Братята или Правите камъни край Розовец....

Възхищавам се от археологическото ни богатство. За което знаем малко и туй е проблемът ни. Не се знаем кои сме и къде отиваме, и затова всеки ни будалка. Като не знаем миналото си, как да вървим напред? А археологията ни говори, че сме наследници на достоен местен народ, високо културно развит. Имаме колосално археологическо богатство наследено от древни цивилизации. Казват Гърция и Италия в Европа имали повече археология, но не е така. Ще ме прощават. Просто при нас голяма част седи в забвение и самите ние не го познаваме. Така и светът не го знае, а трябва, щото има много с което да се гордеем, че сме родени на тая земя, а тези дето ги е срам, да се оправят. Раят е в България, не се работи и пара няма, всички са на кафе. Възхищавам се от природата ни. От историята ни. Обикалям с мотора тая прекрасна земя и не спирам да се удивлявам. Необятна красота, за която няма измислени думи да опишеш. България можеш да я преживееш само. Та в България археология бол. Няма село или град, в които или непосредствено до които да няма археология от времето на траките, че и от още по-стари времена. Та в пещера Магурата рисунките са още от палеолита, че има и букви от Кирилицата. Да не казвам голяма дума, но по брой към момента открити неолитни селища пък бием всички. Безспорно, най – старите градове в Европа са в земята на България. Те са десетки. Знаете, че културата Варна ни е дала Варненското съкровище, сиреч най-старото обработено злато в света, а като възраст то предхожда най-старите артефакти от Египет и Шумер, поне с 2000 години, вероятно и повече. Знаете, че за да работите със злато ви трябва температура от 1064 градуса. Как са я постигали древните? В какви пещи точно са топели златото? За учените остава не дотам изяснено. И все пак златните артефакти са факт. А за да се стигне до това познание на колко градуса се топи злато и как се правят чисто технически тези златни украшения е процес, който явно се е развивал стотици, може би хиляди години преди да се стигне до резултата от културата Варна – най-старото злато в света, на близо 8000 години. Мисълта ми е, че най-старата цивилизация открита в световен мащаб към момента е на територията на малка България. Нито го знаем, нито го осъзнаваме. Но то си е разбираемо, щото на никой у нас не му е до култура или културно наследство. Не само на обикновенните хора, но ДОРИ и на политиците! А за най-древната култура Варна трябва да се учи в училище. Как биха раснали децата ако знаеха, че цивилизацията в световен мащаб започва от земите на българите. Нека не навлизаме в излишни подробности, но според генетика професор Иво Кременски 20% от българските мъже имат същата кръв, като тази на създаделите на най-старото злато в света открито във Варненския халколитен некропол - https://offnews.bg/analizi/prof-ivo-kremenski-20-ot-balgarskite-mazhe-s-geni-ot-drevnostta-58226.html. Местни сме. По произход стари балканци. Та чудя се какво ли щеше да бъде, ако децата растяха с това познание за земята ни и рода си, а не с лъжливите уроци, че сме алтайци.

Археологическите обекти у нас са повсеместно разпространени по цялата територия на България и обхващат абсолютно всички периоди от човешкото съществуване, познато на науката. Земята ни е древна, много древна и крие уникални тайни, които ни карат да променяме представата си за историята. Почти във всяка енциклопедия ще прочетете, че най-старата цивилизация в света е между реките Тигър и Ефрат. Е да, но по нашите земи, цивилизацията е далеч по старо явление. Защо не го знаем ние и защо не го знае светът достъчно добре? Ама филми за Пирамидите и Стоунхендж колкото щеш, за Перперикон, Белинташ или Дуранкулак нищо. Искам някой ден, като порасна, да правя филми за тея наши уникални места, по които е започнала човешката цивилизация. Майтап няма. У нас има чудеса от древна археология. Та искам в световните енциклопедии да пише, че най-старата цивилизация в света е културата Варна в България. Поне от откритото към момента.

