Фолклорът ни е уникален и пъстър. Ако се запитаме обаче откъде идва,
изненадващо ще открием, че неговите елементи водят до голяма степен началото си
от най-древни времена в които са живеели траките и тяхното културно наследство
е живо и днес в българската обредна и празнична система. Празници като Трифон
Зарезан, Гергьовден, Еньовден, самата Коледа, Игнажден, Лазаровден, Сирни
Заговезни, обредите Пеперуда и Герман и още много други, та всичките ни
най-тачени празници са с тракийски произход. Кукерите и нестинарството са други
примери за тракийско наследство. Как е станало туй чудо, траките да предадат
практически целия си фолклор и обредност на прабългарските азиатски орди, че
обичаите да се запазят до днес? Сиреч траките, малцинството според официалната
историография, успяли да предадат фолклора си, обичаите си, празниците си на
прабългарските нашественици. Народните празници и обичаи, са нещо изключително
интимно за всеки отделен народ, те са характерен белег развил се във времето,
живата история и душа на народа. Въпросът е ясен тогава. Как и защо ние
днешните българи празнуваме празници, пием, плачем, молим се и пеем, празници с
тракийски произход и това се повтаря от хилядолетия? Жалко, че голяма част от нас
дори не го осъзнават. Кое ни кара нас българите и до ден днешен да тачим
тракийското наследство съзнавайки го или не? Да, и това е от нещата, които
децата ни не учат в училище. Да учиш сложни неща като синус, косинус и
тангенс, а да не учиш произхода на фолклора си. Странно е малко нали?
Нека видим какво пишат за произхода на празниците
ни някои от големите ни фолклористи, като в техните трудове, за жалост знание и
достояние за малцина, има безценни данни сочещи, че фолклорът ни, цялата
ни празнично обредна система е на практика тракийско наследство.
Да започнем с фолклориста Михаил Арнаудов и книгата „Студии върху Българските
обреди и легенди Том 1 – БАН – София 1971“:
На стр.72 четем – „И. Смирнов в своя „Очерк
культурной истории южньих славян“ , приема без много доводи, че
нестинарските игри са преживелица от култа на цар Константин-Хелиос, слян
допълнително с оргиастическите празници на траките в чест на соларното божество
Сабазий.“ И още „Константин-Хелиос се превръща тук в Константин-Сабазин
и подобно на Сабазий става бог на пророческите вдъхновения всред оная жреческа
корпорация, наследник на която са днешните нестинари.“ А малко по
нататък, Арнаудов пише:
„Такива обичаи са и пролетните дионисии,
наследени в българския празник на момите „Гора“, както и съвпадналият с
дионисийте култ на Кибела, запазен в македонските „Русалии“.
Русалии, Гора, Нестинари ни пренасят, според Смирнов, в онова далечно минало,
когато по долините на Македония са скитали дружините на корибантите с техните
лекарско-магически танци, а в Тракия са се подвизавали поклонниците на Дионис и
на боготворения Константин — днешните маскирани в кози кожи кукери по Сирни
заговезни и предадените на пророчески транс нестинари.“
На стр. 237, Михаил Арнаудов пише – „Еньовден,
денят на Иван Предтеча, ще е бил някога у тракийци и славяни, прадеди на
днешните българи, значителна дата в популярния календар, ако съдим по това,
което е той днес в празниците и поверията у всички българи. Той минава за
най-висока точка на лятното слънце и от тоя ден започва упадъкът на слънчевата
сила, та и далечното настъпваме на зимата.“
В книгата „ Сборник за народни умотворения и
народопис - Студии върху Българските обреди и легенди“ - БАН София, но от
1920, на стр.87, във връзка с кукерите Арнаудов пише следното – „Така,
като допускаме генетическа връзка между някогашните Дионисии, откърмили
древната драма, и днешните кукери, ние не искаме ни най-малко да
пренебрегваме трудностите, които произтичать отъ постепенно никналия, съ
участието и на други празднични форми, синкретизъмъ на обичая у балканските
народи.“ А по нататък на стр.97 се дават още сведения – „Приликата между
днешните кукерско-карнавални игри и древните Антестерии се простира върху
следните точки: 1. Едните и другите ставатъ въ късна зима, въ предпролетния
сезонъ, именно на Сирната неделя (6 - 12 февруари), къмъ средата на стария м.
