Възможно ли е Пловдивската крепост на Небет тепе да е по - стара от тази в Микена?

Да пишеш за историята на Пловдив и Небет тепе е дързост голяма за всеки неспециалист. Целта на настоящата работа не е да споря със специалистите историци и археолози, а само да изложа данни, които не се познават от широката общественост, но които намирам за твърде интересни. Искаше ми се повече пловдивчани да се интересуват от историята на града, но пусти времена в които живеем не предразполагат много към история и култура. Сигурен съм, че туй което предстои да прочетете ще бъде предмет на жестока критика и несъгласие от голяма част от историците и археолозите и може би с право. Но, намират се археолози, за които историята на Небет тепе е все още отворен въпрос, а не окончателно решен. Като пловдивчанин все си мисля да поема риска и да представя една интересна, но непопулярна достатъчно гледна точка за част от историята на крепостта на Небет тепе, дадена от археолога Атанас Пейков. Нека от сега е ясно, че неговата теза има много противници и няма да я чуете в Археологическия музей в Пловдив, нито ще я прочетете в повечето специализирани издания. Нямам нито намерение, нито претенции да твърдя или изяснявам, кое е истина и кое не. Това е работа на специалистите, която трябва да се върши непредубедено с цел изясняване на историческата истина. За да стане това, трябва да се разгледат всички налични факти, датировки, хипотези и едва тогава да се пише история и да се разказва за поколенията. Та повтарям, целта ми е единствено да представя гледната точка на Атанас Пейков, която е изключително интересна. За мен е жалко, че повечето пловдивчани не са чували за археолози като Петър Детев, Димитър Цончев или Атанас Пейков. Че не знаят какво има на Небет тепе. А Пловдив дължи много на тези археолози, а историята на хълма е забележителна.  

Та въпросът е: „Възможно ли е крепостната стена на Небет тепе да е по-стара от тази в Микена и да се датира от 19в.пр.н.е? Възможно ли е Пловдив да е бил град още през бронзовата епоха? Така се докосваме и ставаме част от онази световно известна епоха на Микена, за която има стотици книги, предавания, филми, а там целогодишно се редят тълпи от туристи?“. Според много наши археолози и историци категорично не. Но, има едно „но“!

Ще е удачно преди да влезнем в детайли, да уточним някои неща. Първо какво е циклопски градеж, така  характерен за Небет тепе?

Ето и бързия отговор: „Циклопска зидария, също опус циклопикум (на латински: Opus cyclopicum), също opus siliceum и opus poligonalis, циклопски градеж е строителна техника, известна в архитектурата на древна Елада от предгръцкия период.“

„Представляват суха зидария от големи, необработени или грубо ломени неправилни каменни отломъци, подредени с минимални отстояния един от друг. Такъв е градежът на ахейските градове от бронзовата епоха Микена и Тиринт, чиито създаване елинският епос приписва на митичните циклопи“ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Важно е тук да отбележим, че се говори за циклопска зидария от предгръцкия период. Сиреч, преди да дойдат гърците или още данайците. А коренното население, преди идването на гърците, това са пеласгите. Ето защо, често, циклопската зидария или градежи се наричат също и пеласгииски. Още Страбон пише, че пеласгите са населявали цяла Елада и са коренното население, преди идването на данайците: „Колкото до пеласгите, почти всички са съгласни, че някакво древно племе с това име се е разпространило из цяла Елада и най-вече сред етолийците из Тесалия.“ - https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk5c2/. Или следното:  „Този оракул според Ефор е бил основан от пеласгите“ - https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7/. А пеласги са се наричали най-ранният от всички народи, които са владеели Елада. И поетът се изразява така:  „Зевсе додонски, царю пеласгийски…”, И Хезиод: „Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите.“

Да беше само Страбон, но за Ваше сведение за същото пише дори и бащата на историята Херодот, Книга 2, 56:

Ето например какво пише за стената в Атина, един Павзаний, https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek1/ - „Като изключим тази част от стената на Акропола, която е построена от самия Кимон, сина на Милтиад, останалата нейна част, както разказват, са я построили пеласгите, които някога са живели под Акропола.“ Да споменем и че още Омир в „Илиада“ пише за пеласгите и ги поставя редом до траките, като родствени народи. Да споменем, че има множество учени, за които пеласги и траки са родствени народи, но има и учени които оспорват тази връзка. Но, сама по себе си темата за пеласгите като коренно население е твърде обширна и нека се ограничим само със споменатото тук. Важно е да знаем, че циклопските градежи, често се наричат и пеласгийски, като се има предвид, че тези градежи са от едни праисторически времена и са много стари, дело на местния народ. В случаят термина „предгръцки“ е много важен и верен.

Изводът е, че пеласгите са местен народ от преди гърците и са строели „циклопски градежи“, подобни като тези на Небет тепе.

Ако питате, има ли циклопски градежи в България, отговорът е има и то доста, Небет тепе е само един от примерите. В сайта на професор Любомир Цонев – Балкански Мегалити - https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/MegInBg.html , в частта за циклопските градежи, може да прочете за някои от тях. Списъкът не претендира за изчерпателност, като дори и до днес се откриват нови циклопски зидове у нас, които са били неизвестни до момента. В българската наука се приема, че „циклопските зидове“ са продукт на тракийската култура.

Например преди няколко години, професор Овчаров, откри циклопски градеж на възраст от преди Троянската война, сиреч от преди 13-12 в.пр.Хр: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101036351/krepost-ot-vremeto-na-drevna-troa-otkriha-v-iztochnite-rodopi. Точният метод на датиране не ми е известен. Ще си позволя да извадя един цитат от статията, който ми се струва изключително важен и по нататък в настоящата работа ще засегнем този въпрос: 

„Проф. Николай Овчаров коментира, че откритието е с огромна научна стойност, защото потвърждава хипотезата на акад. Александър Фол от осемдесетте години на миналия век, че древна Тракия е била част от микенската култура, смятана за първата европейска цивилизация.“

Сиреч у нас има археолози, за които е ясно, че древната култура възникнала в Тракия, по поречието на Марица, както и тази развила се в Микена например, реално представляват една и съща култура, на ако не един и същ, то сродни народи и най-важното „местни“ балкански. Те не са пришълци от някъде. Същата теза е жестоко отричана от множество наши и чужди учени и винаги се дава предимство на Микенската култура, която се представя като предтеча на гръцката такава, а местната тракийска култура зорлем се омаловажава. Но, един невероятен археолог като Петър Детев (Прародината на Траките), на който Пловдив дължи много, в прав текст пише, че траките и културата им не са някакви пришълци на Балканите, те са стар местен балкански народ. Е, това също се отрича от множество наши учени. За тях траките са пришълци, но не се уточнява аргументирано от къде са дошли. За съжаление все още у нас се налага тезата, че траките са пришълци на Балканите, въпреки стотиците археологически доказателства, че животът тук не е  спирал от хилядолетия и материалната култура показва, че говорим все за един и същ местен народ. Генезиса на траките е предмет също на ожесточени спорове в научните среди.  

Към тракийските крепости в циклопска зидария, ще добавя някои, които лично съм посетил в близост до Пловдив и които са описани в Тракийски паметници – Мегалитите в Тракия, том I – 1976 - Издателство Наука и изкуство София:

Стр.161 – Крепост Киево Кале, Пещера - ранна желязна епоха

Стр.161 – Крепост Перуна, Пещера – ранна желязна епоха

Стр.162 – Крепост Тъмбра, Пещера – ранна желязна епоха

Стр.163 – Крепост св.Никола – ранна желязна епоха

Стр.165 – Крепост Момицата – ранна желязна епоха

Общото при тях е, че всичките са датирани ранна желязна епоха. Сиреч от епохата на Троянската война. Разбира се, това са само няколко примера от десетките подобни крепости.

Изводът е, че траките строят с полигонални скални блокове или квадри, без спойка или само калов разтвор и то от дълбока древност.