Днес ще разкажа, за един обект, който счупва всички представи за развитието на науките и който все още няма своето логично научно обяснение. Мегалит Братята. Един невъзможен скален баланс на над 40 тона скала. Правя уговорката, че това е само един обект, а земята ни крие още стотици такива. Интересно е, че от целите Балкани, най-голямата концентрация на мегалити е именно в България. Най-общо казано, мегалитите са скално изсечени скални блокове или естествени такива, често конструкции или градежи, които се датират още от неолита. От гръцки „мегалит“ ще да рече „голям  камък“. Нека направя уговорката, че отговор на въпроса какво е мегалит, не е лесен дори за учените, нито датировката им поради тяхната специфика, а и непрекъснато в различните части на света се откриват нови мегалити, които променят досегашните ни разбирания. В България се предполага, че тези мегалитни паметници са били обект на почит у древните ни предци - траките. Дали траките са създавали тези мегалити сами е спорно, въпреки изказани подобни хипотези, но по намерената наблизо керамика, тракийски селища и светилища в непосредствена близост се предполага, че траките са били техни ползватели, ако не създатели. Трябва да се допусне, че по възраст мегалитите може да са в порядъка на десетки хиляди години, сиреч много по-стари от самите траки. Дали функцията им е чисто култова, дали е астрономическа, дали са просто скулптори за единия кеф, все още науката спори. Факт е че в Родопите, Сакар, Странджа, Стара планина и Средна гора има много подобни скални обекти. Наистина много. В някой страни от такива неща се правят милиони, но първо държавата се ангажира и се грижи грижливо за археологията. Сиреч пази и популяризира културното си наследство. Ние обаче твърдо сме затънали в чалга, дюнери и избори с машини, които водят до импотентна управленска класа, на която грам не и пука от култура, история или археология. Хората са бедни и гладни, а тоталния социално икономически български разпад в ежедневието, някой му казват демокрация!

Братята или Правите камъни, двете имена на обекта, популярни всред любителите на тракийски светилища, мегалити или изобщо древна история се намира край село Розовец, община Брезово. Преди поне 5/6 години бях видял негови снимки правени от моя приятел Мартин Константинов в блога му Прародината https://prarodinata.blog.bg/history/2015/11/02/megalityt-bratiata-syrnena-sredna-gora-edinstven-i-nepovtori.1404124?reply=4806838. Силно ви препоръчвам статията на Мартин, един истински родолюбец и съвременен будител. Именно благодарения на Мартин и хората около него, техния труд и упорство, подобни перли в нашата археология стават наше достояние. Също и още една статия от Мартин ето тук, отново за Братята: Нов тип мегалит открит в Средна гора | Martin Konstantinov - Academia.edu. Според мен е най-доброто писано описание на обекта, като се има предвид нехайството на официалната наука и невероятния принос на Мартин към анализирането на обекта и неговото описание. От тогава определено Правите камъни са обект, който искам да посетя. Една събота сутрин, така и стана, газ с мотора и още преди обед вече бях по черния път след Розовец, който води в подножието на Братята, посока Свежен.

На няколко километра след Розовец пред мен, по черния път се появи хубав наклон. Оставям кончето на сянка и продължавам пеш на разузнаване. Краят на лятото е, жегата е убийствена, а пътят пред мен е само в слънце. Но, трябва да призная, мястото е тъкано от българска магична прежда. Сърнена Средна гора е прелест. Тези места обикновено са една отделна българска реалност, която няма нищо общо с градската. Тука животът инак тече.

Хубаво беше да проверя пътя пеш и да преценя доколко мога да мина от там с черното конче. А и номера да се наложи да го гушна отстрани преди години, като начинаещ моторист и на първа и с крачки на бебе да го суркам по песъчлив, чакълест, доста стръмен наклон вече съм го проигравал край Ситово. Не е забавно хич, а и не е за гледане отстрани. Другият вариант е да даваш смело газ надолу, но само ако имате правилните топки и нагласа, а и без да знаете, колко продължава наклона и как свършва е потенциален риск да си счупите и двете ръце. Мотор само с крака се управлява трудно, колкото и топки да имате. В последствие се оказа, че пътят е идеален за мен, но реших първо да видя къде е маркировката и после да се върна за мотора.

Вървя, оглеждам, но маркировка никъде не виждам. Няма и жива душа никъде. То и как да има, като е сигурно 35 градуса и нормалните хора си седят на климатик или сянка и пият студена бира. Ненормалните обикалят пущинака да търсят скали. И да слушат и дишат природа. Птички пеят смело в хор, ту Металика, ту Лиляно моме. Повейва ветрец. Дочувам и чанове, обаче животни не виждам.

Пред мен се е ширнал широк фронт от скални образования. Без бинокъл с просто око, няма как да преценя на къде да поема.

Пред мен стотици отделни скали: Някъде там са Братята. Наивно си мислех, че ще ги забележа ей така. Като се има предвид, че не ползвам модерна техника, като GPS, задачата ми към онзи момент започна да изглежда доста трудно постижима.  

По пътя подминах едни селскостопански постройки и повървях още малко. Разбрах, че маркировка и да е имало съм я подминал. Броя на скалите отсреща и това, че с просто око няма как да се прецени, коя скала търся си беше озадачаващо. Бях вървял може би близо 40 минути, с множество спирки да разглеждам скалните масиви отсреща, та решавам да се връщам.

Наобратно отбих от пътя и се изкачих в по-голяма близост до скалните групи, като тръгнах директно през стърнищата в подножието на склона в посока изток.