Антестери (11 — 13 февруари). Отместването не накърнява характера имъ, макаръ
да поражда смешения, и въ частния случай то не пречи да сближаваме съ древните
праздници на Диониса както предпролетните февруарски, така и съвсемъ зимните
декемврийски или януарски обичаи у насъ.“
На друго място Арнаудов пише следното: на стр.100
„Преобличанията и маскирането на кукерите презъ Сирница и коледните
праздници у балканските народи стоятъ изобщо въ добра успоредица къмъ
класическите и следкласическите тържества отъ цикъла на Дионисии и Брумалии.
„Тези, които правятъ процесии въ честь на Диониса“, пише въ III в. Улпианъ, „иматъ обичай да се
преобличатъ, съ цель да приличатъ на другарите му, едни въ видъ на сатири,
други като вакхи, трети като силени“. Във връзка с празника Трифон Зарезан, може да
прочетем следното на стр.125 „Като по-особенна форма на предпролетните
дионисовски праздници се явява у насъ обичаятъ Царь на лозята, прикрепенъ къмъ
праздника на св. Трифонъ, 1 февруари.“
Нашият историк и траколог професор Димитър Попов в
книгата си „Тракийската богиня Бендида– Д. Попов – София 1981“, също дава ценни
сведения за фолклора ни: на стр. 103, може да прочетем, че самодивите и самовилите
са преки наследници на тракийската богиня Бендида. Малко ли деца са раснали
с приказки за самодиви и юнаци например, но знаят ли, че тези образи са
тракийско наследство? На стр.104, може да прочетем за старинен култ запазен
в Родопите, междуречието на Струма - Места и Странджа, където образа на Св.
Марина съответства отново на този на тракийската богиня Бендида. Професор Попов
подчертава в книгата си на стр.102, че поради много остатъци от древността във
фолклора ни, то българинът и до ден днешен е по-скоро езичник отколкото
християнин. Е, ние си колим агне и чак попа пее молитви отстрани на курбана,
сиреч езичество и християнстовото при нас са в едно, ама повече май е
езическото. Да, нашата обредно празнична система е по-скоро езическа, а не
християнска. Езическа, сиреч много стара, само на няколко хиляди години. И
християнството не е успяло да я промени много.
Лично считам, че на българина не му трябва
много Бог, за да общува с Вселената, защото българинът се е научил да общува с
нея, далеч преди да измислят Бог. Българска магия.
Още сведения за тракийския произход на празниците
ни дава и професор Томислав Дяков в книгата си „Народен Календар – Празници и
вярвания на българите, Анубис, София, 1993“. На стр.35, четем, че Трифон
Зарезан е наследник на почитането на тракийския Дионис, на стр.43, че Сирни
Заговезни е наследник на култа към Бендида, на стр.47, че кукерските игри през
Тодоровата седмица са също наследник на култа към Дионис. В книгата също може да
прочетем, че Лазаровден (стр.58) или Голяма Богородица (стр.123) са наследник
на култа към Богинята Майка, а Еньовден (стр.90) е наследник на култа към
лятното слънцестоене. В историческата литература „прабългарите“ и траките са
засвидетелствани като народи почитащи слънцето. Макар и уж християнски
празници, то народната обредност е останала, че се пази и до ден днешен, от
далеч по-стари езически времена от много преди сам Христос.
Иваничка Георгиева е друг наш изтъкнат етнолог
даващ данни за тракийския произход на българската обредно празнична система. В
книгата и Българска Народна Митология – изд.Наука и Изкуство, София, 1993 на
стр.21 и 22 може да прочетем, че и траки и българи са почитали слънцето. На
стр.45 става ясно, че бръшлянът, едно от разстенията част от култовата практика
на българите и до ден днешен, е също и свещенното растение на Дионис. Човекът
змей, за който всички ние знаем от българските народни приказки, които сме
слушали като малки, приказки за змейове, за моми и юнаци, произлизат всъщност
от религиозната система на траките (стр.54). Поверията и обичаите на народа ни,
свързани с мечката са наследство от култа към Артемида (стр.59). За змеят, като
част от българската митология, може да открием паралел в тракийския мит за
Борей (стр.129). На стр.152 може да прочетем, че българският обичай Русалий е
тракийско наследство, а също и кукерите на Сирница (стр.239) са наследство от
древните Дионисии. Особенно интересни са сведенията, които авторката дава за
Св.Модест запазил черти от култа към Хермес (стр.237), тачен много в Странджа и
до днес. Св.Модест (18 декември) е покровител на замеделците и овчарите. Ето
тук, може да прочетете за този типичен български обичай и празник, като моля
обърнете внимание как се изобразява Св.Модест по иконите:
https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/denyat-sveti-modest-159.
