат и Аспарух. !!!
·
Стр.54
– тракийско божество „Дула“ (Dula) – име на старинно тракийско божество (снимка от книгата по долу) –
имената Дуло, Дуле, Дуля, Дульо, Дулейко, Дули, Дуличо, Дулката, Дулов, Дулев (Стефан Илчев – Речник
на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия
на Науките - София 1969)
Тук мисля, че връзката между името на старинното тракийско божество Дула и „прабългарския род Дуло“ е безспорна, въпреки че някои наши изследователи се правят на слепи и продължават да твърдят, че името Дуло е от тюрски произход и търсят корените му в Северозападен Китай. Е нерде Китай, нерде Балканите. Сиреч името Дуло е засвидетелствано на Балканите далеч преди установяването на прабългарите край Онгъла, ама не само името Дуло, ами и Ерми и Вокил например. А и всички знаят за знака на рода Дуло, а именно IYI, или ипсилона с две хасти. Е, ама и той не е донесен от „прабългарите“, тъй като е засвидетелстван на Балканите в множество археологически артефакти хилядолетия преди това. Само в Ситовския надпис го има 3 пъти, а той е създаден хилядолетия преди акостирането на „прабългарите“, за справка темата за Ситовския надпис в блога ми, където това е документирано в лични снимки, достъпни за всеки. И името Дуло и знака на Дуло са засвидетелствани от археологията тук на Балканите от хилядолетия, далеч преди времената на Кубрат и Аспарух и Дунавска България. Че защо тогава да търсим произхода им в Азия, като той е засвидетелстван като местен балкански много по-рано.
· Стр.55, стр. 81, стр.143, стр.146 – тракийско
божество „(Дис) Ден“ – в смисъл на „светлина, ден, небе“ = старобългарското
„денъ“ – съвременното „ден“ – имената Деньо, Дено, Дене, Дени, Денко, Денка,
Дено, Денчо, Деня, Дена (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у
българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Дами
и Господа, нима думата ни за „ден“ е тракийска? И то да идва от
името на тракийско божество? За какво говори според вас това? Как да е загинал
този език, когато всеки ДЕН се възпроизвежда в българския.
· Стр.144,
стр.146 – тракийското лично име „Дина/Дена“ – съвременните Дина и Дена (Стефан
Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на
Българската Академия на Науките - София 1969)
· Стр.57
– Още веднъж за името на тракийския бог Сабазий – който се превежда с
българското „свободен“ (споменато по горе и при Дуриданов) и производните
български имена (снимка от книгата по долу).
· Стр.60
– тракийското име „Залтинос“ (снимка от книгата по долу) – името Златан
(посочено по – горе също и у Дуриданов), Златко, Златка, Златанка, Златанов,
Злата (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите –
Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр. 79 – тракийското име „Цера“ – съвременното Цера, Церо - (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр. 81 – тракийското име „Цура“ – съвременните Цура, Цуро (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр.86 – тракийскo име на жрец „Марон“ – съвременното име Марон, че и Марина, Смарона, Смарон (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969).
Стр.91 – тракийското име „Раско“ – име на тракийски цар Раскупорис – в смисъл на „ рязко, рязък, бърз“ – съвременното българско Раско, Раске (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969) (забележка – при съвременното Раско е посочено, че идва от Гераско)
Стр. 94 – тракийските имена „Сура, Суре, Суро“ – и българските Сурьо, Суро, Сура, Суров, Сурован (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969), Бог Сурица, Сурва Година, сур елен. Дами и Господа, нима на всяка Нова Година не учим децата да казват „Сурва Сурва Година, Весела Година.....“, докато ни тупат със сурвачките, та тоя обичай и име са се запазили през хилядолетията. Просто не се замисляме от къде идва Сурва.
Стр. 99 – тракийското дума „bers(a)“ = бреза = старобългарското брезьа = и имената Бреза, Брезо, Брезан, Брезой, фамилии Брезовски, Брезанов, Брезов (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр.99 – тракийското име „Bistra-s“ – сиреч бистра, имената Бистра, Бистро, Бистрин, Бистрьо, Бистрилиев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969) – също споменато по горе от книгата на Дуриданов.
Стр.100 – тракийската дума„derz“ – смел, дързък – имената Дързьо, Дързо, Дързов, Дързев, Дръзко, Дръзков (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр.100 – тракийското име „Dala, Dale“ – тракийскa богиня на растежа, разцвета – Дальо, Дало, Дале, Далей, Далев, Далов (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр.102 – тракийската дума „stara“ = старобългарскoто “старь” – сегашното прилагателно „стар“ – Стара Загора, Старосел, Стара Планина, Старо Железаре, имената Старко, Стариков, Старибратов, Старимилчев, Старирадев, Стария, Старковица, Старцев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр.101 – тракийското име „Pergam“ – вероятно пелазгийска дума – в смисъл на „крепост“ – фамилия Пергамов (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Ако напишете Пергамов в Гугъл дава над 1800 резултата.
Стр.102 – тракийскaта дума „stryme, strymon“ – течение, поток – имената Струма, Струмен, Струминка, Струмка, Струмчо, Струмски, Струми (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969)
Стр. 197 – тракийската дума „Карпа“ – в смисъл на „скала“ – лични имена Карпо, Карп, Карпи, Карп, Карпаров, Карпачев (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Сам великия Вазов в „Поемата“: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2247&Level=2 пише думата„карпи“. Вие ми кажете, защо името на планината в съседна Румъния, се превежда на български, но много трудно ще се преведе на румънски, практически невъзможно. Само ще вметна, без да влизаме в подробности, че през 1889 в Северна Добруджа българите са в пъти повече от румънците. Ще вметна и че в Тулча през Първата Световна Война положението хич не се е променило, а Тулча е на североизток от Букурещ, но си е бил изконен български град. От Варна до Тулча са близо 300 км, все територия етнически българска, че и отвъд. Това се променя чак някъде към 1940г. когато насила българите са изгонени, е ще повярвате ли, пак по политически причини. И който иска нека провери в интернет как изглеждат „румънските национални носии“ и защо толкова много приличат на българските.
Стр.201 – тракийската/мизийската дума “brater“ - в смисъл на брат – съответстващо на старобългарското „братъ“ и на съвременното „брат“ – личните имена – Брато, Братован, Братой, Братойчо, Братол, Братош, Братоя, Братоян, Братул, Братун, Братян (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969). Думата брат е тракийска? Е то и думата мама е тракийска. Няма нищо чудно тогава.
Стр. 267 – тракийското име Dymae (снимка от книгата по долу) – съвременното Димо, Дима, Диме, Дими
За името Димо, затова, че е познато, тук на
Балканите от хиляди години, още от времето на Троянската война поне, ще
ползваме също и сведенията, които се намират в Илиадата от Омир.
Ето какво пише в английската версия, „Homer The Iliad - With an English Translation by A.T
Murray, PhD Professor of Classical Literature, Stanford University, California,
First Published in 1925“, на стр.
217 която може да бъде достъпена тук
https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.281510/page/n223/mode/2up.
·
Димас е фригийски цар, а както знаем фригите са
траки.
В българската версия на Илиадата от Омир, може да се достъпи тук https://chitanka.info/text/2033/16#textstart, Превод от старогръцки Александър Милев,
Блага Димитрова 1969, Издателство „Народна култура“, София, 1971 г, песен 16та:
пасаж: 715, в същия пасаж пише:
Тук вместо Димас, имаме Диманта, но корена е
еднакъв – „дим-а“. Към
тези данни трябва да добавим и наличието на град Диме /Dyme/, тракийско селище при днешния град Фере, Гърция в
Беломорска Тракия (в миналото града се е казвал и Трапезица, забележете, че
и повече се е казвал така, отколкото Фере) – стр. 83 „Кратка енциклопедия
Тракийска древност, Издателство Аргес, София 1993“, както и град Димум /Dimum/, голямо тракийско селище от I хилядолетие пр.н.е край остров Белене, Свищовско - стр. 83 „Кратка
енциклопедия Тракийска древност, Издателство Аргес, София 1993. Освен от Омир,
името Димас е засвидетелствано от Вергилий в Енеида, Овидий в Метаморфози,
Аполодор, Страбон, Павзаний и т.н. Може спокойно да приемем, че името Димо е
тракийско и е възникнало тук на Балканите преди хиляди години, а днес
хиляди българи се казват по този начин. Че и дядо ми чак, че и батко ми кръстен
на него.
От книгата - „Кратка енциклопедия Тракийска
древност, Издателство Аргес, София 1993“ – съавтор Александър Фол
· Стр.75
– тракийско племе Дардани – личното име Дардан, Дардана, „дардан“ като диалектна
българска дума е със значение на „едър мъж, човек“ (Стефан Илчев – Речник на
личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на
Науките - София 1969)
От книгата „Праславянските племена“ II, Институт по Балканистика, София 2008, автор
Чавдар Бонев
· Стр.135
- тракийско племе Драги, Драгани,
Драгомани – името Драго, Драгомир, Драгой, Драгия, Драган, Драгодан и т.н.
(Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство
на Българската Академия на Науките - София 1969). Аз самия се казвам
Драгомир, баща ми Драго, другия ми дядо също носи името Драго.
Тук трябва да добавим и тракийското племе Другери – стр.132 – село Друган (на юг от Перник), думата „другар“, фамилия Другански, Драгански (Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969).
От книгата Тракийски лични имена Фонетико –
Морфологични проучвания – издателство БАН София, 1976 с автор Кирил Влахов
·
Стр.
93 – тракийското име Бито (едно от най - разпространените) –
съвременното име Бито (Вито), фамилията Битов (Стефан Илчев – Речник на личните
и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките
- София 1969)
От книгата на Стефан Илчев – Речник на личните и фамилните имена у българите – Издателство на Българската Академия на Науките - София 1969 -
· Стр.105 – „Велизар“ м — древнотракийско
име, генерал на император Юстиниан – съвременните имена Велизар, Велизара,
фамилия Велизаров. Да вметнем, че и великия генерал Велизарий и сам
император Юстиниан Велики, са чисти тракийци, раждани по нашите земи. Та кой е
управлявал Източната Римска империя, излиза, че са траки по произход!
Данните говорят, че дълги години императорите са от тракийски произход: https://uchiteli.bg/interesting/rimskite-imperatori-ot-balkanski-proizhod/3293. Да, великата Римска империя, тук на
Балканите била управлявана от местни хора, които не са римляни! Траки са
били. А днешните българи са наследници на траките. Правете си изводите сами,
какво се крие от нас.
Накрая, за да обобщим за личните имена, ще споменем само, че цял свят е чувал за тракийските племена Гети, Мизи, Даки. Интересно е, че при съвременните български лични имена, имаме хубавите Гето и Гета, Мизо и Миза, Дако и Дака. От гледна точка на официалната ни история е необяснимо, защо и как така прабългарите използват имената на тракийски племена, имената на тракийски божества и жреци както и лични тракийски имена. И никакви алтайски, монголски, ирански, китайски и т.н. Възниква въпроса защо множество съвременни лични български имена имат своето абсолютно съответсвие в тракийския език на възраст 3 хиляди години. Дори за лаик като мен, без особенни усилия, ползвайки само книгите на тракийските езиковеди Георгиев, Дуриданов и Влахов и сравнявайки посочените от тях примери с личните имена от книгата на Стефан Илчев, откривам над 50 лични български имена, които имат своите преки аналози в тракийския език. Огромният брой български лични имена, които имат пряко съответствие в тракийския език, няма как да бъде отдаден на случайността. Това, може да се обясни логично само ако се приеме, че в българския език и речник има голямо тракийско наследство и българите се явяват наследници на траките. Ако за науката е трудно да приеме, че българският език е наследник на тракийския, то най-малкото, което е редно да се случи е да не се отрича връзката между двата езика и винаги, когато става дума за историята на българския език, да се споменава, че голяма част от думите в него имат тракийски произход.
Да речем, думи от един език могат да бъдат заети от друг. Това, разбира се, няма да означава, че съответните народи, говорещи съответните езици са всъщност един и същ народ. Ние говорим за „майндсет“, за „хейтене“, за „проджектмениджмънт“, за „даунлоуд и ъплоуд“, за „лайкване и смартфони“, ама не сме станали англичани. Да не говорим, колко турцизми имаме. Ама не сме и турци. В своята книга обаче „Траките и техният език“, Владимир Георгиев посочва, че сходствата между тракийски и български не приключват само с лексиката. Вижте какво пише той на стр.255 относно „Редукция и изчезване на неударени гласни“:
Та там пише, че фонетични закони,
характерни за съвременния български език (източнобългарски диалекти), които по
своето естество са уникални за всеки език, са практически същите фонетични
закони, спрямо които се е развивал тракийският език. Смайващо. Такива съвпадения няма дори
всред сродни езици.
Няма логика тогава в това, което учим в учебниците по история. Няма как
прабългарите няобяснимо да зарежат своя език, да започнат използването на
тракийски думи като основни в ежедневието си, тоест езикът на МАЛЦИНСТВОТО
ТРАКИ, които били заварили, та чак да унаследят фонетичните закони
определящи тракийския език, та тоя език да достигне и до нас съвременните
българи. Как тогава, фонетичен закон на няколко хиляди години, присъства
в същината си и в съвременния български? За всеки езиковед е повече от ясно,
че подобно сходство в специфични фонетични закони може да се получи единствено,
ако днешният български е наследник на тракийския, ако ли не, то следва да бъде
научно обяснено как сме унаследили дори фонетични закони от тракийския. В
Англия и Шотландия се говори английски все, но фонетичните закони са различни,
твърде различни. А при нас и траките, те са еднакви.
За щастие това не е всичко. Една от най -характерната
черта за българите и българския език е Ятовата граница. Тя е уникална за
характера на българския език. Уникална като явление. Ятовата граница е
характерна черта на българския език, не и на останалите така наречени славянски
езици. Нашите диалекти са уникални по отношение на езика ни. Ето какво пише по
въпроса нашия езиковед Владимир Георгиев в същата книга. На стр.257 – за
Ятовата граница:
За нещо толкова уникално и интимно за българския език, като Ятовата граница, Георгиев пише, че тя е наследена в днешния български от тракийския език. Ще видят зор от БАН, струва ми се, разни историци и езиковеди да обяснят, е как тея азиатски пришълци прабългарите, как тея подли угрофини прабългари, тея хитри монголци, пристигнали в земите ни през VII век една ордичка, опънали палатките като пусти къмпингари на Смокиня и започнали да говорят и те с Ятовата граница, която е характерна за траките от хилядолетия преди това, за кеф разбили Източната Римска империя и тя им плащала данък, а те разпростирали държавата си все повече и повече, а само какви каменни градове построили, които надминали по мащаби и пищност Константинопол. Сиреч прабългарите унаследили Ятовата граница от траките, тя просъществувала в старобългарския и достигнала и до нас. От траките, които по това време били вече МАЛЦИНСТВО. Хубаво ще да е децата ни като учат по български в училище за ятовата граница, да знаят, че тя не е донесана от Памир или Хиндокуш, а си е местно производство от времето на траките. Хубаво би било.
Струва ми се, че само един и същ език, може да споделя такива интимни фонетични особености в различни хилядолетия и епохи. Два различни езика, трудно би било възможно.
За приликите между тракийски и български нашите учени обичат да пазят тишина. Аз и викам политическа тишина. Така е политически удобно. А и доста учени, оказва се за съжаление, не работят в името на науката, а в името на политиката. Всичко се плаща майна на тоя свят и явно всичко може да бъде купено. Но истината си е истина, нея може да я скриеш временно с много пари и политика, но рано или късно, оковите на мрака се късат и истината излиза на светло. Така ще стане и с нашата история.
Броят на тракийските думи, които явно използваме и до ден днешен в българския е внушителен и това не е плод на случайност. Всеки българин с интернет може да се убеди абсолютно сам в това, след кратка справка. Няма нужда от професури и доцентури, няма нужда от специална подготовка. Съвпаденията говорят за приемственост и в никакъв случай за случайност. Най-малкото което трябва да учат децата ни в училище е, че, огромен брой тракийски думи, дори без да го осъзнават, българите използват и до днес, думи на възраст няколко хиляди години, думи говорени от местното население на Балканите, далеч преди 681г., а редукцията на гласни и ятовата граница са също доказателство за тракийско наследство в съвременнния български език.