Да разбереш къде е пътеката само за даден обект, не е малко постижение. На тоя етап знаех вече, че с мотора мога спокойно да мина по черния път. Оставаше да се ориентирам и към коя скала да се насоча и дека е пътеката за нея.

Вървях през ниви с високи стърнища и ако не сте с високи обувки ще имате затруднения, освен ако не сте хобит с набити крака. Пейзажа наоколо е малко като от Властелина на пръстените. Хубава ни е земята. Пък и какви тайни съдържа. Колко филми има само за тайнствени археологии по целия свят, как се експлоатира една гръцка митология примерно във филмовата индустрия. Орфей целия свят го знай, че е уж грък, а той трак, сиреч наш си. Ама за тея тайнствени археологии по нашите земи, филми много много не се правят. А то, тука зората на цивилизацията. Мигар, нямаме достойна археология да дават по Дискавъри.

Тогава, в отчаянието си, се натъкнах на тези интересни скали, „поставени“ успоредно една на друга. Тези изправени скали силно приличаха на менхири, нарочно поставени там. Реално тук менхири не са регистрирани официално, а и е вероятно изобщо да не са менхири. И все пак скалите стърчат над земята, точно все едно са вкопани в нея.

Тази находка малко ми оправи настроението. Необикновени скални групи в района има доста.

В непосредствена близост няма друга скална група, а и не ми приличат на скали които се явяват върха на скална маса, която да е под земята. Дали са поставени там или са природно образование, гадая. Интересното при тези е, че проходът между тях е ориентиран по оста изток - запад и подозрително стърчат от земята.

Продължавам с връщането, а пейзажът пред мен е следният: Десетки скални групи ширнали се пред мен. Без маркировка или GPS, или поне бинокъл, само с просто око, няма как да се ориентираш къде точно са Братята в случай, че ги търсиш за първи път. И явно си пропуснал маркировката.

Тогава реших, да се върна пак към черния път и към мотора, а евентуално ако не видя някъде маркировка да попитам в селото за ориентири. Връщам се на черния път и малко преди да стигна пак до язовира, спирам и се обръщам назад по посока Свежен (то и черният път от Розовец, там отива). Тогава виждам дървена табела, която ме отклонява в дясно по друг черен път, покрай нивите. Оглеждам скалните групи над себе си и съзирам тази, която според мен е твърде вероятно да е Братята. Дет се вика в играта съм. Целта е видима.

Явно тотално съм пропуснал тази табела, тъй като тя е от ляво на пътя, а аз непрекъснато гледах скалните групи по склона, които по посока Свежен ми се падаха от дясно. След като съм наясно с пътя и къде съм сгрешил, прекарвам още 20-тина минути в забързан ход назад към мотора, за да го взема и да се върна. В това прекрасно узряло лято в края на Август чувството, че си във фурна се разсейва от време на време от лек повей на ветрец. Връщането към мотора е неизбежно тъй като втората ми бутилка с вода е там на сянка, а първата отдавна е свършила. Скоро стигам мотора, газ по песъчливия черен път, отбивам по посока нивите на въпросната табела и под една стара слива на сенчица оставям черното конче.

Пътчето по което дойдох, може би към поне 500 и малко отгоре метра по права линия от черния път.

В тая жега и то без право на бира си е трудно за челяк като мен, но мегалитите искат жертви. Чака ме доста път до горе. Засичам с компаса посоката си и тръгвам смело. Виждам и втора маркировка след около 300/400 метра, но трета така и не намирам и решавам, както винаги да атакувам право нагоре. И както винаги, право нагоре, означавa катерене по скали и пълзене под храсти, които не всички са дружелюбни. Реално от дясно имаше дълбок дол, а аз се заизкачвах нагоре по края му. Горе към върха трябваше да са Братята. Тук-там имаше места с видимост към язовира на Розовец. Гледката започна да става пищна. Очите зажадняват. Абе много ни е хубава родината. Купете си мотор и обикаляйте българските красоти. Отдавна вече водата ми свърши. Но пък очите ми пълни.

Някъде по средата на пътя се натъкнах на тези изключително интересни скали. Тия скали за мен са ясни, че са били предмет на допълнителна обработка, чрез която е загладена лицевата им повърхност. Но не съм експерт, та мнението ми едва ли е меродавно и все пак според мен това не са естествени форми. Дали бяха паднали някъде от горе или са си били винаги тук, нямаше как да знам. Но над 5 метра гладка повърхност, повтарям идеално гладка, с отсечени прави ъгли на края, няма как да е природно образование. Както казах не ангажирам никой с мнението си, тъй като не съм учен, а просто една майна всред гората, която снима скали.

