Слънчева врата край Розовец

Слънчева врата край Розовец е един от многото загадъчни мегалити в Средна Гора. Всъщност Сърнена Средна Гора е един типичен мегалитен район. За съжаление, това огромно археологическо и културно богатство, с което е благословена земята ни е слабо известно. Държавата не се интересува, а въпреки растящия интерес през последните години, хората, които познават тези загадъчни скални конструкции, са все още твърде малко. Броят мегалити открити към момента, както и тяхната гъстота и концентрация показват недвусмислено, че България е от водещите страни в света по отношение на този вид културно наследство. Е, у нас мегалитите повече се „изследват“ от иманяри, които директно ги взривяват в търсене на съкровища, отколкото археолози да работят по тях. Все си мисля, че ако повече си знаехме историята, а не всичко беше чалга и дюнери, щяхме да сме силно, гордо и мислещо общество, а не свидетели на пълната апатия и обезличаване, които царуват днес у българина. Древната история на народа и земята ни е нещо, с което може да се гордеем.

В началото на лятото на 2022 паля мотора и отново към Розовец. Районът на Розовец е обитаван от хора още от енеолита. Нещо, което между другото важи за по-голямата част от българските села. Те почти винаги са на хиляди години и в близост или в непосредствена близост, винаги има я неолитно селище, я тракийско светилище, крепост или ранно християнска църква или манастир. Такъв е и случаят тук. Да спомена, че в района на Розовец са открити множество археологически артефакти с тракийски произход. Районът е обитаван от „траките“ от най-дълбока древност. Аз приемам, че траките са местен народ, винаги тук са си живяли. И ги наричам древни българи.

Дали обаче траките са и строителите на загадъчните мегалити? Дали мегалитите не са продукт на още по-старото местно население, пелазгите например? Та в останалия свят, аналогични на нашите мегалити са датирани преди 3 хил., 5 хил., 10 хил. години? Защо нашите да не са по-стари от сегашната им датировка? Мегалитите са глобален феномен, има ги на всеки континент, но в точно определени области, продукт са все на древни местни цивилизации и е логично тази култура у нас да се разглежда като част от глобалната скална култура. Проблемът идва от датировката на мегалитите в България. Датират се по косвени белези, като намерени в тях или около тях артефакти, които обаче не дават отговор за възрастта на самия градеж, а само за последните му ползватели. Така, науката в България отхвърля възможността мегалитите у нас да са по-стари от около 1500 години пр.н.е. и ги поставя като част от тракийската култура в нейната времева граница с начало Троянската война, някъде 13-ти век пр.н.е. и 5/6ти век сл.н.е. В чужбина обаче ползват други физични методи за датиране на мегалити, далеч по прецизни и резултати удивляват със своята древност.  

Мегалитите може да са и по-стари от епохата на тракийската култура. За по точното им датиране трябва да се въведе един метод на оптически стимулирана луминесценция, за който говори проф.Любомир Цонев. За това ще стане дума след малко.

Пристигам. Аз лично избрах не маркираната пътека, която започва от Розовец, а подход от юг, като малко след Розовец, по шосето за Турия има отбивка в ляво, където започва черен път и води до малък язовир. Там оставям кончето и поемам пеш. На снимката долу се вижда височината, която ще атакувам, а самата Слънчева врата се намира в така наречената местност Баръмова турла, в подножието на връх Гърков камък.

След кратък преход в пущинака и заобикаляне на непроходима растителност, излизам на черен път, който почва от Розовец и отива към Слънчевата Врата. Става за джип. Нагоре ще мина и с мотора, но надолу ще се изискват офроуд способности, които нямам, а и не желая да се прибирам почупен, я аз, я моторът.

Гледките около мен започват да стават все по-хубави и да се открива цялата прелест на Тракийската низина. По хубаво от България няма. Нищо, че внасяме домати, круши и ябълки или по пътищата няма асфалт. Аз пак си я обичам.

 

Западно от мен, по склона на отсрещното възвишение, съзирам интересни изправени скали, които наподобяват Правите камъни, но в него ден съм без бинокъл и само щраквам кадър.

Малко по-нагоре стигам до отбивка в дясно, която води до лобното място на Добри Войвода. Веднага се сещам за лобното място на Велко Кръстев или Велков гроб, който се намира по пътеката за мегалит Плочата край Златосел. Знаем, че лобното място на Хаджи Димитър пък е на връх Кадрафил до Свежен, та се чудя има ли връзка, че тези национални герои в сетния им час са се намирали на места, които народът е почитал като светилища и са препълнени с древна история. Де такива българи днес?