За да завършим темата за тракийския език, ще споменем един изключително неудобен факт за учените ни, за които тракийският език уж бил мъртъв. Българският език е аналитичен. От всички „славянски“ езици, само българският е аналитичен. Гръцкият език е синтетичен. Турският също. Сръбският и той. За да не задълбаваме излишно в сложна езиковедстка терминология, ще споменем, че най-условно езиците в света се делят на синтетични и аналитични. Разликата е, че в синтетичните има падежи, докато в аналитичните езици, те са отпаднали с времето. Та аналитичните езици влиаят на синтетичните и ги карат да се развиват в същата посока. Да се знае и, че за отпадането на падежи в синтетичните езици отнема хиляди години. На английския са му трябвали поне 1000 години, за да премине от синтетичен към аналитичен, почти също толкова време е било необходимо и на френския. В немския падежи има и до днес, а като език е засвиделтестван поне от VI/VII век, тоест за почти 1500 години, той все още е синтетичен. Гръцкият е засвидетелстван, поне 1500 години преди Христа и до днес е синтетичен, та и за над 3000 години, не е станал аналитичен. Не ме питайте защо няма старорумънски примерно. Може би защото по тея земи до XIX век, се е писало на кирилица и се говорело българско наречие. За нашия мил роден български език се знае, че между XII и XV век, от старобългарски, през среднобългарски език, за около има няма 300 години, модерния български език е станал аналитичен. Ако е така, то би било редно да се шуми повече за езика ни, и ние да сме още по горди с него, че е един от най-бързо преминалите от синтетичност към аналитичност. На фона на данните за другите езици определено се нареждаме в челните места по развитие към аналитизъм. Как точно е станало това, под въздействието на какви фактори, не е много изяснено от учените. Казахме и че, аналитичните езици, карат синтетичните да се развиват и те към аналитичност, но отнема време. Е как нашият е станал аналитичен? Ако потърсим друг аналитичен език, тук на Балканите, ще открием, че такъв е бил тракийският език. Нашият велик учен Кирил Влахов, в своята книга „Тракийски лични имена“, издателство на БАН, София 1976, на стр.123, пише следното:
Изводите оставям на вас. Моят собствен е, че както
в миналото тракийският аналитичен език е бил заобиколен от море от синтетични
езици, така и днес българският е заобиколен от море от синтетични езици (с
изключение на „македонския“). Помнете, че всеки език и неговото историческо
развитие са точен код на историята на дадения народ говорещ езика. Могат да
променят много факти от историята ни, да ги скрият или унищожат, но езикът ни
си остава и той е най-голямото свидетелство за нашата древност.
Като се има предвид огромния брой тракийски думи в
българския, фонетични особенности, като редукцията на гласни или ятовата
граница, които са практически еднакви за тракийски и български и това, че и
тракийски и български са аналитични, то нима не е редно и логично, когато се
превежда от тракийски да се ползва български. Нима няма връзка между двата
езика? Нима тракийския език е мъртъв?
Толкова съвпадения българския не споделя, нито с
някой монголски, тюрски, татарски, алтайски, нито с ирански езици. Е за майтап,
ще кажем, може би по сходност, само македонския се явява конкуренция. Но и тук,
не ме питайте защо няма старомакедонски, средномакедонски или изобщо къде се е
говорело македонски преди примерно 100 години, ама не като диалект, а като
обособен самостоятелен език. Аз досега за нито един надпис на древномакедонски
не съм чул, нито съм чул за автор, който да е писал на тоя древномакедонски
език. Но пък политиката, виждате сами, е способна да създаде напълно нова нация
с напълно скалъпена история, ей така, заради политическия си кеф. Чувал съм, че
това било дело на една сръбска пишеща машина под съветска диктовка и за наше
огромно съжаление, дори с българска помощ от тогавашните управленци.
Забележете, че в тази част за тракийския език нарочно пропускам неща като словоред, строеж на изречението, синтаксис – белези на езика, по които може да се определят още множество сходства между тракийски и български. Сходства, по които българският няма как да е някакъв ирански, угрофински, монголски или татарски език по своя произход.
Изводите са повече от ясни. Основни думи от бита и ежедневието са практически еднакви за тракийски и български. Българите и до ден днешен носят като собствени лични имена, имената на тракийски племена, тракийски божества, тракийски царе и жреци и тракийски лични имена. Практически цялата ни основна топонимия е наследство от траките, а иронията е, че българинът я ползва, без да осъзнава истинския й произход. Изключително интимни фонетични белези (характерни само за конкретен език) като редукцията и синкопа на гласни, както и ятовата граница са еднакви в тракийски и български. Тракийският език е бил аналитичен, точно както и българският е единственият аналитичен език от така наречените „славянски езици“. Е какъв може да е произходът на езика ни тогава? Ако ползваме логиката. Е логиката не е залегнала много в образованието по история. Нито пък куп факти, които незнайно защо не се взимат под внимание.
Тракийския фолклор = български фолклор?
Фолклорът ни е уникален и пъстър. Ако се запитаме обаче откъде идва,
изненадващо ще открием, че неговите елементи водят до голяма степен началото си
от най-древни времена в които са живеели траките и тяхното културно наследство
е живо и днес в българската обредна и празнична система. Празници като Трифон
Зарезан, Гергьовден, Еньовден, самата Коледа, Игнажден, Лазаровден, Сирни
Заговезни, обредите Пеперуда и Герман и още много други, та всичките ни най-тачени
празници са с тракийски произход. Кукерите и нестинарството са други примери за
тракийско наследство. Как е станало туй чудо, траките да предадат практически
целия си фолклор и обредност на прабългарските азиатски орди, че обичаите да се
запазят до днес? Сиреч траките, малцинството според официалната историография,
успяли да предадат фолклора си, обичаите си, празниците си на прабългарските
нашественици. Народните празници и обичаи, са нещо изключително интимно за
всеки отделен народ, те са характерен белег развил се във времето, живата история
и душа на народа. Въпросът е ясен тогава. Как и защо ние днешните българи
празнуваме празници, пием, плачем, молим се и пеем, празници с тракийски
произход и това се повтаря от хилядолетия? Жалко, че голяма част от нас дори не
го осъзнават. Кое ни кара нас българите и до ден днешен да тачим тракийското наследство
съзнавайки го или не? Да, и това е от нещата, които децата ни не учат в
училище. Да учиш сложни неща като синус, косинус и тангенс, а да не учиш
произхода на фолклора си. Странно е малко нали?
Нека видим какво пишат за произхода на празниците
ни някои от големите ни фолклористи, като в техните трудове, за жалост знание и
достояние за малцина, има безценни данни сочещи, че фолклорът ни, цялата
ни празнично обредна система е на практика тракийско наследство.
Да започнем с фолклориста Михаил Арнаудов и книгата „Студии върху Българските
обреди и легенди Том 1 – БАН – София 1971“:
На стр.72 четем – „И. Смирнов в своя „Очерк
культурной истории южньих славян“ , приема без много доводи, че
нестинарските игри са преживелица от култа на цар Константин-Хелиос, слян
допълнително с оргиастическите празници на траките в чест на соларното божество
Сабазий.“ И още „Константин-Хелиос се превръща тук в Константин-Сабазин
и подобно на Сабазий става бог на пророческите вдъхновения всред оная жреческа
корпорация, наследник на която са днешните нестинари.“ А малко по
нататък, Арнаудов пише:
„Такива обичаи са и пролетните дионисии,
наследени в българския празник на момите „Гора“, както и съвпадналият с
дионисийте култ на Кибела, запазен в македонските „Русалии“.
Русалии, Гора, Нестинари ни пренасят, според Смирнов, в онова далечно минало,
когато по долините на Македония са скитали дружините на корибантите с техните
лекарско-магически танци, а в Тракия са се подвизавали поклонниците на Дионис и
на боготворения Константин — днешните маскирани в кози кожи кукери по Сирни
заговезни и предадените на пророчески транс нестинари.“
На стр. 237, Михаил Арнаудов пише – „Еньовден,
денят на Иван Предтеча, ще е бил някога у тракийци и славяни, прадеди на днешните
българи, значителна дата в популярния календар, ако съдим по това, което е той
днес в празниците и поверията у всички българи. Той минава за най-висока точка
на лятното слънце и от тоя ден започва упадъкът на слънчевата сила, та и
далечното настъпваме на зимата.“
В книгата „ Сборник за народни умотворения и
народопис - Студии върху Българските обреди и легенди“ - БАН София, но от
1920, на стр.87, във връзка с кукерите Арнаудов пише следното – „Така,
като допускаме генетическа връзка между някогашните Дионисии, откърмили
древната драма, и днешните кукери, ние не искаме ни най-малко да
пренебрегваме трудностите, които произтичать отъ постепенно никналия, съ
участието и на други празднични форми, синкретизъмъ на обичая у балканските
народи.“ А по нататък на стр.97 се дават още сведения – „Приликата между
днешните кукерско-карнавални игри и древните Антестерии се простира върху следните
точки: 1. Едните и другите ставатъ въ късна зима, въ предпролетния сезонъ,
именно на Сирната неделя (6 - 12 февруари), къмъ средата на стария м. Антестери
(11 — 13 февруари). Отместването не накърнява характера имъ, макаръ да поражда
смешения, и въ частния случай то не пречи да сближаваме съ древните праздници
на Диониса както предпролетните февруарски, така и съвсемъ зимните декемврийски
или януарски обичаи у насъ.“
На друго място Арнаудов пише следното: на стр.100
„Преобличанията и маскирането на кукерите презъ Сирница и коледните
праздници у балканските народи стоятъ изобщо въ добра успоредица къмъ
класическите и следкласическите тържества отъ цикъла на Дионисии и Брумалии.
„Тези, които правятъ процесии въ честь на Диониса“, пише въ III в. Улпианъ, „иматъ обичай да се
преобличатъ, съ цель да приличатъ на другарите му, едни въ видъ на сатири,
други като вакхи, трети като силени“. Във връзка с празника Трифон Зарезан, може да
прочетем следното на стр.125 „Като по-особенна форма на предпролетните
дионисовски праздници се явява у насъ обичаятъ Царь на лозята, прикрепенъ къмъ
праздника на св. Трифонъ, 1 февруари.“
Нашият историк и траколог професор Димитър Попов в
книгата си „Тракийската богиня Бендида– Д. Попов – София 1981“, също дава ценни
сведения за фолклора ни: на стр. 103, може да прочетем, че самодивите и
самовилите са преки наследници на тракийската богиня Бендида. Малко ли деца
са раснали с приказки за самодиви и юнаци например, но знаят ли, че тези образи
са тракийско наследство? На стр.104, може да прочетем за старинен култ
запазен в Родопите, междуречието на Струма - Места и Странджа, където образа на
Св. Марина съответства отново на този на тракийската богиня Бендида. Професор
Попов подчертава в книгата си на стр.102, че поради много остатъци от
древността във фолклора ни, то българинът и до ден днешен е по-скоро езичник
отколкото християнин. Е, ние си колим агне и чак попа пее молитви отстрани на
курбана, сиреч езичество и християнстовото при нас са в едно, ама повече май е
езическото. Да, нашата обредно празнична система е по-скоро езическа, а не
християнска. Езическа, сиреч много стара, само на няколко хиляди години. И
християнството не е успяло да я промени много.
Лично считам, че на българина не му трябва
много Бог, за да общува с Вселената, защото българинът се е научил да общува с
нея, далеч преди да измислят Бог. Българска магия.
Още сведения за тракийския произход на празниците
ни дава и професор Томислав Дяков в книгата си „Народен Календар – Празници и
вярвания на българите, Анубис, София, 1993“. На стр.35, четем, че Трифон
Зарезан е наследник на почитането на тракийския Дионис, на стр.43, че Сирни
Заговезни е наследник на култа към Бендида, на стр.47, че кукерските игри през
Тодоровата седмица са също наследник на култа към Дионис. В книгата също може
да прочетем, че Лазаровден (стр.58) или Голяма Богородица (стр.123) са
наследник на култа към Богинята Майка, а Еньовден (стр.90) е наследник на култа
към лятното слънцестоене. В историческата литература „прабългарите“ и траките
са засвидетелствани като народи почитащи слънцето. Макар и уж християнски
празници, то народната обредност е останала, че се пази и до ден днешен, от
далеч по-стари езически времена от много преди сам Христос.
Иваничка Георгиева е друг наш изтъкнат етнолог
даващ данни за тракийския произход на българската обредно празнична система. В
книгата и Българска Народна Митология – изд.Наука и Изкуство, София, 1993 на
стр.21 и 22 може да прочетем, че и траки и българи са почитали слънцето. На
стр.45 става ясно, че бръшлянът, едно от разстенията част от култовата практика
на българите и до ден днешен, е също и свещенното растение на Дионис. Човекът змей,
за който всички ние знаем от българските народни приказки, които сме слушали
като малки, приказки за змейове, за моми и юнаци, произлизат всъщност от
религиозната система на траките (стр.54). Поверията и обичаите на народа ни,
свързани с мечката са наследство от култа към Артемида (стр.59). За змеят, като
част от българската митология, може да открием паралел в тракийския мит за
Борей (стр.129). На стр.152 може да прочетем, че българският обичай Русалий е
тракийско наследство, а също и кукерите на Сирница (стр.239) са наследство от
древните Дионисии. Особенно интересни са сведенията, които авторката дава за
Св.Модест запазил черти от култа към Хермес (стр.237), тачен много в Странджа и
до днес. Св.Модест (18 декември) е покровител на замеделците и овчарите. Ето
тук, може да прочетете за този типичен български обичай и празник, като моля
обърнете внимание как се изобразява Св.Модест по иконите:
https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/denyat-sveti-modest-159.
От книгата „Кратка енциклопедия Тракийска
древност, Издателство Аргес, София 1993“ – съавтор Александър Фол“, на стр.304
за Хермес, може да прочетем, че още Херодот, бащата на историята, го включва в
тракийския пантеон, сиреч може да го броим за тракийско божество: Следния цитат
от Херодот е всеизвестен „...отделно от народа, царете почитат Хермес повече
от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя
произход“. Хермес е покровител на стадата и дори по монетите на
тракийското племе дерони е изобразяван водещ двойка биволи. Досущ, както се
изобразява Св.Модест по иконите и до ден днешен в българските църкви, както
надявам се сте прочели от дадения линк по горе. Сиреч, култа към Хермес,
типично тракийски е изповядван и до ден днешен в България, но вече приел образа
на Св.Модест, и е така вече към 3000 години.
От известния наш фолклорист Евгений Теодоров и
книгата му „Древнотракийско наследство в Българския фолклор“ може да се научи,
че фолклорът ни води началото си с траките и техните обичаи и фолклор, сиреч
ние с право, казва авторът може да се наречем техни преки наследници.
На стр. 271, Теодоров пише: „Установените
в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените
траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че
потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите
вярвания, култове, обичаи, характерни особености и склонности, доразвити и
преосмислени от славянската душевност, и това дава достатъчно основание
да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор
като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме
за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“
Та явно е, че според нашия учен връзката между траки и българи е безспорна и
съвременната празнично обредна система на българите води началото си от хилядолетия
тук на Балканите. Странно, ако по произход сме азиатци, защо обичаите ни са
тракийски? Замислете се. Да, съвременният българин няма и помен от каквото и да
е било азиатско културно наследство или от бог Тангра, но за сметка на това
целия ни фолклор е тракийски.