Този ъгъл в долния край са почти идеални 90 градуса като на куб, но останалата част от тази скала е пък с непрaвилна форма.

Скалите приличат да са като рязани с лазер. Ако проверите какви сечива са ползвали хората през неолита едва ли ще намерите такова.

Моля, забележете тази повърхност на по-малката скала: Толкова ясно си личи, как сякаш скалата е разрязана. Отделно, тази скала няма естествена връзка с тази на която лежи. 

Не след дълго, минавам покрай скала надвиснала заплашително над дола от дясно. Застанала е там, а е поне няколко десетки тона. Наоколо няма друга скална група. Или е закарана там насила или се е свлякла от по-високо място, вероятно поради природни сили. Но е изумително как по-голямата част от нея и вероятно по-голямата част от масата и „висят“ над долчината, пък не пада.

Наклонът не е малък и след може би 30/40 минутно изкачване без пътека и по силно пресечен терен в крайна сметка изскачам на утъпкана пътека, която изглежда дори по-добре от българска магистрала. 

Не след дълго се натъквам на хубава маркировка и вече нямам съмнение, че съм на прав път. Страхотно. Както и друг път съм казвал някои приятели ми се смеят, че в събота и неделя те пият бира и ядат пържоли, гледат мачове, аз мъкна мотора до пущинака и гледам камъни. Да, ама какви камъни само. 

От тази табела до върха са само няколко метра.

И пред мен застанаха двамата Братя. Приличат малко на двама исполини от митологията. Уникално място, в което науката физика губи познатия си смисъл. Българска магия.

Невероятно. Смайващо. Магично. Тези скали разклащат разбиранията, за степента на познания по физика и математика на древните хора. Загадки за напреднали. От подобни на тея мистерии, някой хора какви филми правят, дето после по Дискавъри ги гледат милиони.

Гледам това чудо, но сякаш не мога да го осмисля. За какво е служело? От кога е тук? Мислите ми малко като соло на барабаните на Майк Портной.

Обикалям от другата страна. Мен ако питаш, „не Братята, а Великаните“. Тези успоредни един на друг скални къса, спокойно може да ги кръстим и „Юнаците“. Другото име с което са известни са Правите камъни. Не са просто прави, те са идеално прави и успоредни.

Туй чудо силно разклаща всичко, което знаем за човешкия произход и за историята на планетата. Щото, ако е човешко дело, то изниква въпроса как е било възможно да се направи? Противоречи силно на туй що знаем, знаели и можели древните общества за времето си. Тези исполини, неподвластни на времето, доказват, че древните са имали технически познания, сравними със съвременните в епоха, когато ние смятаме, че са живеели в пещери, беряли са шипки и са имали примитивни сечива от камък и бронз. Ако официалната наука казва, че по това време неолитното общество е ползвало за мотика, рог от елен, то как край Розовец са вдигнали две огромни успоредни поне по 40 тона всяка скали и са ги балансирали така, че са практически неподвластни на нищо.

Прохода между скалите е три-четири метра. Чувството е все едно си влезнал в стая. Покривът е самото небе. Въпреки, че датировката на подобни мегалити е изключително трудна, знаем само, че е на хиляди години, от зората на човечеството. Между скалите е някак комфортно и сигурно. 

Гледките от горе са прекрасни. В България раят е навсякъде, за тия дето могат да го проумеят. Ще ме прощават всички останали, но България е най-красивото място в света. Който иска нека да си ходи до Бали, но срамота да не си познаваме родината. Не си знаем родните красоти. Захласнали сме се по чуждото и се убиваме да се снимаме за фейсбук от къде ли не! А тука тези гледки струват милиони долари. Както е известно Господ като разпределял земята, на българите дал парче от Рая. И както Ви е добре известно от Мичмана, в един мач дето бихме „петлите“ „Господ е българин“. 

Поглед към язовира на Розовец. Тракийската низина се е разляла на заден план в далечината. Дори само да се качиш до тук, за да видиш тая гледка си струва всички крачки по пътя нагоре. 

В ляво от мен, има много интересна скална група, май това е мегалитът Кораба. Брaтята са ориентирани точно в тая посока. А малко по натам, но от тук скрито от погледа е друг изключително интересен археологически обект - Слънчева врата, за него в следващия пътепис.

Между другото, възможно е да греша сериозно, но ползвайки google.maps  установих, че проходът между Братята, който е ориентиран посока изток-запад, на изток сочи точно посока мегалит Слънчева врата, а мислената права линия между Братята и Слънчева врата минава точно през още един мегалит в района на който му викат Кораба. Ето, разположението им:

Ето и ако прекараме права линия от Братята до Слънчева врата: Възможно е да има отклонение, но то ще е в рамките само на няколко метра. Случайност? От три мегалитни структури в непосредствена близост.