С две думи циклопските зидове у нас са част от културата на местното древно население!

Да се върнем пак на циклопските зидове и да попитаме, колко стари може да са те? В своята книга „Принос към старата история на Пловдив“, археологът Димитър Цончев, един от първите проучватели на Небет тепе, пише следното на стр.36/37. „Този начин на строеж е един от най-старите почти за всички народи, характерен за епохите на тяхното първично развитие и в архаична Гърция е известен с името „циклопски начин на градеж“. Да, условно може да приемем, че този начин на градеж е изключително стар, характерен за праисторията. В Микена и Тиринт се приема, че циклопските стени са вдигнати около 1500г.пр.н.в, тоест в епохата преди Троянската война.

Зидът в Кабиле на Зайчи връх се датира 15-10в.пр.н.е. На връх Драгойна има циклопски зид от бронзовата епоха. Но пък циклопския зид от солницата край Провадия е датиран на цели 5000г.пр.н.е https://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/CW/CW-004BG/CW-004BG.html  . В световен мащаб има циклоски зидове, които са още по-стари. Проблемът тук е с датировката правена от археолозите и методите, които се използват за датиране. Често не се датира самия градеж, а се прави по косвен начин, по намерени наблизо артефакти например. Този начин, колкото и да е точен, толкова и може да доведе до заблуди.

За съжаление, колко са стари циклопските градежи, няма точен или общ отговор, но и тук става интересно. Циклопски зидове има не само у нас, а практически на всеки континент, по целия свят, като някои са с огромни размери и даден каменен блок достига до и над 50 тона, а понякога са на възраст между 5000 и 10000 години. Ако се ограничим в Европа, то такива зидове у нас бол, има в Гърция, Румъния, Испания, Италия, Турция, Русия, Малта и т.н.. Характерно за всички тях са полигоналните камъни, наредени без спойка. Ако у нас циклопските градежи се свързват с траките, то трябва да отбележим, че същата строителна техника се наблюдава почти по цяла Европа, та локалния им характер, всъщност става европейски. В енциклопедия Британика, пише, че според легендата тези полигонални строежи са дело на тракийската раса на митичните циклопи гиганти https://www.britannica.com/technology/cyclopean-masonry . Но, реално аналогични полигонални строежи се откриват и на места далеч извън тракийския ареал, колкото и огромен да е бил той. Спорно е тогава да свързваме тези полигонални градежи с даден етнос или култура. Лично за мен представлява интерес въпросът, как различни народи, в различни краища на света, преди хиляди години строят по аналогичен начин с камъни в неправилна форма и ги нареждат подобно на огромен пъзел. Всеки строителен инженер ще ви потвърди, че циклопския начин на градеж не е проста работа, а напротив, изключително сложен, тъй като буквално всеки камък е с различна форма и размери, а накрая между камъните остават минимални фуги, а някои циклопски градежи са толкова прецизни, че не може да прокарате и лист хартия между блоковете, като същото важи и за строителството с квадри.Това говори за прецизност, която е трудно обяснима за предполагаемата праисторическа епоха в която те са възникнали, където се предполага, че хората не са имали развита математика или сечива и уреди за строене.  

Та до тук изяснихме, що е циклопски градеж идващ от времената преди гърците, че ги има у нас и то много и, че най-вероятно са изключително стари и често точната им датировка е предмет на археологически спорове. Така е и в случая с Небет тепе. Спор голям. Дали е решен, преценете сами.

Ако посетите Археологическия музей в град Пловдив, в една от залите може да видите следната снимка на така наречената Диагонална стена от Небет тепе, пример за циклопски градеж:

Видно е, че дадената датировка е 5-3в.пр.н.е. Видно е, че няма и помен за споменаване на „циклопски градеж“ или „пеласгийски“. Интересно е тук, че представения начин на градеж „опус емплектум“, сиреч две лица на стената с пълнеж между тях,  е характерен за укрепените селища на траките (Въведение в Тракийската Археология, Китов, Агре, стр.57), но също характерен и за гърци и по-късно римляни, като те употребяват квадри за лицевите части, но през 5-3 в.пр.не.е в Пловдив няма ни гърци, ни римляни, а само траки. Видно е обаче, че това са полигонални камъни, подредени без спойка. В случая, нека обърнем внимание за момента само на датировката 5 – 3 в.пр.н.е. Тя ще ни занимае в следващите редове. Реално, това е само една от множеството изказани датировки за крепостните стени на Небет тепе. 

Преди да продължим нека видим какво пише в книгата „Въведение в Тракийската Археология“, Китов, Агре на стр.63, относно Небет тепе:

Та виждаме, че през бронзовата епоха на Небет тепе е имало „значително“ селище, а и светилище, оградено с крепостна стена, според Китов и Агре и то е било от голямо значение за местните траки. Проблемът е, че бронзовата епоха е много преди 5-3в.пр.Хр посочени като датировка за Диагоналната стена в музея. 

Ето моя снимка на въпросната диагонална стена. Постарал съм се да снимам абсолютно същия участък, който може да видите и в музея датиран 5 – 3 в.пр.н.е. Да уточня, че това е само видимата част от стената. Основите са под земята и според Атанас Пейков, те са положени директно върху скалата.

Сега ще дам още една моя снимка на крепостната стена, като тук съм снимал тази част от крепостната стена, която пък същата е дадена като снимка на стр.209 от книгата на археолога Атанас Пейков „Фрагменти от безписмена Тракия“. Ето моята снимка.

Нека видим какво пише Атанас Пейков.

На стр.208

Ето бележката *9 за подовата замазка на стр.217

Продължението на стр.209

(същия участък от стената даден в книгата, като този сниман от мен)

Стр.210

Та, археологът Атанас Пейков датира Диагоналната стена 19в.пр.Хр. Това е ранна бронзова епоха. Огражденията обхващащи над 1000кв.м, според него са по-стари от тези в Тиринт и Микена. Звучи като научна сензация. Пейков разкопава Небет тепе от 1975 до 1985. Преди него, там правят разкопки Димитър Цончев и Петър Детев, както и Лилия Ботушарова. Още Цончев свързва крепостната стена с траките и счита, че води началото си от бронзовата епоха. Ботушарова отрича датировките на Цончев и според нея крепостната стена е не по рано от 3в.пр.Хр. Детев пък доказва, че Небет тепе е обитавано и е имало селище още през халколита. Нещо повече, Детев приема, че хората основали селището на Небет тепе са приемници на хората основали селищните могили на Брезовско шосе, в Кършияка, в квартал Лаута и тази от Злати Трап. Именно, тези селищни могили и свързването им в обща селищна система дават началото на нашия град, та континуитета е безспорен. Днес за тази огромна древност на обекта Небет тепе обаче не се говори, а се набляга на античността и римския период. А над 2000 години история преди това някак остават неразказани и твърде маловажни. Контрастът между това, което може да научите за Небет тепе в Археологическия музей и това, което можете да прочетете от Детев, Цончев и Пейков е огромен. Може така да е редно според съвременните ни археолози и съвременните достижения на археологическата наука, но струва ми се пловдивчани трябва и заслужават да знаят и за големия труд положен от Детев, Цончев и Пейков относно археологията на градът ни, а днес техните имена тънат в забвение, както и трудът им.