От книгата „Кратка енциклопедия Тракийска
древност, Издателство Аргес, София 1993“ – съавтор Александър Фол“, на стр.304
за Хермес, може да прочетем, че още Херодот, бащата на историята, го включва в
тракийския пантеон, сиреч може да го броим за тракийско божество: Следния цитат
от Херодот е всеизвестен „...отделно от народа, царете почитат Хермес повече
от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя
произход“. Хермес е покровител на стадата и дори по монетите на
тракийското племе дерони е изобразяван водещ двойка биволи. Досущ, както се
изобразява Св.Модест по иконите и до ден днешен в българските църкви, както
надявам се сте прочели от дадения линк по горе. Сиреч, култа към Хермес,
типично тракийски е изповядван и до ден днешен в България, но вече приел образа
на Св.Модест, и е така вече към 3000 години.
От известния наш фолклорист Евгений Теодоров и
книгата му „Древнотракийско наследство в Българския фолклор“ може да се научи,
че фолклорът ни води началото си с траките и техните обичаи и фолклор, сиреч
ние с право, казва авторът може да се наречем техни преки наследници.
На стр. 271, Теодоров пише: „Установените
в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените
траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че
потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите
вярвания, култове, обичаи, характерни особености и склонности, доразвити и
преосмислени от славянската душевност, и това дава достатъчно основание
да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор
като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме
за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“
Та явно е, че според нашия учен връзката между траки и българи е безспорна и
съвременната празнично обредна система на българите води началото си от
хилядолетия тук на Балканите. Странно, ако по произход сме азиатци, защо
обичаите ни са тракийски? Замислете се. Да, съвременният българин няма и помен
от каквото и да е било азиатско културно наследство или от бог Тангра, но за
сметка на това целия ни фолклор е тракийски.
Продължавам с цитатите
от книгата на Теодоров: нас стр.151,
четем „Ако обаче
всички магически обреди на Гергьовден, явно свързани с тракийския култ на
Дионис, са насочени преди всичко към здравето и ако тая характерна
насоченост за култа на Дионис имат у нас Русалиите, които са свързани в някои
черти и с кукерите, то тая органическа връзка и цялостност, каквато явно не са
могли да създадат римските розалии, позволяват да се заключи, че Русалиите,
свързани с Дионисиите чрез своята подчертана лечебно-магическа насоченост,
характерен елемент на всички тракийски вярвания, са могли да бъдат създадени
и заети пряко само от траките, които, романизирани, елинизирани или не, са
запазили своите основни култове до асимилирането им от заселилите се в
Балканския полуостров славяни.“
На стр.230 във връзка мита убиването на ламята, за
който сигурно няма българско дете да не е слушало приказки, Теодоров пише
следното: „Очертаната връзка между приказките и основните вярвания и обреди
на празника Гергьовден, в които отгласят тракийски обредни вярвания, се
потвърждава и от приказката за убиването на последния дракон (наричан „змей“),
който останал да „ходи по света“ („Общ труд, I, кн. 3, 1868, стр. 58), от дядо Трак.
Името Трак в тая кратка приказка възстановява едно изгубено междинно звено в
приказките и показва, че по някакъв начин преданието за убиването на дракона
от един герой е било свързано с траките. Мотивът за убиването на ламята
(халата, аждера), както се вижда от местата, където са записани приказките, е
бил дълбоко проникнал в българския фолклор и това заедно с характера на
основните образи и моменти показва голямата му старинност.“
За всеизвестния нам Крали Марко, та кое българско
дете, не е слушало приказки за Крали Марко, на стр. 251, Теодоров пише
следното: „Въз основа на казаното дотук може да се приеме, че образът на
юнака конник в българския фолклор е изграден върху старинния образ на героя
конник, в чиито жили тече тракийска кръв и който поради историческата
конкретизация, която, смятам , е основен закон в развитието на българския юнашки епос, е
преминал през различни превъплъщения. Най-значителното от тях е Крали Марко“.