А ако продължим линията на запад от Братята, тя минава през Свеженския манастир. Това, че се намират и трите мегалита на една линия (реално може би с отклонение от порядъка на само няколко метра), която минава пък през манастира на запад (известно е, че голяма част от църквите и манастирите, възникват върху тракийски светилища, но все още проучвам въпроса със Свеженския манастир и какво е имало там) може да сочи за връзка между обектите. Ето сега правата линия прекарана от Свеженския манастир до Слънчева врата. Цели 4 обекта, които се намират на една и съща линия. Може ли да е случайно? Разбира се, това не са прецизни измервания със специализирани уреди, а работа на лаик с google.maps, но мислена права линия минава буквално само с по няколко метра отклонение през Свеженския манастир, Братята, Кораба и Слънчева Врата.

От Свеженският манастир до Слънчева врата по права линия е малко над 9 километра. Ще ме карат да ходя пак до всеки един обект, като първо взема прецизно GPS координати, но ще трябва и надморска височина и т.н.

Трябват прецизни изчисления на точките на местоположение на тези обекти, но дори и само с google.maps се илюстрира достатъчно добре, че сякаш Братята, Кораба и Слънчева врата, в добавка и Свеженският манастир се намират точно на една равнина. Ако случайно съм прав и отклоненията са в порядъка на няколко метра (след прецизни измервания), а не стотици, то това ще да е доказателство, че тези мегалити безспорно имат изкуствен произход и явно са и продукт на една и съща скална цивилизация.

Проходът между Братята е ориентиран по оста изток-запад. Сериозен аргумент, че Братята като конфигурация на скалите, не е от естествен произход.

Поглед на изток. Точно в тая посока е както отсрещната скална група, така и обектът Слънчева врата. Неминуемо е имало връзка между обектите. В древността района е обитаван от траки, но дали траките са строителите на тези мегалити, науката не може да докаже с точност. Лично според мен тези мегалити са по-стари от траките. Но пък вероятно траките са наследници на хората, които са ги издигнали. Ние пък сме наследници на траките. Хатър няма обаче да си припознаем миналото.

Поглед на запад. В тази посока се намира и Свеженският манастир. Засега проучвам дали там може да се открие тракийско светилище или мегалит. Както илюстрирахме, права линия между Свеженския манастир и Слънчева врата минава точно през Братята и Кораба, евентуално с по няколко метра отклонение.

Отново поглед посока изток

Моя милост 

Южният брат, чиято повърхност е идеално изгладена от вътрешната страна, която гледа към Северния брат. Предполагам, този огромен скален къс, първо е бил обработен за да се изглади цялата тази повърхност, може би между 5 и 10 кв.м и чак тогава е бил донесен тук, изправен и т.н.

Северният брат, на който специално ще обърнем внимание. Аз го наричам, „невъзможния баланс на Великана“.

Моля, обърнете внимание на заравнената площадка, върху която са поставени Братята: Нямах нивелир, но с шишето с вода на око прецених, че е водоравна. Гледано от тук сякаш от ляво има цепнатина, но дали си е било така или е в следствие от масата на скалата от горе, нямам представа. Реално масата на скалата Южен брат пада в дясно от цепнатината.

В непосредствена близост до Братята има друг огромен скален къс със загладена повърхност, който възможно е да е бил част от цялостна конфигурация. Но под него няма друга подобна заравнена площадка върху която да стъпи.

Ето тези скални исполини: Когато си пред тях, поне аз изпитвах страхопочитание: Други идиоти дори се катерят като акробати между Братята и се снимат.

Подозирам, че мястото е имало и астрономически функции свързани с бита на тази скална цивилизация, също подозирам и че за тях, бит, наука и религиозен живот е било едно и също. 

Ясно си личи как вътрешната страна на южния брат е изкуствено заглаждана. Но за да не ме обвините в манипулация, съветвам ви да се разходите до там и да прокарате ръката си по повърхността. Тогава ще разберете какво точно имам предвид. Прокарайте ръка и по повърхността и на околните скали. Ще установите, че те са грапави. Тази на Южния брат е гладка.

Сега възможно най-главозамайващото нещо за мен: Площта, върху която може би поне 40 тонен Северен брат е стъпил върху площадката е по-малко от половин квадратен метър. Това е най-тясната част на този огромен скален къс. Както казва моя приятел изследователят Мартин Константинов, от който научих за Братята, все едно да балансирате патладжан върху дръжката му. Практически е невъзможно. Но, пък древните са го постигнали. 

Ето и друга перспектива на контактната площ:

Снимките не могат да го опишат. Трябва да се види с очи. Счупва всички представи за науката физика които може да имате. Северния брат се разширява във височина, и както казах е стъпил върху възможно най-малката си по площ страна. Склонен съм да допусна, че самата страна е била изкуствено загладена.