За няколко минути стигам до края на пътеката.

От там има пряка визуална връзка с язовирчето, край което оставих мотора.

Гледката от това място да опиша, думата ще е „пищна“.

Връщане към черния път и нагоре. По пътя в дясно забелязвам изключително интересен скален къс, според мен изкуствено обработен с размерите горе долу на Кутела – известен мегалит, също в землището на Розовец. Дали е възможно за направата на Кутела да са използвали такъв скален къс? Този е с идеално загладена повърхност, която няма как да се получи от естествени процеси.

 

Не след дълго излизам на било, където си има табела за Слънчева врата.

След малко стигам целта, а гледката, която се разкрива пред мен е прелестна. Който и да е създал този мегалит, определено е избрал мястото нарочно. Гледка към Тракийската низина на десетки километри. Мога да седя само тук с часове в съзерцание. За туй рядко хода по църкви и попщина, щот ходя по гората и гледам.

Вижда се и язовирът на Розовец, по черния път за Свежен.

 Ето я и самата Слънчева врата.

Слънчевият диск зад вратата посока изток, който се предполага, че се огрявя от Слънцето при залез. Имам чувството, че е умален модел на Караджов камък. Всъщност знам за още няколко подобни такива мегалитни конструкции в България. Поставянето на камък между две скали е от срещаните практики на древната скална култура у нас. Какво означава, как е направено и за какво точно служи са към момента чисти предположения. Та имайте едно на ум, като четете „научните“ обяснения на археолозите ни, що са то мегалитите в България и за какво са използвани.

 

Има ориентация изток-запад. Явно нарочната ориентация ме навежда на мисълта, че обектът е имал астрономическа функция. Ако е така, то който го е създал е познавал посоките и понятието време.

 

От източната страна.

Подобни слънчеви дискове има и на други места в България, например Мочуковите камъни, край село Мелница https://pochivka.bg/mochukovi-kamani-s-melnitsa-svetilishte-e2560,

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8_%28%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%29#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Moch_SAB1.JPG

или слънчев диск от светилището Палеокастро - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE_(%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Paleokastro_shrine2_BG.jpg

 Вратата от изток.

Предполагам, че със специален софтуер днес, може да се проследи движението на Слънцето и кога точно и в каква позиция огрявя при залез слънчевия диск. Поне аз, не откривам към този момент да са правени такива изследвания. Но, така или иначе, някой предварително трябва да е изчислил, от къде точно минава слънчевия лъч при залез, за да стигне до изсечения слънчев диск в скалата, преминавайки през Слънчевата врата, а това само по себе си е сложно изчисление. Това показва, че древните хора, които са го създали са имали наистина забележителни астрономически и математически познания. Ако приемем, както казват археолозите, че това е дело на траките, то трябва да заключим, че траките явно са били изключителни астрономи и математици, а не са някакви примитивни варвари, както често безмилостно биват описвани.

Отново от запад.

Моя милост в черно-бяло, като истински фен на Локо Пловдив, влюбен в древната история на земите ни. Няма да крия, че много от приятелите ми не разбират за какво ми е в най-големия студ или жега да обикалям често по трудно достъпни места, за да гледам и снимам скали! Може би тъй като ми е ужасно интересно!

Датировката на тези обекти е една от любимите ми теми. На сайта От Извора, може да прочетете една прелюбопитна статия на един от създателите на проекта „Балкански мегалити“, проф. Любомир Цонев, особено 3-та част, в която става дума за самата датировка, ето тук: https://www.otizvora.com/2009/11/601/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na/ . С няколко думи в България не се практикува методът на датиране, наречен Оптически стимулирана луминесценция, който би ни дал най-точна представа, кога точно скалата е обработена. В случая, кога е изсечен скалния диск например или прохода между двете скали. Датировката у нас се прави косвено по намерени други артефакти в близост, като керамика, монети, кости, други предмети от бита. Това, обаче не показва, кога е изсечена скалата, а само кои са последните и ползватели. Въпреки това, учените у нас приемат, че мегалитите се продукт на тракийската цивилизация. Ето защо, ако ще се прави връзка с тракийската култура, трябва изрично да се споменава, че става дума за траките в Югоизточна България. Защо този метод на луминесценция не се практикува в милата ни родина, макар и да е пълна с мегалити, сиреч точно тук трябва да го има, е въпрос с повишена трудност към управниците на държавата ни. Но то и достатъчно детски градини няма, аз съм седнал да рева за мегалитите и датировката им.