Продължавам
с цитатите от книгата на Теодоров: нас
стр.151, четем „Ако
обаче всички магически обреди на Гергьовден, явно свързани с тракийския култ
на Дионис, са насочени преди всичко към здравето и ако тая характерна
насоченост за култа на Дионис имат у нас Русалиите, които са свързани в някои
черти и с кукерите, то тая органическа връзка и цялостност, каквато явно не са
могли да създадат римските розалии, позволяват да се заключи, че Русалиите,
свързани с Дионисиите чрез своята подчертана лечебно-магическа насоченост,
характерен елемент на всички тракийски вярвания, са могли да бъдат създадени
и заети пряко само от траките, които, романизирани, елинизирани или не, са
запазили своите основни култове до асимилирането им от заселилите се в
Балканския полуостров славяни.“
На стр.230 във връзка мита убиването на ламята, за
който сигурно няма българско дете да не е слушало приказки, Теодоров пише
следното: „Очертаната връзка между приказките и основните вярвания и обреди
на празника Гергьовден, в които отгласят тракийски обредни вярвания, се
потвърждава и от приказката за убиването на последния дракон (наричан „змей“),
който останал да „ходи по света“ („Общ труд, I, кн. 3, 1868, стр. 58), от дядо Трак.
Името Трак в тая кратка приказка възстановява едно изгубено междинно звено в
приказките и показва, че по някакъв начин преданието за убиването на дракона
от един герой е било свързано с траките. Мотивът за убиването на ламята
(халата, аждера), както се вижда от местата, където са записани приказките, е
бил дълбоко проникнал в българския фолклор и това заедно с характера на
основните образи и моменти показва голямата му старинност.“
За всеизвестния нам Крали Марко, та кое българско
дете, не е слушало приказки за Крали Марко, на стр. 251, Теодоров пише
следното: „Въз основа на казаното дотук може да се приеме, че образът на
юнака конник в българския фолклор е изграден върху старинния образ на героя
конник, в чиито жили тече тракийска кръв и който поради историческата
конкретизация, която, смятам , е основен закон в развитието на българския юнашки епос, е
преминал през различни превъплъщения. Най-значителното от тях е Крали Марко“.
За Гергьовден, празникът, който празнуваме и тачим
сякаш повече и от Коледа като българи, Теодоров на стр.263, пише следното: „Анализът
на извършваните обреди през нощта срещу Гергьовден ни отвежда към тракийския
култ на Дионис. Може да се смята при това, че култът на Дионис у траките е бил
очертан досега непълно и неправилно само въз основа на сведенията за формите на
този култ в Древна Гърция. Запазените в нашия народ обреди дават възможност да
се уточни или да се получи по-вярна представа за култа на Дионис у траките.“
Значи какво излиза, според Михаил
Арнаудов, Иваничка Георгиева, Томислав Дяков, Димитър Попов, Евгени Теодоров и много
други наши учени, фолклорът ни е чисто тракийско наследство. Няма и помен от Тангри, азиатщини или
иранщини. Подобна приемственост, може единствено да съществува, ако приемем, че
българите са поне в по-голямата си част местен народ, предавал традициите си от
поколение на поколение през хилядолетията, а не пришълци отвън.
Продължаваме смело напред, след като
установихме, че според българските учени българските празници и обредна
система, всъщност са с тракийски произход.
От къде идва българската шевица например,
неизменна част от българската носия? Нещо толкова характерно за нас българите.
Чужденците ни се възхищават. Знаците от българската шевица, които се везат и
до днес, са на практика същите знаци, които археолозите са открили, че водят
началото си още от неолита и са били ползвани от древните цивилизации по земите
ни, тук на Балканите. Знаци като кръста, елбетицата, свастиката, канатицата,
богинята майка, които са едни от най-често срещани шевици по българските носии.
Сиреч излиза, че същите орнаменти, които се везат и до днес, откриваме по
нашите земи и са познати от поне 5 хиляди години, че и повече. По пътя
на логиката това говори, само и единствено за една древна традиция,
продължаваща, за наш огромен късмет, и в наши дни. Тези знаци не са се зародили
някъде в Централна Азия, а тук на Балканите и местното населние ги използва
като част от бита си от хилядолетия. Та интересно, защо и траки, и българи ползваме
едни и същи символи, за да комуникираме с вселената. Броят на съвпаденията в
символите е толкова голям, че няма как да говорим за случайност. Подозирам, че
официалната ни история, ще се затрудни да обясни как така монголоидите или
иранците, сиреч тея пусти прабългари с азиатски произход, са дошли тук на
Балканите и видиш ли веднага узурпирали цялата символна и знакова система на
балканците, като своя, а своята зарязали. Че защо им е на едни завоеватели на
нови територии, каквито са прабългарите, да вземат символната система на
местното население, което покорили? Не сметнали за необходимо да променят и
топонимията примерно, тя си е същата и до днес.
Сега да разгледаме и други сериозни източници на
информация:
В книгата на известния, бих казъл велик археолог
Китов „Въведение в тракийската археология“ ИК Авалон, София, 2002 на стр.20,
където е писано за облеклото на траките, може да се прочете, че женските
тракийски дрехи са идентични с българската национална носия.
„Ако се съди по някои релефи от римско време, женската дреха твърде
много прилича на българската национална носия.“
В книгата на археолога Димитър Овчаров, баща на
археолога Николай Овчаров „Художествената керамика в българските земи“, София
2010, на стр.54 четем: „Особенно
внимание заслужават изображенията с мотиви от живота на траките. Те се
отличават с характерно облекло: дълъг ямурлук с шевици, островърха шапка.“
Ако се вгледате в приложените изображения на керамиката ще забележите огромната
прилика с типичното българското облекло, сиреч дългия ямурлук и калпака, което
пък е типично за някои овчари дори и днес. А в не толкова далечното минало,
масово облекло всред мъжката част на народа. За същото пише и епиграфа професор
Георги Михайлов в книгата си „Траките“ – второ издание 2015г. НБУ, София, като
първото издание на тази книга е още през 1972г. На стр. 250 за дрехите на
траките се пише следното: „Дрехите им са били следователно много колоритни.
За получаване на боите са били използвани естествени багрилни вещества, каквито
и досега се упортребяват в някои краища у нас, например в Родопите“. На
стр.251 четем следното относно дрехите на тракийските мъже: „За връхна дреха
им служела кабаницата (ямурлукът) – зейра (zeira), която се спускала до стъпалата и досега
се носи от наши селяни“. Давам линк на който може да се види
ваза с изображение как траки слушат Орфей, но моля обърнете внимание на облеклото
им - https://bnr.bg/post/100917355. Излиза, че траки и българи се обличат твърде
сходно, за да е просто случайно.
Ето линк, на който може да се прочете за археолога
Христина Вълчанова, която организира изложба, за да илюстрира, че знаците от
шевиците са същите като тези намирани по различни археологически находки, като
камъни, скали, керамика по нашите земи още от неолита. С други думи,
шевиците от българската носия са на няколко хиляди години и като символи се
зараждат тук на Балканите, а не са привнесени от Централна Азия.
https://www.haskovo.net/news/427730/Taynite-na-babinata-rakla-Idete-v-Gradskata-biblioteka-i-gi-vizhte - Христина Вълчанова.
Ето и линкове към трудовете на д-р Юлия
Боева, която изследва, показва и доказва, че древните символи от неолита тук на
Балканите са същите ползвани и до ден днешен в българската шевица.
Юлия Боева
https://www.otizvora.com/2018/09/10122/yuliya-boeva-praistoricheski-simvoli-v/ - Праисторически символи в свилениците от
Софийско.
https://www.otizvora.com/files2012/elbetica.pdf „Елбетица, Кръстато пиле и Сур Елен“
https://www.otizvora.com/2015/05/6850/yuliya-boeva-boginyata-i-rogatite-gla/ - Богинята и
рогатите глави.
Да ви кажа право, хич не ви трябват археолози,
историци, етнолози или каквата и да било наука и специална подготовка. Достатъчно
е да отворите снимки на археологически артефакти със символи от неолита (по
нашите музеи е пълно с такива) и да сравните с различни снимки на шевици. Всеки
българин с интернет, за половин час, може да открие колкото си иска съвпадения.
Да, без майтап, толкова е лесно.
Връзката между символи открити тук на
Балканите от неолита и символите в живата българска шевица са безпорни. Безпорни
са и приликите в облеклото на траките и националните ни носии.
Та така станало, че символи известни още от
неолита и до ден днешен българите шият по дрехите си. Говорим за хиляди години
традиция и то местна. Много трудно, да не кажа невъзможно ще да е, някой
смислено да обясни, защо уж азиатски народ, завоевател, идва на Балканите, бие
се и побеждава Източната Римска Империя и вместо да наложи своята символика,
той започва да използва местна такава. Хипотетично, ако една орда българи превземем
една Белгия например, ще станем ли белгийци според вас и ще тачим ли всичките
им привички и обичаи като родни, изоставяйки нашите! Нонсенс, абсурд.
Да беше само туй, ами мартениците. Ами
киселото мляко, че и гайдата. Все неща с местен произход. Има далеч повече, което едва ли ще е по
силите на лаик като мен да изброи. Но, тук е и проблемът. Вместо децата
ни да учат, че фолклорът ни е базиран на тракийската култура, една от най-забележителните
цивилизации в света, те учат какви ли не щуротии за монголоидно иранския ни
произход. Ако само бегло прелистите „Българска Етнография“ на Николай
Колев от този линк http://macedonia.kroraina.com/nk_etno/nk_5a.htm#4 ще видите, че ралото използвано от векове
от българина, за да оре земята си е тракийско културно наследство, грижата по
лозята и направата на вино са също тракийско наследство, също и обработката на
лен, коноп, вълна, животновъдството, че и грънчарското колело.
Никой не се наема обаче да обяснява как така
българите, тези „мними“ пришълци на Балканите, познали Европа, чак през 681г.
са ползвали същите рала, като тези на траките, за да орат земята, празнували са
същите празници, обреди и обичаи, ползвали са същата символика и орнаменти. Не
се наемат, защото накрая ще излезе, че приликите между траки и българи са
толкова много, че по-скоро трябва да отговорим какво точно ги отличава, ако
приемем, че са различни народи.
В книгата на Евгений Теодоров „Древнотракийско
наследство в Българския фолклор“, която споменахме може да се прочете на
страница 56, че дори неравноделните тактове характерни за българските песни
и танци, са също наследство от траките, като се дава пример от описания на
Ксенофонт и Тацит за танците и песните на траките. Авторът смята, че нашето
„пайдушко хоро“, най -играното и разпространено хоро, си е чист наследник на
тракийските песни и танци: „Те имат навярно старинен, тракийски произход,
тъй като малкото, което знаем за тракийските танци, сочи тъкмо подскачането
като характерна тяхна черта. Така Ксенофонт съобщава за тракийски военен танц,
при който играчите „подскачали леко и високо“. Същият гръцки историк съобщава,
че при един танц самият Севт „заскачал ловко“. А и Тацит разказва на едно място
в своите Анали, че „най-буйните скачали.., с песни и в такт по обичая на своя
народ“. Смятам, че представлява тракийски танец и нашето пайдушко хоро,
което Б. Цонев характеризира с „накуцващо“ изпълнение на стъпките във второто
време, т. е. първата стъпка се изпълнява в 2/8 (2/16), а втората в 3/8 (3/16),
така че „тялото се движи неравномерно, неустойчиво, криволичещо или
кривоизвивно“ и „изпълнителите му сякаш накуцват с единия си крак“.
Подкрепя мисълта ни и обстоятелството, че пайдушкото хоро е
„най-разпространеното хоро у нас“ и че „се е наричало на много места „старо
хоро“.
Същите виждания, че музиката и песните ни във
фолклора са тракийско културно наследство споделя и академик Красимир Петров,
което може да чуете в интервю от приложения линк: https://www.youtube.com/watch?v=xQW959Uov2E. В книгата на Стоян Джуджев „Българска
народна музика“ в глава II „Движенията в Българските народни танци“ се казва, следното: „Подчертано
култов и обреден характер и произход имат танците на „пеперуда“ и нестинарските
игри, а също така и танцовите процесии на калушари, русалии и кукери.“ Как
са успели траките да ни предадат всичко това в късния VII век, ако ние сме късни ирански или
азиатски пришълци от азиатските степи, а по това време, траките били почти
изчезнал народ. Просто няма логика, ако вярваме, че романизирано-елинизираните
остатъци от траки, предали на ирано-монголоидните прабългари целия си фолклор.
Удивителната прилика в тракийската и съвременна обредно празнична българска
система, може да се обясни логично единствено, ако приемем, че ние българите
сме стар балкански народ с тракийски произход.
Тук трябва да вметна, че изброените от мен автори
в никакъв случай не изчерпват въпроса от къде идва българският фолклор, а са
само малка част от подобни изследвания. Може спокойно да заключим, че в голямата
си част българският фолклор води началото си от траките. От тук на Балканите, а
не някъде от Централна Азия. По пътя на логиката, това може да се получи само
ако сме местно население в основата си. Ако вярваме на съвременните теории,
които някои се опитват да налагат, че траките били почти изчезнали, по времето
на пристигането на прабългарите, то как да се обяснят всички паралели. И то
научно? Напротив, както виждате самите учени казват, че фолклорът ни, щем не
щем е тракийско наследство.
С изброените паралели между траки и българи по
горе нямам за цел да променям официалната история, а само да обърна внимание на
факти, за които е твърде възможно съвремения българин да не подозира. Има
достатъчно основания и доказателства за връзката между траки и българи, които
се отричат, тънат в забвение, не са в масово обръщение. Ето това според мен,
като българи ни лишава от познанието за нас самите, от къде идваме и чии
наследници сме. Но, ако някой тръгне да търси разлики между тракийския и
българския фолклор, ако те са различни народи, живяли в различни исторически
епохи, такива почти нямя да открие. Чудно що така става.
За да обобщим до тук за фолклора ни, видяхте
какво пишат учените. Фолклорът ни е тракийско наследство. Подобни сходства в
език и обичаи не споделяме с нито един съвременен азиатски народ, нито с такива
населявали Азия в миналото. Но малцина са децата у нас, които да имат понятие
за истинския древен произход на фоклора ни и на обредно празничната ни система.
Малцина са и възрастните. Промяна в образованието ни е нужна тогава. В
заключение, съвсем накратко „да заключим“, българския фолклор е с тракийски
произход.
Да разгледаме сега и самите писмени исторически извори, какво казват за хората живяли по земята ни, далеч преди времето на Аспарух.
Писмените източници за българска история от преди
само 2 века.
За съжаление учим Паисий Хилендарски по български
език и литература, а не по история. И освен на фразата „О, неразумний юроде,
поради що се срамиш да се наречеш българин“, на друго почти не се обръща
внимание. А това, на което не се обръща внимание е и самата причина Паисий да
напише своята история. Това е ощетяващо според мен, но явно и няма как да е
иначе, че много учители по история щяха да видят зор, да обясняват защо Паисий
смята, че българите са на Балканите, още преди Александър Македонски. За да не
се правя на учен, ще си позволя една кратка любителска рубрика, „знаете ли,
че“.
Та знаете ли, че според Паисии Хилендарски и
неговата история от 1762г.: Може да четете ето тук:
http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm
и тук https://chitanka.info/text/3746/4#text-toc
Българите се заселели по днешните си земи по
времето на император Валент, а същият император е бил убит в битка от тях,
запалили го в една плевня край Одрин – все събития от IV век, а гърците тогава наричали българите „готи и хуни“ и „конен народ“. (Е
значи, сам Паисий, поставя в IV век българите
далеч на юг от Стара Планина чак до Одрин, но поради някаква причина на това не се набляга
хич в учебния план).
„По това време гърците не знаели, че българите се
наричат българи, но ги наричали готи и хуни“
„....българите по онова време се наричали
готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия“
„Той побягнал, те го преследвали и
настигнали при Едрене. Той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили
плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. “
Българите се умножили в последствие и завзели и
населели цяла Тракия, Македония и част от Илирик – сиреч още тогава през IV и V век българите били практически господари на
Балканите
„...И малко по малко се умножавали,
засилвали и побеждавали много пъти гърците и римляните, взимали от тях земя и
място и тъй после завзели цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили
се българите в тая земя и досега, както се вижда“
Император Анастасий ял много бой от българите през
495 година, българите завзели много земя в Илирик, а императорът трябвало да
плаща много данък в злато, за да има мир.