Тук е тънкият момент. Казват, че датировките в археологията са уж точна наука, но по мое мнение не е баш така. Например тракийските могили у нас се датират косвено. Не се датира самия градеж, сиреч, кога са построени камък по камък, а се датира по открити в непосредствена близост артефакти, най-често керамика. Самото прецизно датиране на артефактите е отделен въпрос, но ако даден артефакт е от 5 век пр.Хр, то и за самия градеж се приема, че е от 5 в.пр.Хр. И това всъщност е логично тъй като по намерените артефакти и тяхната датировка се съди и за обитателите, ползвателите и строителите на даден обект. Но, възможно ли е да има разминаване? Възможно е! Как се датират примерно мегалитите у нас, където имаме огромни скални блокове от порядъка на десетки тонове поставени върху други, а в непосредствена близост не е открита керамика? Защо у нас много от могилите или долмените се наричат „гробници“ , когато в тях не са открити следи от погребения? Как се датират уникалните тракийски ниши, които никой не знае, как са изсечени и за какво са служели, а само се предполага? Възможно ли е например изсичанията при всеизвестния Белинташ да са от епоха, много преди тази в която вече говорим за траки? Дали има начин да датираме дадена крепостна стена с голяма прецизност или древен мегалит, без да разчитаме на намерените наоколо артефакти, а датираме единствено техния градеж, камък върху камък. Има, да. Фотолуминесценция. У нас обаче, не се практикува. Повече за кози метод на датировка може да се научи от професор Любомир Цончев, ето линк - https://www.otizvora.com/2009/11/619/megalitite-v-balgariya-prez-pogleda-na-3/. Но, колкото и да е прецизна в своите методи археологията, то грешки с датирането стават, а модерни физични методи, чрез които може да датираме конкретен градеж или конструкция у нас не се прилагат особено. Та един и същ обект, може да има абсолютно различно датиране от различни археолози, което до голяма степен се определя от методите и възгледите на въпросните археолози. А уж става дума за точна наука? Поради тънкостите на косвеното датиране, то датировките на Небет тепе се простират в диапазона от над 1500 години разлика дадени от различните археолози. 

Възниква въпросът, защо в Археологическия музей тази диагонална стена е посочена с датировка между 5 – 3 в.пр.н.е, и като начин на градеж е посочен „емплектум“ характерен и известен предимно покрай гърци и римляни за сметка на чисто тракийския емплектум и защо Атанас Пейков я датира в един много по-ранен период, почти 6 века преди Троянската война, по-стара от Микена и Тиринт. И Пейков пише, че това е циклопски градеж. Циклопските градежи, като техника на строеж, са със сигурност изключително стари, както вече споменахме. Начинът на градеж обаче от своя страна не е критерии за датиране, тъй като дадена строителна техника е възможно и допустимо да се използва в различни епохи, по-ранни или по-късни. За Небет тепе и до днес е видно, че градежите от Римската епоха са над циклопските градежи. Възниква въпросът, ако диагоналната стена в циклопски зид от камъни с неправилна форма е строена в една и съща епоха, както и квадровите строежи на Небет тепе, то защо тези строители са ползвали различни строителни техники по едно и също време? Ако се вгледате в начина на строеж на тракийските могили, примерно Четиньовата могила от Старосел, която също е издигната през 5 век пр.Хр виждаме, че траките са били невероятни майстори в работата с квадри и са ги редяли до съвършенство, а Диагоналната стена на Небет тепе издигната уж през същия век се състои от неправилни полигонални каменни блокове? От гледна точка на еволюционното развитие на строителството на крепости, то първо древните майстори следва да са ползвали полигонални каменни блокове, а с времето да се преминава към ползването на предварително обработени квадри с които да се строи по – лесно и по – бързо. Нека отбележим, че на Небет тепе имаме както полигонален циклопски зид със суха зидария, така и квадров строеж. Ако при еволюционното развитие на строителните техники, те би трябвало да се датират в различни епохи, то днес за Небет тепе, те са датират почти в една и съща епоха.

Разгледайте снимката по долу и пребройте ползваните строителни техники от долу нагоре. Разликата в размера на камъните и начина на нареждане е видим и за неспециалисти.

Ако приемем, че тази стена от долу до горе е строена в една епоха, както някои археолози се опитват да я изкарат днес, трябва да се обясни що тия пусти „строители“ в една и съща крепостна стена ползват няколко строителни техники и кое оправдава подобен похват. В интерес на истината, трябва и да споменем, че през хилядолетията крепостната стена е била многократно рушена, възстановявана или променяна частично. Онова, което обаче е търпяло най-малко промени са основите. В основите виждаме типичните за траките циклопски зидове, а върху тях типичния римски градеж от по-ситни камъни с по няколко реда тухли.

Нещо, което няма да научите в Археологическия музей е, че Атанас Пейков твърди, че на Небет тепе още в ранната бронзова епоха съществува селище с култов център, царски дворец и е оградено с каменни стени: Ще дам следния цитат от книгата "Фрагменти от безписмена Тракия", стр.125:

Ето скица на ограденото култово място:

Стр.126

Много важно е да отбележим тук, че в култовия център няма „натрупвания на останки, които в селищните могили образуват културните пластове, а само отделни струпвания на находки около и върху едни кръгли глинени площадки, оказали ли се впоследствие култови огнища“. Няма натрупвания на останки или няма други културни пластове отгоре, именно защото мястото е култуво и неговото предназначение и смисъл за обитателите на Небет тепе се е запазил през хилядолетията. Култовия характер се е запазил във времето. За култовия център и царския дворец ще спомена в тази работа още няколко пъти с причина.

Напоследък за северната крепостна стена се изказаха твърдения от пловдивски археолози в някои интервюта за медиите, че е от 1 век сл.Хр. Туй пък оправда запълването на фугите в стената с червен хоросан, при настоящата реставрация на обекта. Сиреч стената според днешните археолози е строена след завладяването на Тракия от Рим. Това ще да означава, че от север не е имало крепостна стена преди 1в.сл.Хр. Да, но според други археолози, тази крепостна стена е много по-ранна. За туй ще пишем по надолу в настоящия текст.

Ето скица от въпросната книга „Фрагменти от безписмена Тракия“, на стр.127, като мисля, няма нужда да обяснявам, кое е Диагоналната стена:

За селището на Небет тепе, прераснало в град с култов център в края на бронзовата епоха, Атанас Пейков в същата книга на стр.134, пише следното:

В края на бронзовата епоха горе на Трихълмието е имало жилищни квартали, работилници, обществени сгради, култови постройки. Надявам се не греша много, но това ще да означава, че близо 2000г. пр.н.е, горе на Небет тепе е имало крепост в циклопски градеж, преди Микена и Тиринт. Циклопския градеж на Небет тепе, без спойка е видим и до днес. Поне това, което е останало от него. Прав ли е Атанас Пейков в своята хипотеза? За жалост пловдивчани твърде вероятно още дълго няма да знаят истината, а ще се любуват на лансирани хипотези диктувани от научното ни съвремие, без особена обективност, но пък политически удобни. Търсих, но не съм открил, някой да е оборил Атанас Пейков по научен път, къде, как и защо греши, ако греши? Той просто бива отхвърлен, а хипотезите му обявени за несъстоятелни.

Нека видим какво пише Пейков на стр.135 от същата книга.

Та така значи се е родила Евмолпиада или по-популярното име Евмолпия със всичките му черти и определения за град. Е отново в Археологическия музей, за тази Евмолпиада точно няма да чуете или видите, но пък ще прочетете, че името на града “предполагаемо” било Одрюза.

Странно, но на друго табло в Археологическия музей, пише убедително, че градът се е „наричал“ Одрюза, а Пулпудева е превод на Филипополис. Ще да е объркващо за посетителите на музея.

За Пулпудева като превод на Филипополис е отделна тема, за която нямаме време и обем, но поне на мен не ми е известна тракийска традиция да се превеждат „лични“ имена, макар и тази хипотеза да е предложена от множество наши учени. Чудя се защо ще им е на местните траки да превеждат личното име на своя завоевател и как от Филип става Пулпо по някакви фонетични закони. Да „превеждаш“ лично име, не ми се вижда логично нито от гледна точка на лингвистиката, нито от гледна точка на историята на траките.

Относно името Одрюза обаче го няма в нито един писмен извор като име на Пловдив. То се споменава от Стефан Византийски като град в Тракия, къде обаче точно е локализиран този град не е известно. Мен ми е странно как Атанас Пейков е отречен като недостоверен, а в същото време се налага едно име на градът ни, което обаче достоверно липсва от историческите писмени извори, като име на Пловдив. И кое пък дава основание да твърдим, че името на градът е било Одрюза, въз основа на намерени монети с надпис Одрюза, част от които идват от „частни“ колекции, открити в ареала от Брацигово до Катуница, по които се съди, че името на Пловдив било Одрюза?