Накрая нещо, в което може и много да греша пък тогава срам само за мен, но ето как изглеждат трите мегалита Братята (Правите камъни), Кораба и Слънчева врата на гугъл мапс, все в землището на Розовец.

И какво се случва, ако прекарам права линия през тях.

Учудващо права линия през Слънчева врата към Братята, минава точно през Кораба. Естествено това е ненаучна работа с гугъл мапс и няма нищо общо с прецизни изчисления. Все пак е странно как имаме три мегалита, които се намират или поне приблизително са на една и съща права, а ако я продължим на запад, тя минава точно през Свеженския манастир.

Възможно е да става дума за цели 4 обекта, които са разположени на една и съща права, което вече няма как да е случайно. Не съм проверявал дали около манастира на Свежен има други мегалити.

Когато става дума за мегалитната култура в България, то от учените винаги се прави връзка с траките и едва ли не се счита безрезервно, че тези мегалити са тяхно дело. Ще цитирам професор Валерия Фол https://trafficnews.bg/turizam/slanchevata-vrata-nad-rozovetschudesenmarshrut-slanchev-den-198137/ : „Мегалитната врата със слънчев диск край с. Розовец е скално бижу, което свързано с другите мегалитни паметници в района представя космогоничните и теогонични вярвания на траките, но и задълбочените им астрономически знания и технологии за обработка на скала. Двата обелиска в района -„Правите камъни“, които също са свързани с култа към Слънцебога, изумяват с постигнатия баланс, издържал на превратностите и земетресенията във времето, твърди професорът.“

Може и така да е, с археолози не споря. Но самата датировка на менхири, долмени, кромлехи, скални ниши и гробници у нас, често е косвена и тя не ни дава пряка информация за създаването на самия строеж и конструкция или как е направен. Ето защо аз допускам, че тези мегалити може да са много по-стари от епохата на траките. Може би още от пелазгите или пък още по-старо местно население. Аргументи ми са спорната датировка и че мегалитите на Балканите са само на територията на България, Турция и Гърция, а ареала, който траките са обитавали е много по-голям и обширен. Даже, ареала на пелазгите е значително по близък до районите с мегалити. Отделно мегалитите, както споменахме са глобален феномен, а не тракийска приумица. Защо древните хора, от всички континенти са имали такъв интерес към скалата и са я обработвали е все още загадка за съвременната наука.

Няма как да причислим мегалитната култура и създаването и към тракийската, без да се уточни коректно, че мегалитната култура е характерна в най-добрия случай само за една част от траките, в конкретни райони, като този в Югоизточна България. Може да се твърди, че тази мегалитна култура е дело на местни траки, но не и на всички траки, което е редно да бъде изрично споменато. За илюстрация ще споделя разпространението на мегалитите в Европа, което може да намерите на ето този сайт: (моите специални благодарности към отговорните за създаването му и популяризирането на мегалитната българска култура, в частност проф. Цонев за който споменах по-горе) https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/WhatAreTheMegaliths.html

Та видно е, че не навсякъде където е имало траки, има мегалити, да не казвам, че в по-голямата част от тракийския ареал, мегалити няма. Остава въпросът, кой, защо и кога, и как е създал тези невероятни скални конструкции? Траки или пък пелазгите преди тях? Или пък са още по-стари. Необходима е правилна датировка, която ще разкрие част от отговорите за създателите им и възрастта им. До тогава се моля, иманярите да имат милост и да намалят взривовете. Според мен е проблем това, че когато мегалитите се обявяват за част от тракийската култура и се имат предвид различни култови и религиозни практики у траките, то за голяма част от иманярите, това означава заровени съкровища наоколо. И тръгват. Ето защо съм резервиран към изказванията на някой археолози, които причисляват мегалитната култура у нас, като създадена от траки!

На прибиране, докато карам мотора си мисля за думите на проф. Иво Кременски, че всеки пети български мъж, носи гени на около 8000 години, същите като създателите на културата Варна, а най общо мегалитите се датират между 5000 и 10000 години в световен мащаб и се чудя, възможно ли е древните българи живели по същата тая земя, да са имали чудни технологии, с които са успявали да вдигнат тонова скална маса, да ги пренасят на големи разстояния и да ги нареждат в невероятни скални конструкции, без кран или друга подемна механична сила.