„...разбили гръцката войска, първия и силния
между тях цар Анастасия, избили 400 000 и пленили много земя и народ. Цар
Анастасия изпратил на българите злато и дарове и си купили мир. Тоя Драгич пръв
взел данък от гръцкия цар Анастасия.“
Българите взимали данък и от Император
Юстиниан Велики, който не
можел да им се противопостави и владеели Тракия поне до Одрин още по това време
– значи, далеч преди идването на Аспарух, българите владеели практически
цяла Тракия, така пише Паисий.
„....затова после във времето на Юстиниана
Велики българите нападнали Тракия до Едрене. Цар Юстиниан не могъл да им се
противопостави, пратил на българите пълна колесница злато и многоценни дарове и
сключил с тях мир, та българите взимали данък и от Юстиниана в онова славно
негово царство.“
В края на VII век явно
българите са владеели Охрид и цялата Охридска земя, а ние учим, че се криели
някъде далеч на север в блатата около Онгъла, тъкмо пристигнали нейде из
централна Азия, барабар с децата и старците, имали и юрти и явно трябва да ги
смятаме и за основатели на къмпингарството в България.
„В 678 г. се вдигнал отново силният и
благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград, във времето на
шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел
от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска
крепост.“
В заключение може, по пътя на логиката да
заключим, че за Паисий Хилендарски и ползваните от него източници на
информация, българите са на Балканите от поне IV век и дори смятам Паисий
доста успешно и аргументирано отстоява тази теза. За Паисий, българин живял
през XVIII век, ние сме
местно население населяващо днешните си земи, поне 400 години преди идването на
Аспарух. Това, обаче не го учим в училище днес. А някога, това са учили
българите от епохата на Паисий. И забележително, но Паисий никъде не споменава
Аспарух или че държавата ни е основана едва през VII век. Сега официално, уж
българите още 670г. са на Дунава, а чак 10 години по късно империята се сетила
да ги атакува по суша и море, та да стигнем до заветната 681г. Била заета с
Арабския Халифат 10 години. Така да е, даже по едно време обсадата на Константинопол
от арабите, за малко да даде резултат. А да не забравяме, че Кубер с
водените от него българи, по същото време 680г. е вече в Македония и дори
атакува Солун. Ние, даже нищо за тея българи в Македония играли
изключително важна роля по тея земи в тея времена не учим, само ги споменаваме
ей така в учебниците, колкото да не е без хич. Сиреч от Дунава до Солун, все
българи били. Ама тея изводи нашите ученици не ги правят. А, и последно Паисий,
един път не е написал думата „хан“. Това е много интересен научен въпрос: Защо
Паисий, не пише за ханове, а за царе?
Нека сега видим как седят нещата с йеромонах Спиридон Габровски, съвременник на Паисий и неговата „История во кратце о болгарском народе славенском“ https://archive.org/details/istoriiavokratt00spirgoog, появила се 30 години след Паисиевата в 1792. Успях да си набавя в интернет издание от 1900г. на печатница на Ив.Г.Говедаров и сие, издаден от Св.Синод на Българската църква. Та, отново: Знаете ли, че Спиридон Габровски е писал, че:
Първият български крал бил Илирик и той, и народът се поселели по двете страни на Дунава и земята се нарекла Месиния, по тогавашното им име месини. (Мен, ако питате си е Мизия и мизи. Това станало в 986г. преди Христа. Тук задължително споменаваме, че явно Спиридон Габровски има право, защото самите Херодот и Страбон съобщават, че около Дунав са живеели мизи по това време. Историци и археолози много добре знаят, че от 4в. до 14в., в историческите извори българите многократно са засвидетелствани като мизи. Е, да ама мизите са траки.) Десетки независими един от друг исторически извори.
Крал Болг владеел Тракия, Македония, Далмация, чак до Бяло море и Рим, някъде към 723г. преди Христа (снимка горе) – забележете, поне 1000 години преди Кубрат и Аспарух, според Спиридон Габровски българите са фактическите господари на Балканите.
Самия Филип Македонски бил плащал данък на българите.
Пише още, че по времето на Константин Велики, България пак останала под римска власт и Константин властвал над „България“.
За 632г. пише, че евангелието се разпространявало всред българите край Дунава
Тук може да даваме и още множество примери от
рубриката „знаете ли, че“, но не в това е въпросът. За всеки логично мислещ е
ясно, че за Спиридон Габровски, българите са местно население от около 1000
години преди Аспарух. За същия местен балкански произход пише и Паисий
Хилендарски. И ако Спиридон Габровски пише, че българите се поселели в днешните
си земи под името месини и нарекли земята около двата бряга на Дунава Месиния,
сиреч Мизия, то самия Страбон пише, че там са живяли мизите, които са траки,
част от тракийските племена. Само споменавам пак, че мизите са известни още
от Илиадата на Омир, като съюзници на троянците, а множество древни автори от IV до XIV век твърдят, че мизите са българи.
Думите на Страбон са преведени от великия
български учен Гавраил Кацаров – „Извори за старата история и география на
Тракия и Македония“ – БАН Фонд Напредък, София Царска Придворна печатница 1915.
стр.91 – превод на български на същия текст от География на Страбон:
„Гърците смятали гетите за тракийски народъ; те живяли по двата бряга на
Истъра, както и мизите, също тракийски народ, който сега се нарича мези.......“.
Значи Спиридон Габровски, пише, че произлизаме от
мизите по двата бряга на Дунав, а Страбон поставя по двата бряга на Дунава
гетите и мизите, все траки. И сам бащата на историята Херодот поставя мизите до
Дунава, а в историческите извори мизи е равно на българи (по надолу ще дам част
от тях).
Сега да видим, какво пише Христаки Павлович в
неговата книга „Царственик или история болгарская“ , изданието, което ползвам е
от 1844г. – първата печатна
българска история:
В книгата се дава същата информация, която има и при Паисий.
На стр. 18 - през 495г българи разбиват войските на император Анастасий при
река Цурта и стават безпорни господари на Тракия, също през 514г.
българите са пред стените на Константинопол – сведение засвидетелствано от
множество исторически извори, включително непосредствени свидетели на събитията.
На стр.19 се казва, че според Йоан Зонара, император Юстиниан Велики е
родом от Дардания, от Охрид и е БЪЛГАРИН.
На стр.20 – описано е как Юстиниан Велики давал данък на българите.
Също на стр. 20 - Крал Батой в 679г. напада Константин Погонат, разбива го,
превзема цялата Охридска земя и мести столицата си там, и взима данък от
императора – а от историята знаем, че Кубер наистина обсажда Солун и владее
териториите на север от него.
Тея неща ги пише, повтарям, в първата печатна
българска история. И първата печатна българска история казва, че сме
много като народ, че сме много на юг от Стара Планина, и че сме си местни.
Това учили българите преди 2 века. Сега учат друго. Значи и Христаки Павлович в
книгата си, която е печатал в 19 век, е разпространявал знанието, че сме местен
народ, тук на Балканите, далеч преди Аспарух. И няма помен от ханове, Тангри,
юрти, номади, монголи, иранци или алтайци. За царе се пише.
До тук авторите посочват, че корените ни са тук в
Европа и сме много стар и древен народ. Дали, лъжат тея автори?! Паисий лъжец
ли е, че пише тези истории? Спиридон, Христаки, те лъжат ли? По надолу ще
проверим и какво пишат самите древни антични автори между IV и XIV век, ползвани като
източници от Паисий, Спиридон и Христаки, та ще видите сами, че даже гърци
твърдят, че сме местни и стари. Представяте ли си, гърците признават, че сме
стари и местни, ние не. Щура работа.
Да, хвърлим поглед и към Зографската история, тя е
съвременик на Паисиевата история и тази на Спиридон Габровски, но е създадена
преди тях от анонимем автор. Намерена е в Зографския манастир в Света гора.
Зографска история – в препис от 1785г., но е създадена около 20 години по-рано.
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bg_letopisi/zografska_ist/zograf_prevod.htm
Българите са на Балканите още от преди времето на Александър Македонски и
се наричали кимери и гимери, дошли от Черно Море и река Волга и Илирик им бил
първи крал.
Великия Филип Македонски им плащал данък.
Българите се наричат българи по краля си Болг.
Българите взели участие в походите на Александър Македонски.
По времето на император Валент живеели покрай Дунава.
През 495г. станали господари на Тракия, след като разбили гърците при река
Цурта.
През 514, дошли със своя господар Виталиан при самия Цариград,
императора им дал много богатства да се помири с тях, а те поселели цяла Тракия.
– Моля запомнете това име на Виталиан, тъй като ще го споменем и по надолу,
а това е важно.
През 666г. Обрат, сиреч Кубрат, усвоил цяла Тракия и Мизия и преместил
столицата в Охрид, като преди това била в Търново. (А ние учим, че Кубрат е бил
в днешна Украйна).
И в Зографската история е застъпена именно тезата,
че сме местно население, тук на Балканите, далеч преди Аспарух. Значи, излиза,
че за българите живяли през 18 век и 19 век историята е разказвала, че сме
владеели Тракия, Македония и Илирик още от към IV век, че носим името си
от Болг, че сме играели основна политическа роля на Балканите и редица
императори им се е налагало да се съобразяват с народа ни и волята му и то
далеч преди „пристигането на прабългарите в Европа“. Така поне са писали и са
се аргументирали старите ни автори, дали начало на българското възраждане. За
наше голямо съжаление или пък късмет, времето ще покаже, тази информация е в
пълна конфронтация с официалната ни история, която изучаваме днес.
Последен пример от същата епоха е Блазиус Клайнер
и неговата „История на България от Блазиус Клайнер“ от 1761г. Сиреч и тя е
съвременик на Паисиевата, на тази на Спиридон Габровски и на Зографската
история. Писана от католик обаче, чужденец. http://macedonia.kroraina.com/bk2/bk_1.htm
Стр.34 - Българите са трибали обитаващите крайнините на Дунава и още били
наричани полгари и пулгари.
Стр.34 – Българите водят името си от река Волга, идващи от скитските земи
от Черно Море.
Стр. 45 – Преди идването на българите в Мизия, Мизия била подвластна на
римляните и там господствала католическата вяра – (въпроса е кога според
Блазиус Българите идват в Мизия и кои са били тези католици по тези места преди
идването на българите).
На стр. 52 Блазиус пише следното:
„Този бяс обаче бил укротен от изпратеното от бога отмъщение. В лято
Христово 498-о българите, чието име
дотогава не е било чувано, нахлули от крайните северни предели и в тази и
следващата година направили навсякъде големи опустошения, разбили цвета на
Анастасиевата войска и щели да превземат самия Цариград, ако императорът Анастасий
не откупил от тях мира с цената на много злато и тези, които не могъл да победи
с оръжие, победил със злато.“
“След като прекараха в мир една, две или три
години, още в 502 г. те отново опустошиха Тракия, без да им окаже съпротива
нито един римски войник.”
Чудно защо българските ученици не учат, че почти
два века преди Аспарух, българите щели за малко да превземат самия Цариград, а
същия император Анастасий, построил така наречената Дълга стена, която да го
пази от нападенията на българите. Значи още през V век излиза, че българите са били на Босфора и то владеейки явно
политическата обстановка.
На стр.53 Блазиус пише: „Великият български предводител Реан с помощта и
по съвета на император Анастасий, със съгласието на славяните, потеглил в 504
г. с войската си от изток към запад и завзел не само България, но и голяма част
от Унгария заедно със Сирмиум. Обаче кралят на Италия, излязъл срещу българите
със силна армия, превзел завзетия от тях Сирмиум и в 504 г. ги разбил напълно в
сражение, както свидетелствуват Марцелин и Касиодор в своите хроники. След това
поражение българите се завърнали и завзели в Банат земите около Тиса, които
запазили чак до 884 г.“ – значи, според Блазиус, който си служи със
сведенията на Марцелин и Касиодор, българите в началото на IV век са на територията на днешна Сърбия, Унгария и
Румъния в Банат. Някой историк, ще вземе да го обясни това сигурно с теза, че
номади с електрически делтапланери са прелетели от Централна Азия до днешна
Сремска Митровица и завладели района, чрез парашутна атака. Само да добавя,
че и Касиодор, и Марцелин са родени над сто години преди Кубрат и Аспарух, но
това не им пречи да си пишат за българи.
На стр.54 Блазиус посочва, че според историческите източници, които е
ползвал българите се заселват по тези земи поне от времето на император
Анастасий – края на V и началото на VI век. На същата
страница се предават сведения за участието на българите в всеизвестното
възстание на Виталиан през 514г, който овладява цяла Тракия, Мизия и Скития.
Стр.56 – Блазиус пише, че според Прокопий, Тракийският Херсонес бил превзет от българи и хуни през
543г. През следващите няколко години необезпокоявани от никой, българите са
господари на Илирик, Тракия и Мизия, а императорът трябвало да им плаща данък.
(Е как византийския император ни плаща данък в срeдата на VI век, когато уж би трябвало все още да сме някъде из Азия и да пристигнем в
Европа, една малка ордичка, век и повече по-късно от гореописаното събитие. До
добавя, че и сам Прокопий е роден над сто години преди Стара Велика България.)
На същата стр.56 Блазиус, споменава, че самият Юстиниан, познат от
историята ни като, Юстиниан Велики е имал проблеми с българите, а неговия
пълководец, Велизарий, е трябвало да отблъсква атаките им пред портите на
Константинопол.
На стр.65 Блазиус пише, че българите са в днешните си земи, поне от времето
на император Анастасий, тоест почти 200 години преди времето за което учим в
учебниците сега и сумати хора в израз на патриотизма си са татуирали по тялото
заветната 681г. Ще е жално да се окаже, че са жестоко излъгани и ощетени от
историците, но една татуировка винаги може да се покрие с друга. Историята
обаче, за да е достоверна трябва да разглежда всички факти. Не е баш така с
нашата.
Блазиус Клайнер е писал и още много интересни
неща, но нямаме ресурс както и цел да споменем всичко, а само да посочим, че и
според този автор, историята на българите и България започва далеч преди 681г,
както е видно от дадените примери. От същите примери, може да направим
заключение, че българите са играли основна политическа роля на Балканите, поне
няколко столетия преди „мнимото“ стъпване на тези азиатски пришълци за първи
път в Европа. И то засвидетелсвано от автори преки свидетели на събитията.
От споменатите източници - Паисий Хилендарски,
Спиридон Габровски, Христаки Павлович, Зографска история и Блазиус Клайнер,
всичките от 18 век, излиза, че по онова време историята на България е
разказвана по много по различен начин от сега познатия ни. Видно е, че за
тези автори българите са старо местно население, играло ключова роля в развоя
на европейската история, в частност Балканите. Излиза, че преди около 250
години, в навечерието на нашето освобождение, сънародниците ни са учили, че
царете ни са мерели сили с византийските императори и много често са ги
надвивали, а императорът ни е плащал, за да има мир. Учили са че сме засвидетелствани
на Балканите поне от времето на Константин Велики, а Плиска и Преслав са
построени от него за нас българите, щото самия Константин не е римлянин, а е
роден в Ниш, а ако не знаете, Ниш (и околията), почти до края на 19 век е
етнически български град. Че сме мерили сили и с франки и над тях сме
надделявали. Че сме отблъсквали араби и сме спасявали Европа. Учили са
сънародниците ни, че българите сме много стар местен народ, от незапомнени
времена уседнал по тази земя в Мизия, Тракия и Македония. Та, за жалост в
последните две столетия историята ни явно е жертва на чисто политически събития,
които я деформират и трансформират в настоящия и трагичен вид. Туй то. Защо
в учебниците на днешните български деца, я няма гореспомената информация, която
недвусмислено свидетелства, че ние не сме някакви азиатски пришълци, а достойни
българи, които владеели земята буквало от Карпатите до Босфора. Така казват
историческите извори. Лъжат ли изворите, които вече изброих, лъжат ли
Паисий, Спиридон Габровски, Христаки Павлович, Блазиус, лъже ли Зографската
история? Нека тогава хвърлим поглед върху самите древни писмени източници. Да
видим какво са писали древните историци за българския народ, в голямата си част
латински или гръцки автори. Същите тези древни източници са в официално
обръщение в историческа и археологическа наука в световен мащаб, и сме щастливи,
че в наши дни само с няколко клика в интернет, те могат да станат наше
достояние. Разбира се, отново уточнявам, че правя всичко това, като чист
любител, не дръзвам в никакъв случай да твърдя, че подходът ми е научно
издържан, или източниците, които ще приложа по долу, достатъчно изчерпателни, като
те няма да представляват и 10% от наличната информация, относно произхода на
българския народ, която по една или друга причина се укрива от нас. Но, в
голяма си част, изворите които съм предоставил в настоящия труд, са от
изданията на томовете на Българската Академия на Науките, а именно Гръцките и
Латинските Извори за Българската история. Както, казах, за щастие, днес всеки с
интернет, може да си ги провери и сам. За туй, не се изисква да си експерт, а
да можеш да четеш и мислиш.