За Гергьовден, празникът, който празнуваме и тачим
сякаш повече и от Коледа като българи, Теодоров на стр.263, пише следното: „Анализът
на извършваните обреди през нощта срещу Гергьовден ни отвежда към тракийския
култ на Дионис. Може да се смята при това, че култът на Дионис у траките е бил
очертан досега непълно и неправилно само въз основа на сведенията за формите на
този култ в Древна Гърция. Запазените в нашия народ обреди дават възможност да
се уточни или да се получи по-вярна представа за култа на Дионис у траките.“
Значи какво излиза, според Михаил
Арнаудов, Иваничка Георгиева, Томислав Дяков, Димитър Попов, Евгени Теодоров и
много други наши учени, фолклорът ни е чисто тракийско наследство. Няма и помен от Тангри, азиатщини или
иранщини. Подобна приемственост, може единствено да съществува, ако приемем, че
българите са поне в по-голямата си част местен народ, предавал традициите си от
поколение на поколение през хилядолетията, а не пришълци отвън.
Продължаваме смело напред, след като
установихме, че според българските учени българските празници и обредна
система, всъщност са с тракийски произход.
От къде идва българската шевица например,
неизменна част от българската носия? Нещо толкова характерно за нас българите.
Чужденците ни се възхищават. Знаците от българската шевица, които се везат и
до днес, са на практика същите знаци, които археолозите са открили, че водят
началото си още от неолита и са били ползвани от древните цивилизации по земите
ни, тук на Балканите. Знаци като кръста, елбетицата, свастиката, канатицата,
богинята майка, които са едни от най-често срещани шевици по българските носии.
Сиреч излиза, че същите орнаменти, които се везат и до днес, откриваме по
нашите земи и са познати от поне 5 хиляди години, че и повече. По пътя
на логиката това говори, само и единствено за една древна традиция,
продължаваща, за наш огромен късмет, и в наши дни. Тези знаци не са се зародили
някъде в Централна Азия, а тук на Балканите и местното населние ги използва
като част от бита си от хилядолетия. Та интересно, защо и траки, и българи
ползваме едни и същи символи, за да комуникираме с вселената. Броят на
съвпаденията в символите е толкова голям, че няма как да говорим за случайност.
Подозирам, че официалната ни история, ще се затрудни да обясни как така монголоидите
или иранците, сиреч тея пусти прабългари с азиатски произход, са дошли тук на
Балканите и видиш ли веднага узурпирали цялата символна и знакова система на
балканците, като своя, а своята зарязали. Че защо им е на едни завоеватели на
нови територии, каквито са прабългарите, да вземат символната система на
местното население, което покорили? Не сметнали за необходимо да променят и
топонимията примерно, тя си е същата и до днес.
Сега да разгледаме и други сериозни източници на
информация:
В книгата на известния, бих казъл велик археолог
Китов „Въведение в тракийската археология“ ИК Авалон, София, 2002 на стр.20,
където е писано за облеклото на траките, може да се прочете, че женските
тракийски дрехи са идентични с българската национална носия.
„Ако се съди по някои релефи от римско време, женската дреха твърде
много прилича на българската национална носия.“
В книгата на археолога Димитър Овчаров, баща на
археолога Николай Овчаров „Художествената керамика в българските земи“, София
2010, на стр.54 четем: „Особенно
внимание заслужават изображенията с мотиви от живота на траките. Те се
отличават с характерно облекло: дълъг ямурлук с шевици, островърха шапка.“
Ако се вгледате в приложените изображения на керамиката ще забележите огромната
прилика с типичното българското облекло, сиреч дългия ямурлук и калпака, което
пък е типично за някои овчари дори и днес. А в не толкова далечното минало,
масово облекло всред мъжката част на народа. За същото пише и епиграфа професор
Георги Михайлов в книгата си „Траките“ – второ издание 2015г. НБУ, София, като
първото издание на тази книга е още през 1972г. На стр. 250 за дрехите на
траките се пише следното: „Дрехите им са били следователно много колоритни.