Пловдив 2023

Драгомир Желев

 

Кутела край Розовец или една от загадките на Сърнена Средна Гора

 

Кутела си е загадка за напреднали. Tази перла на българската археология се намира в землището на Розовец. Това е един от стотиците археологически обекти по земите ни, които съвременната наука не може да обясни. Нито като датиране, нито като предназначение, нито кои са създателите на Кутела. По белия свят подобни археологически обекти са сензация именно заради мистериозния си произход и предназначение, което от своя страна привлича хиляди туристи и любители на мистериите, като същевременно за местните е повод на гордост и национално самочувствие да имат по земите си такова богато културно наследство. Това е сериозен приход в бюджета за някой страни, които са се погрижили да експонират археологическото си наследство и да го направят достъпно. Ние не сме от тия страни. Но запомнете едно, по отношение на културно наследство България е от водещите страни в света, сиреч имаме много по земята ни, но малко го знаем, малко го показваме, а държавата грам не се грижи за него. При южните ни съседи, за пример, ще ви покажат камък, по който бил пикал Аристотел и ще правят милиони от туристи.

Паля мотора в един от последните февруарски дни, пълни обаче със слънце, и отпрашвам към Кутела и прелестите на Сърнена Средна гора. Ако идвате от към Пловдив, малко след Розовец от ляво почва черен път, който води към връх Братан и хижата. Няма как да се сбърка. Стигайки до там установих, че малко след първите метри пътят стана ужасно кален, а от опит знам, че да вадиш мотор от кал, грам не е забавно. Оставям кончето на един завой и тръгвам пеш. Кутела е лесно достъпен и пеш, по черния път ще стигнете за около 15/20 минути умерен ход. Не препоръчвам черния път за обикновени съвременни автомобили, освен ако не карате Лада или Москвич, тъй като на места има и коловози. Все пак ако сте решили да стигнете до там с лека кола, най-добре е да атакувате лятото, когато пътят е сух. Не очаквам SUV да има проблеми.

След 15 минути съм на табелата. Моля обърнете внимание, че на тази табела пише „археологически паметник от 9 век“. Тая датировка, тука да споменем, е твърде условна.

Както знаете, официалната ни история казва, че „покръстването на българите“ се е осъществило през 9 век, по времето на Борис I и в тази връзка се предполага, че Кутела е служил за покръстване на възрастни хора, тъй като възрастен човек, спокойно се побира в Кутела. Да възможно е, но ми се струва малко вероятно самият Кутел да е изработен през 9 век, за целите на покръстването и да се обяснява, че размерите му са такива, за да може да се покръстват и възрастни хора. Ако е така, то това ще да е местна традиция, тъй като в останалите части на страната няма подобни съоръжения със същата прецизна изработка открити, нито писмени свидетелства за подобна практика през 9 век. Има подобни обекти, които обаче са част от тракийски светилища, сиреч с доста по ранна датировка. Самия въпрос от кога всъщност българите са християни е много интересен. В учебниците от първи клас до последен курс на университета пише 9 век, но нашите учени, странно защо, не взимат под внимание сведението на Никифор Грегора, че сам император Юстиниан Велики направил независима църква за българите Юстиниана Прима. Както знаете, Юстиниан живее през 6 век, сиреч над 100 години преди Аспарух http://macedonia.kroraina.com/gibi/11/gal/11_126.html. Да беше само туй, ама и Козма Индикоплевст в своя труд „Християнска топография“, споменава българите като забележете - християни и то тук на Балканите, поне 300 години преди те, „официално, според БАН“, да станат част от християнското семейство (http://macedonia.kroraina.com/gibi/1/gal/1_197.html). Забележете, също и че Козма пише за българи в Европа, на Балканите, поне век преди „прабългарите“ да дойдат на Дунава. Та, мисълта ми е, че ако може да се оспори от кога всъщност българите сме християни, то няма как да преписваме на Кутела функции свързани с християнизацията по земите ни. Между другото забележително е, че най-старият манастир в Европа от 4 век се намира край село Златна ливада, южно от Чирпан.

Факт е обаче, че в близост има два средновековни манастира, но дали Кутела е ползван като купел, традиционния християнски съд в който се потапя човек при кръщене е спорно. Със сигурност може да се каже, че Кутела е бил ползван за някакви цели през средновековието, тъй като под него е намерена средновековна керамика, както пише Минчо Кюркчиев в книгата „Розовец“.