Още по озадачаващо е следното твърдение, което може да прочетете в Археологическия музей: 

Та излиза, че хем Пловдив се казвал „предполагаемо“ Одрюза и били сечени монети с името Одрюза, когато уж трябва да се казва Филипополис, хем в същото време е под влияние на македонските владетели, за което се съди по намерените техни емисии на монети. Как точно Пловдив се явява „главен политико административен център на Одриската държава“ и в същото време принадлежи към „една от най-старите монархически структури в древността“ под влиянието на македонските владетели поне на мен не ми става ясно. Ето и сведението на Полибий за „завладяването“ на Пловдив от Филип V, доста по-късно от Филип Македонски и оставянето на един гарнизон - https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh23/. Всъщност доколко може да говорим за „македонско“ влияние за цели 2 века е изключително спорно. Забележете, че за съжаление нямаме писмено сведение, че Филип Македонски е „завладял“ Пловдив. Това само косвено се допуска, а за някои учени и автори е спорно доколко изобщо Филип Македонски е „владеел“ Тракия в едни турбулентни времена. Преди години, когато имаше спор относно поставянето на паметника на Филип Македонски в Пловдив, сам професор Фол, заяви, че „Филип Македонски не е стъпвал в Пловдив“ - https://old.segabg.com/article.php?id=133777. Изводите за името на Пловдив и от кога е град оставям на читателите.

Ето няколко споменавания на Амиан Марцелин на името Евмолпиада, като по – старо от името Филипопол.

https://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_138.html

https://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_149.html

https://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_152.html

Тук трябва да спомена, че крепостта на Небет тепе е наречена пеласгийска именно от първите си изследователи, поради циклопския градеж и безспорно има връзка с циклопските градежи от Микена и Тиринт като идентични строителни техники. Конкретно за Пловдив и циклопските или пеласгийски крепостни стени, пръв пише Алберт Дюмон, та който чете френски може да го прочете тук, стр.196 Mélanges d'archéologie et d'épigraphie / par Albert Dumont,... ; réunis par Th. Homolle. et précédés d'une Notice sur Albert Dumont / par L. Heuzey,... | Gallica (bnf.fr).

Ето и извадка от книгата на археологът Димитър Цончев „Принос към историята на Пловдив“, на стр.36 и стр.37., който цитирахме вече частично.

Изводът е, че циклопските зидове у нас са доказано явление и част от строителната техника на местното население. Този вид строителна техника не е привнесен от някъде у нас, също както и строителството с квадри. Камо ли да е дело на македонци.

Ето и част от крепостната стена в циклопски градеж от книгата на Димитър Цончев на стр.36., като за Цончев безспорно, това е тракийска крепост.

Ето тракийски зид от Небет тепе днес или още Северната стена: За жалост, вече се обяснява като римска стена.

Да, за Дюмонт, Цончев, Детев, Пейков това може и да е тракийска крепост, но пък днес някои археолози твърдят, че това не е вярно. Нормално е, и както споменахме в археологията има и съществуват големи спорове. Пловдив се приема, за най-стария град съществуващ и до днес в Европа, но млади прогресивни археолози, обясняват, че селищата от могилите Яса тепе 1 и 2, Златитрап, Кършияка и т.н. нямат никаква връзка с историята на днешния град. Сиреч, титлата „най-стар съществуваш град в Европа“ за тези родни археолози е не просто спорна, а направо невярна. Както е тръгнало скоро Пловдив, може да е лишен от праисторията си благодарения на усилията на съвременните местни археолози и историци. Аз не очаквам кой знае какво от хора, които при реставрация на археологически обект ползват тонове бетон!

Да повторим отново, че пеласгите са коренно балканско население, което гърците заварват тук при идването си от Африка, без да навлизаме в подробности. Ето защо, според мен, циклопските градежи от Небет тепе и Микена и паралелите между тях, които посочва Атанас Пейков, не бива да ни учудват, тъй като нищо чудно да са дело на една и съща култура, макар и в съвременната история и археология е пълно кощунство изказването на подобна еретична мисъл, която ще оспори гръцкото първенство в създаването на културата на Европа. Но! 

Когато чуят имената Микена или Атина например, повечето хора веднага ги броят за гръцки. Добре, ама това не е баш така и нито Микена, нито Атина дори имат гръцки произход или гръцко значение. Учените му викат предгръцко население, което всъщност са въпросните пеласги, а даже и самите гърци, пишат, че „местното“ население заварено от тях са пеласги. Ето какво пише за името Атина и Микена, културологът Харалд Хаарман в книгата си „Кой цивилизова древните гърци“ на стр.185.

Та Микена и Атина не са гръцки имена!

За Микена, че не е от гръцки произход пише и сам Чадуик: https://assets.cambridge.org/97805212/90371/excerpt/9780521290371_excerpt.pdf

Та местното население преди гърците са пеласгите и циклопския градеж, доста често се свързва с тях и често крепост от циклопски тип се нарича и пеласгийска, Небет тепе е такъв пример. Та същите зидове в Атина, Микена и Тиринт не са дело на гърци! Те са пеласгийски. У нас са дело на траки. А пеласги и траки са сродни народи. 

Важно сведение имаме и от Страбон в неговата География, книга 5, глава 4, който в прав текст пише, че Пелопонес, където е и Микена се е наричал Пеласгия. https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk5c2/

Та кой тогава е основал Микена и Тиринт? Виждаме, че трако пеласгийския народ основал Микена и Тиринт е идентичен с народа или хората основали Небет тепе. А Небет тепе е само една малка част от всички селищни могили някои, от които водят началото си още от неолита по поречието на Марица, като още археологът Детев проучва и изброява над 300 такива там. Ето защо сам Омир, поставя пеласги до траки! Те са сродни народи. Ето защо пък, според мен, връзката която Атанас Пейков посочва между Небет тепе, Микена и Тиринт е абсолютно логична и трудно може да се отрече. Да не говорим, че в описаните открити артефакти от Пейков, някои имат преки аналози с Троя например (АОР 1984 стр.59). Ето една чудесна статия на английски в която много добре е описано как древна Тракия е част от Микенската култура, въз основа на археологически доказателства - https://novoscriptorium.com/2020/01/06/archaeological-evidence-from-bulgaria-shows-that-ancient-thrace-was-part-of-the-cretan-mycenaean-culture/.

Тук да споменем, че траките са наследници на пеласгите и са сродни народи, според някои учени. Други учени го оспорват и ги разглеждат, като напълно различни народи. Но, големият археолог Петър Детев отдавна недвусмислено доказва, че траките са изконно местно население и праисторията от поречието на Марица е тяхно дело, та само там има над 300 праисторически селища още от неолита. Видяхме вече и че самите древни гръцки автори твърдят, че коренното население е било пеласги. Ето от къде започва културна Европа. Та редно е, според мен, освен датировките дадени от Археологическия ни музей, пловдивчани да имат представа за „евентуалната“ дълбока древност на обекта на Небет тепе. Защо ли? Защото Микена и Тиринт са световно известни, а по-старата Евмолпия почти никому. А всъщност, те са продукт на една и съща местна балканска култура, далеч по ранна от „гърците“. Замислете се, само каква реклама за Пловдив би представлявало това. Пък било то и уж невярно. Представете си самочувствието, себепознанието, самоуважението на пловдивчани в случай, че някои им разказваше историята по този начин. За съжаление съвременните пловдивчани нямат почти никаква представа за праисторията на града си, а тя наистина е забележителна и Небет тепе е просто една част от пловдивската летопис. Има много с какво да се гордеем.