Още по главозамайващо е като погледнете от другата страна: Тогава установявате, че повърхностите на Северния Брат и на лежащата отдолу площадка не са дори плътно прилепнали, а в средата има кухина, в която спокойно влиза мъжка ръка. Сиреч тази огромна може би поне 40 тона маса е концентрирана и балансирана само в няколко допирни точки. И от под половин квадратен метър, отиваме към няколко квадратни сантиметра контактна опорна площ. Как точно е балансиран само върху няколко квадратни сантиметра площ остава загадка за науката. Но надявам се сещате се сами, защо науката в България няма практически никакъв интерес към подобни обекти. Та още дълго ще си гледаме за Пирамидите по Дискавъри и Нешенъл Джеографик, вместо за Перперикон, Белинташ, Братята, Плочата и т.н. Та от нашите земи са най – ранните следи на цивилизация в световен мащаб. Нима това не трябва да се учи от българските ученици? Не, те учат, че сме диви азиатци по произход и първи сме донесли по тези земи юрта от Алтай, а първия къмпингар в България е сам Аспарух. И до днес опитите да се прекъсне връзката на народа ни с културното наследство по българската земя не престават. Обнадеждаващо е, че все повече млади хора се събуждат за истинската история на народа и земята ни. 

Ако днес решите да проведете подобен експеримент и да балансирате подобна скала, която се разширява във височина, а опорните точки върху които се държи са възможно най-малката и по площ страна ще ви трябва най-малкото огромен кран, стоманени въжета, невероятно прецизни математически изчисления как и къде точно трябва да застане скалата за да постигнете баланс, тъй като скалата няма правилна геометрична форма. Сиреч, трябва да изчислите къде и е центърът на тежестта. Центърът на тежестта да намерите, хич не е лесна математическа формула. За да го направите обаче, поне според днешните стандарти, трябва да знаете общата маса. А сега опитайте да го направите на подобен пресечен терен. Северният брат е научна загадка, от световно значение. Той е постижение за времето си, което е сравнимо само с днешните технически постижения, възможни чрез използването на специализиран софтуер и инженерни пособия. В тази връзка Братята променят представата ни за техническите възможности на древната цивилизация, която го е създала, като така променят и официалните разбирания за първобитните общества и техническите им способности. Този обект би следвало да е от неимоверен научен интерес, но само в България, но и в света. И това при все, че това е само един от многото подобни мегалитни загадки по земята ни. Повтарям, това е обект от световно значение, защото той е забележително постижение на древните. Може би, по-стар от Стоунхендж. Стоунхендж се посещава от близо 1 милион души годишно, само където в България има къде, къде по-голяма концентрация на мегалити и къде, къде по-интересни. Ако тези обекти в България бяха под закрила на държавата, то държавата можеше да печели много от тях, а ползата за националното ни самочувствие и себепознание несравними. Е да, ама държавата не само, че бездейства и нехае, ами и покровителства една огромна иманярска мафия. Културното ни наследство е оставено на произвола и от него печелят само богати колекционери. Ама за каква култура да говорим и опазването и като средната пенсия в България е по-малко от месечната издръжка на горилата в зоопарка в Берлин. За съжаление сме една от страните в света с най-голямо и значимо културно наследство, но определено с най-простите и смотани управляващи.

Южният брат е стъпил солидно:

Но и за него остава загадка, как е бил изправен? И за него обаче контактната площ няма сигурно квадратен метър, та и при него неминуемо е било необходимо да се знае предварително центъра на тежестта. Това поражда редица допълнителни въпроси: Какви мерни единици са ползвали древните? В килограми и метри ли са мерели или в друга тяхна мерна единица? В случай, че нещо е извън центъра си на тежестта, то обикновено пада от силата на гравитацията. Значи трябва да допуснем, че древните са знаели, че съществува гравитация, която ни държи на Земята? Ако трябва да намерите центъра на тежестта на куб, това не е много проста формула, да не говорим, когато става дума за тяло, което не е правилна геометрична фигура. От къде древните са имали такива понятия и знания, за да могат да балансират Братята? Другия път ще взема едно въже, по което мога лесно да измеря обиколката на допирната площ.