Кутела ранна пролет и късна есен е видим още от черния път, тъй като няма растителност.

Само на няколко крачки от чашата за великани.

 Ето го. Изумителен е. Огромна каменна чаша, която никой не знае кой е направил, защо е тук и за какво служи? Ето тази мистика в белите страни се използва успешно за развитие на културен туризъм.

Поглед отстрани

Под друг ъгъл

Когато братя Шкорпил откриват Кутела, той е пукнат. По-късно се разпада на три части, които в последствие са възстановени от археолога Христо Джамбов. Има предположения, че Кутелите са били два, но другият явно не е оцелял. Предполагам, че фундаментът долу е поставен при реставрацията с цел да крепи частите на Кутела. Ясно си личи, къде е бил счупен.

Ето и крепителния фундамент от другата страна.

Тук се виждат и трите крепителни фундамента

В непосредствена близост има интересни скални блокове, при които ясно си личи изкуствената обработка. Възможно е това да е част от втория Кутел.

Ето същия скален къс, но сниман от другата страна. Снимката не е моя:

https://photos.google.com/share/AF1QipN8yUOotbjvQ8F6mNQH3OooRb7ju3bTeKIC_om2Fi7LV_YIj4j3v0QIaA6HnOMwxw/photo/AF1QipNRnzrCY8-d2jyKY1Doxl2EeTALkal8ks29Ke6E?key=eU91QXo0aDNzWGExUDVRVXhBNWJmRGdYcHhEY2Fn

Намерих я тук: https://visit-brezovo.bg/kutela/, та много благодаря на автора и!

 

Скалната група непосредствено до Кутела

Ето и повърхността от вътре. Всеки, който е посетил Кутела и е прокарал ръка по вътрешната повърхност ще да е бил изумен, колко прецизно и гладко е направен. Според условната датировката на обекта от 9 век, подобна прецизна обработка едва ли е била възможна по това време с наличните за 9 век сечива. Подобна изработка се получава при използването на машина, на ръка ще да е изключително трудно и времеемко, а през 9 век машините още ги няма. Или просто технологията, която е използвана все още не може да бъде разгадана от съвременните учени. Още по-вълнуващо става, ако приемем, че Кутела е мегалит още от неолита, сиреч възрастта му може да е между 5000 и 10000 години.

Проблемът с датировката на Кутела се състои в методите на датиране. В останалия свят отдавна се практикува фотолуминесцентното датиране за подобни обекти, мегалити, скални изсичания и конструкции. В България не. А баш тука има стотици обекти, които следва да се подложат на фотолуминесцентно датиране. В случай, че някога Кутела бива датиран чрез фотолуминесценция, то едва тогава ще имаме ясна представа за епохата в която е създаден. Ще цитирам инж. Любомир Цонев от труда му „Мегалитите в България“, относно този метод на датиране:

Стр.154 „Датирането чрез оптически стимулирана луминесценция (ОСЛ) се основава върху способността на кварцовите зърна в скалите, от които се градят мегалитите, да акумулират енергия от радиоактивния фон във формата на латентна (скрита) луминесценция.“

Защо в България, която е пълна с подобни мегалити, този метод не се практикува за мен е загадка? Но, какво очаквате от държава, където половината асфалт по пътищата е виртуален, издръжката на горилата в Берлинския зоопарк е 10 пъти повече от пенсиите на пенсионерите ни, а БАН все още ревниво пазят неистината, че сме азиатци по произход.

Отново в непосредствена близост скална група с изсичания и загладени повърхности.

Целият район около Кутела е пълен с изправени скални плочи, които загадъчно стърчат от земята. Те са ужасно много и според мен, не са естествено образование, а са нарочно поставени в земята. Дали е така наистина, няма как да докажа, но пък всеки може да отиде и да ги види сам. В близост до Кутела има и долмен. За този „долмен“ съм чувал и слухове, че бил дело на местни хора, но нека цитирам пак инж. Любомир Цонев от книгата „Мегалитите в България“, стр.137 – „Според изследователя Тодор Ненов (Nenov, 2008) по южния склон на вр. Братан има местност с мегалитни паметници, наречена „Кутело” по името на един издълбан валун. Наблизо има останки от още един издялан монолитен къс, и – което е изключително важно за нас – останки от доста древен обект, твърде вероятно долмен. Районът изисква допълнително проучване, но мегалитните следи там са очевидни.“