Преди да се впуснем в споменаването на
древните писмени извори за българската история, ще спомена един източник, който
идва директно от средновековието през XIV век и е по поръчка на българския цар Иван Александър и именно този източник,
провокира у мен изследването на по долу изброените писменни извори. Става дума за Хрониката на Константин
Манаси и превода с добавки направен по поръчка на българския цар Иван
Александър. Набавих си книгата „Хрониката на Константин Манаси – Зората на
българската епика“, издание на Университетско издателство “Св.Климент
Охридски“, София, 1992г, където преводът е на Иван Буюклиев, а историческите
бележки на Иван Божилов. Нека видим първо какво пише на страница 123: „При
този цар Анастасий българите започнаха да завземат тази земя, като преминаха
при Бьдин. А преди това започнаха да завземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването
на българите досега са изминали 870 години.“
Ето и самия текст в книгата:
Да, майтап няма, по поръчка на самия цар Иван
Александър, преводача на Манаси, правейки добавка пише в прав текст, че
българите са на Балканите, в частност в днешните си земи, още от IV век, по времето на император Анастасий и
забележете, дори са населявали долната Охридска земя (това ще да е между днешен
Охрид и Солун). Значи,
сам цар Иван Александър много добре е знаел, че българите са на Балканите много
преди Аспарух да се е родил, и излиза, че през XIV век, българите са знаели, че са местно население. Как мислите вие защо цар
Иван Александър ще поръчва, такава история да бъде написана? Нима самия цар на българите не е знаел,
те от кога са на Балканите и затова поръчал да се добави, че са тук от поне IV век. Нека сега видим и
какво пише на страница 143 и 144: „При Константин Брадати стана шестия свети
събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на
гърците тази земя, в която живеят и досега, след като ги разбиха. Тази земя
преди това се наричаше Мизия. Тъй като бяха многочислени, те изпълниха и тая, и
оная страна на Дунава, чак до Драч и по – далече, защото и власи, и сърби, и
прочия всички са едно“.
За да не навлизаме в излишни подробности, нека само обърнем внимание на сведението, че българите са „многочислени“ и са от двете страни на Дунава, чак до Драч. Драч е в днешна Албания, западно от столицата Тирана, на брега на Адриатическо море. Да, и тук няма майтап. Явно българите са населявали поне повече от половината Балкани през VII век. Драч - Видин е към 500км., Драч - София, пак толкова, Драч Варна към 1000км. От Адриатическо до Черно Море все българи живяли. А ние учим, учили сме и ще учат децата ни явно още дълго, как в края на VII век, една малка орда монголоиди или пък иранци пристигнали по тези места за първи път и се установили в делтата на Дунав, нейде между Тулча и Варна и се чудели как в блатата да опънат юртите си. Само тези две сведения от Хрониката на Манасии противоречат и оборват напълно официалната ни история, че сме късни пришълци в Европа. И сведенията в случая идват директно поръчани от български цар. Една малка орда тюрки ли, монголи ли, иранци ли, така учим ние. Цар Иван Александър, поръчал да се напише, че сме били многоброен народ от Адриатическо до Черно море и че сме тук поне от далечния IV век. Ето защо исках да прочета и самите древни писмени извори за произхода ни. Защото ме глождеше от вътре, как е възможно самият български цар Иван Александър да поръчва такива неща да се пишат, а пък БАН твърдят, че по произход съм тюркоалтайски номад или монголоиден скитник, та подгонен от хазарите се натресъл на Източната Римска империя. Ето ги и самите исторически извори, пиете знание директно от извора. За мое съжаление само една малка част, която е по настоящите сили на лаик като мен. Няколко десетки сведения идващи в периода от IV до XIV век, от различни автори, които говорят всички едно и също, българите са засвидетелствани в историческите извори тук на Балканите от поне 3 века преди сам Кубрат да се роди, засвидетелствани като сериозен народ, основен участник в политическите и икономически събития. Събития които се случват в Европа, на Балканите, а не в Азия. Официалната ни история, или има сериозни пропуски, което означава, че не е обективна или е изкривена изкуствено с политически мотиви.
Древни писменни източници за българите на Балканите
преди Аспарух.
Нима не е забележително, че Мизия е наречена
България 300 години преди прабългарите да акостират на Балканите и то от човек,
който е живял 300 години преди основателя на Велика България Кубрат, още
повече, че става дума за територия на юг от Дунав и на юг от Стара Планина.
Видно е, че става дума за територия простиращата се поне върху днешните Сърбия,
Македония, България, Хърватска, Унгария, та чак до Константинопол. Официално се
предполага, че бедния прабългарин по това време още е скитал из пустините в
Азия опъвайки юртата си, където го свари нощта. Хубаво е в случая, че въпреки
„официалната история на българския народ“ наложена от чужденици и от БАН след
освобождението ни, диктуваща появата ни на европейския хоризонт в късния VII век, св.Йероним не се
е поддал на този натиск и на картата му е засвидетелствано именно името на
милата ни родина в пълно противоречие с това, което учи българския ученик в
учебника си по история. България като име я има явно на карта в далечния IV век. Тая карта хич не е удобна на учените ни от БАН. Засяда им като рибена кост
в гърлото. За наше голямо съжаление, българските учени, които коментират
картата научно са твърде малко, а към днешна дата на това писменно древно
свидетелство за българи на юг от Дунава 3 века преди Кубрат и Аспарух, от
страна на БАН, се гледа меко казано с насмешка и то извън цялостна научна
аргументация. Забележително е как подобен източник на информация, която
буквално преобръща официалната ни история, не се разглежда в детайли, не се
проучва, не се подлага на широка дискусия и неговата истинност или неистинност
не са предмет на широко научно изследване. Някой учени, спорят и твърдят, че
картата е фалшифицирана през средновековието и надписа „България също и Мизия“
е късна добавка. Автентичността на картата и нейната старинност от IV век е доказана от
издателя и Конрад Милер. След като картата е намерена в съчинения на св.
Йероним, като част от тях, е логично да се допусне, че и именно той е нейния
автор, а като се има предвид, че св.Йероним е живял през IV век, то явно още тогава
се е знаело за българите и че поселяват обширни територий на Балканите,
забележете далеч на юг от Дунав и Стара Планина. Обясненията, как картата е
фалшифицирана през XII век и надписа „Мизия, също и България“ е късна добавка, за мен лично нямат
никаква логика, още повече, че през XII век, България е била под Византийско иго. А на кой
му трябва да пише името„България“, ако по времето си е било Византия. За какво
ще му е на някой през XII век да фалшифицира древна карта и да пише на нея България и да го прави
така, че да изглежда, че това се е случило през далечния IV век. Какви са мотивите за подобно
деяние? Иронията в случая е, че това забележително свидетелство за древната ни
история, не се проучва детайлно от „науката“ в България. Може би 95% от
съвременните българи никога не са чували за св.Йероним и въпросната карта и
няма как да е друго яче, когато това свидетелство просто липсва от учебниците
по история. Е представете си сега уроците по история в училище да започваха със
сведението, че има карта, на която повече от половината Балкани са наречени
България и то още през IV век. И с това знание за българите, за себе си, да
растат децата ни. Със самочувствието, което произлиза от тея факти. О
простете, според официалната наука в IV век, траките все още са били коренното население на земите ни, а виждаме,
че тези земи са наречени България от св.Йероним. Там където били траките,
странно се появяват българи. Това далеч не е единственото свидетелство за
българи идващо от IV век, тоест щом е подкрепено и от други
подобни сведения, следва по пътя на логиката да му се доверим.
Следващото свидетелство, че името българи е
познато от поне IV век
е на Анонимния хронограф от 354г. В него българите се споменават като потомци
на Зиези, сиреч Ноевия внук, ето линк към том 1 на Латинските извори за
българската история, издание на Българската Академия на Науките: http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_082.html . Обърнете внимание, че отново древен европейски исторически източник, част
от европейската историография, че и на латински си пише за българи. Също
преведен и издаден от БАН. Значи излиза, че в Европа, историците още през IV век са знаели името „българи“ и са
го ползвали. Някои учени приемат, че това сведение е първото такова за българи
през IV век, други директно го отричат с
аргумента, че на латински “Vulgares”, изобщо не се отнасяло за българите, а някакво просто „простолюдие“. За
съжаление, този писмен извор, който има поне 50% вероятност да е абсолютно верен, също не е
предмет на широка научна дискусия и анализ от отговорните учени у нас. Той
просто е игнориран. Но, който твърди, че Vulgares, не се отнася за
българи, ще трябва научно да обори редакторите Иван Дуйчев, Михаил Войнов, Борислав Примов,
Велизар Велков и отговорен редактор проф. Борис Геров, чиито имена седят като
отговорни какво издава Института за Българска история към БАН относно том 1 на
ЛИБИ. Изданието от 1958. В добавка, същото Vulgares се ползва и от Йорданес, Марцелин
Комес и други автори, които пишат за българи и събития с участието на българи,
но забележете действията се развиват тук на Балканите, а не в Централна Азия.
Продължаваме нататък със следващото свидетелство
идващо от Синаксара на Цариградската църква от далечния X век, баш гърци сиреч си
го пишат, за събития касаещи отново IV век, където може да се прочете, че именно българи са
запалили император Валент в една плевня след битката при Одрин http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_292.html. Туй сведение ни е познато вече и от
Паисии, който го препредава. Да обърна внимание, че сведението е един вид гръцко,
та ако не е вярно, то що ще е нужно на едни гърци да лъжат за произхода ни и да
ни изкарват, че сме на Балканите още през IV век. Това грък, такова
добро да ни прави даром, де се е чуло и видяло. Ще ме прощавете тея от вас дето
всяко лято са на Халкидики. Събитието е от IV век отново, та ако Анонимния хронограф и
Синаксара на Цариградската църква, разказват за българи на Балканите през IV век, може да допуснем,
че са прави. Ако не са, то ще е много сложно да се обясни защо. Други автори,
без да навлизаме в конкретика, описващи същото събитие, а именно убийството на
Валент, пишат, че императора бил убит от готи. Защо в Синаксара пише „българи“,
учените не ни обясняват. Ако е грешка, защо цариградската църква през X век, така се е объркала, че пише за българи,
които са на Балканите още през IV век, и които
погубили императора.
Предполагам, причината е същата поради която, не се обяснява, защо в
Дуклянската летопис от XII век, ясно е написано, че готи и българи, говорели един език - т.V, имали еднакви обичаи и вярата им била една и
съща. Ето къде може да
прочетете Дуклянската летопис - http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm. Цитирам “Оба народа очень полюбились один другому, то есть
готы, а они же и славяне, и вулгары, а в основном потому, что оба народа
были язычниками и был у них тот же самый язык.” Но, едва ли не в съвременните исторически
реалности, диктувани от политиката, под готи се разбират германци. Какво правят
тея германци готи цели 3 века в нашта си Добруджа, учените не обясняват. И
какви германци са тия, един топоним да не оставят за поне 300 години, ми
всичките все тракийски топоними. А те нашите топоними са само с тракийски
произход. А ако видите готската азбука, поровете в нета, тя подозрително
прилича на нашата си кирилица. Но, да не се отклоняваме. Готите са толкова
германци, колкото и аз роден в Пловдив, в махалата Гюл Бахча да съм китаец, а
не майна кореняк.
Друг автор Касиодор Сенатор, пряк свидетел на
сибития от края на V и
началото на VI век,
пише, че по това време българите владеели Сирмиум (днешна Сремска Митровица,
Сърбия) в Панония, та Теодорих Велики се бил с тях и така Италия си върнала
града - http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_306.html. Момент читатели, да отново майтап няма. Според
Касиодор, българите не били в Азия, а на територията на днешна Сърбия, владеели
град Сирмиум и областта, това е на около 500 километра северозапад от София, и
то почти 200 години преди раждането на Аспарух. Може и да се е объркал, но
Касиодор е бил секретар на Теодорих Велики, много учен човек за времето си, а
самия Теодорих Велики, би трябвало много добре да знае, кой се е наложило да
победи, за да превземе Сирмиум. За самия град Сремска Митровица, без да
навлизаме в подробности, да отбележим, че е част в последствие от територията
на Първото българско царство. Значи древните европейски исторически писменни
източници посочват българите като местно население, балканско, в Панония, през V век. Не е ли
забележително българи да са владеели Сремска Митровица 200 години преди да
дойдат „прабългарите“. Но по една или друга причина, не го учим. Българите са си
били тук на Балканите и то много на юг от Дунав от незапомнени времена. Така
пише Касиодор, много преди да се създаде БАН и съвременната ни „официална
история“. Касиодор, който е пряк свидетел на събитията, уважаван и ерудиран
автор.
Ако Св. Иероним нарича Мизия България през IV век, защо да е чудно, че владиката Йоан от Никиу, който пише през VII век за събития, случили се само век по-рано, сиреч е практически също техен съвременник, а именно за бунта на военноначалника Виталиан в началото на VI век в Тракия срещу император Анастасий, пише, че Виталиан се бил оттеглил в „провинция България“, сиреч Мизия. Повтарям пише за България, още преди времето на идването на „прабългарите“. Да, ама как така, ще има България, поне 150 години преди Кубрат и Аспарух, тука където си е и днес, че да я нарече България. Значи, земята на юг от Дунав се е наричала България, според Йоан от Никиу поне 150 години преди Аспаруха: http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm - Глава: CHAPTER LXXXIX точка 72. „…. and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria”. За това сведение научих от книгите на Ганчо Ценов. Разбира се до същия линк, може да достигне и всеки българин с интернет, който провери за Йоан от Никиу в Уикипедия например. Ето и линк където може да проверите превода от Херман Зотенберг от 1916г. Реално, води до същата страница, за която вече споменах.
След като отворите линка, в търсачката (Ctrl + F) напишете “Vitalian”, така лесно ще намерите текста по долу.
Ето и френската версия на стр.378 – Chronuque de Jean, Eveque De Nikiou – Paris, Imprimerie Nationale
В подробности няма да влизаме, но ще споменем, че различни древни автори от различни периоди, пишат, че този Виталиан предвожда, забележете, все българи, които са посочени като местно балканско население от автори като Георги Кедрин, Йоан Скилица, Малала, Теофан. Бунтът на Виталиан е политически. Някой казват, че бил на религиозна основа, но според мен още тогава в религиозните въпроси политиката е била твърде много замесена. Сиреч, местното население се е дигнало на бунт срещу императора, недоволно от действията му. Повтарям местно население в Тракия, Илирия и Македония. Йоан Малала, автор от края на V и началото на VI век, сиреч, също практически съвременник на събитията, пише, че по време на бунта Виталиан е начело на множество българи и хуни -http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_211.html. Същия
автор Йоан Малала, също така пише и, че героят Ахил, познат от Троянската
война, водел войска от мирмидонци (тесалийци от Тесалия), които по времето на
автора били наричани вече „българи“ - http://macedonia.kroraina.com/gibi/2/gal/2_208.html.