За получаване на боите са били използвани естествени багрилни вещества, каквито
и досега се упортребяват в някои краища у нас, например в Родопите“. На
стр.251 четем следното относно дрехите на тракийските мъже: „За връхна дреха
им служела кабаницата (ямурлукът) – зейра (zeira), която се спускала до стъпалата и досега
се носи от наши селяни“. Давам линк на който може да се види
ваза с изображение как траки слушат Орфей, но моля обърнете внимание на облеклото
им - https://bnr.bg/post/100917355. Излиза, че траки и българи се обличат
твърде сходно, за да е просто случайно.
Ето линк, на който може да се прочете за археолога
Христина Вълчанова, която организира изложба, за да илюстрира, че знаците от
шевиците са същите като тези намирани по различни археологически находки, като камъни,
скали, керамика по нашите земи още от неолита. С други думи, шевиците от българската
носия са на няколко хиляди години и като символи се зараждат тук на Балканите,
а не са привнесени от Централна Азия.
https://www.haskovo.net/news/427730/Taynite-na-babinata-rakla-Idete-v-Gradskata-biblioteka-i-gi-vizhte - Христина Вълчанова.
Ето и линкове към трудовете на д-р Юлия
Боева, която изследва, показва и доказва, че древните символи от неолита тук на
Балканите са същите ползвани и до ден днешен в българската шевица.
Юлия Боева
https://www.otizvora.com/2018/09/10122/yuliya-boeva-praistoricheski-simvoli-v/ - Праисторически символи в свилениците от
Софийско.
https://www.otizvora.com/files2012/elbetica.pdf „Елбетица, Кръстато пиле и Сур Елен“
https://www.otizvora.com/2015/05/6850/yuliya-boeva-boginyata-i-rogatite-gla/ - Богинята и
рогатите глави.
Да ви кажа право, хич не ви трябват археолози,
историци, етнолози или каквата и да било наука и специална подготовка. Достатъчно
е да отворите снимки на археологически артефакти със символи от неолита (по
нашите музеи е пълно с такива) и да сравните с различни снимки на шевици. Всеки
българин с интернет, за половин час, може да открие колкото си иска съвпадения.
Да, без майтап, толкова е лесно.
Връзката между символи открити тук на
Балканите от неолита и символите в живата българска шевица са безпорни. Безпорни
са и приликите в облеклото на траките и националните ни носии.
Та така станало, че символи известни още от
неолита и до ден днешен българите шият по дрехите си. Говорим за хиляди години
традиция и то местна. Много трудно, да не кажа невъзможно ще да е, някой
смислено да обясни, защо уж азиатски народ, завоевател, идва на Балканите, бие
се и побеждава Източната Римска Империя и вместо да наложи своята символика,
той започва да използва местна такава. Хипотетично, ако една орда българи
превземем една Белгия например, ще станем ли белгийци според вас и ще тачим ли
всичките им привички и обичаи като родни, изоставяйки нашите! Нонсенс, абсурд.
Да беше само туй, ами мартениците. Ами
киселото мляко, че и гайдата. Все неща с местен произход. Има далеч повече, което едва ли ще е по
силите на лаик като мен да изброи. Но, тук е и проблемът. Вместо децата
ни да учат, че фолклорът ни е базиран на тракийската култура, една от
най-забележителните цивилизации в света, те учат какви ли не щуротии за
монголоидно иранския ни произход. Ако само бегло прелистите „Българска
Етнография“ на Николай Колев от този линк http://macedonia.kroraina.com/nk_etno/nk_5a.htm#4 ще видите, че ралото използвано от векове
от българина, за да оре земята си е тракийско културно наследство, грижата по
лозята и направата на вино са също тракийско наследство, също и обработката на
лен, коноп, вълна, животновъдството, че и грънчарското колело.
Никой не се наема обаче да обяснява как така
българите, тези „мними“ пришълци на Балканите, познали Европа, чак през 681г.
са ползвали същите рала, като тези на траките, за да орат земята, празнували са
същите празници, обреди и обичаи, ползвали са същата символика и орнаменти. Не
се наемат, защото накрая ще излезе, че приликите между траки и българи са
толкова много, че по-скоро трябва да отговорим какво точно ги отличава, ако
приемем, че са различни народи.