Да се върнем на Атанас Пейков, който на стр.136 от книгата Фрагменти от безписмена Тракия пише следното:

Та връзката на Евмолпия с Микена (която със сигурност в генезиса си, не е гръцка) е безспорна, но е твърде вероятно крепостта на Евмолпия да е по-стара. Това ще наложи да приемем, че датировките на Небет тепе са все още отворен въпрос. Гръцкият „калпак“ много ще го накривим. Пък калпака и на много наши учени, които умишлено подмладяват земята ни, сакън да не излезе наяве, че културата в Европа започва със земите на България. Редно е да кажем, че някои археолози считат, че в далечното минало земите на Тракия са част от микенската култура, но аз мога да добавя, че може и обратното да е вярно, че микенската култура е била част от тракийската култура от нашите земи. Ето пак кратката статия за един открит у нас циклопски градеж от преди Троянската война, която вече цитирах по-горе, където известния покрай Перперикон Проф. Николай Овчаров има дейно участие:

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101036351/krepost-ot-vremeto-na-drevna-troa-otkriha-v-iztochnite-rodopi

„Проф. Николай Овчаров коментира, че откритието е с огромна научна стойност, защото потвърждава хипотезата на акад. Александър Фол от осемдесетте години на миналия век, че древна Тракия е била част от микенската култура, смятана за първата европейска цивилизация. Крепостната стена е запазена на височина до 4 метра. Построена е с т. нар. циклопски градеж, характерен за древните Троя, Микена и Тиринт. В България строителство с тази технология е откривано само на хълма Небет тепе в Пловдив. Сега в Родопите вече е открита цяла. Обектът се датира към XII-XI век пр. н. е. и е доказателство, че древните траки също са били част от тази цивилизация. С изключение на градежа на Небет тепе, досега не е имало други археологически доказателства за това.“

Тук ще коментирам само, че г-н Овчаров май не е прав, че циклопски градежи има само на Небет тепе в България, но като оставим това на страна, имаме пример, че и други археолози поддържат тезата, че „културите“ в древна Тракия и Микена са част от една и съща култура, която всъщност дава култура и на самите гърци. 

На стр.143, Атанас Пейков споменава един от първите проучватели на Небет тепе, археолога Димитър Цончев, на който Пловдив дължи много, като Цончев пръв посочва, че крепостта на Небет тепе е от бронзовата епоха. Ето, какво пише Пейков (по-горе дадохме вече същия текст от книгата на Цончев, който в случая Пейков цитира):

Днес, за съжаление в Археологическия музей не се споменава, че е възможно крепостта на Небет тепе да води началото си от бронзовата епоха или че изобщо има такава хипотеза. Че крепостта може да е по-стара от Микена или Тиринт. Не се споменава, че селището там е от халколита, което е безспорно доказано от Петър Детев. Никой не говори за Димитър Цончев или Петър Детев, а името на Атанас Пейков е табу. Причини за това има много, но те няма да са предмет на настоящата работа. Може би защото техните сведения, данни, заключения, хипотези говорят, че Пловдив е съществувал много преди Филип Македонски като град, а днес в Археологическия ни музей, ще прочетете само как Филип е „основал“ града и му дал името си. Историята на Пловдив преди Филип практически не се споменава и някак бива игнорирана. Тя е като някаква изцапана кръпка, несъществена маловажна притурка към цялото, а за мен е една неразказана романтика. Излиза, че да говорим за наличието на град, преди Филип Македонски не е уместно според Археологическия музей в Пловдив.

Ето какво пише великия Петър Детев за времето на първото заселване на Небет тепе. На този археолог според мен в Пловдив трябва да има паметник (днес титлата най-стар съществуващ град в Европа, до голяма степен дължим на неуморните проучвания на Пловдивската праистория на Петър Детев, нещо, което и до ден днешен никой праисторик не е нито повторил, нито е дори близо до мащаба на работата на Петър Детев): Много важно е да отбележим, че според Детев и намерените от него артефакти, Небет тепе е обитавано поне още от халколита или каменно медната епоха. Това, реално е епохата преди Бронзовата, за която пък Пейков твърди, че на Небет тепе вече говорим за град с царски дворец, култова сграда и крепост.

Ето какво пише Детев, въз основа на проучванията си на Небет тепе: „Известия на Музейте от Южна България“ - Том 1, 1975г.

Стр. 17

Виждаме, че още през каменно медната епоха на Небет тепе има жилища. Да уточним и че за времето си Детев е имал възможност да проучи само един малък периметър от Небет тепе. С право може да се предполага, че цялото тепе е било заселено. Ето и още един цитат, подкрепящ казаното.

Стр.22

На стр.27, четем дословно:

Сиреч, поне 1000-1500 години преди периода, за който говори, проучва и пише Атанас Пейков, животът на Небет тепе е бил факт. За такъв период от време, аз лично допускам, че Атанас Пейков и хипотезата му за град през Бронзовата епоха, с укрепени царски дворец и култова сграда са напълно допустими и логически издържани.

А ето и само някои енеолитни артефакти открити от Детев.

Стр.20

Стр.21

Ето какво още пише относно датирането на крепостта на Небет тепе археологът Атанас Пейков. Нещо, което лично мен като пловдивчанин изключително ме впечатли. Дали представеното датиране е вярно или не, не мога да коментирам, не съм специалист. И точно това датиране има своите безспорни критици и опоненти. Но, аз лично никъде към този момент не съм открил научно обосновано опровержение на датировките на Атанас Пейков. Признавам може и да има такова опровержение някъде, тъй като не претендирам да съм проверил всички научни статии относно Небет тепе. Според мен колкото и да е уж точна наука, археологията явно може и да е много субективна, а интерпретацията на дадени артефакти, твърде различни при различни археолози. И все пак, пловдивчани заслужават да знаят, какво е открил Атанас Пейков и как го е описал, редом до всички останали датировки и анализи от други археолози. 

Стр.171 -176 от книгата Фрагменти от безписмена Тракия са важни. Отделете 5 мин и прочетете писаното от Пейков. То е важно за всички пловдивчани, които се интересуват от историята на града.

И така, тези редове разкриват една научна сензация. Дори и Атанас Пейков да не е прав, според мен, всеки пловдивчанин интересуващ се от историята на Пловдив и в частност на Небет тепе трябва да е запознат с тях. Макар и днес, неговата позиция да не се тачи в Археологическия музей и да е безмилостно отречена. Та, според Атанас Пейков крепостната стена на Евмолпия е по-стара от тези в Микена или Тиринт, говорим за град от цели 21 хектара с култов център и дворец и наличие на царска власт в Тракия почти 2000 г.пр.н.е. Забележете „царска власт“? И всичко това на Небет тепе. Ако археологът Пейков е прав, то подозират ли пловдивчани или гостите на града над каква история се разхождат, посещавайки Небет тепе? Та, тези сведения имат значение, както за историята на Пловдив, така и на България, така и тази на Европа. Тези данни многократно надскачат локалния си пловдивски характер по значение. Те са важни за историята на Европа, не просто България или Пловдив. 

На стр.194 от книгата Фрагменти от Безписмена Тракия, Атанас Пейков, пише следното:

Та значи в крепостта на Небет тепе е имало храм. Там е намерена въпросната глинена фигурка на бик изобразяваща бога Зевс.

Няма да питам, къде се съхранява днес тази глинена фигурка във фонда на Археологическия музей. Просто се надавам да се съхранява.

На следващата стр.195, четем следното:

Значи има храм, има и царски дворец, открива се и глинена човешка фигурка с разперени ръце, което е свидетелство за антропоморфизирането на върховното тракийско божество. А тази глинена фигурка къде ли е днес? Съхранява ли се? Изложена ли е в музея? Няма да я видите, нито нея, нито фигурката на бик към настоящия момент.

Ето и глинената човешка фигурка от Небет тепе.