Който, ходи на море в Гърция и знае, къде
е Солун, знае къде е Лариса, южно от Солун, та там е Тесалия. Сега, редно е да
се замислим, за какво му е на автор от края на V и началото на VI век да поставя
българите по свое време чак до долу в Тесалия. Покрай града Лариса, сиреч в
Тесалия, дето живели мирмидоните, които от V век били
наречени българи, минава пък реката Пеней. Също на границата между област
Тесалия и Македония е прословутата планина Олимп. Интересно е, но нито името Пеней,
нито Олимп имат конкретен превод на гръцки, а най - добрите преводи се намират
май в българския. За тая работа научих от блога на Павел Серафимов и реших сам
да го проверя. Набавих си споменатите книги. Според видния наш учен езиковед
Владимир Георгиев, в книгата „La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la these Mediterraneene, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1961“ на стр.18 отбелязва следното:
която може да намерите в „Старобългарския речник на Стоянов, Ст., М.
Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, 1976г.“ на стр.152. В
друга книга „Речник на редки и диалектни български думи. Въведение и списък на
източниците“. Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов, на
стр.71 може да открием следната дума: Ломпур - голям камък (Чипровски и
торлашки). Книгата може да достъпите тук –
Ще ме прощавате, ама даже в Старогръцко – българския речник - София, където
част от съставителите са Владимир Георгиев и Димитър Дечев, намира ми се
изданието от 1938г. на стр.555, за Олимп, четем:
Сиреч, пак пряк превод на гръцки Олимп няма.
Превод обаче, може да се направи, чрез забележете българския език. Много сме
близо, до хубавата днешна българска дума “ломя”, минавайки през старобългарското „ломит“ и до
днес запазеното „ломпур“ в смисъл на скала. Значи има топонимия в Гърция, която
е възможно да се превежда и тълкува на
български, но не и на гръцки. Звучи логично, ако приемем за вярни сведенията
на Малала, че в V век в Тесалия е имало българи. Обърнете внимание че, налагането на
дадени топоним отнема стотици, може би дори хиляди години. Ако ме обвините, че
това е изолиран случай, то какво да кажем за българската дума „карпа“, в смисъл
на скала, която сам Вазов използва в творчеството си (https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2247&Level=2), а доколкото знаем от географията, името
на планината в съседни Румъния, Сърбия, Украйна, Унгария, Полша, Словакия и
Полша се казва Карпати. Та името на Карпатите може лесно да преведем на
български, виж с румънския ще видим зор. Това, че голяма част от топонимите на
Балканите изобщо могат спокойно да се превеждат на български не е нещо ново за
науката. То просто е неудобно за политиката. Не е и случайно. Българите да не
забравяме, че от тук до Будапеща все България е било. Такива понякога са били
времената.
За името на
реката Пеней, нещата от към Владимир Георгиев в горепосочената книга - „La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la these Mediterraneene, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1961“седят така:
на стр.20 е записано следното:
Ecume на френски е „пяна“. Сиреч, Пеней идва от славянското
„пена“. Както и да го върта и суча, все си мисля, че не е нужно да си професор
езиковед, историк или археолог, а просто българин, за да ти е ясно, че седейки
на брега на Пеней, то името много навява хубавата ни дума „пяна“. Пеней, на
гръцки превод няма, но пък на български се превежда прекрасно. Странно, какво
правят топоними преводими на съвременен български в Гърция, а знаем и
посочихме, че за налагането на топоними се изискват стотици, даже хиляди
години. С риск да обида всеки горделив грък или тези от вас които редовно ходят
на море в южната ни съседка, да бяха само тези двата топонима, „иде доди“ както
казват някой, но в Гърция, според книгата на лингвиста Макс Васмер, има поне
2500 топонима, наричани от автора „славянски“. „Славянски“ но в голямата си
част, лесно преводими на български. За съжаление не съм имал възможност да
прочета в детайли книгата на Макс Васмер Die Slaven in Griechenland (http://macedonia.kroraina.com/en/mv/index.html), но в нея има посочени буквално стотици топоними
от „славянски“ произход в Гърция, и само бегъл поглед може да убеди всеки в
това. Само за няколко минути, с книгата на Васмер, аз лично открих следните:
„Невеста“, „Богомилово“, „Село“, „Конаре“, „Оряховица“, „Ветрен“, „Войвода“,
„Габър“, „Горица“, „Драговишчица“, „Дрен“, „Козяк“, „Конско“, „Могилица“,
„Могила“, „Баба“, „Смола“, „Търново“, „Тръстеник“, „Търкало“, „Яворица“,
„Корито“, „Кисела“. Тези топоними са в днешна Гърция, повтарям! Мога да
продължавам така, цял ден. Няма и смисъл. Всеки може сам да се убеди, че в
посочените от Васмер „славянски“ топоними, които някой е успял да наложи още от
времето преди гърците, всъщност в голяма част са прекрасни български думи. В
книгата на Асен Чилингиров „Размисли за българския език“, достъпна тук http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/rbe/razmisli_za_bylgarskija_ezik.pdf, по повод Макс Васмер и неговия труд,
известния наш изкуствовед на стр.40 казва, ще си позволя да цитирам: „Много
от топонимите са свързани с названия на растения, за които останалите „славяни“
не знаят такива имена и дори не познават съответните растения – за пример тук
ще посочим само черница (τσιρνίτσα), бъз (MpiziÒn), чимшир и бръшлян (MproÚfliani), които
далеч не изчерпват целия репертоар от непознатите на останалите „славяни“ имена
на растения“.
По повод тълкуването на тези „славянски топоними“,
професор Чилингиров пише: „Защото, ако ги анализираме внимателно, ще
забележим, че въпреки техните „несъмнено славянски“ корени, много от тях са или
непроизносими от гърците и от останалите „славяни“, или най-малко не могат да
се изговарят правилно от тях, понеже съдържат характерните само за българския
език звуци.“
Момент, не говорим за два, три топонима. Говорим
за 2500 поне. А реално са може би поне три пъти по толкова. Та защо имена на
реки, езера, планини, долини, поляни, села, градове и т.н. в Гърция имат
„славянски“ произход и обяснение и превод на български. Кой е живял по тези
земи? Че даже столицата на древна Македония, родния град на Филип и
Александър Македонски, сиреч Пела, до преди едно 150 години си е чисто
българско село Апостол, с българско училище, църква и население. А
самите руини на древната македонска столица са в местността Градище, а
българският етинически състав на селото е засвидетелстван многократно дори от
чужденци. Да добавим селото си е било част от Българската екзархия. Да не говорим, че тъй като гърците Б нямат, пишат
П, сиреч, Пела, спокойно и за Бела може да мине. Та, защо им е малко неудобно
на учените да обяснят произхода на хиляди топоними в Гърция, нямащи нищо общо с
гръцкия език обаче и с гърците. И тук явно тея прабългари пришълци от Памир,
като са дошли на Дунава през VII век, заварили
как вече чак до Полепонес на юг, от хиляди години имало топоними преводими и на
съвременен български, ако изобщо ще говорим за нужда от превод де.
С две думи, много хора с лекота се смеят като
чуят, че някой си Малала писал бил през VI век, че сам
Ахил, познат от Троянската война, тоест поне 10 века преди Христос, водел със
себе си българи. Но, ако се вгледаме в топонимията на тея уж гръцки земи, с
изненада се откриват стотици имена, които спокойно може да наречем български. Защо
е така? Та тея дето се смеят на Малала, хич не им е до смях, като стане дума за
стотиците спокойно тълкувани на български език топоними в Гърция. Пеней и Олимп
ги има и в Илиадата. Представете си колко са стари тези имена и се зачудете, що
се превеждат с лекота на български с днешна дата, но с гръцкия е практически
невъзможно. А топонимите които се дават от хора, от местно население, за чието
налагане отнема стотици, чак хиляди години, в този случай от кой и кога са били
дадени. Как мислите. Сега, гърци да кръщават всичко с български имена преди
хиляди години ми се струва малко вероятно.
Друг автор, който споменава Ахил, като предводител на българи е Йоан Цеца,
който е писал през XII век, сиреч, близо 6 века след Йоан Малала
–
http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/10_104.html. Момент, отбележете си го някъде, българи
участвали в Троянската война. Троянската война според учени хора е 1300 - 1200
години преди Христос.
Тук, е интересно защо Цеца, след като явно е живял и писал във времето след
„пристигането на българите за сефте в Европа през 681г.“, сякаш това не го
знае, но настоява и пише, че сам Ахил, живял още по времето на Троянската
война, води българи-хуни-мирмидонци. Същият автор пише, че пеонците, също
познати още от времето на Троянската война и участници в нея са пак „българи“ -
http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/10_105.html . В текста, ясно се казва, че тея българи
идвали от района на Вардара. Да обобщя за двамата Йоан Малала и Йоан Цеца,
единия живял и писал в VI век, другия през XII, разлика от 600 години, но и двамата се били объркали нещо и поставят
името на българите, редом до това на Ахил, от времето на Троянската война и то
тук на Балканите в Тесалия и Панония. Голямо объркване ще да е. Като оставим
настрана Ахил и въпроса дали наистина българите са пеонци както пишат Малала и
Цеца, изключително интересно е защо тези двама автори, единия през VI век, а другия през XII, тоест с близо 600 години разлика им е трябвало изобщо да пишат, че тук на
Балканите е имало българи от памтивека. Кой ги е бил по главата да пишат, че
българите са в Панония и Тесалия далеч преди уж прабългарите да преплуват Дунава,
както официално ни се представя от БАН и това знаем и учим за себе си като
съвременни българи. Абе какво против Малала и Цеца имат тея хорица от БАН, не
го разбирам. Но пък древните автори си казват в прав текст, че българите
взели участие в Троянската война.
Но явно и Комес Марцелин, който е живял и писал
през VI век, тоест
почти век преди идването на прабългарите от Памир и Хиндокуш, барабар с
палатките, жените и децата, и той милия се е объркал в сведенията си. Марцелин
пише за събития случили се около 500г. сл.н.е. сиреч началото на VI век. Събития, на които авторът е съвременик, пряк свидетел. Събития
случили се близо 200 години поне преди сам Кубрат да е роден. Та Марцелин пише,
че българите при река Цурта (военните действия се водят в Тракия) така разбиват
византийците, че стават практическите господари на Балканите - http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_313.html. Събитие около 500-та година. Българите
са в Тракия. Тук не говорим за някаква малка свада, а за опустошителна битка
за надмощие на Балканите. И Марцелин пише, че тая битка е спечелена от
българите. Нима два века преди да се роди Кубрат, българите тръгвайки от
Централна Азия, със самолет или влак явно или пък телепорт, тихомълком дошли
чак до Тракия и така разбили империята, че станали господари на Балканите. Ако
е така, резонно е да попитаме, това защо не го учим тогава? Нима автор
съвременник и реално пряк свидетел на събитията ще да си измисля като пише за
българи? Марцелин, който е живял далеч преди Кубрат и Аспарух, който е роден
също тук на Балканите в Илирия, в качеството си на пряк свидетел, пише, че
българите били станали господари на Балканите след битката при Цурта. Едва ли в
обозримо бъдеще, това ще бъде обяснено „научно“. Тук да вметна, че Марцелин е
един от авторите, които се приема като достоверен и надежден в науката история
от всички исторически школи в света, та да приемем, че този автор е послъгвал,
когато е пишел за българите е несериозно. Но голяма част учени, просто
игнорират тези свидетелства, те не ги опровергават. Просто игнорират. Да
игнорираш научни факти, без да ги оборваш, не е наука. Но, пък щеше да е
хубаво българските ученици да учат по история, че още в 500-та година сме
разбили Източната Римска Империя и сме станали господари на Балканите. Така
пишат преки свидетели на събитията.
За
същите събития пише и Йоан Зонара например, автор от XII век, който също описва, че по времето на
импаратор Анастасии, през 480г. българите нападали Тракия и Илирик http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_150.html. Значи, и Комес Марцелин се е объркал, а
уж е съвременник на събитията, както и пишещия след него Зонара почти 600
години по-късно. Те хубаво са се обърквали, ама за абсолютно същите събития
пишат и други автори от XII век, Георги Кедрин и Йоан Скилица - http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_202.html .
Както виждаме, тук отново се наблюдава класическо объркване у древните
автори (явно така си мислят в БАН), които в прав текст пишат, че българите са
на Балканите, а не в Азия, и то като народ, който е местен, а не някаква малка
незначителна орда още преди „идването на прабългарите на Дунава“. Напротив,
оказва се, че на византийските императори им се е налагало непрекъснато да се
съобразяват с българите. Явно, това ще да е причината, Зонара, да напише, че
император Анастасий, построил огромно окрепително съоръжение само на няколко
десетки километра от Константинопол, за да се пази от българите (така
наречената Анастасиева стена), да се чудиш какво правят тея българи, чак долу
до Константинопол, когато според „официалната история“ българска, дело на БАН,
се предполага, че те все още са нейде из азиатската пустош или палят вечер
огньове край Хиндукуш – ето и сведението на Зонара тук - http://macedonia.kroraina.com/gibi/7/gal/7_151.html . Да ви кажа, не съм виждал лично, но
доколкото чета останки от тази стена се намират и до днес. Тя е факт. Факт е,
че Зонара пише, че била построена, за да се пази Константинопол от нападенията
на МИЗИТЕ, сиреч българите и скитите. Обърнете внимание, че Зонара слага знак
за равенство между мизи и българи. Мизите бяха траки по произход,
според Страбон и Херодот, значи според Зонара следва и българите да са с местен
произход, та ако бяхме по произход монголоиди, нима Зонара не го е знаел.
Горкият император Анастасий, жал ми е за човека. Да му се наложи да строи стена
с десетки километри 200 години преди прабългарите да дойдат на Дунава, за да се
пази от БЪЛГАРИТЕ. Дори да приемем и че Зонара е послъгвал и описаните факти не
са вярни, все пак забележително е, че изобщо нещо такова е написано през XII век и само по себе си
това представлява изключително интересен научен факт. За съжаление, тези
сведения не са залегнали в учебния план по история на нашите ученици. Те просто
си учат, че сме от „тюрскоалтайски произход“ и тая малка орда уязвима, решила
да дойде баш тук на Балканите, та прекосили Дунав и да се опълчи, срещу една от
най-мощните държави за времето си „Византия“. А уж бягали от ударите на
хазарите, пък от много акъл се скрили на границата уж на Източната Римска Империя,
където едва ли е било много безопасно.
Сега да обърнем внимание и на друг древен източник
за нашата история, а именно Магнус Феликс Енодий, който е писал 200 години
преди прабългарите от тюрски произход да стъпят на брега на Дунав. По отношение
на писменната история, Енодий е също автор, за който е общоприето в световната
наука, че е достоверен и надежден. Описаните от него събития се случват в
Панония. Говорим за края на V и началото на VI век. Българите са основни участници в политическите действия за времето си и
то забележете, не където и да е, а тук на Балканите, в Панония, Долна Панония,
сиреч териториите на днешна Сърбия, Хърватска, Унгария. Ще цитирам малко от
Енодий от похвалното му слово за Теодорих Велики, за да стане по ясно, инак
Енодий може да четете тук http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_299.html. Ето какво пише за българите, „Това е
народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал“, „И готите и
българите са учудени, че са намират люде равни на тях, и че виждат всред
човешкия род противник, равен на себе си.“ Сигурно и Енодий, се е объркал
да пише за българи в Панония през V век. Да, но имайте
предвид, че Енодий е непосредствен съвременник и свидетел на събитията, та кой
ако не той да ги знае най-добре. Интересно е, че в нашия мил роден БАН, разни
историци, археолози и т.н. все отговорни учени хора, поради някаква причина,
осмиват тези данни или просто тотално ги игнорират, все едно не съществуват.
Иронията за мен се усилва тъй като БАН все пак са издали тези древни писменни
извори, като всеки линк, който съм предоставил е от Гръцките или Латински
извори за Българската история, все издания на БАН. Издали ги, но за съжаление,
тези факти, все още не са включени като част от официалната ни история. Не се
учат, не се знаят. Що им е на малките българчета в училище да учат, че дедите
им, опъвали до безкрай нервите на самия Теодорих Велики само на няколко стотин
километра от днешната ни столица София и то през V век, когато те спокойно
си учат, че сме пришълци от Азия, ама поне два века по късно. Далеч по
престижно е да знаеш, че дедите ти са живеели в юрти, отколкото, че „това е
народът, който се изправил срещу Теодорих Велики като с равен“, позволете
на перефразирам Енодий.