Да, районът изисква допълнително проучване, тъй като в землищата на Розовец, Зелениково и Златосел историята започва още от праисторически времена. За това говорят намерените археологически артефакти, а те са стотици! Тяхно подробно описание, може да намерите в книгата „Розовец“ на Минчо Кюркчиев. Но, за съжаление, такава ни е науката в България и толкова са и възможностите, а самите археолози сякаш не са много заинтересовани да осветляват историята ни. А от към археология България е като Елдорадо! Имаме в пъти повече от гърци и италианци например. За съжаление, иманяри работят повече от археолози и така от години културното ни наследство е оставено на произвола.

Снимки на долмена няма да давам, заради иманярите. Но с търсене в нета, ще откриете. Има. Тъй като безспорно Кутела се намира в район с множество мегалити (Братята, Кораба, Слънчева Врата, Плочата и т.н.) възможно е той също да е дело на културата създала и мегалитите. Но, този отговор, споменахме, ще получим само при прецизна датировка със съвременни методи.

Ето една типична изправена скална плоча в района на Кутела: Всъщност са десетки.

Ето на тази тук се чете: „Този Кутел е божи дар“. Лошо, че българите не осъзнаваме колко много „дарове“ имаме.

Обърнете внимание на „дръжките“ на Кутела от ляво и дясно, ако си представим за момент, че е чаша. Лично не откривам никаква връзка между местоположението на Кутела, формата му и уж приложението му на съд за кръщение. Както видяхме по-горе, твърде вероятно е да е имало и втори Кутел.

Зачудих се дали при реставрацията му от Христо Джамбов евентуално е бил преместен или реално се намира на абсолютно същото място, на което е открит и от братя Шкорпил. Чудно ми е с какви инструменти е правен и дали този скален къс се е намирал винаги тук, още преди да е обработен или е бил донесен от някъде. Всъщност при едно мое посещение на мегалита Слънчева врата, който се намира също в землището на Розовец, случайно минах покрай скален къс с подобни размери с абсолютно загладена повърхност, но без изсечен басейн в него:

При вида на тоя скален къс, веднага се сетих за Кутела.

Времето напредва, та последно фото и тръгвам обратно към мотора и Пловдив.

Накрая, ще предоставя линкове, където може да прочетете за подобни обекти у нас и в чужбина. Казвам подобни, а не същите, тъй като в нет пространството се твърди, че едва ли не подобни структури няма. Има и то не малко. Това, лично на мен ми дава основание да мисля, че е възможно Кутела да е много по-стар от 9 век, да е дело на траки или на предците на траките живяли по земите ни.

Подобни на Кутела обекти по нашите земи

Още в книгата на Шкорпил „Могили“(стр.116), където е поместено първото описание на Кутела, е дадена илюстрацията по-долу с обяснението, че това е археологически паметник от Добруджа, в област Добрич и че подобни кутели са често срещани. За съжаление, към момента не съм открил дали този паметник все още съществува, ако да, къде е или защо Шкорпил пишат, че са „често“ срещани. 

Чубрата – басейн изсечен в монолитна скала!

https://bulgariansanctuaries.com/2018/10/28/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D1%87%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB/

БУДАЛА ТУРИСТ: https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/10/blog-post_90.html

Ковил – отново изсечен басейн, който силно наподобява този на Кутела, но изработката при Кутела изглежда много по-прецизна.

http://wikimapia.org/22384369/bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%E2%80%9E%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BB%E2%80%9C#/photo/2094684

Пак Ковил

https://keepliving.eu/plato-kovil/

град Варна – Римски бани

https://www.dreamstime.com/ancient-roman-bathing-thermae-varna-port-city-black-sea-bulgaria-ancient-roman-bathing-thermae-varna-port-city-image169704189

На тези снимки по долу попаднах случайно, но се оказа, че древни хромели например, които по форма наподобяват Кутела си се продават на не толкова легитимни пазари, но в България всичко е мафия! Това е колкото да илюстрираме какво прави иманярската мафия и защо е важно да си знаем историята и културното наследство, за да се спре с неговото унищожаване и бастисване.

https://planinitenabulgaria.blog.bg/photos/68807/original/5815%20(2).JPG

https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2012/05/07/na-pazara-za-antiki-v-pyrvomai-2.950608

Древен хромел от село в Източните Родопи с 7 постоянни жители, който си седи ей така покрай една срутена ограда на улицата и снимах преди няколко години. Няма да споменавам мястото, защото ще го отнесат и него, ако вече не е отнесен. Според местните, както те се изразиха, той е още от „преди турското“, да не говорим, че пък местните са потомствени турци.