Братята разбиха представите ми за законите на физиката, в частност намирането на центъра на тежестта и балансирането, все понятия, които според официалната наука са станали достояние на човечеството хилядолетия по късно. С какви уреди са намерили центъра на тежестта и как са намерили масата на обекта? Мой приятел, строителен инженер, след като видя снимките потвърди, че чрез верижен или мобилен кран, предвид пресечения терен скала с може би над 30/40 тона маса може да бъде вдигната и преместена (въпросът е от къде до къде), но кранът няма да е малък или евтин, нито ще е лесно, а самото достигане до това място на подобен кран би било възможно след предварителна направа на път до там, който пък да издържи тежестта на самия кран плюс скалите, които ще вдига. Прецизното поставяне на скалата в точно определени точки за контактна площ ще е най-трудният момент. Посочи също и че всеки допълнителен тон маса, който трябва да се вдигне, тъй като допускаме, че масата на всяка една скала по отделно е поне 40 тона, тоест може да е много повече, прави задачата още по трудна за който и е да кран. Тъй като няма съединителни закрeпващи елементи, той беше удивен, че тази скала е устояла на времето и на всички възможни природни явления, единствено стъпила върху скалата отдолу и реално държаща се на собствената си маса, в абсолютно равновесие. Мобилните или верижни кранове не са малки или евтини машини, но дори и за тях би било предизвикателство да издигнат на тази височина подобни на Братята скали. Ето сега бих искал някой учен да ми обясни как древните са го направили може би още през неолита или още преди това, когато се предполага, че са живеeли още в пещерите. Не са познавали колелото и сечивата им са били съвсем примитивни. Същият въпрос може да попитаме и за направата на Варненското злато на близо 8 хиляди години. Как са успeли да постигнат температура от 1064 градуса и в каква пещ е било направено това. Какъв материал за горене са ползвали в древността? А има детайли и орнаментика от порядъка на милиметри, които днешните златари правят със специални инструменти и увеличителни стъкла? А да не говорим, че в пропорциите на орнаментиката на златните артефакти е закодирано числото Пи и златното сечение числото Фи?  Учените отдавна ги знаят тея неща. Не ги знаем ние. Не се говори и популяризира достатъчно. Гърците от един камък, дето уж бил препикан от Аристотел ще намерят как да го рекламират да привличат туристи и да популяризират културата си, ние имаме такива невероятни съкровища, за които не знаем и тънат в забвение и разруха. Загадки на древните, на които науката или упорито не иска или наистина не може да отговори? Но, ако Варненското злато е най-старото обработено злато в света, та къде е възникнала човешката цивилизация най-рано? Поне към момента, откритията недвусмислено говорят, че това се е случило именно на територията на България. Ето с това знание трябва да расте всяко българско дете и това трябва да учи в училище. Замислете се как биха растяли децата ни с това знание за огромното културно богатство, което се намира по българската земя. Когато тоя ученик, това дете, знае, че това е наследство от дедите му, които са на Балканите от хилядолетия.

При северния Брат опорните точки са буквално изчислени от древните до милиметър, това би било истинско предизвикателство и за съвременната технология, където това сега се прави с помощта на компютър. На въпрос към моя приятел дали със скеле и въжета е можело да се постигне подобно издигане на Братята, той се засмя и само каза, че по-скоро е ползвана някаква лостова система, но каква точно и от какъв материал не се нае да коментира. Или просто са били джедай.

Дойдох, видях, снимах.Сега вече е време да си ходя.

За спускането избрах маршрут не там от където дойдох, а по източния склон от страни на Братята. Реших, че така ще имам възможност да го снимам отстрани: Ето и снимките на този необикновен, бих го нарекъл скален феноменален феномен.

Една от любимите ми снимки: Изглежда невероятно.

Гледаното от тук, човек се чуди, как изобщо Северния брат се крепи. От тук буквално изглежда, че чупи всички физически закони.

Невъзможна реалност: някак е неестествено да са природно чудо. Но, ако са дело на човешка ръка, то тази ръка е имала удивителни способности още през неолита, което силно противоречи на това, което знаем за уменията и знанията на древните общества. По пътя на логиката само много напреднала технически цивилизация би могла да издигне Братята. Или цивилизация, която няма земен произход, но да не залитаме към прекрасния Алф от планетата Мелмак. В българския парламент има 240 извънземни и никой не вярва. Аз бих желал да попитам, „кой змей ги изправи и нареди така, тея Братята“? Голям юнак е бил, голям змей.

Спускайки се надолу по склона, постоянно търсех подходящи местенца между растителността от които да имам пряка гледка към Братята.

После, като си гледах снимките, все едно съм бил на планета на която законите на физиката са други.

Понякога ми приличат на фар в морето. В случая морето на Сърнена средна гора. Зачудих, се че освен ориентацията си по оста изток запад възможно е да са поставени там, точно на това място като означение на нещо, тоест да носят информация за нещо в района. Информационен код, който за момента е неразгадаем.

Тук се постарах, да застана точно от източната страна горе долу на нивото на самите Братя. Това е чисто и просто Невъзможният Баланс. Сякаш невидима сила крепи тези успоредни скали изправени. Всъщност обаче е чисто и просто физика, която никой не знае как древните цивилизации са постигнали.