До тук видяхме, че от поне III век има писмени сведения
за това, че българите са местно балканско население и древните автори изброени
по-горе, ги локират в добре познатите ни и до ден днешен Мизия, Тракия и Македония.
Забележете следното. Едни от най-старите сведения за българи на Балканите са за
„долната Охридска земя“ в Македония, че масово я поселяват и владеят още от
края на V век. Поне два века по-стари от 681г. и създаването на Дунавска България.
Подобен древен източник е и Неизвестният автор от Равена, който е писал в края
на VII век, сиреч, по времето, когато според официалната ни история, Аспарух е
прекосил Дунава. Знаем, а и сме учили, а и това учат децата ни и до днес, че
българско владение били земите само между Дунав и Стара Планина. По на юг от
Стара Планина за българи през VII век, официалната ни наука не споменава. Е да, но
вижте сведението на неизвестния автор от Равена http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_393.html.
Преведено то гласи „А между Тракия или Македония и
Долна Мизия, живеят отскоро/само българи, които са дошли от
споменатата по - горе Голяма Скития.“ Като оставим настрана спора дали превода
от латински трябва да е „отскоро“ или „само“, дори и да приемем, че той е
„отскоро“, тоест, че българите от скоро по времето на автора живеели в
посочените граници, то силно впечатление правят самите територий, които са
изброени. За Македония в миналото се е разбирало сегашната източна Тракия,
включително Одринско. Сиреч, според автора, поне още по времето на Аспарух, българите
са населявали територии, чак до Одрин. От къде идва противоречието с това,
което учим в училище и може ли с лека ръка, да кажеш, че източник от VII век, тоест практически
пряк свидетел на събитията, не е верен, бил се объркал, или че този исторически
извор бил фалшифициран в последствие. Да допуснем за миг и това. Но тогава
представате си някой да е фалшивицирал Малала, Цеца, Марцелин, Скилица,
Св.Йероним, Касиодор, владиката Йоан от Никиу, Зонара или Енодий, а представете
си сега каква фалшификация на топоними е било, щом и до днес има примерно над
2500 топоними в Гърция, които могат в голямата си част спокойно да се преведат
на български, но не и на гръцки. В учебниците ни обаче пише друго. И за наша
радост гърците и до днес не са успяли да заличат всички българско преводими
топоними на днешната си територия.
По-горе споменахме, че Йоан Цеца обозначава панонците в Панония, като българи. Там ги поставя и Енодии. Павел Дякон, автор от VIII век, съобщава в своята „Римска История“, че Теодорих Велики бил унищожил българския цар Бузан (http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_410.html). Действието става в Панония през V век. Пише „цар“, а не „хан“. Също, пише, че българите през 493г., края на V век значи, опустошавали Тракия (http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_410.html). И това се случило 300 години преди сам Аспарух да се роди. В своята “История на Лонгобардите”, Павел Дякон пише, че българите нападнали лонгобардите и убили техния крал Агилмунд и отвлеки дъщеря му (http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_411.html). Това се случва, в началото на V век. Всъщност битките са няколко между лонгобарди и българи. Действията се развиват в Панония. Къде е Панония бе братче? В Европа, на Балканите. Значи, българите по това време сиреч още през V век са били в Европа вече засвидетелствани от древните писмени извори. А учим, че са били на хиляди километри нейде около Памир, после мигрирали и достигнали до реките Волга и Днепър, а после Кубрат създал Стара Велика България. Във връзка със сведенията на Павел Дякон, които прилагаме по горе, редно е да отбележим, че век по късно след Павел Дякон, през IX век, не кой да е, а самия Алфред Велики, крал на Англия, в своя превод на „Историята против езичниците“ писана пък от по стария Павел Орозий, който пък е живял и писал през V век, споменава българите, и споменава, че между днешна Австрия и България са „земите на българите“. За справка за това сведение ето линк към статията на Живко Войников - „Лонгобардите, Гепидите, Панонските и Алцековите Българи“ на стр.4 -(https://www.academia.edu/10271997/%D0%9B%D0%90%D0%9D%D0%93%D0%9E%D0%91%D0%90%D0%A0%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%93%D0%95%D0%9F%D0%98%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9F%D0%90%D0%9D%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%98_%D0%90%D0%9B%D0%A6%D0%95%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98):
“ И на югоизток, на известно разстояние,са моравците. На запад от тях са тюрингците и бохемите, и част от баварците. На юг от тях, от другата страна на река Дунав, е страната Каринтия, Тя [лежи] на юг от планината, наречена Алпи. Зад същите планини се простират границите на баварците,и на швабите; и след това, на изток от страна Каринтия, отвъд пустинята, е странатана българите; и, на изток от тях, е страната на гърците (Византия)”
Същото може да прочетем и тук на
стр.36 в книгата на Joseph Bosworth – превод на английски от
англосаксонски - Literal English Translation of King Alfred’s Anglo Saxon Version of the Compendious History of the World by Orosius - https://babel.hathitrust.org/cgi/pt?id=njp.32101071985202&view=1up&seq=52.
Ето и принтскрийн от същата книга:
За съжаление в самите латински текстове на Павел Орозии, които успях да
прегледам към момента (като лаик, който основно ползва интернет и само когато
стане напечено, се разхождам до Библиотека Иван Вазов Пловдив), не открих нищо
за българи, но все пак е забележителен фактът, че в превод на Орозий, от самия
крал на Англия Алфред Велики, през IX век, се споменават българите и земите им между
днешна Австрия и България. А там е и Панония. А това е в Европа. Дали
преиздаваните латински текстове са били преработвани и пасажът, касаещ България
премахнат или пък превода на Алфред Велики е бил нещо неточен, нека оставим на
учените да разрешат. Но е факт, че в превод от IX век, от самия крал на
Англия, се среща името България и се посочва, че земите на българите са между
днешна Австрия и Гърция, което е в пълен унисон с това което пишат Енодии,
Павел Дякон, Йоан Цеца, Малала, Св.Йероним, Зонара и всички, които изброихме до
тук. Та мисля, че Алфред Велики сам английския крал, може да кажем, че се е пак
„объркал“ да пише за българи, само ако, всички останали автори, които пишат за
същото преди него, са се „объркали“ и те.
Нека продължим нататък с древните исторически
извори, в които се говори за българи преди Аспарух. Учим, че сме християни едва
след IX век, след управлението на княз Борис. Защо тогава
обаче, автор от VI век,
а именно Козма Индикоплевст в своя труд „Християнска топография“, споменава
българите като забележете - християни и то тук на Балканите, поне 300 години
преди те „официално, според БАН“ да станат част от християнското семейство (http://macedonia.kroraina.com/gibi/1/gal/1_197.html). Забележете,
също и че Козма пише за българи в Европа, поне век преди „прабългарите“ да
дойдат на Дунава. Козма Индикоплевст поставя българите между херулите,
които са в Дакия и еладците от Елада и в близост до илирите от Илирия. Сиреч, в
сърцето на Балканите, българите били християни вече, ама поне век преди Кубрат
и Аспарух. Козма е пряк свидетел на събитията. Но сведенията на този автор, за
събития на които той самият е бил пряк свидетел, са в пълен контраст с това,
което едно българче, може да прочете в учебника си по история. Защо ни
спестяват историята, а ние учим и растем с идеята, че сме с азиатски произход,
когато сме местни балканци християни, много преди Кубрат, Аспарух и Крум. Да
беше само Козма Индикоплевст, който разправя, че сме християни от Балканите,
далеч преди времето на княз Борис, че и още преди Аспарух да стъпи в Европа,
можеше и да приемем, че авторът живял през VI век се е бил жестоко
объркал и не били българи, ми азиатски номади, и не били християни, ми вярвали
в Тангра и живеели в юрти. Но, именно един от най-тачените древни извори за
нашата история Никифор Грегора, за който дори БАН твърдят, че е надежден и
достоверен автор, сиреч може да му се вярва, живял през XIII и XIV век потвърждава, че
българите са били християни, тук на Балканите, много преди Аспарух. Нека
приложим, като отделни точки какво пише Грегора в неговата „Византийска
история“, тъй като тези сведения са изключително важни: Ето къде може да ги
прочетете и сами: Повтарям, тези сведения са едни от най – важните, относто
историята ни: http://macedonia.kroraina.com/gibi/11/gal/11_126.html.
Българите се казват българи по реката Булга и са
скити (Това го пиша, само защото редица други автори, посочват скитите като
тракийски народ, значи ако българите са скити, то и те са тракийски народ,
сиреч, местен балкански народ).
Българите прекосили Дунава и завзели Мизия, Тракия
и Македония (ние учим, че след Аспарух българите били само между Дунав и Стара
Планина, а те от V век, пише автора владеели повече от
половината Балкани).
Тяхна столица бил същия град, който Юстиниан
Велики нарекъл Първа Юстиниана и направил незавизима архиепископия за тях, сиреч
българите имали собствена църква по времето на Юстиниан Велики – VI век. Да повторим, сам Юстиниан Велики, тази бих
казъл световно известна личност направил по времето си църква, не за някой
друг, а за българите. Явно българите са познати на Балканите
поне от времето на Юстиниан Велики.
Тези земи били наречени България, а Първа Юстинианина била митрополия на България.
Моля вижте сами по долу:
Ето и какво пише Грегора за самата Първа Юстиниана: http://macedonia.kroraina.com/gibi/11/gal/11_125.html
Значи, излиза, че според Грегора, Юстиниан Велики създал и нарекъл Първа
Юстиниана, която била митрополия на България, и понеже му била родно място
дарил я с много привилегии и почести. Като знаем, че Грегора пише през XIV век, а е и уважаван
достоверен исторически източник, ползван без резерви изобщо от всички световни
историци и археолози, той би трябвало да знае, ако българите са късни пришълци
на Балканите в края на VII век. Би трябвало, но вместо това, Грегора пише практически в прав текст, че
Юстианиан Велики, създал автономна църква за българите, там където самият
император бил роден. Защо ще му е на Юстиниан Велики да създава църква
за нас? Представете си, излиза, че българите имали самостоятелна църква,
далеч преди държава на Балканите! Логично е да създаде такава автономна
църква, ако по негово време българите са били голям народ населяващ Балканите,
иначе защо ще ги почете така. Църква независима от Константинопол и Рим.
Спокойно, всеки който използва логика в мисленето си, може да допусне, че
Юстиниан, явно е бил българин. Напълно възможно. Грегора пише, че по това време
българите владеели Мизия, Тракия и Македония. Значи, един вид са господари на
Балканите. Звучи фантастично нали. Звучи фантастично обаче, не защото не е
вярно, а защото просто ни е спестено в учебниците по история. Към днешна дата,
все още не се е намерил учен, който да обясни, кой е бил по главата Грегора, да
пише, че сам императора създал църква за българите, тук на Балканите през VI век, когато те още били
в състояние на преход от Азия към Европа и щели да пристигнат край Варна чак
след още поне 100 години. За огромно наше съжаление, ние учим от Грегора, само,
че името ни идвало от реката Булга и идваме от посока север, това, че същия
автор пише, че сме имали българска църква, тук на Балканите, създадена от самия
император Юстиниан Велики е меко казано „пропуснато“. Само за многочислен
народ, повтарям Юстиниан Велики би създал отделна църква. Мен, ако питате,
всички тея пропуски в учебниците ни и причините за тях, са чисто политически и
целят целенасочено нашето културно ощетяване. Чисто археологически погледнато,
броят на раннохристиянските църкви, манастири и светилища открити на наша
територия е огромен, тоест по нашите земи със сигурност са живяли християни още
от IV век. Кои са били тези християни тук? Както виждате, десетки древни писмени
извори посочват, че именно българите са обитавали тези земи.
Като интересно допълнение към сведенията, които имаме от Никифор Грегора за
това, че българите имали църква по времето на Юстиниан Велики, без да навлизам
в подробности, ще споделя и за така наречения „Дюканжов списък“. Това е гръцки
документ от XII век, който се явява списък на българските
архиепископи. Интересното в него е, че за първи архиепископ на България е
посочен Протоген Сердикийски, който пък е живял през IV век, сиреч близо 150 години преди раждането на Юстиниан Велики. Излиза, че
според този документ българската църква е имало архиепископ още през IV век.
За него може да се прочете в книгата на Йордан Иванов „Български старини из
Македония“, 1931 на стр.564/565:
Все още се опитвам да си отговоря на въпроса, защо
този документ е създаден през XII век, в който се посочва, че първия
български архиепископ е Протоген, живял през IV век, а сведението
на Никифор Грегора за църквата създадена от Юстиниан Велики за българите е век
по късно. Ще ви издам, че само за да си отговорите на един такъв въпрос, се
налага да изчетете не малко литература и само по този въпрос, може да напишете
научна дисертация. Ето
какви ги върша, когато не карам мотор.
Както вече споменахме по горе за Теодориховците и похвалното слово на
Енодий за българите, а също и сведенията на Марцелин Комес, че след битката при
Цурта (495г.), в която разбили ромейските войски, българите станали господари
на Балканите, ще дадем следващото историческо сведение идващо от Йоан
Антиохийски, който е писал през VII век. Йоан Антиохйски пише в своята Хроника
следното: „Съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската
държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина тогава
Зенон бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници“ http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_032.html. Йоан
Антиохийски през VI век, пише за събития от V и началото на VI, събития отново случващи се тук на
Балканите, 200 години преди Аспарух. Тук се спекулира с въпросното историческо
сведение, от къде били дошли въпросните българи и някой автори смело казват, че
дошли от Азия. Но, като имаме предвид къде поставят българите Енодий, св.
Йероним, Касиодор, Малала, Цеца, Зонара, Марцелин Комес, Павел Дякон и Грегора,
а именно, тук на Балканите, буквално по днешните си земи, то да идват от Азия е
малко вероятно. Много по логично звучи, като се има предвид непосредствената
заплаха за император Зенон, която са представлявали Теодориховците, тези
българи да са си били местно население, което в рамките на дни да окаже помощ.
И то местно, от Тракия, Мизия, Македония. Забележете, че император Зенон вика
българите като съюзници, а не ги наема като наемна войска. Има логика да са
съюзници, само ако са местно население. Едва ли някой ще се „съюзава“ с племе,
което живее на хиляди километри от Константинопол и идва от Хиндукуш. Та какъв
„съюз“ би било това. Още повече, че ако идвахме от Памир, трябваше да се
обяснява защо Зенон, в случая вика точно българите. Нима е нямал възможност да
повика други народи. Същото писменно сведение от Йоан Антиохийски, е тълкувано
и от историка Александър Мошев в следната статия: https://www.academia.edu/39070217/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.
За да привършим с това сведение, ще добавим, че в книгата на Джон Багнел
Бъри – „История на по – късната Римска Империя“ от 1923г. в частта за император
Зенон, автора пише следното: „Zeno invoked the aid of the Bulgarians of the Loweьr Danube, but they were defeated by Strabo, who then advanced on Constantinople (A.D. 481)“. Сиреч според Бъри, българите които
Зенон бил викнал били поселявали Долния Дунав, ето къде може да бъде
прочетено https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/secondary/burlat/12*.html.