Та у нас, смея да твърдя, подобни по форма обекти на Кутела, има и то не малко, а само времето ще покаже, дали няма да се открият и още.

Ето и подобни по форма обекти на Кутела в чужбина:

Adullam, Israel

https://en.wikipedia.org/wiki/Adullam#/media/File:Stone_water_trough_at_the_Adullam_ruin.jpg

Латвия

https://www.celotajs.lv/de/e/pinnuupurakmens?1

The Minoan town of Gournia – Crete - Greece

http://www.minoancrete.com/gournia009b.jpg

City of Lato – Crete, Greece

https://thegenxtravels.com/2021/12/06/exploring-the-ancient-city-of-lato-in-crete-greece/#jp-carousel-15455

Scotland – Knocking Stone

https://en.wikipedia.org/wiki/Knocking_stone#/media/File:Stoup,_Greenbank_Gardens,_Clarkston,_Glasgow,_Scotland.jpg

Scotland - Three stone receptacles, possibly originally for holding holy water (aspersorium). Dryburgh Abbey, Scotland

https://www.alamy.com/stock-photo-three-stone-receptacles-at-dryburgh-abbey-25109157.html

Stone bazalt anchor from the Sea of Galilee

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bazalt_stone_anchor_Sea_of_Galilee.jpg

Indonesia: Bada Valley, Kambala stone cisterns

https://www.moxon.net/images/image.php?folder=indonesia&image=bada_valley5.jpg

 Indonesia: Bada Valley, Kambala stone cisterns

https://sg.news.yahoo.com/mysterious-megaliths-bada-valley-central-sulawesi-170000213.html -

Plain of Jars, Laos

https://en.wikipedia.org/wiki/Plain_of_Jars -

Assam, India – megalithic jars

https://www.mirror.co.uk/news/weird-news/dozens-enormous-megalithic-jars-unearthed-26668405

Ugarit, Syria

https://www.sciencephoto.com/media/457665/view/ugarit-syria

Ugarit, Syria

https://syrian-heritage.org/big-stone-trough-ugarit/

Цукубай, каменна японска чаша, някой с размери като тези на Кутела

https://www.schneiblefinearts.com/shop/japanese-asian-garden-antiques/japan-water-basin-tsukubai-fine-columnar-style-stone-27h-x-18w-edo-period-1800-1850/

Metate and Mano at Aztec Ruins

https://www.flickr.com/photos/rwolf/41714899870

The bowl of St Anthony's Well - Scotland

https://m.megalithic.co.uk/modules.php?op=modload&name=a312&file=index&do=showpic&pid=162443

http://www.megalithicireland.com/Killucan%20Wayside%20Crosses%20and%20Bullaun,%20Westmeath.html – Bullaun Stone

Явно съдейки по формата, подобни на Кутела обекти има практически по целия свят, но определено Кутела поразява със своята прецизна изработка. 

Иска ми се, в заключение, само да спомена, че Кутела край Розовец и историята на района са поредният пример, че земята ни е населена от най-дълбока древност и тези хора са създателите на първата цивилизация в Европа. Нещо повече, културата Варна е по-стара с около 2000 години от „най-старата цивилизация в света“ Шумер. Сиреч, поне към момента, няма открита по-стара цивилизация от тази на културата Варна, което поставя България и земите и на едно от водещите места, относно археологически находки. Това може да е само повод за гордост за всеки българин. Това и трябва са се учи в учебниците. За съжаление, поради нехайството на държавата, ние не знаем, че като културно наследство сме дори по-богати от гърци и италианци, китайци, южноамериканци и т.н. Но в белия свят културното наследство се цени високо, грижат се за него, експонират го, рекламират го. В България процесът е обратен. Тук се затрива, сякаш никой не трябва да разбере, че сме много стар народ, а земята ни е дала началото на културна Европа. Искрено се надявам, че един ден апатията завладяла народа ни, ще си отиде и ще търсим и изучаваме корените си, ще съхраняваме и популяризираме културното си наследство, а то ще е повод за национална гордост и самочувствие.

 

Драгомир Желев