Сиреч, находките от Небет тепе илюстрират преход и трансформация на божеството от зооморфно в антропоморфно. Антропоморфизирането на върховното мъжко божество в Тракия – Атанас Пейков:

http://62.44.111.227/gsu/HIS/gsu_Studia_Archaeologica_Suppl2/Statii/07_Peykov_Antropomorfiziraneto.pdf 

Ето и какво може да видите в музея. Долу в дясно има две подобни фигурки, ако не бъркам от Долнослав, а там комплекса е енеолитен. Но, човешката фигурка от Долнослав е в музея изложена, от Небет тепе не.

Защо глинената фигурка на бик и тази на човек с разперени ръце не са изложени в музея, не смея да коментирам, но ако бяха, сигурно трябваше да се обясни имало ли е и храм на Небет тепе, ако да, на кой и имало ли е и царски дворец, ако да - на кой и случайно укрепени ли са били те? Ако ме питате, защо повтарям и наблягам на царския дворец и храм на Небет тепе, то отговорът е лесен. Повече от 90% от пловдивчани, нямат представа какво има на Небет тепе и никога не са чували, че там е имало дворец или храм. А представете си ако възпитавахме младите поколения именно в това знание и ако тези данни им бяха сведени. Как щяха да раснат тогава тези млади пловдивчани и какво самопознание и самочувствие щяха да имат? Иронията е, че и до днес срещам хора, които с удивление научават, че Пловдив бил най-старият съществуваш град в Европа и убедително ме убеждават, че градът е създаден от Филип!

Но ето какво пише Пейков на стр.197

Забележете, „първата в нашата страна храмова постройка с царски глинени съоръжения“. 

Може да звучи преувеличено, но ако Атанас Пейков е прав, то Небет тепе автоматично се превръща в една археологическа перла от изключително значение за европейската история, не просто националната или тази на Пловдив. Ако Пейков е прав, то Небет тепе е още едно доказателство, че културата на Европа не започва с гърците, а далеч преди тях. Ако Пейков е прав, то културното влияние е от нашите земи към Гърция, а не обратно. За някой това може да звучи объркващо и фантастично. За други това може и да е абсолютно невярно. Та за повечето от нашите съвременни учени историци и археолози тази мисъл е еретична. Е да ама Орфей не е грък, той е трак! То виждаме днес, че едва ли не Кирил и Методий ги изкарват състрадателни гърци които от умиление по многострадалния български народ създали специални букви за него, какво остава за неща случили се хилядолетия преди това. Но най-старите следи от цивилизация в Европа са по нашите земи! За съжаление учените у нас предпочитат да припяват на установени догми, вместо да показват истината. Така или иначе в цяла Европа няма държава на чиято територия да има повече неолитни селища от България, нито по стари археологически артефакти. За сметка на това, ние сме царе в затриването на собствената си история. Иронията е как нашите ученици учат, че най-старата цивилизация в света е тази на шумерите, а не учат, че златото от Варна е по-старо с поне 2000г.

На стр.204 от книгата Фрагменти от безписмена Тракия има много хубава скица на крепостта на древния тракийски град Евмолпия.

Вгледайте се внимателно в нея. Говорим за останки от „царски дворец“, останки от „храмова постройка“, крепост от ранната бронзова епоха! Ако приемем, че различни археолози имат различни хипотези, то тогава въпроса за обектите на Небет тепе и тяхното датиране е отворен, а не решен. Има и археолози, които считат, че датировките и открития на Атанас Пейков, следва да се споменават редом с всички останали такива, дори и противоречиви. За това малко по-късно ще дам пример.

Ето какво още пише Атанас Пейков на стр.116 от книгата Фрагменти от безписмена Тракия, което струва ми се донякъде обобщава съобщеното до тук:

Сега нека уточним и повторим нещо. Сведенията, които предоставям от Атанас Пейков са предмет на остра критика и несъгласие у редица археолози. И все пак са изключително интересни. Настоящата работа, няма за цел да „доказва“ правотата или „неправотата“ на даден археолог, а само да запознае обществеността с работата на археолога Атанас Пейков и интерпретацията на археологическите данни от негова страна. В тази връзка ще вметна, че почти всички са чували за Троя и нейния откривател Шлиман, но Шлиман има много повече критици от Пейков, които в прав текст твърдят, че това, което днес ни се представя за Троя, няма нищо общо с историческата истина. Та, колкото и да е точна наука археологията, виждате сами, че до голяма степен е твърде субективна, твърде спорна. Щом има научен спор за Троя и до ден днешен, то какво остава за Небет тепе. Дали крепостта на Небет тепе е по-стара от Микена и Тиринт е отворен въпрос, та да се налага една или друга датировка и то въз основа на косвени белези не ми се струва редно. Според мен, с днешна дата, може би физичен метод като фотолуминесценцията би ни дал най-точен отговор, кога са създадени градежите на Небет тепе, камък по камък. Ето защо си мисля, че щеше да е най-добре, човек като отиде в Археологическия музей, освен данните, че е вероятно крепостта да е от 5 век пр.Хр, то да се упоменава, че може и да е от 19 век пр.Хр и да е по стара от Микенската. Ето, Троя, която може да не е истинската Троя е една изключителна археологическа атракция. Та и до ден днешен, при все дигиталната епоха в която живеем и техническия напредък, в тази уж точна наука археологията, спорове колкото щеш. Но, от тези спорове, някои нации успяват да изградят национално самочувствие, престиж, гордост, че и се генерират средства и нескончаем туристически поток.

Сега ще се обърна към книгата „Пловдив град върху градовете“ на археолога Мина Боспачиева и архитект Вера Коларова, тъй като ми се иска да дам още някои сведенията, относно датировките на Атанас Пейков и други археолози проучвали Небет тепе с цел обективност.

Нека започнем с цитат от стр.17 от книгата „Пловдив град върху градовете“:

Тук интерес буди, защо цитираните доказателства за тезата на Пейков не са съхранени и защо няма автентична първична документация в музея. По непотвърдена информация, архивът на Атанас Пейков, предаден в Археологическия музей е изгорял при пожар в Бакаловата къща в Стария град. Сега, да уточня, в Държавен архив Пловдив, където се намира личният му архив ми обясниха, че за него все още не дошъл ред да се обработи, за да се ползва от граждани, но поне съм проверил, че там негов архив има. Самата книга „Фрагменти от безписмена Тракия“ и аргументите представени там, мисля са достатъчно добра “документация”. Според някои, както и да звучи, документацията на Атанас Пейков е унищожена умишлено. Разбира се доказателства за това няма. Накрая на настоящата работа, ще представя и публикациите на Атанас Пейков в публикуваните Археологически Открития и Разкопки по години. Но, нека видим какво пише Мина Боспачиева по – нататък.

На стр. 20 четем следното за Северната стена:

Сиреч в основата си Северната стена е същата като въпросната Диагонална стена, която вече коментирахме. Ще да ли означава това, че са строени по едно и също време? А днес за Северната вече се твърди, че е от римската епоха. Нека видим и различните давани датировки според археолозите:

На стр.31

Видно е, че датировките на Атанас Пейков изпреварват с около хилядолетие всички останали.

На стр.114 Мина Боспачиева пише нещо много важно за настоящата работа.

Въпреки различните датировки, Атанас Пейков може и да е прав, до момента в който научно археологически не бъде опроверган. Въпроса за датировката на крепостната стена на Небет тепе е отворен според Мина Боспачиева. Редно е, точно това да бъде споменавано в Археологическия музей, а не просто да бъде представяна като факт, само една от евентуалните датировки. Пловдив в момента може само да спечели, ако датировките на Атанас Пейков бъдат споменавани. Защо възможността Небет тепе да е част от епохата на Микена и Троя се пропуска и паралелите между тракийската култура и микенската не се споменават?

Сега във връзка с реставрацията на Небет тепе и скандалното запълване на фугите по Северната стена с червен хоросан, за което ще приложа снимка, нека видим първо какво пише Мина Боспачиева на стр. 116.

Сиреч по Северната стена има бялосивкав хоросан по фугите. Но, през лятото на 2023г. „реставраторите“ на Небет тепе, в съгласие с отговорните археолози, запълниха въпросните фуги с чисто червен хоросан. Дали това не е опит да се подмладят крепостните стени?