Може би след Никифор Грегора, който ни съобщи, че българите имали самостоятелна църква при Юстиниан Велики, другият източник на информация за древната ни история, на който дори учените хора от БАН се уповават е Теофан. Защо в официалната ни история се разглеждат само част от сведенията, които дават тези древни автори, а други направо се игнорират, сякаш не съществуват, за съжаление остава отворен въпрос. Но истинската наука разглежда всички факти и ги претегля. Ако науката разглежда избирателно само някой факти, то е граничещо с глупостта да я наречем наука. Та Теофан, автор от VIII век, в своята „Хронография“ също съобщава за българите на Балканите далеч преди Аспарух, за годината 501г. той пише: „През същавата година, така наречените българи, нападали Илирик и Тракия и се завърнали преди да се разбере за тях.“ Ето и самото сведение: http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_233.html. За 515г. Теофан пише, че българите били част от войската на Виталиан, който се вдигнал на възстание против императора. Българите са местно население явно, а Виталиан завзема цяла „Тракия, Скития и Мизия“ http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_234.html. По нататък за годината 540г. Теофан пише, че Мундо, като пристигнал в Илирик, срещу него излезнали българите. И тук българите са посочени като местно население: http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_238.html. За годината 597г. Теофан пише, че българи в Долна Мизия се бият с ромей - http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_250.html. За 598г. Теофан дава сведението, че Приск превзема Сингидум, сиреч днешен Белград и изгонва българите от там http://macedonia.kroraina.com/gibi/3/gal/3_252.html. Това е близо 80 години преди Аспарух. Майтап няма, според Теофан, българите са владеели днешен Белград поне 80 години преди Аспарух да стъпи на Дунава, за да може Приск да го превземе от тях. Ако не на БАН, то на сам Приск, трябва да му е било ясно с кой се бие за Белград. Също шега няма, Теофан дава сведения за това, че в сърцето на Балканите, на юг от Дунав, българите са дейни участници в описваните събития 200 години преди Аспарух, а говорим за множество събития в продължение на също поне период от над 200 години. Значи, излиза, че българите са имали трайно присъствие на Балканите, далеч преди пристигането на „прабългарите“. Повтарям - дейни участници в политическите събития на Балканите в описвания над 200 годишен период. И това го пише Теофан, който си е грък. Та кажете ми, ако Теофан лъжеше в сведенията си, за какво му е на грък да споменава, че българите са местно балканско население. Теофан пише в епохата на Аспарух и ако бяхме азиатци или иранци, би трябвало да знае тая работа. Но странно Теофан не е написал и ред на тая тема. Сам Теофан опровергава целия исторически арсенал на БАН. В противен случай БАН трябва да обяснят как и защо Теофан греши. Теофан пише и още много други интересни неща, но нека продължим нататък и се насочим към следващия древен източник с интересни сведения за историята ни. Да, споменем тук, че в нито един от изброените до момента древни писменни източници, няма и помен българите да са азиатци, монголоиди, иранци или каквото и да било подобно. Те се описват като местно население, забележете в Тракия, Мизия, Македония, Илирик.
Следващото сведение идва от самия византийски
император Константин VII Порфирогенет в своето произведение „За темите“. Мисля, ако подобно
сведение идва от самия император на Византийската империя, то има логика в това
да се приема за достоверно. Забележете, че автора император пише и живее през X век. Порфирогенет пише,
че Тракия била получила специален статут по времето на император Константин
Велики, тоест през IV век, заради нападенията на българите: http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_193.html. Освен линк, ще приложа и принтскрийн от
публикувания текст в Гръцките извори за българската история, том 5, тъй като
това сведение е изключително важно.
Не знам до колко баш византийски император може да се обърка, но
Порфирогенет пише, че Константин Велики явно е имал работа с българи и то през IV век и то в провинция
Тракия, чак се принудул да и смени статута на специален. Защо не учим за тея
българи по времето на Константин Велики, които са засвидетелствани, не от кой
да е, а от самия византийски император Константин VII Багренородни. Никога не съм бил много добре по география, но все си мисля, че
Тракия е на юг от Дунав. Излиза, че българите се пречкали сериозно на великия и
всеизвестен Константин Велики в Тракия, три века, преди Аспарух да доведе
прабългарите. И сведението си идва от сам императора на Византия. Ех, защо ги
няма тея неща в учебниците. Да, за съжаление, това е науката история в
България. Неудобното за някой, явно просто се премълчава. Всъщност съвременната
история на цяла Европа е писана чрез политически аргументи, а не исторически.
Нашата не прави изключение. Но с нашата започва и историята в Европа изобщо.
След като самият византийски император
Багренородни споменава, че българите са на Балканите поне от времето на
Константин Велики, няма да е чудно, че Димитри Хоматиан, архиепископ на Охридската
българска архиепископия и автор от XIII век, в „Краткото житие
на Климент Охридски“ - http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html, пише смело, че българите или инак
казано мизите, са тук на Балканите, поне от времето на Александър Велики.
Ето, какво е написано:
„Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските
мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море,
а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области:
Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия“.
Че българите са наречени мизи от Хоматиан, не ще да е чудно, щом сам св. Йероним на
своята карта от IV век, бе написал „Мизия, това е България“, както вече посочихме по горе.
Мизите са тракийски местен народ, описан още от Херодот. Но, така или иначе
Хоматиан съобщава, че българите са местно население и то забележете в Панония,
Далмация, Тракия, Илирик, Македония, Тесалия, а това са също и територий доста
далеч на юг от Дунав. Спомнете си за хилядите топоними преводими на български в
Гърция описани от Макс Васмер. Хоматиан ще да е прав, че българоезично
население е живяло по тези места, за да може да остави и топонимията описана от
Васмер. За жалост, нашите ученици и до днес, учат, че за пръв път Аспарух, чак
към края на VII век, бил прекосил Дунава и довел „прабългарите“ които са тюрки и монголоиди
и прострял държава само между Дунав и Стара Планина. Сега пък тази теория е
заместена с нова, тази за иранския ни произход. Хоматиан, през XIII век, пише, че българите
били тук от времето на Александър Велики, а в последствие владеели повече от
половината Балкани. Век и малко преди Хоматиан, Теофилакт Охридски, грък, чията
мисия била май да погърчва и да гори българската църковна книжнина,
„Архиепископ Охридски и на цяла България“, пише за българите в „Мъченичеството
на 15-те Тивериуполски мъченици“, че „цялата илирийска страна, древна
Македония до град Солун и древна Тракия, т.е
околоностите на Вероя, имам предвид и Филипопол, както и по – горните области, те завладели тези
страни като постоянни обитатели....“
- http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_063.html. Тук, се посочва, че българите са
владеели обширини територии на юг от Стара Планина, а учим, че по времето на
Аспарух, България била само между Дунав и Стара Планина. Да ги видя нашите
съседи от Република Северна Македония, де ще извадят и те някое свидетелство за
съществуването си по тея земи по туй време, древномакедонците. Ще го извадат
само ако е писано на просръбска пишеща машинка, щото те си мислят и че Кирили и
Методий са македонци, че и цар Самуил, ама им е неудобно да обяснят защо
Василий II го наричат „българоубиец“. А за надписа от Битоля на Иван Владислав, ще
изкарат, че е фалшификат, дело на „българския фашизъм“. Големи кибрити са
братята македонци.
За съжаление, тези ценни сведения от XII и XIII век, са практически
непознати за съвременния българин. Сякаш не съществуват за нашата „официална
история“. Нима и Теофилакт и Хоматиан, са се объркали или пък лъжат. В случай,
че тези сведения са неверни, то поне към момента не съм запознат, някой да е
уличил Хоматиан или Теофилакт в умишлено манипулиране на историята още през XI век в угода българска
видиш ли. Хоматиан е ликиец, а Теофилакт грък, че и с мисия.
Та туй от мен. Свърших с историческия преглед. Има
още десетки подобни сведения, но обемът на настоящия труд ще стане огромен. Преди
да премина към обобщението да спомена нещо за „науката“. Науката трябва да
борави с факти. Да стъпва на тях. Така и историята. А факт е нещо което е
засвидетелствано от поне два различни независими един от друг източника. Един
свидетел не е достатъчен, също и едно доказателство, за съд. Поне две трябва.
Да е обективно и достоверно. Постарах се да дам независими един от друг
източници на информация, които надвишават тая бройка, а говорят едно и също,
доказват едно и също. Историята ни не е такава каквато я учим в учебниците и
въпросът е трябва ли да продължаваме да я учим такава. Вижте, това са наистина
сериозни автори, образовани хора за времето си. Това не са някакви площадни
слухове, а сериозни исторически сведения. Редно е, при такъв голям брой доказателства,
историците ни да се позадействат малко и да ревизират историята.
Сега, да уточним и обобщим. До тук изброихме 23
древни писмени източника, а именно: св.Йероним, Анонимния Хронограф, Синаксара
на Цариградската Църква, Дуклянската летопис, Касиодор Сенатор, Йоан от Никиу,
Малала, Цеца, Марцелин Комес, Йоан Зонара, Георги Кедрин, Скилица, Енодий,
Неизвестен автор от Равена, Анонимен Хронограф, Павел Дякон, Павел Орозий,
Козма Индикоплевст, Никифор Грегора, Йоан Антиохийски, Теофан, Константин
Порфирогенет, Димитри Хоматиан, Теофилакт. Всички тези автори от IV до XIV век, в
продължение на хиляда години, независими един от друг, твърдят и пишат, че
българите са на Балканите, на юг от Дунав, далеч, далеч преди историята която
учим за Кубрат и Аспарух. И това, никак не са всички автори, които твърдят и
пишат същото. Мисля, че
имаме достатъчно исторически сведения, които просто няма как да бъдат
подминавани, игнорирани, неглежирани от българските учени, които ясно и
недвусмислено заявяват, че българите населяват Балканите далеч преди заветната
681г. Не е редно да не се знаят от българите. Не е научно да не се споменават,
защото истината се достига, чрез разглеждане на всички факти, а не само на част
от тях. Някои учени, лекомислено определят тези сведения за несериозни и ги
отхвърлят, без да се обяснява в какво се състои несъстоятелността на посочените
писменни извори. Други, просто обясняват надълго и нашироко, пишат томове
литература, че идваме от Азия, че сме монголоиди, тюрки, или иранци. Да,
съществуват буквално тонове научна литература за монголо иранския ни произход,
които се базират на няколко думи и крехки предположения. Рано или късно
истината ще излезе на яве. Рано или късно, съвременния българин, ще излеза от
създалата се матрица и ще възстанови знанията си за собствения си произход,
такива каквито са били по времето на цар Иван Александър или пък Паисий.
След като направихме преглед на само част от
древните писмени извори за българската история, поне за мен няма съмнение в
истинността на това, което са писали преди около 2 века, Паисий, Спиридон
Габровски, Христаки Павлович, Зогравската история и Блазиус Клайнер. Те са
имали доста солидни аргументи да пишат, че сме местно балканско население далеч
преди основателя на Велика България Кубрат. Толкова солидно, че към момента все
още никой не е успял да ги опровергае. И тъй като те не могат да бъдат
опровергани, просто не се споменават.
Ето защо, мнението ми е, че обектите за които
разказах в този пътепис са изконно български и са българска земя. Така пишат
древните исторически извори. По тея земи само българи живяли, преди тях траки. Та
когато се посещава Старосел и околностите му, трябва да се знае, че там са
живели българи от хиляди години, които явно в миналото били наричани траки. Да,
така пишат древните исторически извори. В трудовете на професор Димитър
Ангелов „Образуване на българската народност“ http://macedonia.kroraina.com/da/da_5_3.htm#16 може
да прочетем за френския свещеник Фулко, който докато описва първия кръстоносен
поход пише, че по пътя си преминали през земите на българите, които преди се
казвали траки. Сам цар Калоян е наречен „предводителя на траките“ от бретонеца
Вилхелм, споменавайки пленяването на Балдуин в своята „Филипида“ от XII век http://www.promacedonia.org/libi/4/gal/4_147.html. Освен като траки например, българите се
споменават и като мизи и като скити, а мизите и скитите се споменават като
тракийски народи. Е какви са българите тогава, според историческите извори?
Балканци, кореняци. Тези тракийски могили, тези мегалитни скали, тези ранно
християнски църкви, това са места почитанни от местното население от далечни,
временна, може би чак от неолита. За тая земя, българина кръв е лял.
Забележете, всеки път за едно и също, за правда и ред и за земята си, защото е
свещена. Така и до днес. Ако отивате към Старосел, да знаете, че всичко е
строено от дедите ви. Не от някакъв мистериозен неук народ, с който почти
нямате връзка, както сигурно сте учили или ще ви разкажат.
Борбата е за умовете на хората. За критичното
мислене. За България. За това, да се чувстваш достоен и горд, че си българин, че
си роден тук. Че си на тая земя от хилядолетия и все още я отстояваш. А ние
наистина сме наследници на невероятно богато, пъстро и уникално културно
наследство и историята ни е с местен произход. Разбира се, в рамките на
настоящия пътепис, това е мое лично виждане, въз основа на всеки един изброен
по горе източник на информация за историята ни, който лесно може да бъде
проверен. Но моя личен възглед на лаик, е възприет и от голям брой учени хора.
Та все си мисля, че съм на прав път.
Спестяването на исторически факти, без
тяхното научно обяснение и подробно разглеждане, не е наука, нито чрез подобна „наука“,
може да се достигне до чистата историческа истина. Убеден съм, че ако ние
българите изучавахме по история, всички изброени в настоящия пътепис
исторически извори, то щяхме да растем с много различна представа за себе си,
кои сме и какво ни е мястото в тая пуста Европа. Истината е, че културата и
цивилизацията в Европа, започват със земята на България. Както е казъл Бисмарк,
„войната се печели в класната стая“. Та представата за нас, самите българи,
която се изгражда в училище има изключително значение за развитието ни като
народ и като отделни индивидуалности. Едно е да знаеш, че Европа се съобразява
с теб още поне от IV век и народа ти играе основна политическа роля на
Балканите, че културна Европа започва от тук, че почти 350 милиона хора пишат
на свещенната кирилица и до днес. Друго е да знаеш, че си монголоиден пришълец,
без особенни заслуги към европейската история, освен 4-тото място на Световното
в САЩ по футбол, да е жив и здрав бат Ицо Стоичков и левачката му. В България
са най-старите градове в Европа, най-старото злато в света, най-старите
европейски писмености, най-старите археологически доказателства за развитието
на скотовъдство и земеделие, най-старото колело, най-стария еверопейски
християнски манастир. Ще ме прощавате, ама сме малко като огромен открит
археологически терен, от който дори е разкрита само една малка част. А какво
още остава. Къде шега, къде реалност, но гордо може да заявим, че България е
люлката на европейската култура, а ние имаме достойно място всред европейските
народи. Обичайте България и учете нейната истинска история и вдигайте по-често
гордо глава като българи. Има защо. По земите на България е открита най -
старата човешка цивилизация.
07/07/2022
Драгомир Желев
П.С Благодаря на семейството си за търпението и
разбирането към характера ми и всичките ми луди приумици, които често причиняват
ускорен сърцетуп у тях. Но без подкрепата им в тези начинания, нямаше да успея.
Благодаря на приятелите ми, че все още ме търпят и канят да пием бира, макар и
страничните ми занимания да не са предразполагащи от към време и срещи с хора.
Благодаря най-вече на жена ми и дъщеря ми за любовта и грижата която получавам
в ежедневната си работа и преследване на целите ми. Благодаря на съдбата, че
съм роден в България, в Пловдив и съм майна от Локото, а от всяка точка на
града гледам Родопа и вечно кроя планове, по кой път да хвана.
Благодарности на Коко от Nomad Customs LTD Пловдив за поддръжката на мотора и за отзивчивостта. Определено най-добрият
майстор, който пресъздава мечтите ви. Без мотора, нямаше да стигна до никъде! А
моторът без грижата на Коко, нямаше как да ме носи през стотиците километри
шосета и черни пътища, за да осъществявам мечтата си, да пътувам и изучавам
родината ни.
Благодаря на изследователя Павел Серафимов и на
моя приятел Мартин Константинов и създадените от тях блогове, пълни с безценно
знание за българския произход, от които съм научил много и които ме вдъхновяват
наученото да предавам нататък. Павел и Мартин са съвременни будители, които се
борят с мрака обсебил българската история. Вярвам, че с тяхните усилия, както и
на всички останали радетели за истинската българска история, един ден българина
ще прозре истината и ще промени начина си на мислене, а това ще доведе и до
качествена промяна в начина му на живот.
Да живее
България и славната история на земята ни!
.....и само Локо Пловдив.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар