За първи път научих за този нетрадиционен мегалит от сайта на г-н Румен Зиновиев – Скални спомени, ето линк: https://skalnispomeni.com/obekti/dolmen-nad-selo-matenicza/. Няма да крия, че изпитвам особено привличане към подобен род мегалити. При тях, по необясним начин, вероятно преди хилядолетия имаме поставен многотонен каменен блок само върху няколко опорни точки. За сайта на г-н Румен Зиновиев мога да кажа само едно. Той е доказателство, че България е една от водещите страни по отношение на мегалитни паметници, които считам, че имат значение не само за историята на българската земя, но изобщо за историята на Европа. Лично не съм срещал друг такъв сайт с толкова много описани обекти. За мен работата на г-н Румен Зиновиев е забележителна и именно благодарение на неговите усилия в откриването и документирането на подобни обекти, може спокойно да твърдим, че България има едно огромно мегалитно културно богатство и наследство. Нека да уточня нещо. Има хора, които знаят за много мегалити, но не желаят да споделят тази информация, като имат своите съображения. От една страна ги разбирам, тъй като лично съм се натъквал на иманяри, но и на идиоти, които се катерят по мегалитите, оставят си раниците, боклуците, драскат ги и изписват „аз бях тук“, палят си огън, правят си селфита покачени върху някой долмен например, а това неминуемо води до тяхното рушене. Тоя спор, трябва или не трябва, подобни мегалити да се популяризират скоро няма да спре и ако аргументът на тия, които знаят, ама не казват е, че така пазят местата от лоши намерения и неподготвени хора, които не осъзнават значимостта на подобни места е валиден аргумент, то лично съм приел, че за да опазим това богатство, за да го разберем и за да учим историята на земята си, то тези места трябва да се знаят и споделят и най-важното, трябва се обяснява именно тяхната значимост за историята и археологията, защото те, в множеството си, представляват технологични чудеса, които променят представите ни за способностите и знанията на древните общества. Ето защо за г-н Румен Зиновиев и трудът му ще кажа само едно скромно благодаря! Отделно, поне при мен, знам, че някои места те викат сами, на други ходиш по няколко пъти преди да ги откриеш, та мнението ми е, че тези места се пазят сами. Те притежават някаква тайнствена неразбираема за моето същество енергия, също както и никой досега не е успял да изкаже убедително обяснение за мегалитната култура изобщо. Но необяснимостта на мегалитите е живо доказателство за това, че в дигиталната епоха в която живеем, където информацията ни залива отвсякъде, всъщност, оказва се, ние малко знаем за произхода си и за предците си.
В края на месец август 2023г. запалих мотора и се отправих към Мътеница. Жега. Спирам край стар дувар в края на селото. От там почва един черен път, който извежда от селото и се отправя в посока север. Имах ориентир от г-н Зиновиев, но лично не ползвам GPS, а разчитам на предварително проучване на дадено местност по карта. В моя случай ползвам само компас. Това разбира се понякога налага часове обикаляне в пущинака, за да открия даден обект.
Обекта по google.maps, горе долу се намира в този район на
северозапад от Мътеница. Никога нямам точна представа за колко време мога да
стигна някъде, какъв ще е теренът или на какво ще се натъкна.
В случая, следвам черния път, който ме извежда след около 20/25 мин. до една поляна обрасла гъсто в северния си край. Върхът на север от мен е моята цел, като идеята ми е да се кача някъде по - високo за да мога да огледам наоколо и евентуално да съзра обекта, който търся. От поляната тръгвам без пътека и започва първото пълзене в шубрака докато изляза от него. От там започва изкачване, което скоро преминава в чисто скалист терен. Интересни скали около мен бол. Прехвърлям се от другата страна на близкия връх и започвам да оглеждам, но не виждам никаква скала подобна на тази, която търся. Намирам се на скалист връх, който се пада на запад от светилището Св.Иван над Мътеница. Започвам да обикалям и да оглеждам всички скали наоколо. Забелязвам интересни скални групи наоколо, но те ще са предмет на един бъдещ обход по тези места. При едно покачване върху скала, за да огледам наоколо сякаш виждам скалата, която търся, но от мястото нямам добра видимост. Реално трябва да се върна, тъй като съм минал от там преди поне половин час. Връщам се, като вървя в коритото на една долчинка. И след още малко усилие, лутането ми се увенчава с успех. Ето я. Казвам им физика за напреднали.
Проходът под скалата е ориентиран изток запад. Естествения произход е изключен. Типична мегалитна конструкция. За мегалитите и тяхната предназначеност може да се говори много, но реално съвременната наука все още знае твърде малко за тях. В случая, може и да греша, но пред нас има така наречения „Трилит“ – два успоредни скални къса - като основа и поставен върху тях трети камък, така образуващи „портал“.
Допирните точки
на северната опора са две.
От юг е една.
Пролуката в скалния блок отдолу.
С точни изчисления не разполагам, но скалата отгоре е поне над 5 тона. Скалните блокове основи са на над 2 метра височина. Няма от къде тази скала отгоре да се е отчупила и паднала в точно три опорни точки. Ориентация е изток запад. Възниква въпросът кой, кога, как и защо е вдигнал тази над 5 тона скала на това място? Със сигурност, чисто от физична гледна точка такъв проект би бил предизвикателство и днес. Теренът е силно пресечен и дори докарването на кран, с достатъчно подемна сила, би било трудоемко, а и скъпо. За мегалитите от подобен тип знаем, че в световен мащаб се датират от порядъка на няколко хиляди години. Този специално не е регистриран археологически, тъй като археолозите се намесват само при наличието на намерени артефакти, като керамика например. Парадокс у нас е, че повечето мегалити наизуст се датират (подобно на тракийските гробници) все в 5-6в.пр.Хр, като знаем, че по същото време траките са строели с квадри и възниква въпросът, защо в една и съща епоха са ползвани толкова различни строителни техники? Парадокс е и това, че като стане дума за мегалит, нашите учени упорито наблягат на хипотезите, че това са „светилища“ където траките изпълнявали мистериозни ритуали. Аз лично не знам за древен автор, който да описва траките като създатели на мегалитни конструкции, които да ползват просто за окултните си практики. Но, ако у нас мегалитите или скалната култура се преписват на траките, то трябва да се знае, че мегалитната култура е глобална и съществува на всеки един континент, отделно както знаем, ареала заеман от траките в древността е огромен, а мегалити имаме в точно определени локални зони. Сиреч излиза, че не всички траки са създавали мегалитни конструкции, а още по странно е, че тези конструкции имат своите преки аналогии из целия свят. За точното датиране на подобен обект, може само да гадаем, но прието е у нас възрастта му да е поне от тракийската епоха, ако не и много по-стара. Остава въпросът, защо им е било на траките да строят подобни мегалити и как без кран или подобна подемна сила са успели? А трилита от Мътеница е само един от стотиците примери за преодоляването на физични закони преди хилядолетия, които с трудност се преодоляват и днес. Издигането на подобни конструкции от порядъка на десетки тонове изисква знания за център на тежестта на скали с неправилна форма, а това ще да рече да се познават и различават различни видове скали, сиреч знания по геология, изчисляване на допирните точки между скалите с цел постигане на прецизен баланс, често са ориентирани по посоките на света и всъщност са една технологична загадка оставена ни от хилядолетия. А ние се мислим, че и до днес учим, колко примитивни били древните общества. Явно е, че древните хора населявали тази земя са боравили с физиката не по-зле от нас днес. А това само по себе си контрастира с налаганите хипотези от съвременната наука, че в праисторията земята е населена с хора живеещи в пещери и хранещи се с корени и плодове. Създаването на подобна мегалитна конструкция далеч не е белег за примитивност, а напротив, белег за широки познания, поне в няколко съвременни науки, само че преди хиляди години! Та още по-явно е, че представите ни за древните хора населявали земята ни са много далеч от истината за тях.
А на какво ви
прилича от този ъгъл северозапад.
Поглед към
Тракийскита низина
В землището на
Мътеница има още няколко известни за сега мегалити, а в непосредствена близост
на запад е Старосел с известните могили Четиньова и Хоризонт, а също и добилия
популярност мегалит Момини камъни. Районът е изключително богат на мегалитно
културно наследство. Всъщност гъстотата на мегалитите само в този район
изумява. Да вметна, че България реално е от водещите страни в света по
отношение на мегалитно наследство, тъй като мегалитите у нас са буквално
стотици, а и непрекъснато се откриват и нови. За съжаление това културно
наследство е абсолютно неглижирано от държава и институции. И въпреки, че
държавата нехае, то като българи може само да се гордеем, че у нас има толкова
много мегалити и скалната култура е широко застъпена. В едни други бели
общества това е безценно богатство, но там хората имат съвсем други разбирания
за култура и опазването и. Но, само да Ви припомня, че Татул, Харман кая или
Перперикон са много по-стари от Пирамидите, а имаме и мегалити не по-малко
внушителни от Стоунхендж, но за съжаление тънещи в забвение. Пък може и така да
е по-добре, защото има още много да се осъзнаваме като българи, преди да сме в
състояние да оценим културното си наследство.
Драгомир Желев