Ето и хоросана:

Не само туй, ами и се обяви, че стената е от 1 век сл.Хр. Ето едно интервю по темата: https://trafficnews.bg/kultura/sofiia-hristeva-nebet-tepe-e-zabelezhitelen-obektobhvashta-283739/, в което археоложката София Христева казва следното „И за да не бъда груба към един от последните проучватели, само ще кажа, че вероятно е посочил тези датировки, за да можем да се сравняваме с Микенските цивилизации и Троя“. Този последен проучвател няма как да е някой друг освен Атанас Пейков, но странно, археоложката дори не смее да му каже името, сякаш е тайна, което всъщност е грубо. А аргументите, които се дават и които „опровергават“ Пейков, са повече от нелепи. А защо да не може да се сравняваме с Микенската цивилизация или с Троя? Същата археоложка, едва ли е в състояние да обясни, ако стената е от 1 век, то защо строителите и са ползвали поне 3 строителни техники в една и съща стена? Ето тук може да видим как най-отдолу е циклопският градеж, надстроен в последствие в типичен римски градеж от редове с тухли (най-горните редове тухли са късна реставрация).

Аз лично съм объркан от това интервю, защото, ако археоложката е права, то излиза, че стена преди 1 век не е имало. Ха сега де? Е тогава, какво правим с датировката на Диагоналната стена от 5-3в.пр.н.е в Археологическия музей, където всъщност работи въпросната археоложка? Много интересно, ако от север е нямало стена, то какво е обграждала Диагоналната стена тогава. Нека не забравяме, че първите проучватели на Северната стена, макар и различаващи се в датировките си, описват бял хоросан, а не червен и я датират много преди 1в.сл.Хр. Е, днес я запълниха с червен хоросан, типичен за римската епоха. Да не говорим, че същата археоложка, която „разобличи“ Атанас Пейков днес, буквално отрича 8 хилядната история на Пловдив в друго интервю. Да, в страни от настоящата тема, да повторя, днес от действащи пловдивски археолози се прокарва тезата, че селищните могили от Брезовско шосе, от Лаута, от Кършияка, от Злати трап нямали връзка с историята на град Пловдив. При все, че още Детев пише, че именно тези селища и техните жители и наследниците им създават и населват от халколита и Небет тепе, а така се ражда Пловдив.

На стр.122 Мина Боспачиева, пише нещо много важно:

Сиреч, датировките на Атанас Пейков на крепостните стени, по подовите замаски и огнища, към момента може да се броят за най-сигурни, но все пак въпросът дали те са от Бронзовата епоха остава открит. Макар и малко в сиенита има кварц, а това означава, че фотолуминесценцията, като физичен метод за датиране, ще да е възможно най-точният начин да се датира самия градеж на крепостните стени. Така, според мен, може да се реши този отворен въпрос. Косвеното датиране по засичане с подови замаски, огнища, намерени артефакти, винаги ще е относително, спорно и оспорвано. А както виждаме в случая с Небет тепе, относителността означава само няколко хиляди години разлика в различните датировки от различни археолози, в което прозира голяма доза субективност и личен интерес в ущърб на науката археология и историческата истина.

Та да спомена само, че ако днес посетите Археологическия музей в Пловдив, ще останете с впечатлението, че там на Небет тепе има просто някаква антична крепост. Никой няма да Ви спомене, че е твърде вероятно да се докосвате до епохата на Микена и Троя и че въпросът за датировката на крепостните стени е отворен, а не решен. Никой няма да ви спомене, че хората създали там първите жилища от халколита, са наследници на онези създали селищните могили на Брезовско шосе или тази от Лаута. Губещи в случая според мен са пловдивчани и всички гости на града. И най-вече губи историята на Пловдив. Губим едно твърде интересно виждане за историята на хълма на Атанас Пейков, па бил той и не прав.

Сега, с цел обективност, нека прочетем и някои критики към Атанас Пейков от сегашния директор на Археологическия музей в Пловдив доц.Костадин Кисьов.

На стр.27 от „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората половина на I хил.пр.Хр“, четем следното:

Възниква въпросът, ако е от 3в.пр.н.е то защо в музея за Диагоналната стена е посочено 5 – 3 в.пр.н.е? Това е разлика от 200 години, която всъщност хич не е малко. Да вметна, че ако стената е от 5в.пр.н.е, то тя най-вероятно ще да е дело на одрисите, тъй като тогава Пловдив е в пределите на Одриското царство и е логично да издигнат крепост. Виждаме, че се цитират разкопките проведени от Ботушарова с приетата датировка, но от друга страна имаме и виждането на археологът Мечислав Домарадски: от книгата на Боспачиева „Пловдив град върху градовете“: 

Стр.121

Та да повторим: Домарадски е съгласен с хипотезата, че на Небет тепе е съществувало светилище на траките преди Филип Македонски, с което се съглясява с хипотезата на Пейков за култовия характер на мястото, но са изказани съмнения относно ранната датировка. Според Домарадски Ранната диагонална стена, сектор от която е открит под Диагоналната стена не може да бъде по ранна от 6в.пр.Хр – (Домарадски, Танева 1998,24).

Сиреч, тук за пореден път се илюстрира, че датировката на крепостната стена на Небет тепе е тълкувана различно от различните археолози, всеки с неговото си основание. Та на кого според Вас може да се вярва и чие мнение има приоритет? Може ли да налагаме това на Ботушарова, без да споменем Цончев, Домарадски или Пейков например? А редно ли е? Ето защо за мен най-обективно е мнението на Мина Боспачиева, че въпросът за датировката на крепостната стена на Небет тепе е открит и в тази връзка трябва да се дават и споменават всички предполагаеми датировки към този момент.

Да обърнем внимание и на друг спорен въпрос: От кога Пловдив е град? Знаем от Атанас Пейков, че според него Пловдив е град още от бронзовата епоха. Но, г-н Кисьов има напълно различно мнение. Ето:

Стр.27 „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората половина на I хил.пр.Хр“. 

Значи, в Провадия, Солницата е ограден град от 5 хил.г.пр.Хр, и се брои за първото селище в Европа оградено от масивни стени, а в Пловдив още от халколита, когато е заселено Небет тепе и Детев открива подове на жилища от тази епоха, чак до 3в.пр.Хр не е успял да се превърне в град? Пряко стратегическото си положение осигуряващ контрол към река Марица и подстъпите към Родопите? В продължение на хилядолетия бил все село, та дошъл Филип и направил град? А при могилата Юнаците, край Пазарджик също има открита палисада, сиреч фортификация още от бронзовата епоха, същата епоха за която Атанас Пейков твърди, че е имало и крепост на Небет тепе. Според доц.Кисьов от халколита та чак до 4в.пр.н.е, сиреч период от около 2000 години, Пловдив не се е превърнал от селище в град. Но после за има няма 200 години до към 2в.пр.н.е вече е град, благодарение на походите на Филип Македонски в Тракия? Каква точно е логиката не знам. Нелепо е да допускаме, че траките едва ли не не са имали градове преди походите на Филип. Емпориум Пистирос е оградено селище от 5 в.пр.Хр например. Та не толкова далеч от Пловдив имаме пример, че едно селище може да е оградено с крепостна стена. Но, как се получава, че Емпороум Пистирос е укрепен още през 5в.пр.Хр с квадри, аналогични на тези от Небет тепе, а Пловдив е укрепен от македонците уж поне 100 години по късно. Значи, този стратегически важен пункт като Небет тепе, от който се контролира река Марица, до идването на Филип Македонски не бил укрепен според г-н Кисьов и бил село. Да не говорим, че понятието „град“ е изключително сложно и спорно понятие в археологията у нас и изобщо в световната археология по отношение на това какви точно са критериите, кога дадено праисторическо селище е прераснало или прераства в град. Няма единодушно мнение, нито в българската, нито в световната наука. Относно възникването на градове в Тракия, много преди Филип, има една хубава статия на Петър Балабанов „Бележки за селищните структури в Древна Тракия“, която е хубаво да бъде прочетена.