Последно фото към Братята и вече влизам в шубрака.

След известно време и спускане право надолу, без следване на пътека излизам на така наречената Порта. Обикновено хората, които се качват на Братята минават от тук на път за нагоре. Е аз я открих донякъде случайно на път за надолу. 

От Портата, през полето, право към мотора: който в последствие ползвам малко за простор. Още осъзнавам какво точно видях. 

Почивам си на сянка. Сядам директно долу на земята. Леко полъхва и имам чувството, че съм в Рая. Представям си какво ме чака в Пловдив, дето листо не трепва, Ад. Опиянен от посещението си на Братята, зареден с адреналин, приятно уморен от прехода и катеренето, след кратката почивка паля мотора и обратно към бетонната цивилизация.

Земята ни е пълна с мистерии, които чакат да бъдат открити. Земята ни е обитавана от древността, а имаме свидетелства, че тази местна цивилизация е имало невероятни технически познания, сравними само с днешните. Това силно противоречи на налаганите хипотези в световен план за техническите възможности на хората от неолита, които дори не са познавали уж колелото, камо ли висша математика, необходима да намерят центъра на тежестта на Северния брат. Но нека, като завършек на този пътепис, да изброя само някой от намерените археологически артефакти на територията на съвременна България, които недвусмислено говорят към момента, че човешката цивилизация започва от тук. Тя е била технологично много високо развита, та обектът Братята, колкото и да представлява загадка как е бил постигнат, толкова и не трябва да ни учудва по своето съществуване. По земите ни има и множество други забележителни артефакти, които са необясними за науката и като постижение изпреварват с хилядолетия останалите цивилизации: Ето това струва ми се, час по скоро трябва да влезе в учебниците на българските ученици и студенти. Само така може да се осъществи качествена промяна в начина на мислене на българина. Човек няма бъдеще, ако не познава миналото и историята си. Наследници сме на високо развита цивилизация дала началото на културна Европа, а и към момента поне тук е открита най-старата цивилизация в света. Само така ще можем да се борим с тоталната апатия завлядяла обществото ни. С истинското знание за миналото ни, а не с ловко написаните лъжи в учебниците по история, по които децата ни учат и до днес.

Ето една малка част от намераната уникална археология в България от световно значение: Най – старото обработено злато в света от Варненския некропол, по старо поне с около 2000 години от всеки артефакт намерен в Месопотамия и Египет, което показва, че цивилизацията Варна, поне към момента е най-старата цивилизация в световен мащаб. Тук трябва да добавим и златното мънисто намерено в праисторическата селищна могила край село Юнаците, което нашите учени твърдят, че е по-старо и от Варненското, поне с няколко столетия. Да добавим и златото от Хотнишкото съкровище, което също претендира достойно за най-старо в света. Най-старото колело в света открито през 1948г. край село Биково от изключителния археолог и българин Петър Детев, което също е по-старо поне 1000 години от колела намерени в Месопотамия, а е символ на техническия прогрес. Най-старата писменост в света – Плочката от Градешница и печатът от Караново, които са по-стари от всеки египетски йероглиф също с поне 2000 години. Забележителната археология от каменния град при Дуранкулак на около 7500 години, с инфраструктура от каменни двуетажни сгради, култови комплекси, отделни квартали с улици, дворцови комплекси и административни постройки, когато се предполага, че първобитния човек бил обитавал все още пещери! Нека само бегло споменем богатата всъщност колекция от фигурите от нефрит на възраст от 8000 години, намерени в България, като все още за учените е загадка, как този скъпоценен камък, може би два пъти по-здрав от стоманата е бил така фино обработван, като някой детайли от намерените фигури са буквално в милиметри. Та спокойно може да кажем, че именно от земите ни започва първата обработка на нефрит, която обаче изисква невероятно майсторство и прецизност. Ето тези неща струва ми се са истините за българската земя, които учениците в училище и студентите до IV курс, трябва да учат в часовете по история. „Опознай родината, за да я обикнеш“, както казва Алеко Константинов.

Защото няма как да обичаш земята си ако не я познаваш. Ние българите е редно да се вгледаме в себе си и в корена си и да се научим да се ценим повече. Родени по тая земя пълна с хилядолетна история. Нека ценим това, което имаме и да сме горди с него, това е нашето културно наследство, защото само така и другите ще започнат да ни ценят. А по всичко изглежда, че ние сме един много стар народ, който и до ден днешен обитава една много стара земя. Гърците да ма прощават, Европа почва с нас. Но пък са им хубави маслините. На нас жените.

 

Да живее България!

 

Драгомир Желев