В книгата на Евгений Теодоров „Древнотракийско
наследство в Българския фолклор“, която споменахме може да се прочете на
страница 56, че дори неравноделните тактове характерни за българските песни
и танци, са също наследство от траките, като се дава пример от описания на
Ксенофонт и Тацит за танците и песните на траките. Авторът смята, че нашето
„пайдушко хоро“, най -играното и разпространено хоро, си е чист наследник на
тракийските песни и танци: „Те имат навярно старинен, тракийски произход,
тъй като малкото, което знаем за тракийските танци, сочи тъкмо подскачането
като характерна тяхна черта. Така Ксенофонт съобщава за тракийски военен танц,
при който играчите „подскачали леко и високо“. Същият гръцки историк съобщава,
че при един танц самият Севт „заскачал ловко“. А и Тацит разказва на едно място
в своите Анали, че „най-буйните скачали.., с песни и в такт по обичая на своя
народ“. Смятам, че представлява тракийски танец и нашето пайдушко хоро,
което Б. Цонев характеризира с „накуцващо“ изпълнение на стъпките във второто
време, т. е. първата стъпка се изпълнява в 2/8 (2/16), а втората в 3/8 (3/16),
така че „тялото се движи неравномерно, неустойчиво, криволичещо или
кривоизвивно“ и „изпълнителите му сякаш накуцват с единия си крак“.
Подкрепя мисълта ни и обстоятелството, че пайдушкото хоро е
„най-разпространеното хоро у нас“ и че „се е наричало на много места „старо
хоро“.
Същите виждания, че музиката и песните ни във
фолклора са тракийско културно наследство споделя и академик Красимир Петров,
което може да чуете в интервю от приложения линк: https://www.youtube.com/watch?v=xQW959Uov2E. В книгата на Стоян Джуджев „Българска
народна музика“ в глава II „Движенията в Българските народни танци“ се казва, следното: „Подчертано
култов и обреден характер и произход имат танците на „пеперуда“ и нестинарските
игри, а също така и танцовите процесии на калушари, русалии и кукери.“ Как
са успели траките да ни предадат всичко това в късния VII век, ако ние сме късни ирански или
азиатски пришълци от азиатските степи, а по това време, траките били почти
изчезнал народ. Просто няма логика, ако вярваме, че романизирано-елинизираните
остатъци от траки, предали на ирано-монголоидните прабългари целия си фолклор.
Удивителната прилика в тракийската и съвременна обредно празнична българска
система, може да се обясни логично единствено, ако приемем, че ние българите
сме стар балкански народ с тракийски произход.
Тук трябва да вметна, че изброените от мен автори
в никакъв случай не изчерпват въпроса от къде идва българският фолклор, а са
само малка част от подобни изследвания. Може спокойно да заключим, че в
голямата си част българският фолклор води началото си от траките. От тук на
Балканите, а не някъде от Централна Азия. По пътя на логиката, това може да се
получи само ако сме местно население в основата си. Ако вярваме на съвременните
теории, които някои се опитват да налагат, че траките били почти изчезнали, по
времето на пристигането на прабългарите, то как да се обяснят всички паралели.
И то научно? Напротив, както виждате самите учени казват, че фолклорът ни, щем
не щем е тракийско наследство.
С изброените паралели между траки и българи по
горе нямам за цел да променям официалната история, а само да обърна внимание на
факти, за които е твърде възможно съвремения българин да не подозира. Има
достатъчно основания и доказателства за връзката между траки и българи, които
се отричат, тънат в забвение, не са в масово обръщение. Ето това според мен,
като българи ни лишава от познанието за нас самите, от къде идваме и чии
наследници сме. Но, ако някой тръгне да търси разлики между тракийския и
българския фолклор, ако те са различни народи, живяли в различни исторически
епохи, такива почти нямя да открие. Чудно що така става.
За да обобщим до тук за фолклора ни,
видяхте какво пишат учените. Фолклорът ни е тракийско наследство. Подобни
сходства в език и обичаи не споделяме с нито един съвременен азиатски народ,
нито с такива населявали Азия в миналото. Но малцина са децата у нас, които да
имат понятие за истинския древен произход на фоклора ни и на обредно празничната
ни система. Малцина са и възрастните. Промяна в образованието ни е нужна
тогава. В заключение, съвсем накратко „да заключим“, българския фолклор е с
тракийски произход.
03/09/2022 Пловдив България
Драгомир Желев
Няма коментари:
Публикуване на коментар