Нека продължим с критиката:

Стр.35 - „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората половина на I хил.пр.Хр“

Основанието на Атанас Пейков да датира „Диагоналната стена“ в бронзовата епоха, вече го цитирахме. Цитирахме и Мина Боспачиева по този казус. Откритите подови замаски към момента са най-точният ориентир. Според Пейков те са от 10 строителен хоризонт. Та в този хоризонт е открита чаша тип „юнаците“ характерна за бронзовата епоха и оловна кръгла пластина. Това „без всякакво основание“ на г-н Кисьов не казва почти нищо, къде точно г-н Пейков греши в основанието си. Аз мисля, че основанията на г-н Пейков за предложената от него датировка са не по-малко валидни от основанията на Мечислав Домарадски, Ботушарова или Цончев, като се има предвид, че те всички предлагат различна датировка.

Стр.37-„Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората половина на I хил.пр.Хр“

Тук на мен не ми е ясно как първо пише, че „градът“ е “създаден” от Филип, „като не е създаден нов град, а е преустроено, съществуващото тракийско селище“. Та в какво се състои това “преустрояване”, какви култови или административни сгради са построили македонците и къде, това не става ясно и до ден днешен. Аз лично за македоска археология на Небет тепе или някъде другаде из Пловдив не съм чувал, не си спомням в Археологическия музей да има експонати, които да са заведени като „македонски“, освен монетите на Филип или Александър например. Но, ако приемем написаното от г-н Кисьов за вярно се оказва, че крепостта е едва ли не дело на македонците на Филип. Преди Филип, траките не можели да си строят крепости на Небет тепе изглежда. Но как са построени крепости например като тази на връх Драгойна от траките, където има циклопски зид, също от бронзовата епоха? А как са строени крепостите от ранножелязната епоха, за които вече ви споменах в началото на настоящата работа в района на Пещера? Какво е било това Одриско царство в чиито предели е попадал Пловдив и явно според учените ни, по това време градът е бил неукрепен, па и не бил град? Та нима, точно на Небет тепе, което е само на метри от река Марица, контрола върху която е от съществено значение, тъй като реката е била плавателна и със сигурност е била една от важните връзки между Тракия и Средиземноморието, одрисите няма да направят крепост? Та нима намерената керамика като мащаб, качество и количество в Пловдив и региона говори за просто някакво селище, а не за град, та керамиката да е дело на някакви селски майстори? Та според Диодор, конкретния поход на Филип в Тракия от 342г.пр.н.е е около 2 години, а цялата кампания в Тракия близо 19? Та може ли за 2 години Филип да построи град, зает и с бойни действия? Защо македонците ще строят „циклопски градеж“ с полигононални камъни, а също и с квадри по едно и също време, та кой е чувал за македонска строителна традиция? При все, че идват като завоеватели. И как същите полигонални стени или същите квадри откриваме на много места у нас, където никога македонци не са стъпвали? Възниква въпроса защо точно на Пловдив Филип да даде името си, ако по думите на г-н Кисьов, то преди Филип, това е било неукрепено селище. Имаме писмени данни за Филипи, че получава името си от Филип, но нямаме категорични такива за Пловдив. Няма писмени данни, как точно Филип в превзел Пловдив или какво точно е съградил или защо му е дал името си?

Всъщност за колко македонска археология сте чували, не само в Пловдив, а в България изобщо, след като някои учени твърдят, че Филип Македонски е завладял цяла Тракия. Да, но всъщност ефективността на това македонско владение на Тракия е спорна. Например няма данни, че Филип е владеел Родопа планина, а тя е съществена част от Тракия. Та как може да владееш цяла Тракия, без да владееш Родопа? Само да вметна, че няма яснота и до ден днешен относно маршрута, по който Филип е минавал в Тракия при походите си и различни автори дават и различни сведения и тълкувания.

Нямам намерение да споря с Пейков, Кисьов, Цончев, Детев, Ботушарова, Боспачиева или който и да било. Прави ми впечатление, че някои изводи се правят въз основа само на определени факти, други просто се игнорират. Все си мисля, че ако целта е историческата истина, то всички факти трябва да се вземат предвид. Съмнявам се, че случаят с Небет тепе е такъв.

Сега, тук ще дам следния пример, който дълго време ме е занимавал. Като оставим настрана крепостта горе на Небет тепе, то циклопски градеж или още пеласгийски има и на ул.Витоша. Ще приложа няколко снимки, от които е видно, че този циклопски градеж се различава от циклопския зид горе на Небет тепе, който вече обсъдихме. Този е правен от огромни масивни квадри, но с различни размери и някои с по 6 ъгъла.

И най-впечатляващата част за мен: Огромни скални блокове с по 6 ъгъла.

Моля сравнете ги, чисто визуално със следните крепостни стени:

Mura Ciclopiche di Castel San Pietro Romano

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Mura_Ciclopiche_di_Castel_San_Pietro_Romano.jpg

Алатри

https://www.romeartlover.it/Alatri.html#walls

И ако тези са в Европа, ето аналогични в Южна Америка:

Саксайуаман, Перу

https://www.alamy.com/stock-photo-ancient-stone-wall-in-the-historic-city-of-sacsayhuaman-near-cusco-31374940.html

Ето и една не толкова далече от Пловдив: Тракийска резиденция Смиловене, където виждаме практически същата строителна техника, като тази от ул.Витоша в Стария град.

https://wikimapia.org/26746972/bg/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%E2%80%9E%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%E2%80%9C#/photo/3045612

Ето още една близо до Пловдив от Ветрен - Пистирос:

https://www.bulgariancastles.com/gr-septemvri-ukrepen-grad-emporion-pistiros/

Ето и подобна зидария от Микена: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%81#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MiceneTesoroAtreoMuraDromos.jpg

Колкото и да гледам зидът на ул.Витоша, някак обяснението, че той е не по рано от 3в.пр.н.е и то дело на македонци хич не ми е достатъчно или пък на римляни от 1 век. Очевидно е, че подобни стени с характерна зидария има както у нас (преписани на тракийската култура с право според мен), така и в Италия, та чак и Южна Америка, че и в Индия ако щете, а приликите, поне визуални в зидарията, са забележителни. Как хора живеещи толкова далеч един от друг са следвали сходни техники в изграждането на крепостни стени? Разбира се, визуалната прилика не може да е белег за датиране, но виждаме, че циклопските градежи от ул.Витоша и тези горе на Небет тепе, няма как да бъдат заведени просто като „македонска“ архитектура или пък „римска“, тъй като тази техника на строене съществува от много преди македонците и римляните, а и се открива практически по целия свят, отделно за македонците едва ли са имали някакво време да издигат както крепост на Небет тепе, така и по Трихълмието, в случай, че преди тях там нямало оградни стени, както се твърди днес. Колко точно са стари градежите на Небет тепе дано някой ден да може да разберем, когато археологическите спорове намерят своето разрешение.

Стана дълго четиво, но беше необходимо да споменем тия работи, тъй като ми се струва, че тези данни са дефицит и не се познават от пловдивчани, а и не само. Ще завърша само като дам списък по години от публикуваните Археологически Открития и Разкопки за работата на Атанас Пейков и разкопките му на Небет Тепе, тъй като са интересни! За мен въпросът остава отворен. „Възможно ли е Пловдивската крепост на Небет тепе да е по-стара от Микена“? Да, напълно е възможно. Но, ако унищожаването на археологията и заливането и с бетон не се спре и то на ниво държава, скоро не само Пловдив, но и България ще загуби много от културното си наследство безвъзвратно.

Пловдив 2024

Драгомир Желев

АОР 1976г. стр.36

АОР 1977 стр.46

АОР – 1978 – стр.44

АОР 1982 стр.24

АОР 1983г. – стр.43/44 - 

АОР 1984 стр.59

АОР 1985  стр.38